Програма по дисциплината «Администрация на сигурността и отбраната»
Изтегляне 5.62 Mb.
|
| Глава девета
ОСИГУРЯВАНЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА НА СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА
Държавното обществено осигуряване/ДОО/ е израз на солидарността на обществото към материалното затруднение на служителите от администрацията на сигурността и отбраната през определени по-кратки и по-продължителни периоди от време. Причините за това затруднение са различни: придобити тежки физически или психически недъзи през време на службата им, които правят за по-продължително време и за цял живот служителите неспособни за труд; липса на други доходи (от имоти, наеми, рента и др.); липса на бъдеща работа при прекъсване на службата им в структурите на сигурността и отбраната с оглед осигуряване на тяхната издръжка и на членовете на семействата им. Това осигуряване е система за материално обезпечение на служителите. Държавното обществено осигуряване е израз на една и съща обща политика на държавата - на нейната социална политика. Тя е насочена към създаване на условия за жизнено равнище на всички служители от администрацията на сигурността и отбраната, за задоволяване на техните и на членовете на семейството им насъщни жизнени потребности. Държавното обществено осигуряване е организационно и институционално изградено като система за материално обезпечение, която изисква предварително включване на осигуряващите се служители, които са обществено осигурени чрез обезпеченията, които системата предоставя. Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване. Това осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт/НОИ/. Той отчита своята дейност пред Народното събрание. Институтът създава свои териториални поделения. Органи на управление на НОИ са: надзорният съвет и управителят и подуправителят. Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на института. Държавното обществено осигуряване замества редовните трудови доходи на осигурените служителите от администрацията на сигурността и отбраната, предоставя им средства, за задоволяване на техните и членовете на семействата им материални и духовни потребности. То е алтернатива на трудовите им доходи. Неговото предназначение е да осигури служителите от структурите на тази администрация, да им създаде сигурност, че ще посрещнат разходите със средствата които им предоставя. Причините които откриват достъпа до системата на държавното обществено осигуряване са изчерпателно изброени и правно регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Това са осигурените социални рискове при настъпването на които осигурените служители от администрацията на сигурността и отбраната имат право на осигурителни обезпечения в пари и в натура.
В специализираната научна литература някои автори групират осигурените социални рискове като: общи социални рискове (включващи общо заболяване; такива приравнени към общото заболяване; майчинство; старост; смърт; безработица; отглеждане на деца); професионални социални рискове (включващи трудови злополуки и професионални заболявания) и нетрудоспособност (включваща временната и трайна нетрудоспособност).228 В съответствие с вътрешното българско законодателство държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при: временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт.229 Средствата на държавното обществено осигуряване се обособяват в следните фондове: - фонд "Пенсии";
Разпределението на осигурителните вноски по фондовете се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В набирането на средства за тези фондове със свои вноски участват осигурените служители от администрацията на сигурността и отбраната и държавата - чрез субсидии от бюджета. Държавното обществено осигуряване се изгражда върху идеите на организирана лична и добре пресметната материална отговорност, която се основава на настъпването на очаквани, вероятни, несигурни като отделни случаи, но сигурни, като средностатистически проявления събития в живота на осигурените служители от администрацията на сигурността и отбраната.
Държавното обществено осигуряване бива: краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното държавно обществено осигуряване престира осигурителни обезпечения при временна нетрудоспособност на служителите от администрацията на сигурността и отбраната, както и обезпечения за деца изразяващи се в еднократни помощи при раждане и изплащане на месечни добавки. То осигурява и обезпечения при евентуална бъдеща безработица на служителите от администрацията на сигурността и отбраната. Дългосрочното държавно обществено осигуряване се определя от осигурителните обезпечения, които предоставя - пенсиите. Пенсионното осигуряване се подразделя на: задължително пенсионно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване. Задължителното пенсионно осигуряване включва:
Министерският съвет определя кой труд на служителите от администрацията на сигурността и отбраната към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Служебният стаж на държавните служители и трудовия стаж на лицата, работещи по трудово правоотношение в структурите на сигурността и отбраната в държавната администрация и на съдебните служители се изчислява по реда на Кодекса на труда, като същите придобиват право на пенсия в съответствие с общите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Трудът на държавните служители от МВР и на кадровите военнослужещи при пенсиониране се зачита като първа категория. При пенсионирането им за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.
