Програма „Административен капацитет 2007-2013г., съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕТИКА В АДМИНИСТРАЦИЯТА, СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ, ЕФЕКТИВНИ ПРЕГОВОРИ И СПРАВЯНЕ С КОНФЛИКТИ СЪДЪРЖАНИЕ
- Етика
- Кои са ценности в публичната администрация
- общественият интерес – публичният интерес
- Принципна честност и зачитане на закона
- Служебна насоченост и процедурна честност
- Етика на демократичната отговорност
- Етика на определянето на държавната политика
- Етика на компромиса и социалната интеграция
- ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АДМИНИСТРАТИВНАТА ЕТИКА И ПОВЕДЕНИЕ Административната етика
- Външни фактори
Проект „Общинска администрация Берковица – съвременна и компетентна” Регистрационен номер на договора: №А-12-22-15 / 13.05.2013г. Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013г.”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз 
ЕТИКА В АДМИНИСТРАЦИЯТА, СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ, ЕФЕКТИВНИ ПРЕГОВОРИ И СПРАВЯНЕ С КОНФЛИКТИ СЪДЪРЖАНИЕ
АДМИНИСТРАТИВНА ЕТИКА „Да бъдеш добър човек и да бъдеш добър гражданин не винаги е едно и също нещо.” Аристотел СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕТИКАТА В АДМИНИСТРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ Т  ерминът “етика” се основава на две понятия - "етос" – първоначално думата означавала съвместно обиталище, място за общо пребиваване, по-късно под «етос» се разбира морален характер, природа, навик, обичай, облик на ретора, фундаментални ценности на даден народ, култура. Етосът е устойчива черта на характера, „физиономия” на душата, но не единствената черта – и "етикон" – термин създаден от Аристотел, с който назовава добродетелите на характера (умереност, мъжество, справедливост и т.н.), които са важни за действието и практиката. Характерът е основа на цялостния облик на личността, изразена в устойчивото отношение на индивида към действителността. Етиката възниква като философия на морала на човека, за главните ориентири на неговото мислене и поведение.
В най-общ вид административната етика може да се характеризира като специфичен вид професионална етика. Тя може да се разглежда като отражение и обобщение на моралните цели и ценности в дейността на служителите в публичната администрация. Административната култура е съвкупност от материални и духовни ценност в социалната практика, във връзка с творческата дейност при създаването и прилагането й. В тази връзка е необходимо да се конкретизират понятията етос, ценности, етика, поведение в съответствие с професионалната дейност в публичната администрация. Етос – съвкупност от идеали, които формират общата култура, държавната администрация и държавната служба. Ценности – възприети принципи или стандарти, които ръководят преценката, кое е добро и кое е лошо. Като най-важен критерии в публичната администрация се приема обществения и публичния интерес. Етика – правилата, които трансформират и внедряват общоприетите идеали и етоса в ежедневната практика. Поведение – действия и начин на държание на държавните служители. Превръщането на етоса в конкретно поведение е процес на движение от абстрактното към конкретното. Но взаимоотношенията и взаимовъздействията между етос, ценности, етика и поведение са много сложни, твърде често наслагващи и невинаги следващи логичната поредица, в която са представени по-горе. Така например връзката между етика и ценности може да се изрази в прилагането на етични стандарти и принципи при разрешаването на конфликти на ценности или други проблеми, свързани с ценностите. Конкретни действия и начин на поведение на държавен служител или държавни служители могат да бъдат възприети и превърнати в етични правила. Правила на етиката могат да повлияят на ценностите даже до степен да бъдат превърнати в правни норми, които изразяват държавнозащитени ценности. В публичната администрация е необходимо е да се прави разлика между неетично, незаконно и неправилно. Законите съдържат много норми, които са етични по съдържание, но веднъж влезли като текстове на закона, те се превръщат в законови норми. Те престават да бъдат етични или морални правила за поведение и се превръщат в общи, абстрактни, общозадължителни правила за поведение, израз на държавновластническа воля, която е гарантирана с държавна принуда. Моралните и етичните норми са норми, съществуващи в съзнанието на хората, някои от тях могат да бъдат записани, но те нямат законов задължителен характер, не могат да се прилагат принудително и чрез механизмите на държавната власт. От своя страна критериите за ''правилно'' и ''неправилно'' могат да съвпадат често с моралните и етичните критерии, но в никакъв случай не се покриват изцяло с тях. Неетичната постъпка или поведение е в нарушение на