Програма по дисциплината «Администрация на сигурността и отбраната»

Първата международна публична организация за колективна защита на световния мир е Обществото на народите/ОН/ - наричана още Лига на нациите. Тя се създава през 1919г., като представители на 44 държави подписват Устава на ОН.

Организацията не постига целите за които е създадена. Изследователи на организацията извеждат, че причините за нейния неуспех са: структурни и политически.²⁶² Структурните причини се търсят в несъвършенствата на устава на организацията, а политическите в целите на Англия, Франция, Италия и други водещи държави, които са отстъпили пред агресивния натиск на фашистките държави. В този период Мюнхенската политика на Лондон и Париж открива пътя към Втората световна война, която избухва на 1 септември 1939г.

В следствие на посочените причини организацията преустановява дейността си. Въпреки крайния неуспех Обществото на народите има и съществено значение в международното публично право. Организацията допринася за ново политическо съзнание, че мирът и сигурността са универсална ценност. Идеята за създаването на световна система за колективна сигурност е реализирана. Опитът на организацията показа как трябва да се изграждат системите за защита на колективна сигурност на отделни държави, включваща различни организационни, функционални структури и органи на управление.

В разгара на новата Световна война започва процес на създаване на нова публична организация за сигурност и отбрана – Организацията на обединените нации/ООН/.

ООН се явява център за решаване на проблеми, с които се сблъсква цялото човечество. Дейността на тази организация се състоят в това, че тя я осъщестява чрез съвместните усилия на повече от 30 свързани с нея организации. Всички те съставляват системата на ООН. Тези организации работят по спазване правата на човека, охрана на околната среда, борбата с болестите, обезпечаване на развитието и борбата с нищетата.

ООН е инициатор на международни кампании по борба против незаконния трафик на наркотици и тероризъм. Действайки във всички региони на света, организацията и нейните учреждения оказват помощ на бежанци, помагат за подобряване качеството на питейната вода, предоставят заеми на развиващи се страни и помагат за стабилизиране на финансовите пазари.

Окончателният вариант на Устава на ООН е подписан на 25 юни 1945г. от представителите на 51 държави. България е член на ООН от 14 декември 1955 г. Членове на ООН са 192 страни.

- да поддържа международния мир и сигурност;

- да развива приятелски отношения между нациите;

- да постига международно сътрудничество при решаване на международните проблеми от икономическо, социално, културно или хуманитарно естество;

- да бъде център за съгласуване действията на нациите за постигане на тези общи цели.
Главни органи на ООН на са: Общо събрание/Генерална асамблея/; Съвет за сигурността; Икономически и социален съвет; Съвет за попечителство и Международен съд.
Главни органи на ООН на които се възлагат функции да осигуряват международния мир и сигурност са:²⁶³
Общо събрание/Генерална асамблея/

То се състои от представители на всички членуващи в организацията държави. Всяка делегация може да има 5-ма члена с представителна функция и спомагателен персонал, но при гласуване има един глас. По важните решения се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите и участващи в гласуването страни. За такива въпроси се считат: препоръките за поддържане на международния мир и сигурност; избирането на непостоянни членове на Съвета за сигурност и на членове на Икономическия и социален съвет; приемането на нови държави в организацията; въпросите свързани с бюджета и изборът на Генерален секретар. С обикновенно мнозинство се вземат решенията, които се отнасят до въпросите на: създаване на спомагателни органи на организацията и процедурата за тяхното създаване. Събранието се събира на редовни годишни сесии. Извънредни сесии се провеждат по предложение на Съвета за сигурност, Генералния секретар или 50% от членуващите в организацията държави.

Той е орган на ООН, който е натоварен със задачата да съблюдава за мира и сигурността между нациите. Докато другите органи на ООН могат само да препоръчват на отделните правителства на страните-членки какви действия да предприемат, Съветът за сигурността има властта да взима решения, които правителствата на страните-членки трябва да изпълнят съгласно Устава на ООН.

Първото заседание на Съвета за сигурност се провежда на 17 януари 1946г. в Чърч хаус, Лондон. Решенията на Съвета са известни като резолюции на Съвета за сигурност на ООН. След края на Втора световна война постоянните членове на Съвета за сигурност са: Република Китай, Франция, СССР, Великобритания и САЩ. В съвременни условия постоянните членове са Китайска народна Република, Франция, Русия, Великобритания и САЩ.

Съветът е съставен от представители на 15 държави-членки на организацията. Пет от тях – Китай, САЩ, Русия, Великобритания и Фнация са постоянни членове. Другите 10 се избират от Общото събрание. Мандатът им е 2 години, като след изтичането му те не могат да бъдат преизбирани. Всеки член на съвета има 1 глас.

