Програма е разработена в съответствие с чл. 79 от Закона за опазване на околната среда. Програмата си поставя няколко основни
Изтегляне 1.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Национален доверителен екофонд
- Програма ФАР
- Програма САПАРД
Републикански бюджетЕжегодно с Приложение към Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се приема финансирането на общински инвестиционни екологични обекти: градски пречиствателни станции за отпадъчни води, довеждащи колектори към тях, канални помпени станции и общински депа за битови отпадъци. Във връзка с подготовка на проекта на Приложение към Закона за държавния бюджет общините представят своите писмени предложения пред МОСВ и МФ няколко месеца преди стартиране на процедурата за разработване на Закона за държавния бюджет за съответната година. В проекта на Приложение на Закона за държавния бюджет за Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство се включват:
Необходимо условие за включване на обекти в проекта на Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство е и наличието на пълна готовност за строителство, изискваща се съгласно Закона за устройство на територията. При изготвяне на окончателния поименен списък, който е приложение към Закона за държавния бюджет, МФ изисква и взема под внимание становището на МОСВ за съответствието на предлаганите обекти за финансиране с приоритетите на националната екологична политика. Предпиятие за управление на дейностите по опазване на околната среда Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е създадено със Закона за опазване на околната среда. Функционирането му е регламентирано чрез Правилника за устройството и дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПМС 319/29.12.2002г., ДВ бр.3 от 10.01.2003г.). От Предприятието (ПУДООС) се финансират приоритетно инвестиционни обекти, които са включени в Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители в Р. България, Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и Националния план за опазване на биологичното разнообразие. Средствата от предприятието се разходват и за:
За изграждане на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения се отпускат на общини безвъзмездни помощи за населени места до 2000 души и обща стойност на проекта до 300 хил. лева. Средствата от ПУДООС се отпускат под формата на безвъзмездни помощи на общини и безлихвени заеми на фирми. Финансират се проекти в работна фаза, които имат непосредствен екологичен ефект и допринасят до действителни ползи за околната среда. Кредити се отпускат при максимални условия 2 год. гратисен период и 3 год. срок за възстановяване и се обезпечават с банкова гаранция. Отпускат се средства в размер до 70% от стойността на проекта при осигурено 30% собствено участие.
По своята същност ПУДООС е с инвестиционно предназначение, около 80% от средствата се разходват за инвестиционни проекти, но се отделят средства и за проекти с неинвестиционен характер, научни разработки, просветна и пропагандна дейност, изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг и контрол по опазване на околната среда. Национален доверителен екофондФондът е създаден като самостоятелно юридическо лице със Закона за опазване на околната среда за управление на средствата, предоставени като дарение на България от Правителството на Конфедерация Швейцария по сделката “Дълг срещу околна среда” между България и Швейцария. Приоритетни области за фонда са:
От общия размер на финансирането на изпълнени проекти и проекти в процес на изпълнение най-голяма е общата стойност на финансирането на проекти, внесени от общини, следвани от проектите от национални институции, от фирми и от научни институти. Предприсъединителни фондове на Европейския съюз за държавите кандидатки за членство Предприсъединителните фондове действат в периода на подготовката на страните-кандидатки за членство в ЕС за пълноправно членство. Чрез тях България ще получи определено финансиране - около 100 млн. евро годишно по Програма ИСПА (по около 50 млн евро годишно за секторите транспорт и околна среда) и 52 млн. евро годишно по САПАРД. Програма ИСПА – сектор “околна среда” Програмата е отворена за България за периода 2000-2006 г. Стойността за целия седемгодишен период е около 350 млн. евро, или средногодишно около 50 млн. евро. Проектите се предлагат от Правителството на България чрез Съвета по регионално развитие към Министерски съвет. Финансират се големи инвестиционни обекти на стойност минимум 5 млн. евро, приоритетни за