етичните и морални стандарти, принципи и ценности. Преценките за ,,правилно - неправилно” и ,,етично - неетично” идват след преценката за законността на действието или поведението. Разграничаването между незаконно, неправилно и неетично поведение има практическо значение. Възможностите за контрол и санкциониране на незаконното поведение са точно регламентирани. Незаконните актове и действия на държавната администрация могат да бъдат предмет на съдебен и административен контрол. Неправилните актове и действия на администрацията могат да бъдат предмет на административен контрол, но не и на съдебен. Неетичните действия могат да бъдат предмет на административен и вътрешнослужебен контрол, както и на обществен контрол. Разликата между неправилните и неетичните действия невсякога е ясно отграничена. Критериите за правилно или неправилно поведение често съвпадат с моралните критерии, но не се покриват напълно с тях. Неправилното поведение е нарушение на нормалната практика, не етичното е в нарушение на етичните норми и ценности, а незаконното - нарушение на законите - престъпление или административно-дисциплинарно нарушение. Корупцията може да попадне във всяка от тези категории(не етично, неправилно, незаконно). 
Кои са ценности в публичната администрация? След като администрацията има за свое основно предназначение да удовлетворява обществените нужди и да отстоява обществени интереси - на гражданите и организациите в държавата, най-важен критерий за етичност в администрацията следва да бъде ''общественият интерес'' – ''публичният интерес''. По самата си същност публичната администрация е насочена към задоволяването на нуждите на цялото общество. Общественият интерес е принципният определител, дали едно поведение в администрацията е етично, или не. Но както и самата етика, така и общественият интерес най-напред е формулиран и закрепен в закона. Не е възможно интерес, който не е регламентиран, макар и в най-общ вид, в конституцията и законите на страната, да бъде прогласен за обществен интерес и да бъде използван като оправдание или обяснение за извършването на противоречащо на закона действие. Наред с обществения интерес съществуват институционални и други ценности, които определят в даден аспект (към момента, или към определената институция) критерии за етично поведение. Такива са например ценностите на държавната власт, които не винаги и не при всички държавни устройства съвпадат непременно с обществения интерес, въпреки че претендират за това. Съществена критика към етиката на публичната администрация се съдържа в т.нар. контракултура, която е съвкупност от критични виждания спрямо бъдещето на административната култура. Според контракултурата публичната администрация не може да има морални измерения. Моралните и социалните ценности, които намират израз в обществения интерес, и от там влияят върху ориентацията на административната етика, могат да бъдат групирани в различни типове обществена моралност. Американецът Йорк Уилбърн, през 1984 г. предлага класификационна схема за анализиране на типовете и нивата на обществена моралност, включваща следните категории: • Принципна честност и зачитане на закона – в рамките на това ниво моралността в публичната администрация не се различава съществено от моралността на обикновените граждани; • Конфликт на интереси – Несъответствието на интереси влияе силно върху поведението на администратора. Администраторът често изпада в трудното положение, защото се намира във фокуса на различни интерси – негови служебни интереси, негови лични интереси, интереси на службата, интереси на организацията, интереси на държавата и др. Най-сериозно отражение върху неговата моралност и етичност има конфликтът между неговите интереси като частно лице и като служител в съответна административна организация. Лицето би могло да използва своето служебно положение, за прокарване на лични ползи. Той може да използва информация, която придобива в качеството на служебно лице за свои лични цели или за цели на участници в частния сектор. Конфликтът на интереси въздейства върху облика на съответния администратор. Не трябва да се създава даже и само външна представа, „впечатление", за несъвместимост на служебните и личните интереси. Някои закони предвиждат несъвместимостта на интереси като условие за отстраняване на служебно лице от определени органи и действия.; • Служебна насоченост и процедурна честност – Това ниво отразява изискванията за еднаквост и равнопоставеност пред закона и пред администрацията. Предназначението на държавната служба и ясните процедурни правила са гаранция за равнопоставеност, еднакво третиране и еднакви възможности на всички, които имат отношения с администрацията - например еднаква възможност за обжалване, еднаква възможност за представяне на доказателства, единни и стриктно посочени критерии за удовлетворяване или неудовлетворяване на подадена молба. Материално състояние, политически позиции и други фактори не трябва да влияят върху спазването на процедурата и функционирането на администрацията. Нормативното регламентиране и стандартите в административната дейност обаче не могат, а и не трябва изцяло да заменят етичните и моралните стандарти. Етичните граници не съвпадат изцяло с правните граници – например в случаите на оперативна самостоятелност, вътре в законовите граници администраторът може да прилага допълнителни критерии за избора на поведението си, т.