Раздел 2 – РАБОТЕН ЛИСТ В

2) Нерешително или несигурно шофиране.

3) Превишена скорост.

4) Неспазване на безопасна дистанция.

5) Преминаване на червено.

6) Сблъсък с неправилно паркирано МПС.

7) Шофиране под въздействието на наркотици и/или алкохол.

8) Неизправни спирачки.

Да направи по-лесно разбирането от страна на участниците как някои от индивидуалните механизми и личностни характерни особености едновременно ни излагат на потенциално рискови ситуации и ни предпазват от тях.

Разделът има два различни тематични фокуса, включващи някои от специфичните индивидуални особености, които играят ключова роля в поведението на водачите, когато се сблъскат с високо рискови ситуации при шофиране. Двете теми са концентрирани върху:

• 
  Фокус 1 – Възприемане на рисковете и приписване на отговорност.
  
• 
  Фокус 2 – Емоции по време на шофиране и спазване на закона и правилата за безопасност на движението.
  

Това е упражнение, което дава на участниците знания и ги кара да се замислят. Изисква приблизително 40 минути за изпълнение.

Да се повиши информираността на участниците, тяхното разбиране на собствените им шофьорски способности, капацитетът им за възприемане и оценка на риска.

За тази игра е необходим доброволец. След като се появи такъв, преподавателят трябва да го попита дали счита, че може да се справи със задачата- да премине даден маршрут за шофиране, като спазва различните пътни знаци (виж раздел 3 – работен лист А). Доброволецът следва да премине маршрута с химикалка възможно най-бързо, като обръща внимание на всичките пътни знаци. Преподавателят записва времето, за което доброволецът е преминал маршрута и отбелязва грешките или нарушенията, допуснати от „шофьора”. След това започва втори доброволец, който трябва да премине същия маршрут, но този път - максимално бързо, като едновременно с това отговаря на въпроси за себе си, задавани от друг член на групата, т.е. опитва се да го разсейва. Преподавателят отново записва времето, за което доброволецът е преминал маршрута, и отбелязва допуснатите грешки или нарушения. Естествено, за втория „шофьор” ще е по-трудно, отколкото за първия, той ще допусне повече грешки и изпълнението на задачата ще му отнеме повече време.

Това упражнение дава възможност на преподавателя да открие дискусията, като отбележи, че втората ситуация е много по-реалистична от първата, понеже докато се шофира редица странични фактори си взаимодействат, а те влияят на способностите на водача да възприема рисковете и да реагира на опасните ситуации. В този смисъл, участниците трябва да оценят различните ситуации, в които обикновено участват, докато шофират, като оценят степента на риск на всяко действие (напр., настройване на радиото, търсене на компактдиск, запалване на цигара, водене на разговор с пътниците, пеене, спор с приятел/ка, изпращане на текстово съобщение, разглеждане на карта, настройване на навигацията и т.н.).

Груповата дискусия трябва да се насочва с въпроси, към темата за способностите на участниците да възприемат рисковете по време на шофиране и тяхното осъзнаване, като се дава възможност да правят сравнения от различни гледни точки.

Преподавателят трябва да приключи заниманието с резюме на това какво се е случило, като набляга върху дискусиите, които са се оказали най-интересни и полезни по отношение повишаване знанията на участниците по тези въпроси.

Това е лесно за изпълнение упражнение, въпреки че за преподавателя ще е от полза, ако предварително се е запознал с материалите в цялото ръководство .(виж раздел 3 – работен лист Ж).

Този вариант изисква приблизително 60 минути за изпълнение.
Цел

На базата на получените до този момент знания участниците трябва вече да са се научили правилно да определят причините за дадени събития, като търсят чия е вината – тяхна или на външни фактори и да я свържат с поведението си при шофиране.

Упражнение:

Преподавателят представя упражнението, като обяснява, че първоначално ще използва индивидуален подход, а след това - групова дискусия.

Етап 1 – Всеки участник получава анкетна карта (виж раздел 3 – работен лист Б), която позволява определяне на два профила:

Профил A съответства на лице, което има тенденция да приписва на себе си причините за събитията (вътрешна точка на контрол).

Профил Б съответства на лице, което има тенденция да приписва причините за събитията на външни фактори, които не зависят от него (външна точка на контрол).

Участниците трябва да попълнят анкетата самостоятелно.

