ГЛАВА І Общи и специфични цели, предмет, обхват и определения

1. Механизмът за гражданска защита на Европейския съюз („Mеханизмът на Съюза“) има за цел да засили сътрудничеството между Съюза и държавите членки и да улесни координацията в областта на гражданската защита с цел подобряване на ефективността на системите за превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия.

2. Защитата, осигурявана съгласно Mеханизма на Съюза, обхваща преди всичко населението, но също така и околната среда и имуществото, включително културното наследство, срещу всички видове природни и причинени от човека бедствия, включително последиците от терористични актове и технологични, радиационни или екологични бедствия, замърсяване на морската среда и спешни случаи на остри здравословни проблеми, които възникват на територията на Съюза или извън него. При последиците от терористични актове или радиационни бедствия Mеханизмът на Съюза може да обхваща само действията за готовност и реагиране.

3. Механизмът на Съюза насърчава солидарността между държавите членки чрез практическо сътрудничество и координация, без да засяга първостепенната отговорност на държавите членки да защитават населението, околната среда и имуществото, включително културното наследство, при бедствия на територията си, както и да обезпечават своите системи за управление при бедствия с достатъчен капацитет, така че те да могат да се справят системно и по подходящ начин с бедствия с характер и величина, които могат с основание да се очакват и за които трябва да бъдат подготвени.

4. В настоящото решение се определят общите правила за Механизма на Съюза и правилата за предоставяне на финансова помощ в рамките на Механизма на Съюза.

5. Механизмът на Съюза не засяга задълженията според съществуващите приложими правни актове на Съюза или на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия или според съществуващите международни споразумения.

6. Настоящото решение не се прилага за действия, провеждани съгласно Регламент (ЕО) № 1257/96, Регламент (ЕО) № 1406/2002, Регламент (EО) № 1717/2006, Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета¹и законодателството на Съюза относно програми за действие в областта на здравето, вътрешните работи и правосъдието.

Член 2
Обхват

1. Настоящото решение се прилага по отношение на сътрудничеството в областта на гражданската защита. Това сътрудничество включва:

а) Превантивни действия и действия за повишаване на готовността в рамките на Съюза, а също — доколкото се отнася за член 5, параграф 2, член 13, параграф 3 и член 28 — и извън Съюза; както и

б) Действия за подпомагане при реагирането при непосредствени неблагоприятни последици от бедствие в рамките на Съюза или извън него, включително в посочените в член 28, параграф 1 държави, вследствие на подадено искане за помощ посредством Механизма на Съюза.

2. В настоящото решение се вземат под внимание специалните потребности на изолираните, най-отдалечените и други региони или острови на Съюза по отношение на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, както и специалните потребности на отвъдморските страни и територии по отношение на реагирането при бедствия.

Член 3
Специфични цели

1. Чрез Механизма на Съюза се подпомага, допълва и улеснява координирането на действията на държавите членки при изпълнението на следните общи специфични цели:

а) постигане на високо ниво на защита срещу бедствия чрез предотвратяване или ограничаване на потенциалните въздействия, чрез насърчаване на култура на превенция и чрез подобряване на сътрудничеството между службите за гражданска защита и съответни други служби;

б) повишаване на степента на готовност за реагиране при бедствия на равнище на държавите членки и на Съюза;

в) улесняване на бързо и ефикасно реагиране при бедствия или непосредствена заплаха от такива; както и

г) увеличаване на обществената осведоменост и готовност за бедствия.