страната в съответствие с приети Национални програми в секторите “подобряване качеството на водите”, “управление на отпадъците” и “опазване качеството на въздуха”. Проектите се предлагат и управляват на национално ниво, като в подготовката им активно се включват общините. В Стратегията по ИСПА на България, сектор “Околна среда” е определен предварителен списък на обектите за периода. Стратегията е одобрена от Съвета по регионално развитие към Министерски съвет и представена в Европейската Комисия. Промени в списъка на проектите за ИСПА се извършват единствено след разглеждане и одобрение от Съвета за регионална политика към Министерски съвет. Съветът се ръководи от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е Национален координатор за Програма ИСПА за България. Подкрепените по ИСПА проекти трябва да бъдат устойчиви и след датата на присъединяването. Проектите трябва да съответстват на нормите и стандартите на ЕС, на секторните политики на ЕС и да спазват принципа на устойчивото развитие. Всички проекти трябва да бъдат финансово устойчиви за да покриват бъдещи оперативни разходи и разходи по поддръжката. Приоритети :
За финансова помощ чрез ИСПА могат да кандидатстват:
Екологичните проектите, които получават подкрепа по ИСПА трябва бъдат в съответствие със законодателството на ЕС в сферата на опазване на околната среда. Проектите трябва:
Програма ФАРПо Програма ФАР се финансират проекти по две основни линии – Национална програма ФАР и Програма ФАР – Трансгранично сътрудничество. Национална Програма ФАР До стартирането на Програма ИСПА през 2000 г. бяха одобрени и финансирани няколко инвестиционни проекта на общини за сектор “Околна среда”. От 2000 г. Националната Програма ФАР в областта на екологията е ориентирана изключително към институционални проекти, т.е. проекти за обучение и подобряване на административния капацитет на институциите за прилагане на екологичното законодателство. Проектите се осъществяват по т.н. схема “побратимяване”. Характерното за този тип проекти е съвместната работа на експерти от български министерства и други административни институции с компетенции в областта на прилагане на екологичното законодателство с експерти от екологични министерства и агенции от страните-членки. Основни дейности, които могат да се извършват в рамките на проектите по побратимяване са:
В рамките на проектите по побратимяване е допустима и инвестиционна компонента, но единствено и само свързана с институционалната част на проекта и насочена към подобряване на условията за работа по прилагане на екологичното законодателство от институциите. Типичен пример е доставката на контролно-измервателна апаратура, компютри и софтуер и др., необходими за работата на администрацията и прилагане на познанията и уменията, придобити в рамките на обучителните програми. През последните години чрез приетите закони и подзаконови актове в областта на околната среда се делегираха редица права и задължения на общинските администрации за прилагане на това законодателство. Общините чрез техни регионални и национални сдружения могат да предложат и реализират успешни проекти по схемата “побратимяване”. Трансгранична Програма ФАР: България – Гърция и България – Румъния Един от приоритетите на тази Програма е “Околна среда”. Възможна е реализацията както на проекти за техническа помощ, така и на инвестиционни проекти, в т.ч. общински проекти. В рамките на проекти за техническа помощ могат да се подготвят инвестиционните проекти така, че да отговарят на изискванията на Програмата за кандидатстване и одобрение на инвестиционен проект. Типичен пример е проекта по трансгранична програма ФАР България – Гърция за изграждане на три селищни пречиствателни станции за отпадъчни води в поречието на река Арда /Мадан, Златоград, Рудозем/. Първоначално беше подготвен и одобрен проект за техническа помощ, в рамките на който се извършиха предварителни проучвания за трите пречиствателни станции, подготвиха се необходимите апликационни форми и тръжни документи. През следващата финансова година беше прието предложението за финансиране строителството на трите пречиствателни станции. Изискване на Трансгранична Програма ФАР България-Румъния е наличието на “огледалност”, т.е. реализацията на идентични проекти на територията на Румъния и България в пограничините региони.Това означава, че трябва да има предварително съгласие и договореност между двете страни за подготовката и реализацията на подобни проекти. Типичен пример е реализирания в момента проект за изграждане на системи за контрол на качеството на атмосферния въздух в четири двойки български и румънски градове по поречието на р.