Програма „Правосъдие за периода 2014-2020 година I

10. Признава успехите, които ЕКА е постигнала за Европа в областта на космическите мисии през последните десетилетия и насърчава държавите, които не са членки на ЕКА, да разгледат присъединяване и засилено сътрудничество; отбелязва обаче, че начините за постигане на засилена оперативна ефикасност и политическа координация и отговорност могат да бъдат постигнати в дългосрочен план чрез сближаване на сътрудничеството между ЕКА и ЕС, наред с другото така, че да се избегне дублиране на дейностите и припокриване; призовава Комисията много внимателно да проучи дали ЕКА би могла, например, в бъдеще да бъде свързана като междудържавна организация в управленските структури на Съюза, доколкото превръщането на ЕКА в европейска агенция не се разглежда като целесъобразно;

11. Счита, че междувременно ЕС следва по-силно да координира, при много тясно сътрудничество с ЕКА, космическите политики и програми на държавите членки, за да се възприеме истински европейски подход, като същевременно се гарантира спазването на интересите на ЕКА и нейните държави членки; отбелязва, че единствено посредством европейски подход космическата промишленост може да бъде в състояние да придобие и също да запази своята конкурентоспособност;

12. Призовава Комисията, държавите членки и ЕКА да създадат форма на координационна група, чиито членове следва да координират стратегиите и мерките в областта на космическото пространство по време на редовни срещи с цел избягване на дублирането на структури, и да разработят общ подход към международните въпроси и форуми;

13. Отбелязва, че всяко засилване на използването на космически средства от военните сили не трябва да намалява или ограничава използването за граждански цели и възможните бъдещи граждански приложения; призовава държавите членки и ЗП/ВП да започнат преглед на понастоящем неактуалния Договор за космоса от 1967 г. или да създадат нова регулаторна рамка, която отчита технологичния напредък от 60-те години на миналия век насам;

„Галилео“ и „Коперник“ (ГМОСС)

14. Подчертава, че завършването на „Галилео“ и продължаването на „Коперник“ като водещи програми на европейската космическа политика следва да имат най-висок приоритет, за да може през 2014 г. да бъдат активирани първите услуги на „Галилео“ на практика и за гражданите;

15. Подчертава факта, че EGNOS е първата оперативна европейска програма за ГНСС; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и въвеждат използването на EGNOS в различни области като например транспорта;

16. Изразява съжаление относно факта, че в миналото се стигна до забавяния при изграждането на европейската програма за спътникова навигация „Галилео“; приветства факта, че понастоящем четири спътника са изведени в околоземна орбита; подчертава, че предимствата и ползата по-специално от „Галилео“ и по принцип от европейска космическа промишленост следва да бъдат по-ефективно представени на обществеността и призовава Комисията – във връзка с бъдещи изстрелвания на спътници на „Галилео“ – да организира водещи обществени събития в столиците на ЕС за насърчаване на програма „Галилео“ и нейните потенциални приложения;

17. Подчертава, че ЕС трябва да информира хора, да привлече бъдещи инженери, да разпространи информация за спътниковата навигация на ЕС и да предложи набор от стимули за всички потребители с цел използване на активните технологии на „Галилео“ и EGNOS;

18. Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 спътника и подходящ брой резервни спътници и подходяща наземна инфраструктура, е основна предпоставка за осъществяване на добавената стойност на „Галилео“, по-специално по отношение на високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на многобройни ползи за икономиката и обществото;

19. Изразява съжаление, че към момента не целият Европейски съюз попада в обхвата на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и призовава тази система да бъде разширена до Южна, Източна и Югоизточна Европа, което ще позволи използването й в цяла Европа;

20. Призовава Комисията и държавите членки да информират Парламента относно плановете за използване на програмата „Коперник“ и публично регулираната услуга по програма „Галилео“ в подкрепа на мисии и операции на ОПСО;

Ролята на космическата промишленост като двигател за растеж и инструмент за създаване на заетост

21. Отбелязва, че МСП (не само МСП, но въпреки това по-специално МСП) се нуждаят от вид бързо финансиране от страна на публичния сектор, за да им се предоставят на разположение достатъчно финансови средства за дългосрочни инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност; изразява убеждение, че чрез публично финансиране и наличието на публични клиенти за продукти и услуги на космическата промишленост могат да бъдат стимулирани иновациите, като по този начин може да се генерира растеж и да се създадат работни места;

