Администрация на Европейския съюз

Работещите във всички структури подпомагащи дейността на органите на Европейскиуя съюз се наричат европейски служители. Съвкупността от тези структури представляват европейската администрация. Тя е независима от националните правителства на страните-членки.

На 12 декември 2003г. В Брюксел е приета Европейска стратегия за сигурност. За да защити своята сигурност и да популяризира ценностите си, Европейския съюз има три стратегически цели:

• 
  да се изправи пред заплахите;
  
• 
  да създаде сигурност за съседите му;
  
• 
  да създаде международен ред на основата на ефективен мултилатерализъм.
  

Европейският съюз поддържа Обединените нации съобразно заплахите за международния мир и сигурност. Той е твърдо решен да засилва сътрудничеството си с ООН в помощ на страните, които излизат от конфликти, и да разширява подкрепата си за ООН в управлението на ситуации при краткосрочни кризи.

• 
  Западноевропейски съюз /ЗЕС/
  

На 17 март 1948г. се подписва Брюкселският пакт, с който след Втората световна война се създава първата в Европа организация за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността.

През 1954г. с Парижкото споразумение пактът се преобразува в Западноевропейски съюз/ЗЕС/, който се състои от 28 страни с четири вида статут.

Пълноправни членове са: Франция, Германия, Великобритания, Белгия, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия и Гърция.

Статут на наблюдатели имат: Австрия, Дания, Ирландия, Финландия и Швеция.

Асоциирани членове са: Норвегия, Турция, Исландия, Унгария, Полша и Чехия.

Асоциирани партньори на ЗЕС са: България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

От 1991г. с Договора от Маастрихт ЗЕС се превръща в отбранителен компонент на ЕС - европейски стълб на НАТО. На него се поверява задачата да разработва и прилага решенията и действията в областта на отбраната. Той става неделима част от развитието на ЕС като същевременно запазва институционната си автономия.

Мерките, които ЗЕС осъществява в тясно работно сътрудничество с Европейския съюз са:

- в зависимост от конкретния случай синхронизиране на датите и местата на срещите и хармонизиране на методите за работа;

- създаване на тясно сътрудничество между Европейския съвет и Генералния секретариат на ЗЕС;

- обсъждане на хармонизирането на последователността и продължителността на съответните Председателства;

- предприемане на съответните мерки, за да се гарантира, че Комисията на Европейските общности е редовно информирана и в зависимост от конкретния случай консултирана във връзка с дейностите на ЗЕС, в съответствие с ролята на Комисията в общата политика в областта на външните отношения и сигурността, определена от Договора за Европейски съюз;

- поощряване на по-тясно сътрудничество между Парламентарната асамблея на ЗЕС и Европейския парламент.

Съветът на ЗЕС, съгласувано с компетентните органи на Европейския съюз предприема необходимите практически мерки.

Държавите-членки на ЗЕС засилват своята координация по въпроси на Атлантическия съюз, които представляват общ интерес с важно значение, с цел да представят общи позиции. Това поражда задължения за съюзниците по Северноатлантическия договор във връзка с политиките на сигурността и отбраната.

Органи на ЗЕС са: Парламентарна асамблея (консултативен орган), Съвет на най-високо равнище (орган, който взима основните политически решения), Съвет на министрите на външните работи (орган осъществяващ оперативното ръководство на съюза), Постоянен съвет (постоянно действащ орган, включващ постоянни представители на ДЧ), Генерален секретариат, Институт за изследване на сигурността в Париж, Военен комитет и работни групи.²⁷²

ЗЕС е единствената европейска организация, която имаше компетенции в областта на отбраната. Този "политико-военен съюз", подобно на НАТО, имаше за главна цел да осигури колективна отбрана за всеки от своите членове в случай на агресия. На практика ЗЕС винаги е бил считан за европейско крило на НАТО и никога не е имал самостоятелни функции или дейности.

Между НАТО и ЗЕС е сключено Споразумение по въпросите на сигурността, което създава условия за размяна на засекретена информация. Други примери за засилено практическо сътрудничество са предоставеният на ЗЕС достъп до интегрираната комуникационна система на НАТО на основата на подписания между НАТО и ЗЕС Меморандум за разбирателство и редовните консултации, които се осъществяват между секретариатите и военния персонал на двете организации.

ЗЕС развиваше диалог и с Украйна на основата на съвместно комюнике от септември 1996г. Диалог се осъществява и с шест средиземноморски страни, които не членуват в ЗЕС (Алжир, Египет, Израел, Мавритания, Мароко и Тунис). Диалогът дава възможност тези страни да бъдат информирани за дейностите на ЗЕС и да бъде осъществявана размяна на мнения по въпроси от взаимен интерес, като опита от операции по поддържане на мира. ЗЕС осъществява и дейности за оказване на съдействие на страни от Африка при изграждането на ефективно мироопазващ потенциал.

През 1998г. се създава Военният комитет на ЗЕС и се планират съвместни учения НАТО-ЗЕС.

През ноември 2000г. в Марсилия Съветът на министрите към ЗЕС приема декларация, с която подкрепя решението на Европейския съвет в Кьолн от юни 1999г. съществуващите структури на ЗЕС да станат постепенно част от ЕС в срок до 1 юли 2001г.