е. вътре в пределите, очертани от законовите норми, той може да прилага допълнителни етични стандарти и критерии.; • Етика на демократичната отговорност – Демокрацията не е точно управление на народа, тя е управление въз основа на волята на народа и съгласието на народа, в името на народа и в интересите на народа. Волята на народа е изразена чрез политическата и представителна власт, в съответни политически решения. Но отговорността за постигането на резултати лежи върху изпълнителната власт - администрацията и професионалистите администратори. Те са тези, които са натоварени да осъществяват държавната политика и да я реализират в конкретни практически резултати; • Етика на определянето на държавната политика - Това ниво на обществена моралност е едно от най-високите и едновременно с това - и едно от най-сложните. На практика всички решения в държавната политика се приемат в условията на ограничени ресурси, така че и най-простите решения обикновено се вземат в конфликт между различни ценностни системи. Могат да бъдат дадени редица примери за конфликти на тълкувание на ценности при определянето на държавната политика в България - обсъждане приемането на „български" модел на валутен борд, обсъждане на решението за „руската газ", обсъждането на решението за влизането ни в НАТО и др.; • Етика на компромиса и социалната интеграция – Това е най- високото ниво на обществен морал. То отразява възможността сложни социални въпроси да се решават въпреки разнообразието на национални интереси, въпреки различията в етническо, партийно или религиозно отношение. Сложният въпрос тук е как администрацията следва да оцени и определи поведението си в условията на богатото разнообразие от социални и морални ценности, всички от които влизат в общата група на националните интереси. Посочената класификация е насочена към възможността да се изследват насоките и проблемите, с които може да се сблъска публичната администрация в сферата на етиката. Хората, работещи в държавната администрация, се стремят да развият разбиране за етиката в тяхната професия, не защото това е нещо ново, а защото разбирането на професията на държавната служба и нейната роля в държавата се променят драстично в последните години. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АДМИНИСТРАТИВНАТА ЕТИКА И ПОВЕДЕНИЕ Административната етика, като специфичен вид професионална етика е отражение и обобщение на моралните цели и ценности в дейността на служителите в организацията. Върху проявлението на етичното поведение в организацията оказват влияние два вида фактори - външни - такива, които съществуват и действат в околната среда на публичната администрация или в околната среда на конкретна административна организация, и вътрешни - такива, които съществуват и действат вътре в отделната административна организация. Основните външни фактори, които влияят върху поведението и етиката на държавните служители, отразяват процесите на напрежение и противоречие в държавното управление в съвременната държава. Външни фактори: - интернационализация и глобализация на обществения живот - Глобализацията създава контакти между държавните служители от различни държавни администрации. Тези контакти могат да са спорадични, „по случай", а могат и да са продължителни, като например случаите, когато служители от различни страни работят заедно в комисия, комитет или друг международен орган. Взаимодействието в сферата на етиката е двояко. От една страна, държавните служители носят със себе си етичните норми на администрацията на държавата, от която идват, и ги прилагат в известна степен в поведението си при общуването с администратори от други държави, от друга страна, взаимната работа и сътрудничество влияят върху създаването на нови общи етични правила или изравняване, изглаждане на острите разлики в начина на поведение. - изисквания към администрацията в резултат на членството на България в Европейския съюз - Важността на интернационализацията и нейното отражение върху етиката в държавната администрация е толкова голяма, че някои международни организации издават документи в това отношение, адресирани до техните членове. Така Европейският съвет издаде препоръки за упражняване на оперативната самостоятелност от администрациите на държавите членки, в които препоръки се дава дефиниция какво трябва да се счита за оперативна самостоятелност, какви са нейните рамки и какви са основните параметри и критерии, които трябва да се спазват при нейното упражняване. Съветът на Организацията за икономическо коопериране и развитие издаде препоръка, адресирана към правителствата на държавите членки, да приемат правила срещу подкуп на чуждестранни служители, и т.