Дунав. Програма САПАРДФондът за подпомагане на предприсъединителните мерки в селското стопанство и земеделското развитие в държавите-кандидатки през периода на подготовката за членство е познат под наименованието САПАРД. Той подкрепя създаването на устойчиво селско стопанство и устойчиво земеделско развитие при спазване на изискванията за опазване на околната среда. Проектите по Програма САПАРД се координират от Министерство на земеделието и горите (Агенция САПАРД). Механизми и условия за кандидатстване с проекти По програма САПАРД се финансират два вида проекти:
Изискването за национално съфинансиране на проектите е както следва: Кандидатурите за финансиране на проекти се представят в регионалните агенции САПАРД. Желаещите да кандидатстват за финансиране по САПАРД трябва да направят следните конкретни стъпки:
МЕХАНИЗМИ “СЪВМЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ” В РАМКИТЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА Протоколът от Киото въвежда икономически механизми за изпълнение на задълженията на страните по Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата (РКОНИК). Протоколът позволява няколко форми на сътрудничество с цел ефективно намаление на емисиите от парникови газове, наречени “гъвкави механизми”. Това са механизмите съвместно изпълнение, търговия с емисии и чисто развитие. Възможност за допълнително финансиране на екологични проекти представлява единствено механизмът съвместно изпълнение. Той дава възможност развитите страни да участват в проекти за намаляване на емисиите от парникови газове на територията на България. Количеството Единици редуцирани емисии или част от това количество, постигнато в резултат на проекта за периода 2008 – 2012 г., може да бъде закупено от съответната развита страна с цел постигане на нейното задължение по Протокола. До момента България има подписани общо три Меморандума и две Споразумения за сътрудничество по механизма съвместно изпълнение със следните страни: Кралство Нидерландия, Република Австрия, Кралство Дания, Конфедерация Швейцария и Прототипния Въглероден фонд на Световната банка. До края на годината предстои да бъдат подписани подобни споразумения с Федерална Република Германия и Япония. Подходящи проекти: , подобряванена енергийната ефективност, усъвършенстване на горивните и производствените процеси, използване на възобновяеми енергийни източници, улавяне и оползотворяване на биогаз от депа за отпадъци, както и увеличаване на потенциала за поглъщане на емисии от въглероден диоксид от горите чрез залесяване и презалесяване и др. За участие в механизма съвместно изпълнение е необходимо да се разработи проект от гореизброените области и да се изчислят очакваните редуцирани емисии на въглероден диоксид еквивалент за периода 2008 – 2012 г. Основната част от инвестицията в проекта трябва да бъде осигурена, защото с помощта на механизма може да се покрие само част от общата инвестиция. Размерът на тази част зависи от количеството редуцирани емисии и от цените, които предлагат съответните страни. Няма ограничения по отношение на проекто-вносителя - той може да бъде частна, общинска или държавна фирма. Чуждестранно участие също е възможно. Всяка от страните, които искат да закупят редуцираните емисии от проекта, имат специфични условия и изисквания за кандидатстване на проекти за съвместно изпълнение (със или без тръжна процедура, специални формати за представяне на документацията и др.). Собственикът на проекта трябва да кандидатства директно в съответната страна. От страна на МОСВ е необходимо проектът да получи одобрение. Посредством използването на механизма съвместно изпълнение в България могат да се привлекат инвестиции за частния и общинския сектор, както и да се увеличи трансфера на технологии и ноу-хау, което от своя страна ще спомогне и за спазване на изискванията на Европейските норми и стандарти. Проектите за съвместно изпълнение имат също допълнителен екологичен и социален ефект.
Каталог: raw -> uploads uploads -> Municipality of kaolinovo uploads -> Програма за развитие на читалищната дейност в община антоново за 2014 година uploads -> Municipality of kaolinovo uploads -> Информационен лист национален Референдум uploads -> Избирателен списък (за публикуване на интернет страницата на общината) uploads -> Избирателен списък част I (за публикуване) Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
|