2. Показателите се използват за мониторинг, оценка и преглед по целесъобразност на прилагането на настоящото решение. Тези показатели са:

а) напредъкът при изпълнение на рамката за превенция на бедствия: измерван с броя на държавите членки, които са предоставили на Комисията обобщен доклад за своите оценки на риска и оценка на способността си за управление на риска, съгласно посоченото в член 6;

б) напредъкът при повишаване нивото на готовност за бедствия, измерван с количеството на капацитета за реагиране, включен в доброволното обединяване във връзка с целите по отношение на капацитета, посочени в член 11, и броя на модулите, регистрирани в CECIS;

в) напредъкът при подобряване на реакцията при бедствия, измерван със скоростта на операциите в рамките на Механизма на Съюза и степента, в която помощта допринася за удовлетворяване на нуждите на място; както и

г) напредъкът при повишаване на осведомеността и готовността на обществото за бедствия, измерван със степента на осведоменост на гражданите на Съюза за рисковете в техния регион.

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1. „бедствие“ означава всяка ситуация, която има или може да има тежки последици за населението, околната среда или имуществото, включително културното наследство;

2. „реагиране“ означава всяко действие, което се предприема при искане за помощ в съответствие с Механизма на Съюза в случай на непосредствена заплаха от бедствие или по време на бедствие или след него и което цели овладяване на непосредствените неблагоприятни последици;

3. „готовност“ означава състояние на подготвеност и способност на човешките и материалните ресурси, структури, общности и организации за ефективно бързо реагиране при бедствие, като това състояние е постигнато в резултат на предварително предприети действия;

4. „превенция“ означава всяко действие, насочено към намаляване на рисковете или смекчаване на неблагоприятните последици от бедствие за населението, околната среда и имуществото, включително културното наследство;

5. „ранно предупреждение“ означава своевременното и ефективно предоставяне на информация, което позволява да се предприемат действия за избягване или намаляване на рисковете и неблагоприятните последици от бедствия, както и за улесняване на готовността за ефективно реагиране;

6. „модул“ означава самостоятелна и независима структура на способностите на държавите членки, определена предварително въз основа на задачите и потребностите, или подвижен оперативен екип на държавите членки, представляващи комбинация от човешки и материални ресурси, която може да се опише с оглед на способността ѝ за намеса или според задачата(ите), която(ито) може да поеме;

7. „оценка на риска“ означава цялостен междусекторен процес за установяване, анализ и оценка на рисковете, който е предприет на национално или подходящо поднационално равнище;

8. „способност за управление на риска“ означава способността на държава членка или нейните региони за ограничаване, адаптиране или смекчаване на рисковете, (въздействието и вероятността за възникването на бедствие), установени в оценката на риска, до равнища,които са приемливи за тази държава членка. Способността за управление на риска се оценява от гледна точка на техническия, финансов и административен капацитет за предприемане на адекватни:

а) оценки на риска;

б) планиране на управлението на риска с оглед на превенцията и готовността; и

в) мерки за превенция на риска и за готовност за посрещането му;

9. „подкрепа от приемащата държава“ означава всяко действие, предприето на етапите на готовност и реагиране от държава, която получава или изпраща помощ, или от Комисията, за отстраняване на предвидимите препятствия пред международната помощ, предоставена чрез Механизма на Съюза. Тя включва подкрепата от държавите членки за улесняване на транзитното преминаване на тази помощ през територията им;

10. „способност за реагиране“ означава помощта, която може да се предостави чрез Механизма на Съюза при поискване;

11. „логистична подкрепа“означава основното оборудване или услуги, необходими на експертните екипи, посочени в член 17, параграф 1, за изпълнение на техните задачи, наред с другото. комуникации, временно настаняване, храна или транспорт във вътрешността на страната.

1. За да изпълни целите и да осъществи задачите в областта на превенцията, Комисията:

а) предприема действия за подобряване на базата от знания за рисковете от бедствия и улеснява обмена на знания, най-добри практики и информация, включително сред държавите членки с общи рискове;

б) подкрепя и насърчава дейностите на държавите членки по оценка и картографиране на рисковете чрез обмен на добри практики, както и улесняване на достъпа до специфични знания и експертен опит по въпроси от общ интерес;