При избора на непостоянните членове, уставът изисква в Общото събрание да се вземат предвид два критерия:

- приносът на дадената страна за поддържането на международния мир и сигурност и за постигане на другите цели на ООН;

- справедливото географско разпределение на света, така че в него да бъдат представени всички географски райони на света.

Съветът за сигурност се събира периодично или когато възникне необходимост. Той е организиран така, че да може да действа непрекъснато във всеки момент. Всяка страна-член на Съвета за сигурност, постоянно поддържа свой представител в седалището на ООН в НюЙорк. Съветът има определи процедури и правила, по които работи.

Член 51 от Устава на ООН постановява неизменното право на всички страни-членки на ООН на индивидуална или колективна самоотбрана. С него тези страни получават правото да предприемат мерки за упражняване на това право, докато Съветът за сигурност на ООН не направи необходимите стъпки за поддържане на международният мир и сигурност. Съдържа се и разпоредба, съгласно която страните-членки трябва незабавно да уведомят Съвета за сигурност на ООН за взетите от тях мерки по силата на този член, които по никаъв начин не трябва да засягат пълномощията и отговорността на Съвета за сигурност да предприеме действията, които смята за необходими за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност.
Международен съд

Той главен съдебен орган на ООН и е съставен от колегия на 15 независими съдии, избрани едновременно от Общото събрание и от Съвета за сигурност, без оглед на гражданството им, между лицата с високи морални качества и отговарящи на условията за юристи с най-висока професионална квалификация и познаване на международното право.

Подсъдни на съда могат да бъдат всички спорове, които страните-членки отнесат до него, както и въпроси предвидени в Устава на ООН.

• 
  Администрация на ООН
  

Административното обслужване на ООН се осъществява от серкетариат. Той се ръководи от Генерален секретар, който се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. Към него има помощен персонал, изпълняващ различни административни дейности. Наред с организационните въпроси Генералният секретар изпълнява и политически функции, които му се възлагат от главните органи на организацията. Ежегодно секретарят представя на Общото събрание годишен доклад за цялостната дейност на организацията. Администрацията на ООН разработва норми и правила за безопасни и ефективни въздушни и морски съобщения. Тези норми и правила способстват за усъвършенстването на телекомуникациите и защитата на интересите на потребителите, като съдействат за защита правата на интелектуална собственост и координират разпределението на радиочестотите.

- той осигурява правната основа за създаването на Съюза;

- той установява първостепенната отговорност на Съвета за сигурност на ООН за международния мир и сигурност.

Тези два основополагащи принципа са залегнали в Северноатлантическия договор.

От 1949 г. до днес формалната връзка между НАТО и ООН си остава непроменена и намира израз най-вече в правната взаимовръзка между основополагащите документи на двете организации.

Съществуват както правни, така и солидни практически връзки между Устава на ООН и Северноатлантическия договор, от една страна, и между органите на НАТО и на ООН, от друга. Тези два елемента допринасят за развитието на по-широките институционални рамки, в които функционира НАТО.

Основата на системата за евроатлантическа и европейска сигурност са: Организацията на Северноатлантическия договор /НАТО/; Европейския съюз/ЕС/ и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/ОССЕ/.

2. Организацията на Северноатлантическия договор /НАТО/

В резултат на поредица от драматични политически събития в периода между 1947г. и 1949г., които включваха отправянето на преки заплахи за суверенитета на Норвегия, Гърция, Турция и други западноевропейски страни, наложената незаконна блокада над Берлин през април 1948г. и преврата в Чехословакия през юни същата година, пет западноевропейски страни - Белгия, Великобритания, Люксембург, Франция и Холандия,  решават да създадат обща система за отбрана и да укрепят връзките помежду си, за да могат да се противопоставят на идеологически, политически и военни заплахи срещу сигурността им.

През март 1948г. тези пет страни подписват Брюкселския договор, който е основополагащият документ на сегашния Западноевропейски съюз (ЗЕС). Този договор е първата стъпка в следвоенното възстановяване на сигурността в Западна Европа. Това събитие е последвано от преговори със САЩ и Канада за създаване на единен Северноатлантически съюз, основаващ се на гаранции за сигурност и взаимни задължения между Европа и Северна Америка. Подписалите Брюкселския договор държави поканват Дания, Исландия, Италия, Норвегия и Португалия да се присъединят към този процес. Преговорите довеждат до подписването на Вашингтонския договор през април 1949г. и до установяването на обща система за сигурност, базираща се на партньорство между 12-те страни.