22. Отново заявява, че ЕС не трябва да пропуска възможността за развитие на пазара на спътникова навигация надолу по веригата и подчертава значението на план за действие за Европейската агенция за ГНСС, за да се разшири пазарът на ГНСС, което ще бъде от решаващо значение за бъдещето на икономиката на ЕС;

23. Припомня, че новите приложения за спътникова навигация могат да повишат безопасността, ефективността и надеждността в области, включително въздухоплаването, морския и автомобилния транспорт, селското стопанство, безопасността по пътищата, събирането на такси, управлението на движението и паркирането, управлението на флота, спешните повиквания, засичането и проследяването на стоки, онлайн резервациите, безопасността на корабоплаването, цифровите тахографи, транспортирането на животни и устойчивото управление на земята;

24. Отбелязва посочения в съобщението факт, че 60 % от електрониката на борда на европейски спътници понастоящем се внася от САЩ; призовава за инициатива относно начините за защита на чувствителни или лични данни в този контекст, както и за използване на съществуващата процедура за възлагане на обществени поръчки, с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че закупуването на космическа инфраструктура от държавите членки се използва като допълнителен стимул за растеж в сектора;

25. Настоятелно призовава Комисията, ЕКА, EDA и държавите членки да определят критични технологии в контекста на съвместния процес с цел осигуряване на европейска самостоятелност и разработване на алтернативи, които са по-малко зависими от трети държави; припомня риска във връзка с възможността за САЩ, в случай на несъгласие, да затворят или блокират европейската космическа инфраструктура;

26. Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за европейската промишленост с цел разработване на компоненти за космическото пространство на европейско равнище, за да се намали зависимостта от внос от трети държави;

27. Отбелязва, че предприятия от некосмическата промишленост могат да се възползват от продуктите в резултат на изследвания в областта на космическото пространство; следователно призовава всички заинтересовани страни да създадат обмен между участниците в космическата и некосмическата промишленост и да работят в партньорство за разработката на технологии, което може да доведе до революционни нововъведения в полза на обществото; подчертава значението на по-доброто популяризиране на осезаемите ползи, които космическата промишленост може да допринесе за ежедневния живот на европейците;

28. Подчертава, че в частност секторите на космическите услуги и роботиката откриват многобройни пазарни възможности преди всичко за МСП;

29. Подчертава, че автономните и интелигентни роботни системи представляват ключови технологии за по-нататъшното изследване на космическото пространство; във връзка с това посочва ефикасното използване на европейски средства от „Хоризонт 2020“, по-специално за дейности, близки до пазара;

30. Подчертава, че подходяща съвкупност от висококвалифицирани служители е от ключово значение за конкурентоспособността на европейската космическа промишленост; следователно призовава всички заинтересовани страни да задълбочат сътрудничеството между университетите и промишлеността и да насърчават талантливи младежи, по-специално талантливи жени, да се ангажират с този сектор (например чрез установяване на национални университетски програми и схеми за обучение, както и конкурси за европейски и неевропейски изследователи); освен това отбелязва, че придобиването на талант от трети държави (включително чрез привличане обратно на европейски талант) е от жизненоважно значение;

Достъп до космическото пространство

31. Подчертава значението на достъпа до космическото пространство за всички държави членки, както и на търговските продажби за европейската космическа промишленост; същевременно отбелязва, че достъпът до институционални пазари в трети държави остава частично затворен за европейската промишленост; подчертава значението на равнопоставените първоначални условия за европейската промишленост на международно равнище; във връзка с това призовава Комисията да насърчава реципрочност и да гарантира равни възможности и справедливи условия на конкуренция в контекста на търговските споразумения (например трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите);

32. Подчертава значението на разработването и експлоатацията на европейски ракети носители за независим достъп до космическото пространство; следователно призовава Комисията и държавите членки съвместно с ЕКА да запазят и разширят европейската система за ракети носители и услугата за изстрелване в дългосрочен план;

33. Счита, че европейската космическа промишленост следва да се възползва от съществуващата европейска космическа инфраструктура, част от която е финансирана с използването на европейски публични средства;

34. Освен това приветства факта, че в новата рамкова програма за научни изследвания („Хоризонт 2020“) следва да бъде инвестирана сума в размер на 1,5 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност в областта на космическото пространство; освен това призовава Комисията в рамките на „Хоризонт 2020“ да предостави на разположение част от бюджета за научни дейности и развитие за приложения на спътниковите комуникации;