н.; - реформата на държавната администрация - Разпределението на дейностите между органите на държавно управление, освобождаването на органите от редица досегашни функции и създаването на нови органи поради възникването на нови функции, създава един постоянен динамизъм в организацията на държавната администрация. Тенденцията е правителството да се разтовари от вземането на конкретни управленски решения и да се съсредоточи върху решенията, определящи държавната политика. Това означава предоставяне на по-големи правомощия и съответно ресурси на министерствата. Този процес неизбежно води до изграждане на по-голям авторитет, на по-големи възможности, но и на по-голяма отговорност на съответните администратори. Тук могат да възникнат етични проблеми, отнасящи се до връзките между правителството и отделните министерства, между отделните висши държавни служители в различните министерства и вътре в едно и също министерство, както и проблеми, свързани с ерозията на предишните структури, на колективния интерес на правителството и т.н. ; - засилено обществено внимание към администрацията - В съвременните условия дейността на администрацията става все по-прозрачна и достъпна за вниманието и интереса на гражданите и обществото. Държавната администрация непрекъснато се намира във фокуса на общественото мнение. Тя е основен обект на медиите. Секретността, безличността, анонимността на административната дейност е заменена с конкретни лица и данни. Действията на администрацията придобиват конкретен образ и измерения. Постиженията, както и грешките, пропуските и нарушенията на администрацията и на отделни нейни служители са в центъра на общественото внимание. Всъщност увеличеният брой нарушения и грешки в административната дейност в голяма степен се дължи не на реалното увеличение на негативните административни прояви, а на прозрачността и възможността тези прояви да бъдат забелязани, анализирани и представени пред общественото мнение. Възможността за неформален – обществен - контрол и формален - административен и съдебен контрол върху администрацията, също е много важен фактор за въздействие върху административната етика. Когато гражданите са информирани за административните процедури и производства за получаването на определена услуга или административен акт, те могат да проследяват спазването на съответните процедурни правила и действия и да реагират по начините, предвидени в закона при тяхното неспазване; - съвременни промени в социалните и моралните норми -
- взаимодействие между държавния и частния бизнес - Административната и икономическата реформа предполагат все по-тясно взаимодействие между държавния и частния сектор. Държавните служители участват в търговски и стопански операции и процедури - в банковото и кредитното дело, в приватизационните и реституционни процеси, при концесиите и при възлагане на държавни и общински поръчки. Установяват се различни форми на партньорство между държавата и частни фирми за предоставяне на услуги на населението. Държавните служители работят в сътрудничество или в конкуренция със служителите от частния сектор. Принципите обаче, които се провеждат в публичния сектор, са твърде различни от тези в частния. Частният сектор, и в частност бизнесадминистрацията, изцяло е съсредоточена към постигане на печалба, докато публичната администрация има за основна задача да отговаря и да задоволява обществени интереси. Това, което в частния бизнес се приема като нормално поведение - обеди и вечери с евентуалните партньори, рекламни подаръци, неформални уговорки и обещания, предпочитания към един или друг клиент и т. н., - може да представлява нарушение на етиката в държвната администрация. Проблемите, свързани с големи парични суми и с риска при операциите, са поставени по различен начин - при държавната администрация под риск се поставят обществени/държавни средства, които не излизат от собствения джоб на държавния служител. Материалните стимули за служителите в двата сектора също са много различни. Поради тези и други причини възприемането от страна на държавните служители на поведение като това на хората от частния бизнес, крие опасност за тяхната административна етика. Назначаването на хора на държавна служба, които преди това са работили в частния сектор, и обратното може да породи етични