Държавното обществено осигуряване на служителите от администрацията на сигурността и отбраната е аналогично с това на всички осигурени лица в държавата, но в Кодекса за социално осигуряване и в специалните закони/Закон за държавния служител, Закона за МВР и ЗОВСРБ/ съществуват разпоредби които се отнасят само за държавните служители от структури на сигурността и отбраната, държавните служители от МВР, кадровите военнослужещи, военните следователи, военните прокурори и военните съдии, които регламентират допълнителни осигурителни права и обезщетения на тези служители. Обезщетяването на служителите от администрацията на сигурността и отбраната представлява система предоставяща им финансови и материални средства с оглед подпомагането им при прекратяване на служебното им правоотношение.
Обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители на общо основание Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител бъде отменена от органа по назначаването или от съда той има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В случай при който държавният служител се оказва в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, или роднина по права линия без ограничения до четвърта степен включително, или по сватовство до четвърта степен включително, и бъде освободен от служба, той има право на обезщетение в размер на трикратния размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение. В случай при който държавният служител не се яви да заеме предишната си длъжност в двуседмичен срок при отмяна на заповедта му за освобождаване той има право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение. В случай на смърт на държавния служител съответната администрация поема обичайните разноски по погребението му и изплаща обезщетение в размер на толкова брутни заплати, определени към момента на смъртта, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Обезщетението се изплаща общо на преживелия съпруг, на ненавършилите пълнолетие и на навършилите пълнолетие деца на държавния служител, когато те учат редовно в средни училища и са на възраст до 20 години или учат във висши училища и са на възраст до 25 години.
Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението. Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на едномесечния срок, като заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето.
Обезщетения при едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи: - при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител; - при съкращаване на длъжността; - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В първите два случая държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок. При придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетения при едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието.
При преместване на друга работа в други населени места в случаите, определени от министъра на вътрешните работи, на държавните служители от МВР и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването. При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители от МВР имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Когато държавните служители от МВР са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения. Когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения. При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР от полагащото им се обезщетение се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности за държавни служители в МВР. При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители от МВР имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност. При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години е имал служителя, но не повече от 20. Обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години не се изплаща, когато то е прекратено при налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. При определяне размера на обезщетението се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител - офицер, сержант или гражданско лице по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи от 1997г. и като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията или на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж. Извън тези случаи приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на посочените длъжности. При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен на базата на основното им месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на труд, за научна степен и за определена работа в Дирекция “Защита на средствата за връзка” на МВР към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията. Обезщетения се изплащат в случаите на отстраняване от длъжност на държавния служител от МВР по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им. На държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители от МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения. Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия/ЦЕЛК/ при Медицинския институт на МВР, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител от МВР е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител. В случаите на смърт на преживелия съпруг, децата и родителите на загиналия служител се изплаща и обезщетението за прекратяване на служебното правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години е имал, но не повече от 20. Разноските за погребението на всички служители от МВР се поемат от министерството в размер, определен от министъра на вътрешните работи. Еднократните обезщетения се изплащат на държавните служители от МВР на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното им правоотношение, на отстраняването им от длъжност или на установяване на телесна повреда или смърт, което включва: основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на труд, за научна степен и за определена работа в Дирекция “Защита на средствата за връзка” на МВР. Обезщетенията на държавните служители на МВР с изключение на тези при незаконно прекратяване на служебното им правоотношение не подлежат на облагане с данък.