35. Счита, че по-специално в областта на научноизследователската дейност е необходима по-силна координация между ЕС, ЕКА и държавите членки; призовава трите страни да разработят съвместна „пътна карта за научни изследвания“ за периода до 2020 г. и да определят приоритети и цели за космическата политика, които следва да бъдат съвместно постигнати с цел на участниците, по-специално в промишлеността, да се гарантира последователност при планирането; подчертава значението на научноизследователското сътрудничество с трети държави;

36. Подчертава, че развитието на ГНСС приложения и услуги е от съществено значение, за да се гарантира, че инвестициите в инфраструктура, които представлява „Галилео“, се използват изцяло и че системата „Галилео“ е разработена до пълния си капацитет; подчертава необходимостта да се гарантира предоставянето на необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност по отношение на ГНСС и за нейното приложение; изразява съжаление относно факта, че намаляването на средствата, отделени за научни изследвания и иновации за приложения, базирани на EGNOS и „Галилео“, значително забавя технологичния напредък и растежа на промишления капацитет, както и екологично ефективното прилагане в ЕС, и затова настоятелно призовава Комисията да въведе разпоредби, позволяващи на МСП да получат по-лесен достъп до финансиране;

37. Отбелязва, че развитието на иновационни приложения в Европа се забавя от различни пречки; във връзка с това припомня на Комисията, че съществува неразработен пазар за търговската експлоатация на космически данни, които са генерирани чрез програми за наблюдение на Земята и спътникови програми; призовава Комисията да проведе проучване с цел установяване на тези пречки (като например: отговорност за вреди, причинени от космически обекти/отпадъци; несигурност по отношение на наличието на услуги; опасения във връзка със сигурността и със защитата на данните; недостатъчна осведоменост по отношение на потенциала; както и липса на оперативна съвместимост) и да представи евентуални предложения относно начини за отварянето на тези пазари;

Спътникови комуникации

38. Подчертава, че спътниковите комуникации играят важна роля в рамките на европейската космическа промишленост, тъй като поръчки от този сектор гарантират непрекъснатото използване на космическите кораби и на ракетите носители, като по този начин допринасят за постигане на целта за независим достъп до космическото пространство за ЕС; в този контекст насочва вниманието към ролята на независимия капацитет за полезен товар, който възниква при стартирането на търговски спътници (за „поемани полезни товари“ (hosted payloads)), който може да бъде използван за изпробване на нови продукти и технологии в космическото пространство, което помага за намаляване както на разходите, така и на времето, необходимо за възможността за предлагане на нови услуги;

39. Подчертава, че спътниковите комуникации представляват ефикасен начин за предоставяне на мултимедийни услуги в промишлеността и обществото на лицата, които досега не са могли да получават услуги чрез наземни технологии;

40. Подчертава, че спътниковите мрежи за цялостно покритие на ЕС с широколентов интернет допринасят по-специално в отдалечените области за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; следователно призовава Комисията да гарантира, че по отношение на технологичната неутралност спътниковият интернет се взема надлежно предвид в технологичния микс, който се използва за разширяване на широколентовия достъп, например в политиката на сближаване на ЕС;

41. Отбелязва, че спътниковите комуникации добиват все по-важна логистична функция в кризисни ситуации, като например природни бедствия, или за гарантирането на вътрешната сигурност, тъй като техните информационни и комуникационни връзки са от жизненоважно значение в ситуации, при които не съществува наземна инфраструктура или тя е била разрушена;

42. Следователно призовава Комисията да анализира настоящата наличност, както и необходимостта в бъдеще от радиочестоти за спътниковите комуникации и по време на следващата световна конференция в областта на радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения да обезпечи подходяща защита на интересите на ЕС и на сектора в областта на спътниковите комуникации в сферата на разпределението на радиочестотния спектър в световен и регионален мащаб;

43. Счита, че потенциалът за иновации в областта на спътниковите комуникации далеч не е оползотворен; обръща внимание на потенциала на най-новите технологии като например „лазерни комуникационни терминали“ или „високоскоростни спътници“ с цел да се отговори на необходимостта от все по-силен обмен на данни с нарастваща скорост на обмен на данните;