Преподавателят приключва раздела, като използва информацията, получена по време на занятието и набляга на важността на самоконтрола и как индивидите могат да го упражняват с цел повишаване на тяхната безопасност и тази на останалите участници в движението за предотвратяване на високо рискови ситуации на пътя, конкретно - ПТП.

Този вариант изисква приблизително 45 минути за изпълнение.

Да се насърчи определянето на най-често срещаните емоции, свързани с ежедневни ситуации на пътя и съответните поведенчески реакции, които се проявяват, с цел управление на емоциите, които в някои случаи могат да бъдат неадекватни, когато нещата опират до правилно и/или уместно поведение при шофиране.

a) Какви емоции бихте изпитали в тази ситуация? Участниците отговарят поотделно, като използват помощта на списъка. Преподавателят записва отговорите в таблица (виж раздел 3 – работен лист Е). След това се продължава с втория въпрос:

б) Какво бихте направили ако се озовете в тази ситуация? И тук се записват отделните отговори в таблицата.

Етап 2 – След като прочете на глас трите подбрани ситуации и запише отделните емоции и действия, изразени от участниците, преподавателят започва групова дискусия, като посочва най-често срещаните емоции и ги сравнява с отговорите на участниците.Накрая насочва вниманието на всички към методите, които позволяват на един индивид да управлява дадени ситуациите и емоциите, които те предизвикват.

Особено важно е преподавателят да се концентрира върху поведението на разстроени водачи по време на шофиране. Емоции като гняв, еуфория, враждебност, паника, ужас и безразличие са свързвани (както бе констатирано от изследването, проведено от ICARUS) с профилите на младите шофьори, които обикновено се излагат на опасни ситуации: например профилите на „рисковия“, „тревожния“ и „прекалено самоуверения ” шофьор (виж описанието на профилите в раздел 4). По отношение най-важните емоции, които влияят върху поведението при шофиране, преподавателят трябва да насърчи участниците да разсъждават по възможните последици от тези емоции. Ето някои възможни въпроси :

1) Каква е връзката между емоциите и поведението? Съгласувани ли са?

2) Какво е влиянието на емоциите върху действията на водача?

3) По какъв начин са важни тези емоции, що се отнася до действията, които шофьорът извършва в отговор на трудни ситуации?

Като втора стъпка преподавателят може да започне дискусия за възприятията на участниците относно изменчивостта на ситуациите. Целта е да са направи опит за определяне на превантивни мерки за избягване или контролиране на опасните ситуации и отстраняване или намаляване на причините за възникването им. Ето някои възможни въпроси:

4) До каква степен е възможно да се реагира в тази ситуация?

5) По какъв начин може да действа човек преди да се прояви опасността? По какъв начин може да действа човек, след като опасността се прояви?

Преподавателят отбелязва реакциите на курсистите и продължава с въпроси, които задълбочават темата, например:

6) Колко са ефективни мерките които вземаме по отношение повишаване на личната и колективната безопасност по време на шофиране?

7) Изпитали ли сте същите чувства в други ситуации? Как обикновено действате в такива ситуации?

8) По какъв друг начин можете да се справите с трудни ситуации, по време на шофиране?

Приключвайки упражнението, преподавателят обръща внимание върху важността на емоциите, предизвикани от дадени ситуации, за да може да посочи ефективни методи, които да насочват поведението към самозащитни реакции.

* * РАЗДЕЛ 3 –Вариант 4. „Адвокат на дявола“

Този вариант се концентрира върху определяне на факторите, които са наложили създаването на правила за пътна безопасност, и последиците, възникващи от неспазването им.

Динамична и лесна за реализиране, тази дейност е изключително уместна към разглежданата тема и дава възможност на участниците да обменят гледни точки по отношение на системата от правила, които са залегнали в основата на пътната безопасност. Това упражнение изисква приблизително 60 минути за изпълнение.

Да се насочи вниманието на участниците към нарушенията на правилата за безопасно движение, най-често допускани от младите шофьори. Да се даде възможност на участниците да направят свои изводи кои са най-често нарушаваните правила и да обяснят защо е така според тях..

Преподавателят записва отговорите на дъската.. Най-често срещаните нарушения трябва да бъдат подчертани (3 до 5 нарушения).

В края на презентациите преподавателят прави някои общи коментари за това какъв е резултатът от упражнението и трябва да посочи важността на това да се сменят гледните точки, когато се разсъждава по определени теми, като нарушения на правилата за безопасно движение, за да може цялостно да бъде разбран техния обхват и на индивидуално, и на колективно ниво.

финал ←