При преместването в друго населено място на кадровия военнослужещ и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.230 Транспортните разходи за преместването са за сметка на съответното министерство или ведомство. На съпругите (съпрузите) на кадровите военнослужещи, на които са прекратени трудовите правоотношения поради това, че са ги последвали при преместването им от едно в друго населено място, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се изплаща независимо от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с изключение на дисциплинарно уволнение. Обезщетението се изплаща от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но за не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в бюрата по труда в едномесечен срок от преместването. Срокът за получаване на обезщетенията може да се удължи при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Времето, през което се ползва това обезщетение, се зачита за трудов стаж. На безработните съпрузи на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната за периода, през който кадровият военнослужещ отсъства. Децата до 27-годишна възраст на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища, създадени по законоустановения в страната ред, имат право на стипендия за периода, през който родителят отсъства. Размерът на стипендията се определя от Министерския съвет, а необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията. Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Такова обезщетение получават и военните следователи, военните прокурори и военните съдии. Съдебните служители придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години имат прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 10. При повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото. Когато кадровият военнослужещ е прослужил 10 и повече години и е освободен по здравословни причини по повод заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения. Когато прослуженото време е по-малко от 10 години, кадровият военнослужещ получава еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество. За определяне на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов стаж. При освобождаване на военнослужещи поради пенсиониране, прослужили последните 13 години и 4 месеца като кадрови военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на: прослужените на кадрова военна служба години и годините на приравнения трудов стаж към категорията за кадрови военнослужещи. За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването от кадрова военна служба. При съкращения на числеността на въоръжените сили по решение на Народното събрание обезщетенията, които се изплащат на кадровите военнослужещи, се определят в акта за съкращение независимо от дължимите по ЗОВСРБ. Обезщетенията не се изплащат при дисциплинарно уволнение, както и спрямо кадрови военнослужещи, осъдени за умишлено престъпление от общ характер. На кадровите военнослужещи се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и на 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба. При смърт на военнослужещия сумите се изплащат на наследниците му. Разноските по погребението се поемат от ведомството. На погребението се отдават военни почести само при съгласие на родителите или близките на починалия. На съпругата/съпруга/, децата и родителите на кадровия военнослужещ, загинал по време на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 12 брутни месечни възнаграждения за всеки правоимащ. Тези суми не се облагат с данъци. Обезщетенията се изплащат в определен срок, след който те стават изискуеми и се получават заедно с лихва, равна на основния лихвен процент в съответния период.
Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в Закона за здравното осигуряване231, в Националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване. Здравното осигуряване е: задължително и доброволно.
Служителите от администрацията на сигурността и отбраната подлежат на задължително здравно осигуряване съгласно действащото законодателство. То им гарантира достъпна медицинска помощ от ведомствени лечебни заведения или избор на изпълнител на такава помощ, сключил договор с районна здравна осигурителна каса. Правата на осигурените служители от администрацията на сигурността и отбраната възникват от датата на заплащането на здравно осигурителната вноска. Тези права са лични и не могат да бъдат преотстъпвани. Здравно осигурителните вноски на държавните служители от структурите на сигурността и отбраната в държавната администрация, на държавните служители от МВР и на кадровите военнослужещи се внасят от работодателя - органа по назначение в съответната структура на администрацията на сигурността и отбраната и е за сметка на републиканския бюджет.
Те оказват безплатна медицинска помощ на: служители на МВР; пенсионираните като държавни служители от МВР, пенсионираните поради инвалидност – поради трудова злополука и професионална болест, настъпила във връзка с работата им в МВР, пенсионираните служители, работели през последните 10 години по трудово правоотношение в МВР, както и членовете на семействата и родителите на посочените служители. Медицинският институт на МВР е лечебно заведение, което организира и осъществява дейността по здравеопазването съгласно Закона за МВР и изпълнява специфичните функции за извънболнична и болнична помощ съгласно Постановление № 212 на Министерския съвет от 2000г. за определяне на лечебни заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения232 и на техните специфични функции в съответствие с националната здравна политика. Извън тези случаи Медицинският институт на МВР може да извършва медицинско обслужване на български и чуждестранни граждани или по сключени договори с юридически лица срещу заплащане по ценоразпис, утвърден от директора на института. Структурата, численият състав и щатът на Медицинския институт на МВР се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет на МВР. В Медицинският институт се изграждат: отдели, сектори, звено за Държавен здравен контрол, звено за трудова медицина, Централна експертно-лекарска комисия/ЦЕЛК/, клиники, Консултативно-диагностичен блок, отделения, кабинети, медицински служби, филиали за долекуване, продължително лечение и рехабилитация и структурни звена от по-нисък ранг.233 Медицинският институт на МВР се състои от: - дирекция;
Организацията на дейността и вътрешният ред на структурните звена на института се определят с правилници, издадени от директора на Медицинския институт.