44. Подчертава, че Европа може да запази технологичното си превъзходство в областта на спътниковите комуникации единствено ако бъдат продължени научноизследователските усилия в тази област на европейско равнище;

45. Подчертава, че космическите инфраструктури изграждат гръбначния стълб за много услуги, които се ползват от промишлеността и обществото в ежедневния живот; отбелязва, че загубата на достъп до тази инфраструктура, например поради сблъсък между спътници и други космически обекти или отпадъци, би могла да накърни безопасността на стопанските субекти и представителите на обществеността;

46. Отбелязва, че космическите отпадъци се превръщат във все по-голям проблем; призовава Комисията и държавите членки да работят за световно управление за космическото пространство; същевременно призовава Комисията и държавите членки да насърчат подписването от трети държави на изготвения от ЕС Кодекс за поведение при дейности в космическото пространство чрез всички дипломатически канали;

47. Призовава Комисията да подкрепи установяването на европейско равнище, във възможно най-кратки срокове, на предложената в началото на тази година програма за подкрепа на наблюдението и проследяването на обекти в космическото пространство, за да се гарантира по-голяма независимост от институциите в САЩ, които издават предупреждения за сблъсък;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0535

Изчисленията в облак

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE506.114

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа (2013/2063(INI))

– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2012 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012)0529) и придружаващия го работен документ,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 - Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

– като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu¹,

– като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър,

– като взе предвид предложението на Комисията от 25 януари 2012°г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

– като взе предвид предложението на Комисията от 19 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

– като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие,

– като взе предвид дейността на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) в областта на стандартите за картографиране в облак,

– като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

– като взе предвид Директива 99/44/EО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции¹,

– като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни²,

– като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000°г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар³,

– като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторските права и на сродните им права в информационното общество⁴,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0353/2013),

A. като има предвид, че отдалечените изчислителни системи в различните им форми, понастоящем познати под названието изчисления „в облак“, не са нови, но в същото време техният мащаб, работа и съдържание представляват съществен напредък в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Б. като има предвид, че изчисленията в облак привлякоха вниманието през последните години поради развитието на нови и иновативни широкомащабни бизнес модели, силен тласък от страна на продавачите на подобни технологии, технологичните иновации и по-големите възможности на изчислителната техника, по-ниските цени и високоскоростните комуникации, както и потенциала на икономическите ползи и ефективността, включително консумацията на енергия, които изчисленията „в облак“ предлагат на всички видове потребители;

В. като има предвид, че разгръщането и развитието на услугите „в облак“в рядко населените и отдалечените райони може да допринесе за намаляване на тяхната изолация, като същевременно поставя особено сериозни предизвикателства, предвид недостатъчната наличност на необходимата инфраструктура;

Г. като има предвид, че ползите за продавачите на услуги „в облак“ се състоят например от такси за обслужване, парично изражение на неизползваната част и на излишъка от изчислителни ресурси, икономии от мащаба, възможността за база от потребители (т.нар. „ефект на заключването“) и вторични употреби на потребителска информация като при рекламата, при надлежно зачитане на изискванията в областта на неприкосновеността и защитата на личните данни; като има предвид, че „ефектът на заключването“ може да има неблагоприятни последици върху конкуренцията, които обаче могат да бъдат преодолявани чрез разумни мерки за стандартизация и по-голяма прозрачност върху лицензионните споразумения в областта на интелектуалната собственост;

Д. като има предвид, че ползите от услугите „в облак“ за потребителите се състоят от потенциално по-ниски разходи, повсеместен достъп, удобство, надеждност, степенуване и сигурност;

Е. като има предвид, че „изчисленията в облак“също водят до рискове за потребителите, по-специално по отношение на чувствителните данни, и че потребителите трябва да бъдат наясно с тези рискове; като има предвид, че ако обработването „в облак“ се извършва в определена държава, органите на тази държава, могат да имат достъп до данните; като има предвид, че това следва да бъде взето под внимание от Комисията, когато тя отправя предложения и препоръки относно изчисленията „в облак“ ;

Ж. като има предвид, че услугите „в облак“ карат потребителите да предоставят информация на доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“, които се явяват трети страни, като по този начин повдигат въпроси, свързани с непрекъснатия контрол и достъпа до информация за отделните потребители, както и тяхната защита срещу самия доставчик, останалите потребители на същата услуга и други страни; като има предвид, че насърчаването на услуги, които позволяват само и единствено потребителят да държи ключовете за съхраняваната информация, докато самите доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“ нямат достъп до тази информация, би могло да реши някои от аспектите, свързани с този проблем;