в) осъществява и редовно актуализира междусекторен преглед и картографиране на рисковете от природни и предизвикани от човека бедствия, пред които е изправен Съюзът, като възприема съгласуван подход в различните области на политиката, които имат отношение или отражение върху превенцията на бедствията, и като отчита надлежно евентуални последствия от изменението на климата;

г) насърчава обмен на добри практики за подготовка на националните системи за гражданска защита с цел справяне с последствията от изменението на климата;

д) подкрепя и насърчава разработването и изпълнението на дейностите на държавите членки за управление на риска чрез обмен на добри практики и улесняване на достъпа до специфични знания и експертен опит по въпроси от общ интерес;

е) събира и разпространява информацията, предоставена от държавите членки, организира обмен на опит във връзка с оценките на способността за управление на риск; разработва, съвместно с държавите членки и до...^*, насоки относно съдържанието, методиката и структурата на тези оценки; и улеснява обмена на добри практики в процеса на планиране на превенцията и готовността, включително чрез доброволни партньорски проверки;

ж) докладва периодично, в съответствие с определените в член 6, буква в) срокове, на Европейския парламент и на Съвета за постигнатия напредък в прилагането на член 6;

з) насърчава използването на различни фондове на Съюза, с които може да се подпомага устойчива превенция на бедствия, и поощрява държавите членки и регионите да се възползват от подобни възможности за финансиране;

и) изтъква значението на превенцията на рисковете и оказва подкрепа на държавите членки в дейностите им за повишаване на осведомеността, предоставяне на информация и обучение на обществеността;

й) насърчава превантивните мерки в държавите членки и третите държави, посочени в член 28, чрез обмен на добри практики и улесняване на достъпа до специфични знания и експертен опит по въпроси от общ интерес; както и

к) в тесни консултации с държавите членки предприема други подкрепящи и допълващи превантивни действия, необходими за постигането на целта, посочена в член 3, параграф 1, буква а).

2. По искане на държава членка, трета държава или ООН или агенция на ООН Комисията може да изпрати експертен екип на място, за предоставяне на консултации по превантивните мерки.

С цел да насърчават прилагането на ефективен и съгласуван подход към превенцията и готовността за бедствия чрез обмен на информация с нечувствително съдържание, а именно информация, чието предоставяне не противоречи на основните интереси на сигурността на държавите членки и най-добри практики в рамките на Механизма на Съюза, държавите членки:

а) извършват оценки на риска на национално или на съответно поднационално равнище и предоставят на Комисията обобщен доклад за съответните им елементи до...^*, и на всеки три години след това;

б) разработват и прецизират планирането на управлението на риска от бедствия на национално или на съответното поднационално равнище;

в) предоставят на Комисията оценката на своята способност за управление на риска на национално или на съответното поднационално равнище на всеки три години след окончателното изготвяне на съответните насоки, посочени в член 5, параграф 1, буква е) и в случай на значителни промени; както и

г) участват на доброволен принцип в партньорски проверки за оценка на способността за управление на риска.

С настоящото решение се създава Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC). ERCC гарантира денонощен(24/7) оперативен капацитет и обслужва държавите членки и Комисията за постигане на целите на Механизма на Съюза.

Комисията извършва следните действия в областта на готовността:

а) управлява ERCC;

б) управлява Обща система за комуникация и информация при извънредни ситуации (CECIS), която дава възможност за комуникация и обмен на информация между ERCC и точките за контакт на държавите членки;

в) съдейства за разработването и по-доброто интегриране на транснационални системи от общоевропейски интерес за откриване, ранно предупреждение и оповестяване, за да се осигури възможност за бързо реагиране и да се насърчат взаимовръзките между националните системи за ранно предупреждение и оповестяване и връзките им с ERCC и CECIS. Тези системи отчитат и доразвиват съществуващите и бъдещите източници и системи за информация, мониторинг и откриване;