ЗЕС приключва мисията си, а трансферът на функциите му към Европейския съюз създава оперативни възможности за изпълнението на задачите на Европейския съюз, свързани с превенцията на конфликти и управлението на кризи.²⁷³

От 01 януари 1995г. СССЕ се структурира в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/. Тя сключва договорености, които се отнасят до държавните и междуобществените отношения и връзки между държавите, които са ги подписали. Постоянните изпълнителни и консултативни структури на ОССЕ се установяват във Виена и Прага. Приет е специален Кодекс за политико-военните аспекти на сигурността и Декларация за общ всестранен модел за сигурност в Европа през XXI век.²⁷⁴

Предмет на ОССЕ са комплексите от теми: въпроси на сигурността в Европа; сътрудничество в областите на икономиката, науката, техниката и околната среда; сътрудничество в хуманитарната и други области.

ОССЕ представлява основен инструмент за ранно предупреждение, избягване на конфликти, урегулиране на кризиси и постконфликтно възстановяване в работния му регион. ОССЕ се характеризира с присъщия само за нея подход за осигуряване на сигурност, който е едновременно всестранен и основан върху сътрудничеството. Той обхваща трите измерения на сигурността – военно-политическо, икономическо и хуманно.

ОССЕ се занимава с широк кръг проблеми, свързани със затвърждаването на сигурността, включващи противодействието на тероризма, контрола над въоръжението, мерките за укрепването на доверието и безопасността, икономическите и екологичните въпроси, правата на човека, демократизацията и други. Разработени са механизъм за консултации и сътрудничество относно необичайни военни действия, мерки за ранно предупреждение и превантивни действия и механизъм за консултации и сътрудничество при извънредни ситуации. Важна роля играя мироопазващите мисии на ОССЕ в кризисни и конфликтни райони в Европа и на територията на Кавказ и Централна Азия.

Всички 55 държави от ОССЕ имат равен статут, тъй като решенията се приемат с консенсус. Те носят не политически, а юридически характер. Председателството на ОССЕ е на ротационен принцип с едногодишен мандат.

• 
  Органи за приемането на политически решения
  

• 
  Органи за оперативна дейност
  

Един от инструментите на оперативната дейност на ОССЕ са мисиите. Пълномощията, съставът и съдържанието на дейността на мисиите се различават, потвърждавайки гъвкавостта на дадения инструмент. Важна задача на мисиите е съдействието на приемащите страни в решаването на задачите, определени с мандата на мисията.

През 2005г. ОССЕ разполага с 24 мисии или други присъствия в следващите региони: Балканите (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Хърватско, Сърбия и Черна Гора, Македония), Източна Европа (Молдова, Беларус, Украйна), Кавказ (Азербайджан, Грузия, Армения), Централна Азия (Алма-Ата, Ашхабад, Душанбе, Бишкек, Ташкент), Русия (Чечня), Прибалтика (Латвия, Естония).

Съдът по помиряване и арбитраж – той е един от механизмите за мирно урегулиране на споровете между държавите-членки на ОССЕ, подписали Конвенцията за помиряването и арбитража. Към момента 33 държави са страни по Конвенцията. Съдът се намира в Женева.

• 
  Администрация на ОССЕ
  

Освен канцеларията на Генералния скретар в състава на Секретариата на ОССЕ влизат Центърът за предотвратяване на конфликти, Офис координаторът по икономическата и екологическата дейности на ОССЕ, отделите по борба с тероризма, търговията с хора, полицейската дейност, както и Департаментът по въпросите на управлението и финансите. Пражкото отделение на секретариата изпълнява спомагателни функции от документационен, изследователски и информационен характер.

х х х
Включването на Република България в системите за колективна отбрана има своите икономически ефекти и ползи. Някои автори успешно защитават тезаата, че очакваните ефекти са:

- преструктуриране на стопанството и възможност за разширяване на пазарните позиции на страната в европейския пазар;

- гарантиране и инвестиране на чуждите инвестиции в страната и подкрепа на реформата на международните финансови институции;

- облекчен технологичен трансфер в производството и в други обществени сфери;

• 
  Международни публични организации – тези организации се създават на базата на сключени договори между различни държави-членки с цел постигане на публични цели задоволяващи колективните потребности на членуващите държави в различни публични сфери – сигурност, отбрана, образование, здравеопазване, икономика и др.;
  
• 
  Администрация на международни публични организации – тя представлява съвкупността от структури, на които се възлагат административно-обслужващи дейности свързани с подпомагане дейността на органите на международните публични организации. Обикновенно тези структури са обособени в институция наречена Секретариат, която се ръководи от Генерален секретар.
  

1. 
   Каква е дейността и структурата на Организацията на обединените нации/ООН/?
   
2. 
   Каква е дейността и структурата на Организацията на Северноатлантическия договор/НАТО/?
   
3. 
   Каква е дейността и структурата на Европейския сюз/ЕС/?
   
4. 
   Каква е била дейността и структурата на Западноевропейския съюз /ЗЕС/?
   
5. 
   Каква е дейността и структурата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа/ОССЕ/?