З. като има предвид, че нарасналата употреба на услуги „в облак“, предоставяни от ограничен брой големи доставчици, означава, че все по-голям обем от информация се натрупва в ръцете на тези доставчици, като по този начин увеличава тяхната ефективност, но също така увеличава риска от катастрофални загуби на информация, централизиране на слабите звена, които биха могли да застрашат стабилността на интернет и достъп на трети страни до информацията;

И. като има предвид, че отговорностите и ангажиментите на всички заинтересовани страни, въвлечени в услугите за изчисления „в облак“, следва да бъдат изяснени, по-специално по отношение на безопасността и спазването на изискванията за защита на личните данни;

Й. като има предвид, че пазарът за услуги „в облак“ изглежда раздвоен между потребителските и бизнес редовете;

К. като има предвид, че за бизнес потребителите стандартизираните услуги „в облак“ могат при отговаряне на определени нужди на потребителя да представляват привлекателно средство за преобразуване на капиталови разходи в оперативни разходи и да позволят бързо осигуряване и скалиране на допълнително пространство за съхранение и капацитет за обработка;

Л. като има предвид, че за потребителите фактът, че доставчиците на операционни системи за различните видове устройства на потребителите по-специално, все повече насочват потребителите, чрез използването на настройки по подразбиране и т.н., в посока на използването на ексклузивни услуги „в облак“, което значи, че тези доставчици създават обвързана потребителска база и събират информацията на своите потребители;

М. като има предвид, че използването на външни услуги „в облак“ в публичния сектор трябва да бъде внимателно преценено по отношение на нарасналите рискове, свързани с информацията относно гражданите и по отношение на функционирането на социалните услуги;

Н. като има предвид, че от гледна точка на сигурността въвеждането на услуги „в облак“ означава, че отговорността за поддържането на сигурността на информацията, падаща върху отделните потребители, се пренася от потребителя на услугата към доставчика на услугата, като по този начин се поражда необходимост да се гарантира, че тези доставчици имат правоспособността да осигурят надеждни и стабилни решения за комуникация;

О. като има предвид, че развитието на услугите в облак ще увеличи обема на предаваните данни, търсенето на широколентови приложения, както и необходимостта от по-високи скорости на качване на данни и по-голямо предлагане на високоскоростен широколентов интернет;

П. като има предвид, че постигането на целите на европейската Програма в областта на цифровите технологии, по-специално широколентовият обхват и всеобщият достъп, трансграничните обществени услуги и целите на изследванията и иновациите, е необходима стъпка ако ЕС трябва да се възползва пълноценно от това, което изчисленията „в облак“ предлагат;

Р. като има предвид някои неотдавнашни събития, свързани с нарушения на сигурността, и по-специално шпионския скандал PRISM;

С. като има предвид липсата на сървърни ферми на територията на Европа;

Т. като има предвид, че цифровият единен пазар представлява ключов фактор за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като ще даде значителен тласък на усилията за постигане на целите на Акта за единния пазар и за ответни мерки срещу икономическата и финансова криза, засягаща ЕС;

У като има предвид, че снабдяването на целия ЕС с широколентови мрежи, всеобщият и равен достъп на всички граждани до услуги в интернет и гарантирането на мрежовата неутралност са основни предпоставки за развитието на европейска система „в облак“;

Ф. като има предвид, че наред с другото с Механизма за свързване на Европа се цели увеличаване на широколентовия обхват в Европа;

Х. като има предвид, че изчисленията в облак следва да стимулират приобщаването на МСП чрез намаляване на бариерите пред достъпа до пазара (напр. чрез понижаване на разходите за информационно-технологична инфраструктура);

Ц. като има предвид, че за европейската система за изчисления „в облак“ от изключително значение е гарантирането на правни стандарти на равнище ЕС относно защитата на данните;

Ч. като има предвид, че развитието на изчисленията „в облак“ следва да спомогне за насърчаването на творчеството в полза както на носителите на правата, така и на потребителите; като има предвид освен това, че в рамките на процеса следва да се избягва нарушаване на единния пазар, а доверието на потребителите и предприятията в изчисленията в облак следва да се повишава;