г) създава и управлява способността за мобилизиране и изпращане на експертни екипи, отговорни за:

i) оценка на потребностите, които евентуално могат да бъдат удовлетворени чрез Механизма на Съюза в държавата, поискала помощ,

ii) улесняване, когато е необходимо, на координацията на помощта на място в рамките на реагирането при бедствия и осъществяване на връзка с компетентните органи на държавата, поискала помощ, както и

iii)) подпомагане на държавата, поискала помощ, с експертен опит относно действията за превенция, готовност или реагиране;

д) създава и поддържа способност за предоставяне на логистична подкрепа за тези експертни екипи;

е) разработва и поддържа мрежа от обучени експерти от държавите членки, които могат да бъдат мобилизирани в кратък срок, за да подпомагат ERCC при извършване на мониторинг на информацията и улесняване на координацията;

ж) улеснява координацията при предварителното разполагане на способности на държавите членки за реагиране при бедствия в рамките на Съюза;

з) подпомага усилията за подобряване на оперативната съвместимост на модулите и други способности за реагиране, като взема под внимание най-добрите практики на равнище на държавите членки и на международно равнище;

и) в рамките на компетентността си предприема необходимите действия за улесняване на подкрепата от приемащата държава, включително разработване и актуализиране, в сътрудничество с държавите членки и въз основа на оперативния опит, на насоки относно подкрепата от приемащата държава;

й) подкрепя създаването на доброволни програми за партньорски проверки за оценка на стратегиите за готовност на държавите членки въз основа на предварително определени критерии, които ще дадат възможност за формулиране на препоръки с цел засилване на степента на готовност на Съюза; както и

к) в тесни консултации с държавите членки предприема други подкрепящи и допълващи действия в областта на готовността, необходими за постигането на целта, посочена в член 3, параграф 1, буква б).

1. Държавите членки разработват модули на доброволен принцип, по-специално за посрещане на приоритетните потребности от операции или от подкрепа по линия на Механизма на Съюза.

Държавите членки набелязват предварително модули, други способности за реагиране и експерти в рамките на компетентните си служби, и по-специално в рамките на службите за гражданска защита или други служби за спешно реагиране, които биха могли да се предоставят за спасителни операции при поискване чрез Механизма на Съюза. Те отчитат факта, че съставът на модулите или на другите способности за реагиране може да зависи от вида на бедствието и конкретните нужди, свързани с бедствието.

2. Модулите включват ресурси на една или повече държави членки и:

а) могат да изпълняват предварително определени задачи в областта на реагирането в съответствие с установените международни насоки и следователно са в състояние:

i) да бъдат изпращани в много кратък срок след искане за помощ, подадено чрез ERCC; както и

ii) да работят самостоятелно и независимо през определен период от време;

б) са оперативно съвместими с други модули;

в) провеждат обучение и учения, за да изпълнят изискването за оперативна съвместимост;

г) са поставени на подчинение на лице, което отговаря за работата на модулите; както и

д) могат да си сътрудничат по целесъобразност с други органи на Съюза и/или международни институции, по-специално ООН.

3. Държавите членки на доброволен принцип предварително определят експертите, които биха могли да изпратят като членове на експертните екипи, посочени в член 8, буква г).

4. Държавите членки разглеждат възможността да осигурят при необходимост други способности за реагиране, които компетентните служби биха могли да поставят на разположение или които могат да бъдат предоставени от неправителствени организации и други относими образувания.

Този друг вид способности за реагиране може да включва ресурси от една или повече държави членки и, ако се наложи, да:

а) могат да изпълняват задачи в областта на реагирането в съответствие с установените международни насоки и следователно да са в състояние:

i) да бъдат изпращани в много кратък срок след искане за помощ, подадено чрез ERCC; както и

ii) при необходимост да работят самостоятелно и независимо през определен период от време;

б) могат да си сътрудничат по целесъобразност с други органи на Съюза и/или международни институции, по-специално ООН.

5. При спазване на съответните предпазни мерки за сигурност държавите членки могат да предоставят информация за военния капацитет, който би могъл да се използва в краен случай като част от помощта по линия на Механизма на Съюза, например транспорт и логистична подкрепа или медицинско обезпечаване.