Военномедицинската академия е лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ и за военнонаучна, военноучебна и военноекспертизна дейност по Закона за лечебните заведения към Министерството на отбраната. Военномедицинската академия включва в структурата си: - Многопрофилната болнична база за активно лечение - София;
Военномедицинската академия извършва диагностично-лечебни и научноприложни дейности по прилагането на съвременни медицински технологии, за защита на Българската армия и населението от ядрени, химически и биологически фактори на поражение, подготовка на медицински кадри за ликвидиране на последици от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания, участие в международни мисии, военномедицинска подготовка на личния състав от Българската армия, поддържане в готовност за незабавно действие на Военномедицинския отряд за бързо реагиране и полеви подвижни болници, обучение по военномедицински специалности и на санитарни инструктори. Академията извършва профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация и за други български или чужди граждани, както и по договори с юридически лица срещу заплащане по ценоразпис, утвърден от началника на Военномедицинската академия. Заплащането на оказаната медицинска помощ на неосигурените военнослужещи на наборна военна служба е за сметка на държавния бюджет. Медицинската помощ, която се оказва във войсковите единици от въоръжените сили, е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Военнослужещите, пенсионираните военно-служещи, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване. Служителите от администрацията на сигурността и отбраната могат да ползват и системата за доброволно здравно осигуряване. Тя предоставя медицински и други услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. За осъществяването му се сключват договори между осигурените служители и лицензирано здравно осигурително дружество. Цените на медицинските и другите услуги - предмет на доброволното здравно осигуряване, както и условията и реда за тяхното осъществяване се договарят между здравното осигурително дружество и изпълнителите на медицинска помощ.
С Кодекс за застраховането влязъл в сила през 2006г.236 в Република България се урежда: застраховането и презастраховането; застрахователното и презастрахователното посредничество; условията за започване, извършване и прекратяване на тези дейности; застрахователния договор; задължителното застраховане, и застрахователния надзор. Разпоредбите на кодекса не се прилагат за дейностите по допълнително социално осигуряване и по доброволно здравно осигуряване, доколкото друго не е предвидено в закон.
- оценка на застрахователния риск; - определяне на застрахователната премия; - установяване на настъпило застрахователно събитие; - определяне размера на причинените вреди; - управление на собствените средства и на активите, които служат за покритие на техническите резерви на застрахователя; - прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател (пасивно презастраховане); - предоставяне от застрахователя на услуги по застраховка "Помощ при пътуване" чрез наети от него лица и със собствени технически средства. Презастраховането е дейност по поемане от презастраховател по силата на презастрахователен договор на всички или на част от рисковете, покрити от застраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия (активно презастраховане) и пряко свързаните с това дейности. Застраховането предполага обединението на финансовите средства на лица, които са изложени на някаква потенциално съществуваща опасност. Осъществяването на професия на държавен служител в МВР и на кадрови военнослужещ е съпроводено с преодоляване на редица опасности. Те са рискови професии. Опасността или рискът са вероятностите за възникване на вреда или нужда за тези служители от администрацията на сигурността и отбраната. Опасността означава настъпването на предполагаеми отрицателни, неблагоприятни резултати. Всяка вреда обуславя желанието да бъде отстранена или поправена и на тази цел е подчинено самото застраховане като дейност. Участващите в него лица образуват застрахователен фонд, в който се влагат парични средства с цел при настъпване на застрахователно събитие, от него да бъдат изплатени определени застрахователни обезщетения или застрахователни суми. Застраховането е договорен метод на трансфериране на риск от застрахования към застрахователя, който от своя страна го прехвърля на фонда, създаден от премиите на множеството