Централни контрагенти (ЦК)

11. Призовава Комисията да гарантира, че ЦК имат стратегия за управление на неизпълнението за всички продукти, на които е извършен клиринг от ЦК, като част от по-широк план за възстановяване, одобрен от надзорния орган, с особен акцент върху тези продукти, за които има задължение за централен клиринг, тъй като в тези случаи има по-голяма вероятност от натрупване на риск;

12. Подчертава значението на наблюдаването на рисковете за ЦК, произтичащи от концентрацията на клирингови членове и призовава надзорните органи да информират Европейския банков орган (ЕБО) за десетте най-големи клирингови членове на всеки ЦК, така че рискове като взаимосвързаност, заразяване и опасност от неплатежоспособност на повече от един ЦК в даден момент, да могат да бъдат наблюдавани и оценявани централно;

13. Призовава Комисията да разработи инструменти за измерване на риска в рамките на деня за ЦК, за да се гарантира, че салдото за деня по банковите сметки на ЦК в търговски банки за управление на сметки и за плащания не надхвърля предварително определените лимити, които иначе биха застрашили функционирането на ЦК;

14. Счита, че за да се поддържат стимули за добро управление на ЦК, следва да се спазва каскадният принцип при неизпълнение, установен от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, т.е изчерпване на предварително предвидените собствени ресурси на ЦК, преди използване на вноските в гаранционния фонд на клиринговите членове, които не са в неизпълнение;

15. Призовава Комисията да гарантира, че ЦК действат в обществен интерес и приемат своите бизнес стратегии, така че значително да намалят вероятността от задействане на сценариите за възстановяване и оздравяване;

16. Призовава Комисията да има предвид, че въпреки че целта на обособяването на активите по класове в рамките на гаранционен фонд на ЦК е да се ограничи заразяването, не е ясно дали това ще бъде достатъчно за ограничаване на заразяването на практика, имайки предвид че търговските стимули, свързани с кръстосаното определяне на допълнителни обезпечения, могат да повишат риска в системата; призовава Комисията да предложи допълнителни мерки, за да сведе до минимум този риск от заразяване;

17. Призовава Комисията да гарантира установяването на стабилни принципи, които да управляват договорните споразумения между ЦК и неговите клирингови членове, както и начина, по който клиринговите членове предават загубите си на своите клиенти, така че гаранционният фонд на клиринговия член да бъде изчерпан преди загубите на клирингов член в неизпълнение да могат да бъдат предадени на клиента като част от един прозрачен процес на разпределение на загубите;

18. Счита, че във всички договорни споразумения между ЦК и неговите клирингови членове следва да се прави разграничение между загубите, произтичащи от неизпълнение на даден член, и загубите вследствие на други причини, като загуби в резултат на лоши инвестиционни решения от страна на ЦК; призовава Комисията да гарантира, че комитетът по риска на ЦК се уведомява подробно за инвестициите на ЦК, за да упражнява необходимия надзор; счита, че инструментите за възстановяване, като например спиране на дивидентите и изплащане на променливо възнаграждение или доброволно преструктуриране на задълженията чрез преобразуване на дълга в собствен капитал, следва да се разглеждат като най-подходящите инструменти, които могат да се използват при тези обстоятелства;

19. Счита, че всички ЦК следва да разполагат с всеобхватни мерки за възстановяване, които осигуряват защита над средствата и ресурсите, изисквани от Регламента за европейската пазарна инфраструктура; тези планове за възстановяване следва да осигуряват защита срещу всички предвидими обстоятелства и следва да бъдат включени и публикувани като част от правилата на ЦК;

20. твърди, че разделната линия между възстановяване и оздравяване в случая с ЦК е изчерпването на каскадния принцип при неизпълнение и на капацитета за поемане на загуби на ЦК; счита, че в този момент надзорният орган следва активно да разгледа варианта за отстраняване на управителния съвет на ЦК и дали да прехвърли услугите от критично значение на ЦК или да предаде оперативния контрол на ЦК на друг доставчик; счита, че оздравителните органи трябва да разполагат с необходимата свобода на преценка на ситуацията, както и с известна свобода на действие, които да им дадат възможност да мотивират своите решения;