проблеми. Едни водещи ценности и критерии трябва да бъдат заменени с други. Умения, които са представлявали предимство в единия сектор и са били насърчавани, могат да бъдат обект на критика в другия. Информацията при различните форми на сътрудничество или договори между държавния и частния сектор също оказва голямо въздействие върху етичното поведение на държавните служители. Използването на информация за лични или нечии други облаги, предоставянето на служебна информация на частни фирми и лица, злоупотреба с доверие при узнаването на данни и сведения от частния партньор при определена сделка, са само някои от начините за злоупотреба със служебно положение; - ограничени ресурси - Правителствата на всички държави се сблъскват с необходимостта да намаляват държавните разходи. Това води до мерки и средства, целящи икономичността на държавните дейности, в това число - ограничения в бюджета и съкращаване броя на заетите в държавната администрация. Намаляването на бюджета по отношение на отделните ведомства и организации всъщност означава, че държавните служители в съответното ведомство или организация са принудени да извършват същите функции и същото количество работа, даже ако не и повече, с по-малко ресурси. Замразяването на длъжности, съкращенията на броя на служителите, ограниченията при назначаването и повишенията създават несигурност в държавните служители. Всичко това може да окаже обратен ефект върху морала на държавния служител. Проблемите, свързани със заплащането и с постоянните промени, предизвикани от ограничените средства, имат отрицателно въздействие върху етиката и поведението на държавните служители и засилва изкушението за корупция. Ясно е, че ако възнаграждението е толкова ниско, че държавните служители са принудени да търсят други източници на доходи, за да издържат себе си и семействата си, неизбежно ще се създаде неблагоприятна за административната етика атмосфера. - исканията на гражданите (невинаги обосновани) - Въпреки ограничаването на средствата, с които разполага държавната администрация, нуждите и исканията на гражданите към нея непрекъснато нарастват. Тук може да възникне конфликт между правата на гражданите като клиенти и задълженията на държавните служители да се придържат към стеснените финансови лимити (не могат да бъдат задоволени жилищни нужди, не може да бъде осъществено достатъчно и навременно предоставяне на социални помощи, осигуряване на транспорт и други административни услуги и т.н.). Ориентирането на държавната администрация към гражданите-клиенти изисква промени не само в структурата и функционирането на администрацията, но и в начина на мислене и поведение на държавните служители. Възникват основателните въпроси: кой е по-важен - държавното ведомство или гражданинът, чии интереси администраторът трябва най-напред да зачита - тези на държавата, тези на неговото учреждение или тези на гражданина, към кого носи отговорност държавният служител. На теория не би трябвало да има различие между държавните интереси, интересите на отделния държавен орган или учреждение и гражданите. В богатото разнообразие на ежедневната административна практика този въпрос е много по-сложен. Всеки конкретен случай изисква индивидуален подход и преценка на съответния административен орган и всеки път неизбежно се появява по-значителен или по-незначителен конфликт на интереси, който трябва да бъде решен от държавния администратор; - засилена самостоятелност на административните звена - Администраторът преценява съответната конкретна ситуация и взема най-доброто според него решение. Новите условия изискват гъвкавост, бърза реакция и творческа оценка в действията на администратора. Действията и решенията на администраторите са законово определени, но обикновено законът посочва само рамката, ограниченията и най-общите критерии за актовете и действията в държавната администрация. В повечето случаи времето, условията и самото съдържание на решението се предоставят на преценката на съответния държавен служител. Стриктното регламентиране на поведението на държавния служител се заменя от общи законови насоки, които предоставят възможност за избор на поведението. Тази свобода на преценката и на действията на служителя вътре в рамките на оперативната самостоятелност е колкото полезна, толкова и в някои случаи може да бъде използвана за цели или по начин, които се разминават с целите и правилата в държавната администрация. Колкото е по-голяма оперативната самостоятелност, толкова по-голямо е значението на административната етика. Законовите норми очертават основата и рамките на действието на администратора, но вътре в тези рамки неговото поведение се регулира предимно от етичните норми и от нормите за „правилно" и „неправилно";
Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|