НАТО е създадена на 4 април 1949г. във Вашингтон, САЩ, с подписването от 12 страни учредителки на Северноатлантическия договор. Договорът е правната основа на НАТО. Той е създаден в съответствие с Член 51 от Устава на ООН и утвърждава неотменимото право на независимите държави на индивидуална и колективна отбрана.

Целите на НАТО са да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН.

Първостепенна задача на НАТО от създаването й е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона. Политиката на НАТО се основава на три взаимодопълващи се елемента - диалог, сътрудничество и поддържане на потенциал за колективна отбрана.

За да изпълни основното си предназначение, Съюзът осъществява следните фундаментални задачи, свързани със сигурността:

- да осигурява задължителната основа за една стабилна  среда на сигурност в Европа, опираща се на укрепването на демократичните институции и обвързването с принципа за мирно уреждане на споровете. НАТО се стреми да създаде среда, в която нито една държава не би била в състояние да оказва натиск или да отправя заплахи срещу която и да било европейска страна, нито да наложи своята хегемония чрез употреба на сила или заплаха със сила.

- да играе ролята на трансатлантически форум за консултации между страните-членки по всички въпроси, засягащи техните жизнени интереси, включително по различни обстоятелства и събития, които могат да създадат риск за сигурността им. Той дава условия за координиране на техните усилия в области, които представляват взаимен интерес.

- да възпира и осигурява защита срещу всякакви форми на агресия срещу територията на която и да е страна-членка на НАТО.

- да укрепва сигурността и стабилността, като развива трайно и активно сътрудничество с всички свои партньори чрез Партньорство за мир и Евроатлантическия съвет за партньорство, както и чрез консултации, сътрудничество и партньорство с Русия и Украйна.

- да допринася за по-добро разбиране на факторите, определящи международната сигурност, и на целите на сътрудничеството в тази област, като осъществява активни информационни програми в страните-членки и страните-партньори, а също така и други инициативи, например Средиземно-морския диалог.

През януари 1994г., на срещата на най-високо равнище в Брюксел, лидерите на Северноатлантическия съюз потвърдиха отворения характер на Съюза за присъединяване на други европейски държави, способни да съдействат за осъществяването на принципите на Вашингтонския договор и да допринасят за сигурността в Северноатлантическата зона.

На срещата на високо равнище, проведена през април 1999г. във Вашингтон, държавните и правителствени ръководители на страните-членки на алианса приеха нова Стратегическа концепция. Тя направлява алианса в изпълнението на мисиите му. Концепцията изразява трайния характер на неговите  цели и на фундаменталните задачи в сферата на сигурността, идентифицира  най-важните характеристики на новата среда за сигурност и предоставя насоките за по-нататъшното адаптиране на военните сили и средства на организацията.

Разширяването на НАТО е нова стъпка към постигане на фундаменталната цел на Съюза за укрепване на сигурността и установяване на стабилност в цялата Евроатлантическа зона. Важно е да се посочи, че разширяването на НАТО е отворен и продължителен процес, а не еднократно събитие.

НАТО поддържа активно отношения със страните, заявили своя интерес за членство, както и със страни, които могат да пожелаят да се присъединят към него в бъдеще. Кандидатурите на страните, заявили своя интерес към членство в НАТО се обсъждат, като нито една европейска демократична страна, чието присъединяване би отговаряло на целите на Вашингтонския договор, няма да бъде изключена от това обсъждане.

В НАТО членуват 26 държави: Белгия; България²⁶⁴; Великобритания; Германия; Гърция; Дания; Естония; Исландия; Испания; Италия; Канада; Латвия; Литва; Люксембург; Норвегия; Полша; Португалия; Румъния; САЩ; Словакия; Словения; Турция; Унгария; Франция - тя напуска военната структура на НАТО на 5.12.1995г., като обявява някои мерки за сближаване с военните структури на НАТО; Холандия и Чехия. Седалището на НАТО е във Вашингтон, а европейската му седалище/Главната квартира/ ­ в Брюксел.

Главната квартира на НАТО в Брюксел представлява политическото ръководство на Съюза и постоянното седалище на Северноатлантическия съвет.  В Брюксел се намират постоянните представители и националните делегации, генералният секретар и Международният секретариат, националните военни представители, председателят на Военния комитет и директорът на Международния военен секретариат.

В Главната квартира са разположени също дипломатическите мисии и представителствата за свръзка на редица страни-партньори, администрацията /Секретариатът на Главната квартира по консултациите, командването и контрола/, както и редица агенции на НАТО.

Всяка страна-членка е представена в Северноатлантическия съвет от свой посланик (постоянен представител). Неговата работа се подпомага от национална делегация, състояща се от съветници - други служители, които представляват своята страна в различните комитети на НАТО.