6. Държавите членки предоставят на Комисията съответната информация относно експертите, модулите и другите способности за реагиране, които предоставят като помощ по линия на Механизма на Съюза съгласно параграфи 1—5, като при необходимост актуализират тази информация.

7. Държавите членки определят точките за контакт, посочени в член 8, буква б), и уведомяват Комисията за това.

8. Държавите членки предприемат необходимите действия в областта на готовността, за да улеснят оказването на подкрепа от приемащата държава.

9. Държавите членки, подпомагани от Комисията, вземат необходимите мерки за осигуряване на своевременен превоз на предоставената от тях помощ в съответствие с член 23.

Член 10
Планиране на операциите

1. Комисията и държавите членки работят съвместно за по-добро планиране на операциите за реагиране при бедствия в рамките на Механизма на Съюза, включително чрез разработване на сценарии за реагиране при бедствия, картографиране на ресурсите и изготвяне на планове за разполагане на способностите за реагиране.

2. При планирането на операции за реагиране при хуманитарни кризи извън ЕС Комисията и държавите членки набелязват и поощряват възможностите за полезно взаимодействие между помощта в областта на гражданската защита и финансовите средства по линия на хуманитарната помощ, предоставяни от Съюза и държавите членки.

Член 11
Европейски капацитет за реагиране при извънредни ситуации

1. Създава се Европейски капацитет за реагиране при извънредни ситуации (EERC). Той се изразява в доброволно обединяване на предварително заделени от държавите членки способности за реагиране и включва модули, други способности за реагиране и експерти.

2. Въз основа на набелязаните рискове Комисията определя видовете и броя ключови способности за реагиране, необходими за EERC („цели по отношение на способностите“).

3. Комисията определя изискванията по отношение на качеството на способностите за реагиране, които държавите членки предоставят за EERC. Изискванията за качество се основават на установени международни стандарти, когато такива стандарти вече съществуват. Държавите членки са отговорни за гарантиране на качеството на способностите си за реагиране.

4. Комисията установява и управлява процедура за сертифициране и регистриране на способностите за реагиране, които държавите членки предоставят на EERC.

5. Държавите членки определят и регистрират на доброволен принцип способностите за реагиране, които предоставят на EERC. Регистрацията на многонационални модули, предоставени от две или повече държави членки, се извършва съвместно от всичките заинтересовани държави членки.

6. Способностите за реагиране, които държавите членки предоставят на EERC остават по всяко време на разположение за национални цели.

7. Способностите за реагиране, които държавите членки предоставят на EERC, са на разположение за операции за реагиране по линия на Механизма на Съюза след отправено искане за помощ чрез ERCC. Окончателното решение за използването им се взема от държавите членки, регистрирали съответната способност за реагиране. Когато поради извънредни ситуации в страната, непреодолима сила или, по изключение, сериозни причини, държава членка не може да предостави способностите за реагиране в условията на конкретно бедствие, тази държава членка уведомява Комисията в най-кратък срок, като се позовава на настоящия член.

8. В случай че се използват, способностите за реагиране на държавите членки остават под тяхно командване и контрол и може да бъдат оттеглени, при консултации с Комисията, когато поради извънредни ситуации в страната, непреодолима сила или, по изключение, поради сериозни причини дадена държава членка не може да поддържа на разположение тези способности за реагиране. Координирането на различните способности за реагиране се улеснява по целесъобразност от Комисията чрез ERCC в съответствие с членове 15 и 16.

9. Държавите членки и Комисията осигуряват подходяща осведоменост на обществеността относно операциите с участието на EERC.

1. Комисията следи напредъка към постигане на целите по отношение на способностите, установени в съответствие с член 11, параграф 2, и набелязва потенциално значими пропуски в способностите за реагиране в рамките на EERC.