застраховани лица или на презастраховател. Застраховането се дефинира като понятие чрез разкриване на неговите съществени характерни белези.237 То е търговска дейност, която се осъществява от търговци и се изразява в набиране на парични средства, образуване и управление на паричен фонд посредством премии, използвани от застрахованите лица, от който фонд при настъпване на определени от закона или договорите със застрахованите лица събития и условия те изплащат обезщетения или суми. Застраховането е правоотношение между равнопоставени правни субекти. През отделните етапи на своето развитие застраховането е познавало различни класификационни схеми. В специализираната литература застраховането се разглежда като: задължително и доброволно; имуществено и лично; активно и пасивно; рисково и спестовно; живото и неживото застраховане.238
Държавните служители от МВР и кадровите военнослужещи, военните следователи, военните прокурори и военните съдии се застраховат групово. Кодексът за застраховането регламентира, че с един договор за застраховка "Живот" или "Злополука" могат да се застраховат две или повече лица, чийто брой е определен или определяем. В този случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на застрахованите, ако те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество. Груповата застраховка се сключва от работодателя, като застраховани са държавни служители и/или кадрови военнослужещи, чийто живот, здраве и работоспособност са предмет на застраховката. Работодателят е длъжен да даде на застрахованите цялата информация, която е получил от застрахователя относно сключения договор за застраховка "Живот" или "Злополука" и която е необходима на застрахованите за упражняване на правата им по застрахователния договор. При застраховането срещу злополука задължението на застрахователя се поражда само ако смъртта и телесната повреда или загубата на трудоспособност на застрахования са последица на злополука. Последната представлява внезапно действаща отвън върху тялото на застрахования сила, против волята му, в резултат на което последва смърт или трайна нетрудоспособност. Тук не е възможно нито връщане на застрахователните премии при изтичането на договореният срок, нито откупуване на застраховката, нито изплащане на застрахователната сума при доживяване. Застраховането срещу злополука има само рисков характер и не притежава елементи на спестовност. При това застраховане паричното задължение на застрахователя възниква само ако се реализира рискът. Спецификата на застраховането на служителите от МВР и на кадровите военнослужещи срещу злополука се обуславя от застрахователния риск - опасността от настъпване на злополука. Злополуката може да бъде резултат от действия на застрахования, стига да не са умишлени, от природни явления, както и от действия на трети лица - умишлени, небрежни или невиновни. Не се считат за злополука професионалните заболявания, болестите, лечебните мерки довели до смърт, телесно увреждане или нетрудоспособност. Ако те са причинени от съзнателни действия или бездействия от други лица, без съгласието на застрахования, ще се счита, че е налице злополука. Застрахователната сума при застраховането на служителите от МВР и на кадровите военнослужещи срещу злополука се определя в застрахователния договор. Застрахователят дължи нейния пълен размер при смърт, пълна трайна загуба или нетрудоспособност на служителя. При частична трайна нетрудоспособност застрахователя заплаща такъв процент от застрахователната сума, какъвто е процентът на нетрудоспособността. За злополука се счита също така: изкълчвания; обтягания или скъсване на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствена сила; инфекции, при които заразената материя е проникнала в организма на покрита от застраховката „Злополука“; смърт или трайна нетрудоспособност, настъпили при спасяване на своя или чужд човешки живот или имущество; удавяне, задушаване от газове или пари и отравяне от вредни вещества и предмети.12 За настъпването на всяка злополука се съставя акт. Той трябва да съдържа подробно описание на обстоятелствата, при които е станала злополуката, причините за настъпването й, и всичко друго което е от значение и е свързано със задължителната застраховка срещу злополука. Ако такъв акт не е съставен и не е предаден в десетдневен срок от настъпването на злополуката на застрахователя, пострадалият служител или неговите наследници, включително и законните им представители могат да предявят иск пред съда.