21. Счита, че органите по оздравяване следва да прилагат тази свобода на преценка в следните съвсем конкретни случаи:

i) когато устойчивостта на финансовата инфраструктура на пазара е сериозно компрометирана или в процес на компрометиране поради неспособността ѝ да спазва приложимите пруденциални изисквания;

ii) когато не съществува алтернатива на навлизането в режим на оздравяване ако ситуацията трябва да бъде поправена ефективно и без да се компрометира стабилността на финансовата система;

iii) когато дадена оздравителна мярка стане необходима за обществения интерес, доколкото позволява да се постигнат, чрез пропорционални средства, една или повече цели на оздравяването;

22. Подчертава необходимостта „непрекъснатостта на услугата“ да се разглежда като основна цел на оздравяването;

23. Подчертава, че всяко участие на клирингови членове в разпределянето на загуби преди отстраняването на ръководството на ЦК не следва да става с пари или активи на преки или косвени клиенти, като оздравителният орган, след като поеме отговорността, може да използва инструменти за разпределяне на загубите, като понижаване на маржа на колебание или възстановяване на гаранционния фонд от клиринговите членове, които не са в неизпълнение, като се придържа възможно най-близо към оздравителния план;

24. Счита, че ако оздравителният орган има възможност да наложи отлагане на права за предсрочно прекратяване, което да замрази дейността на ЦК за срок от до два дни, това би позволило на пазара да направи правилна преоценка на договорите, което от своя страна би позволило по-организирана дифузия на риска; наличието и упражняването на това правомощие следва да бъде внимателно обмислено, така че най-малкото да бъде в зависимост от установяването от оздравителния орган, че е необходимо отлагане в интерес на финансовата стабилност, като се имат предвид целите за оздравяване, взаимодействието със съответната банка или други оздравителни режими, приложими за клиринговите членове, управлението на неизпълнението и риска на ЦК, и въздействието върху пазарите на ЦК, клиринговите участници и финансовите пазари като цяло; необходимо е това да бъде придружено от правомощие за отмяна на клиринговото задължение като крайна мярка, след като най-малкото е било проучено дали друг ЦК може да осигури клиринг в краткосрочен план;

25. Признава, че ЦК имат клирингови членове от голям брой държави; поради това счита, че оздравителната рамка за ЦК ще бъде ефективна, когато е ефективна във всички участващи юрисдикции; счита, че поради това националните рамки по несъстоятелност трябва да се актуализират, за да се приведат в съответствие с новия европейски режим за оздравяване;

26. Счита, че централните контрагенти, притежаващи лиценз за банкова дейност, следва да подлежат на специален за централните контрагенти режим, а не на режима за възстановяване и оздравяване на банките, предложен в Директивата за възстановяване и оздравяване на банките; от особено значение в този смисъл е фактът, че предложеният режим за банките ще изисква от тях да притежават общия размер на дълга, който може да бъде рекапитализиран; е на мнение, че такова правомощие би било неподходящо за централните контрагенти, притежаващи лиценз за банкова дейност, защото те обикновено не издават такива дългови инструменти;

27. Отбелязва, че е отговорност на ЦДЦК да гарантират, че плановете им за възстановяване ясно предвиждат продължаване на функционирането при умерени сценарии на криза, така че дори да бъдат преустановени други части от тяхната дейност, ЦДЦК или съществуваща трета страна доставчик, оторизирана съгласно регламента за ЦДЦК, да продължат да изпълняват основната си функция по сетълмент, както и другите си основни услуги;

28. Призовава, в отсъствието на предстоящо законодателно предложение, за включване в регламента за ЦДЦК на изискване националните компетентни органи да гарантират създаването на подходящи планове за възстановяване и оздравяване в съответствие с международните стандарти на Съвета а финансова стабилност и Комитета по платежни и сетълмент системи и Международна организация на комисиите по ценни книжа за всички ЦДЦК, включително позовавания на членове от директивата за възстановяване и оздравяване на банките, които да се отнасят до ЦДЦК, които работят с лицензи за банкова дейност;

29. Призовава държавите членки, при отсъствие на законодателство в областта на ценните книжа, да развият и координират съществуващите си специални административни режими за ЦДЦК, за да подобрят сигурността относно начина, по който функционирането се поддържа по време на криза, по-специално чрез гарантиране на достъп на оздравителния орган или на националния компетентен орган до регистрите, записите или счетоводните сметки на ЦДКЦ, така че той да може лесно да установи притежателите на активите;

30. Призовава Комисията да гарантира, че предложената рамка за възстановяване и оздравяване за ЦДЦК осигурява, доколкото е възможно, непрекъснатостта на функционирането на ЦДЦК по време на възстановяването и оздравяването;

31. Призовава Комисията да гарантира, че предложението за рамка за възстановяване и оздравяване за ЦДЦК осигурява приемственост на правната среда за ЦДЦК, по-специално чрез спазване на Директивата относно окончателността на сетълмента, правилата за доставка срещу плащане, действието на всички връзки на ЦДЦК и договорите с критични доставчици на услуги по време на възстановяването и оздравяването;

32. Отбелязва, че в ЕС отдавна има пруденциално регулиране за застраховането; подчертава значението на един последователен и съгласуван подход от страна на държавите членки по отношение на прилагането на Директива „Платежоспособност ІІ“ в разумен срок, както е посочено в Омнибус 2; призовава за завършване на преговорите по Омнибус 2, за да може своевременно да се финализират първо и второ равнище от Директива „Платежоспособност ІІ“ и по този начин да се сведе до минимум вероятността от намеса на оздравителните органи;

33. Призовава Комисията точно да вземе предвид работата на Международна асоциация на органите за застрахователен надзор по възстановяване и оздравяване на застрахователи и да я разгледа в контекста на второ равнище от Директива „Платежоспособност II“, законодателството за финансовите конгломерати и Директивата за застрахователното посредничество, и да работи с международните партньори за следване на графика, установен от Съвета за финансова стабилност за прилагането на политическите препоръки, включително изискването застрахователите от системно значение да имат планове за възстановяване и оздравяване, както и оценка на вероятността за успешно оздравяване, за повишен групов надзор и по-високи изисквания за преодоляване на загубите; признава, че дългосрочният характер на застрахователните задължения и инструментите, различните срокове, дългите периоди на изтичане и бизнес естеството на застраховането в сравнение с банкирането, както и инструментите, с които разполагат регулаторите, вече осигуряват ефективни практики за оздравяване; счита, че следователно акцентът следва да бъде върху възстановяването;

34. Изразява съжаление, че Международната асоциация на органите за застрахователен надзор и Съветът за финансова стабилност са отложили публикуването на насоки за оценка на системното състояние на и политически препоръки за презастрахователите за юли 2014 г.; призовава Комисията да разгледа внимателно системния риск, който презастрахователите представляват, особено по отношение на централната им роля в управлението на застрахователния риск, високата им степен на взаимосвързаност и ниска взаимозаменяемост;

35. Призовава Комисията внимателно да преценява дали е необходимо лица, които управляват активи да бъдат определени като управляващи активи лица от системно значение, като взема предвид мащаба на тяхната дейност и използва пълен набор от показатели, като: големина, бизнес модел, географско разположение, рисков профил, кредитоспособност, дали търгуват за собствена сметка или не, дали подлежат на изисквания относно разпределението на активите на своите клиенти, както и други фактори от значение;

36. Отбелязва, че активите на клиентите са отделени и се държат от попечители и че следователно възможността тези активи да бъдат прехвърлени към друго лице, което управлява активи представлява съществена гаранция;

37. Счита, че един ефективен правен режим по отношение на ценните книжа би могъл да смекчи много от проблемите в случай на неплатежоспособност на голямо лице, управляващо активи, упражняващо трансгранична дейност;

38. Призовава Комисията да работи съвместно със съответните международни финансови надзорни и други органи, за установяване на евентуални слабости в системи за разплащане от глобално системно значение и в разпоредбите за гарантиране на продължаване на услугата в случай на неплатежоспособност;

39. Счита, че тъй като платежните системи са в основата на всички парични преводи, е ясно, че сътресение в една такава система би оказало значително въздействие и върху други участници на финансовите пазари; отбелязва, че Директивата относно окончателността на сетълмента от 1998 г. вече има за цел намаляването на евентуалните рискове, свързани с платежните системи, но счита, че тя не се задълбочава достатъчно в оздравяването и преструктурирането и че следователно е необходимо да се предвидят специални разпоредби, които да дадат възможност на платежните системи да реагират адекватно при неблагоприятни обстоятелства;

o

o o

Индустриална политика на ЕС за космическия сектор

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE514.925

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор – разгръщането на потенциала за икономически растеж в космическия сектор (2013/2092(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид Дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 189, доколкото той се отнася до научните изследвания и технологичното развитие и до космическата политика, особено по отношение на изготвянето на европейска космическа политика с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на Европейския съюз,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавено „Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция“ (COM(2012)0671),

 като взе предвид Решение 2004/578/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за сключване на рамково споразумение между Европейската общност и Европейската космическа агенция¹,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 11 октомври 2010 г., 31 май 2011 г., 2 декември 2011 г. и 30 май 2013 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“²,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по външни работи (A7–0338/2013),

A. като има предвид, че член 189 от ДФЕС предоставя на Европейския съюз изрична роля за изготвянето на европейска космическа политика, с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките му;

Б. като има предвид, че с оглед на все по-голямата конкуренция от страна на нововъзникващи космически нации като Китай и Индия политическата тежест на държавите – членки на ЕС от национална гледна точка може вече да не е достатъчна, за да се отговори на бъдещите предизвикателства в този сектор;

В. като има предвид, че космическата политика е ключов елемент от стратегията „Европа 2020“;

Г. като има предвид, че много от услугите, които гражданите ползват в ежедневието, зависят пряко или косвено от космическото промишленост като например телевизия, високоскоростен интернет, навигационни системи или общоевропейската автоматична система за спешни повиквания eCall;

Д. като има предвид, че европейската космическа промишленост генерира консолидиран оборот от 6,5 милиарда евро и предоставя заетост на над 34 500 високо квалифицирани работници и че в настоящия период на икономически трудности значението на тази промишленост като сектор със силен потенциал за растеж и иновации, както и като създател на работни места с висока добавена стойност, следва да се извади на преден план;

Е. като има предвид, че понастоящем координацията на мерките в областта на космическата политика между ЕС, държавите членки и ЕКА все още е недостатъчна и като има предвид, че това води до дублиране на структури и пречи взаимодействията да бъдат използвани в достатъчна степен; подчертава, че въвеждането на ясна рамка за управление в космическия сектор би допринесла за реализирането на огромни икономии с цел ефективност;

Ж. като има предвид, че ЕКА като междуправителствена организация няма официални отношения с Европейския парламент и следователно липсва пряката обратна връзка с гражданите, която иначе е налице във всички области на политиката на Съюза;

З. като има предвид, че космическата промишленост представлява промишленост с голям интензитет на инвестиции, при която разработките отнемат необичайно много време и следователно последователността на планирането играе решаваща роля за нея; като има предвид, че видимостта, която това осигурява, ще има голяма полза от наличието на стабилна регулаторна рамка и ясна рамка за управление;

И. като има предвид, че експлоатацията на една европейска система за изстрелване може да даде принос за гарантирането на независим достъп до космическото пространство;

Й. като има предвид, че ЕС понастоящем е зависим от неевропейската военна Глобална навигационна спътникова система (ГНСС) и че програмата „Галилео“ е замислена, разработена и ще остане под граждански контрол;

K. като има предвид, че за европейската промишленост в космическия сектор търговските продажби играят значително по-важна роля отколкото за нейните основни международни конкуренти;

Л. като има предвид, че спътниковите услуги играят съществена роля при предоставянето на информация за бързоразвиващите се сектори на цифровото общество и допринасят за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

M. като има предвид, че според оценки на експерти пазарът за услуги за спътниковата навигация и за наблюдението на Земята би могъл да достигне обем в размер на 300 милиарда щатски долара след десет години и че понастоящем в западните държави – членки на ЕС 6 % – 7 % от БВП зависят от спътниковата навигация;

Н. като има предвид, че международната координация за използването на спектъра добива все по-голямо значение поради нарастващото търсене на услуги за безжични комуникации и на физичните свойства на разпространението на вълните и на свързания с него недостиг на радиочестоти;

Европейска насока на космическата политика

1. Приветства съобщението на Комисията относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор; счита, че Комисията следва да се концентрира върху ограничен брой от мерките относно индустриалната политика за космическия сектор, посочени във въпросното съобщение, за да постигне действително разгръщане на потенциала за растеж в космическата промишленост;

2. Подчертава, че всички участници в управлението на бъдещите космически политики на ЕС, включително Комисията, Европейската агенция за ГНСС, ЕКА, националните агенции и специализираните агенции като EUMETSAT, трябва да бъдат свързани помежду си и да функционират в дългосрочен план;

3. Счита, че националните агенции биха могли да направят конкретни предложения в тази насока, така че Комисията би могла да рационализира информацията, идваща от държавите членки, и да определи визия на ЕС;

4. Подчертава, че Комисията трябва възможно най-скоро да ни даде ясна пътна карта за ГМОСС/„Коперник“ и за разработването и разполагането на различните спътници „Сентинел“, както и за правната и оперативна рамка, предлагана за тази сложна система;

5. Подкрепя Комисията в нейното намерение да предприеме мерки за създаването на съгласувана нормативна уредба на ЕС за космическото пространство; подкрепя възникването на реален вътрешен пазар на ЕС за космически продукти и услуги; счита, че е важно политиката да бъде формулирана и разработвана така, че нейното изпълнение да не оказва отрицателно или увреждащо влияние върху търговските условия на пазара; отбелязва, че неутралността и прозрачността на конкуренцията са два важни стълба на развитието на европейската космическа политика;

6. Отбелязва, че досега не съществува хоризонтален подход от страна на Комисията, който да включи космическата политика и нейните цели в различните политически области на Съюза; призовава Комисията да направи това в бъдеще, като отчита космическата политика в области като например телекомуникации, транспорт, околна среда, селско стопанство, безопасност или култура;

7. Приветства изявлението на Комисията, че космически базираните телекомуникации, навигация и наблюдение на земята снабдяват ЕС със стратегически важни знания, подпомагащи неговите външни отношения в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ;

8. Призовава Комисията да разгледа приоритетно следните тематични области: институционални въпроси; „Галилео“ и „Коперник“; космическата промишленост като генератор на растеж и заетост; оценка на въздействието на свързаните с космическото пространство дейности; независим достъп до космическото пространство; ролята на научноизследователската и развойната дейност; спътникови комуникации; космическото наблюдение и проследяване; както и космическите отпадъци;

9. Подкрепя становището, изразено от Комисията, че редица от компонентите на космическите системи са с двойна употреба или от военно естество, което означава, че попадат в обхвата на Директива 2009/43/EO от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността¹, изменена с Директива 2012/47/ЕС от 14 декември 2012 г. по отношение на списъка на свързаните с отбраната продукти, Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба² или на общата позиция относно износа на оръжие; приветства предложението, направено в съобщението за представяне на официален доклад пред Парламента, относно системата за контрол на износа на компоненти с двойна употреба преди края на 2013 г.; призовава Комисията, държавите членки и работната група „Износ на конвенционално оръжие“ на Съвета на ЕС (COARM) да изяснят каква регулаторна рамка следва да се прилага за всяка категория стоки и технологии;