Програма " околна среда 2007 2013 г."
ІІ.1.1.2. Изменение на климата
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІ.1.1.3. Емисии на парникови газове (ПГ)
- ІІ.1.2. Атмосферен въздух
- ІІ.1.2.2. Емисии на вкисляващи вещества (SO 2 , NО x и NH 3 )
- ІІ.1.2.3. Емисии на прекурсори на озон
- ІІ.1.2.4. Емисии на вещества, прекурсори на ФПЧ 10
ІІ.1.1.2. Изменение на климатаСъстоянието и динамиката на атмосферата, т.е. условията на температурата и валежите, влияят върху броя на природни и антропогенни процеси, които от своя страна влияят върху състоянието на околната среда. За наблюдение на климата и изменението му се използват индикатори, които са разделени в две групи, в зависимост от надморската височина, а именно: За райони с надморска височина до 800 m
За райони с надморска височина от 800 до 1800 m
В доклада за екологична оценка ще бъде направена подробна оценка на състоянието и тенденциите в изменението на климата като се анализират наличните стойности на изброените индикатори. ІІ.1.1.3. Емисии на парникови газове (ПГ)Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдена от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2О), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NОx, CО и NMVОC) и серен диоксид (SО2). За сравняване на различните ПГ, чрез различната им сила да ускоряват глобалното затопляне, от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), е създаден индекс, наречен „потенциал за глобално затопляне” (ПГЗ). Въздействието на топлинната енергия на всички ПГ се сравнява с въздействието на СО2 (ПГЗ = 1) и се обозначава като СО2 еквивалент (CО2 - екв.) За наблюдение и оценка на нивата на парникови газове се използват следните индикатори:
В доклада за екологична оценка ще бъде направена подробна оценка на нивата на емисиите на парниковите газове по изброените индикатори. ІІ.1.2. Атмосферен въздухІІ.1.2.1. Емисии на вредни вещества във въздуха на национално нивоЗа детайлна оценка на качеството на атмосферния въздух се използва индикатор, представящ националните емисии на вредни вещества във въздуха, изчислени по „Единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха” за 11 групи източници на емисии (сектора) и обхваща следните вещества:
Индикаторът дава информация и за дяловото разпределение на основни атмосферни замърсители. В доклада за екологична оценка ще бъдат представени и анализирани данните за емисии на вредни вещества в атмосферния въздух по групи източници за 2010 и 2011 г., с цел установяване и на тенденциите по отношение на тези емисии. ІІ.1.2.2. Емисии на вкисляващи вещества (SO2, NОx и NH3)През 2011 г. се потвърждава тенденцията за намаляване на киселинния еквивалент на емисиите на вкисляващи вещества спрямо 1990 г., но в краткосрочен план емисиите през 2011 г. нарастват спрямо 2010 г. с 4,26 кt. Спрямо базовата 1990 г. намалението на киселинния еквивалент е с 54%. Серният диоксид е основното вкисляващо вещество, което представлява 77% от общото количество за 2011 г. За периода 1990 г. – 2011 г. е регистрирано намаление на емисиите при азотния диоксид с 45%, при амоняка с 64% и при серния диоксид –65%. През периода 1990 г. до 2011 г. емисиите на азотни, серни оксиди и амоняк, изчислени като киселинен еквивалент (КЕ) намаляват с 54 % от 47,57 кt до 21,83 кt. Емисиите на серен диоксид от топлоелектрическите централи са намалели от 829,4 kt през 1990 г. до 431,90 kt през 2011 г. ІІ.1.2.3. Емисии на прекурсори на озонПрез периода 1990 г. до 2011 г. емисиите на прекурсори на озон намаляват с 71% от 1015 кt до 294 кt. След резкия спад на емисиите на вещества, прекурсори на озон през 1994 г. се наблюдава плавен ход на намаление до 2011 г. През годината емисиите са се увеличили спрямо 2010 г. с 27,9 kt, което основно се дължи на увеличеното количество на азотния диоксид. До 1994 г. основен източник на прекурсори на озон са емисиите на NMVOC, след което основен източник става NO2. През 2011 г. делът на NO2 от общите емисии на прекурсори на озон е 56%, на NMVOC е 31%, на СО е 11% и на СН4 е 2%. През годините за периода 1990 г. – 2011 г. емисиите на NMVOC са намалели с 85%, докато емисиите на другия основен атмосферен замърсител NO2 са намалели с 45%. Основно, намалението на NMVOC се дължи на редуцирането на емисиите от селското стопанство, докато при NO2 се дължи на редуцираните емисии основно от автомобилния транспорт и в по-малка степен от топлоелектрическите централи.
Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|