администрацията на сигурността и отбранта Социалното подпомагане, както и общественото осигуряване е израз на солидарността на обществото към материално затруднените служители от администрацията на сигурността и отбраната. То е система за материално обезпечение и е израз на социалната политика на държавата. То е субективно право на служители от администрацията на сигурността и отбраната при определени в нормативни актове предпоставки за упражняването му. Социалното подпомагане е насочено към всички граждани в обществото. В този смисъл то е всеобщо. Социалното подпомагане не изисква никакво предварително включване и специално участие на служители от администрацията на сигурността и отбраната в тази обществена система, но те могат да бъдат включени в изградени вътрешноведомствени системи, каквито са взаимноспомагателните каси. Социалното подпомагане допълва личните доходи, съдейства и допринася за създаване на екзистенц-минимум за преживяването на служители от администрацията на сигурността и отбраната и членовете на семействата им които издържат. То е адресирано към онази категория служители в тази администрация, която за по-продължително време или неочаквано се е оказало под равнището на най-ниските доходи, необходими за задоволяване на жизнените им потребности. Причините които водят до състоянието на нужда в което служители от администрацията на сигурността и отбраната изпадат и не им позволяват да задоволят своите и на членовете на семействата им основни жизнени потребности са предимно здравословни и битови. Средствата необходими за осъществяване на социалното подпомагане са предимно бюджетни средства, но могат да бъдат и от дарения или от благотворителни инициативи, както и от взаимно подпомагане. Служителите от администрацията на сигурността и отбраната, които се ползват от тези средства, по принцип не участват пряко в набирането им, с изключение ако са членове на взаимноспомагателни каси. Те участват й косвено чрез плащането на данъци като граждани, които отиват в държавните и общински бюджети, от които се отделят й средства за социално подпомагане. В основата на социалното подпомагане стои идеята за обществена благотворителност, за обществено организирано милосърдие.
Военнослужещи на наборна военна служба, кадрови военнослужещи, обучаващи се във висшите военни училища, пенсионирани военнослужещи, военноинвалиди и военнопострадали и граждански лица, които работят в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат материално подпомагани. Условията и редът за материално им подпомагане се определят с наредба.239 Материалното подпомагане по реда на наредбата се осъществява в пари чрез отпускане на месечни помощи и еднократни помощи. Дейността по материално подпомагане в Министерството на отбраната се осъществява от Комисия по материално подпомагане. Служители от администрацията на сигурността и отбраната могат да упражнят правото си на социално подпомагане и при условията и реда на действащото в Република България законодателство.8 Социалното подпомагане се извършва по начин който да запазва човешкото достойнство на граждани на затруднените служители от администрацията на сигурността и отбраната. Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалното подпомагане.
За осъществяване на сътрудничеството е създаден Съвет за социално подпомагане, който е обществен консултативен орган към министъра на труда и социалната политика. В него участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България, представители на представените на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и на представители на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в областта на социалното подпомагане. Устройството и дейността на Съвета за социално подпомагане се регламентират с наредба на министъра на труда и социалната политика. За изпълнение на държавната политика в областта на социалното подпомагане е създадена Изпълнителна агенция за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика. Тя се представлява и ръководи от изпълнителен директор. Към него е създаден инспекторат. Териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции "Социално подпомагане". В последните се създават отдели "Закрила на детето". Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за социално подпомагане, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Служителите от администрацията на сигурността и отбраната могат да получат социални помощи и социални услуги обръщайки се към тези специализирани структури. Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат лица. Социалните помощи са: месечни; целеви и еднократни. Те се отпускат след преценка на: доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи. Условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Социалните услуги се основават на социална работа и са насочени към подкрепа на подпомаганите лица за осъществяване на ежедневните дейности и за социално включване. Те се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата. Тези услуги се извършват срещу заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват. Таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се заплащат по Закона за местните данъци и такси. Социални услуги се извършват от държавата, от общините, от български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица и от чуждестранни физически или юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от други държави - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, регистрирани като търговци съгласно националното си законодателство. Условията и редът за извършване на социални услуги се определят с правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Социалните услуги се предоставят в общността и в специализирани институции.
Социални услуги в специализираните институции се предоставят след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността. При необходимост и съобразно потребностите на населението на всяка община могат да се разкриват и други видове социални услуги. Социалните услуги могат да се предоставят краткосрочно и/или дългосрочно. Ключови думи и изрази
Въпроси за дискусия
Каталог: 261 261 -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г 261 -> Закон за местното самоуправление и местната администрация в сила от 17. 09. 1991 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г 261 -> Bolgár kulturális intézet 261 -> Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление 261 -> Част първа. Общи правила глава първа. Основни положения 261 -> Доклад на X конгрес на бота, Боровец 2007 Биомеханичен и патоморфологичен анализ на причините за остеолиза при тазобедрените ендопротези Веселин Кожухаров 261 -> Свържете lan кабела към Diva Fullhd media Center 261 -> Частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров 261 -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Грешки и усложнения при тотално и частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров Цел 261 -> Списък на научни трудове Изтегляне 5.62 Mb. Сподели с приятели:
|