2. Когато бъдат установени потенциално значими пропуски, Комисията проучва дали са налице необходимите за държавите членки способности извън EERC.

3. Комисията насърчава държавите членки да отстраняват, поотделно или чрез консорциум на държави членки, които си сътрудничат по отношение на общи рискове, всеки стратегически пропуск в способностите, установени в съответствие с параграф 2. В тези дейности Комисията може да подпомага държавите членки в съответствие с член 20, член 21, параграф 1, букви и) и й) и член 21, параграф 2.

4. Всеки две години Комисията информира Европейския парламент и Съвета за напредъка във връзка с постигането на целите по отношение на способностите и оставащите пропуски в EERC.

Член 13
Обучение, учения, извлечени поуки и разпространяване на знания

1. Комисията изпълнява, в рамките на Механизма на Съюза, следните задачи в областта на обучението, ученията, извлечените поуки и разпространяването на знания:

а) изготвяне и управление на програма за обучение на персонала в областта на гражданската защита и управлението при извънредни ситуации по въпроси на превенцията, готовността и реагирането при бедствия. Програмата включва общи курсове и система за обмен на експерти, която позволява командироването на лица в други държави членки.

Програмата за обучение има за цел подобряване на координацията, съвместимостта и взаимното допълване между способностите, посочени в членове 9 и 11, както и повишаване на компетентността на експертите, посочени в член 8, букви г) и е);

б) изграждане и управление на мрежа за обучение, открита за центровете за обучение на персонал в областта на гражданската защита и управлението при извънредни ситуации, както и за други заинтересовани страни и институции, по въпроси на превенцията, готовността и реагирането при бедствия.

Мрежата за обучение има следните цели:

i) укрепване на управлението при бедствия на всички етапи, като се вземе предвид адаптацията към последиците от изменението на климата и тяхното смекчаване;

ii) изграждането на полезни взаимодействия сред членовете на мрежата чрез обмен на опит и най-добри практики, научни изследвания в съответната област, извлечени поуки, курсове и работни срещи, учения и пилотни проекти;

iii) разработване на насоки относно обучението в областта на гражданската защита на равнището на Съюза и на международно равнище, включително обучение по въпросите на превенцията, готовността и реагирането при бедствия;

в) разработване на стратегическа рамка, в която се определят целите и ролята на ученията, и цялостен дългосрочен план, в който се очертават приоритетите им, както и съставяне и управление на програма за ученията.

г) изготвяне и управление на програма за отчитане на поуките, извлечени от действията в областта на гражданската защита, проведени в рамките на Механизма на Съюза, включително аспектите на цялостния цикъл на управление при бедствия, с оглед да се постави на широка основа процесът на извличане на поуки и развитие на познанията. Програмата включва:

i) наблюдение, анализ и оценка на всички действия в областта на гражданската защита в рамките на Механизма на Съюза;

ii) насърчаване на прилагането на извлечените поуки в практиката, за да се осигури основана на опита база за разработването на дейности в рамките на цикъла на управление при бедствия; както и

iii) разработване на методи и инструменти за събиране, анализ, стимулиране и прилагане на извлечените поуки в практиката.

Тази програма също включва, където е уместно, поуки, извлечени от операции извън територията на Съюза, относно използването на връзките и полезните взаимодействия между помощта, предоставена в рамките на Механизма на Съюза, и хуманитарната помощ;

д) разработване на насоки за разпространение на знанията и изпълнение на различните задачи, посочени в букви а- г) на равнище на държавите членки, както и

е) стимулиране и насърчаване на въвеждането и използването на съответни нови технологии за целите на Механизма на Съюза.

2. При изпълнение на задачите, предвидени в параграф 1, Комисията обръща специално внимание на нуждите и интересите на държавите членки, които са изправени пред рискове от бедствия от сходно естество.

3. По искане на държава членка, трета държава или ООН, или агенция на ООН, Комисията може да изпрати експертен екип на място за предоставяне на консултации относно мерките за готовност.