• 
  Висши ръководни органи на НАТО ²⁶⁵
  

Генерален секретар

Той се назначава от правителствата на страните-членки за председател на Северноатлантическия съвет, Комитета по планиране на отбраната, Групата за ядрено планиране, Комитета по въпросите на съвременното общество, за титулярен председател на други старши комитети, както и за генерален секретар и главен администратор на НАТО. Генералният секретар председателства Евроатлантическия съвет за партньорство и Групата за средиземноморско сътрудничество и е съпредседател на Постоянния съвместен съвет НАТО - Русия и на Комитета НАТО - Украйна.
Северноатлантически съвет/САС/

Той е висш военнополитически орган. Има по две редовни сесии годишно на равнище министри на външните работи на страните членки. Оглавява се от генералния секретар на НАТО. Избира за срок от една година почетен председател/президент/ от средата на министрите на външните работи. Свикват се и заседания на равнище министри на отбраната. Към Северноатлантическия съвет действа Постоянен съвет, в който участват постоянните представители на страните членки.

В него от постоянните си представители са представени всички страни членки (без Франция). Има две сесии годишно на равнище министри на отбраната.

Тя включва министрите на отбраната на страните-членки, които заседават в Комитета за планиране на отбраната. Групата се събира на периодични заседания, където се обсъждат конкретни въпроси на политиката, свързана с ядрените сили.

Той е висш военен орган, който дава препоръки на САС и на Комитета за планиране на отбраната във военната област. Състои се от началниците на генералните щабове на въоръжените сили на страните членки /без Исландия, която не притежава армия и Франция, която е представена от наблюдател/. Комитетът свиква редовни заседания на равнище постоянни представители и поне две годишни заседания на равнище началници на генерални щабове. Комитетът се оглавява от председател с 3-годишен мандат. Председателят се избира от началниците на генералните щабове. Той ръководи ежедневната работа на Военния комитет и от негово име дава указания на директора на Международния военен секретариат.

След юли 1994г. НАТО има само две върховни командвания: Съюзното командване в Европа и Съюзното командване за Атлантика.²⁶⁶

Върховното командване на НАТО в Европа има в свое разпореждане Постоянни военноморски сили в Средиземно море.²⁶⁸

Съветът за сигурност на ООН, който не разполага със собствени въоръжени сили, възлага на силите на НАТО осъществяването на умиротворителни или мироопазващи операции в различни точки на света под мандата (от името и под флага на) ООН. В такива операции със силите на НАТО участват и военни формирования от други страни, сред които и от Република България. Такива са операциите в бивша Югославия, в Камбоджа, Афганистан и др.

• 
  Администрация на НАТО
  

Работата на Северноатлантическия съвет и подчинените му комитети се подпомага от Международен секретариат, а на Военния комитет от Международен военен секретариат, които представляват администрацията на НАТО.

Работещият в Международния секретариат персонал е от страните-членки, като или се набира директно от организацията, или се изпраща от съответните правителства, обикновено за период от 3-4 години. Членовете на Международния секретариат са подчинени на генералния секретар и поемат задължение да бъдат лоялни към организацията през целия период на своето назначение.

          Международният секретариат се състои от Канцеларията на генералния секретар, пет оперативни отдела, Административно-техническа служба и Службата на финансовия ревизор. Всеки отдел се оглавява от помощник-генерален секретар, който обикновено е и председател на основния комитет, работещ по въпросите от негова сфера на компетенции. Отделите, които са подразделени на дирекции, секции и служби, подпомагат работата на комитетите в различните сфери на дейност. Международният секретариат подпомага процеса на постигане на консенсус и вземане на решения от страните-членки и страните-партньори и отговаря за подготовката на заседанията на комитетите на НАТО и за произтичащите от техните решения дейности.

Международният военен секретариат има за задача да подпомага Военния комитет, като подготвя необходимите планове и проучвания и прави предложения от военно естество. Той следи за изпълнение на приетите от Военния комитет решения. Военният секретарят се оглавява се от директор.

• 
  
  Каталог: 261
  261 -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
  261 -> Закон за местното самоуправление и местната администрация в сила от 17. 09. 1991 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г
  261 -> Bolgár kulturális intézet
  261 -> Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
  261 -> Част първа. Общи правила глава първа. Основни положения
  261 -> Доклад на X конгрес на бота, Боровец 2007 Биомеханичен и патоморфологичен анализ на причините за остеолиза при тазобедрените ендопротези Веселин Кожухаров
  261 -> Свържете lan кабела към Diva Fullhd media Center
  261 -> Частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров
  261 -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Грешки и усложнения при тотално и частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров Цел
  261 -> Списък на научни трудове
  
  
  
  Изтегляне 5.62 Mb.
  
  Сподели с приятели: