Програма „Правосъдие за периода 2014-2020 година I

1. Приветства съобщението на Комисията относно оползотворяването на потенциала на изчисленията в облак в Европа и одобрява амбицията на Комисията за разработване на последователен подход по отношение на услугите „в облак“, но счита, че за постигането на амбициозните цели, определени от стратегията, наличието на законодателен инструмент би бил по-подходящо за някои от аспектите;

2. Подчертава, че политиките, позволяващи инфраструктура с висок капацитет и сигурни комуникации, са ключов елемент за всички услуги, разчитащи на комуникациите, в това число услугите „в облак“, и изтъква, че заради ограничения бюджет на Механизма за свързване на Европа подкрепата за разгръщането на широколентовите мрежи трябва да бъде допълнена с подпомагане по линия на други програми и инициативи на Съюза, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

3. Подчертава, че услугите „в облак“ трябва да предложат сигурност и надеждност, които да са съизмерими с увеличаването на рисковете, произтичащи от концентрацията на данни и информация в ръцете на ограничен брой доставчици;

4. Подчертава, че законодателството на Съюза следва да бъде неутрално и при отсъствие на императивни съображения от обществен интерес, да не бъде адаптирано, така че да улеснява или да възпрепятства каквито и да е законни бизнес модели или услуги;

5. Подчертава, че стратегията относно изчисленията „в облак“ следва да включва странични аспекти, като консумацията на енергия от центровете за данни и свързаните с това екологични въпроси;

6. Подчертава огромните възможности, които се предлагат от наличието на достъп до данни от всяко свързано с интернет устройство;

7. Подчертава очевидния интерес на ЕС да разполага с повече сървърни ферми на своята територия по две причини: по отношение на промишлената политика, това би позволило наличието на засилено взаимодействие за постигане на целите за достъп от ново поколение, посочени в Програмата в областта на цифровите технологии, а по отношение на режима на Съюза за защита на данните, би стимулирало доверието чрез осигуряване на суверенитет на ЕС спрямо сърверите.

8. подчертава значението на цифровата грамотност сред всички граждани и настоятелно призовава държавите членки да разработят концепции за начините за насърчаване на безопасното използване на интернет услуги, включително изчисленията „в облак“;

„Облакът“ като инструмент за растеж и заетост

9. Подчертава, че предвид икономическия потенциал на изчисленията „в облак“ за увеличаването на глобалната конкурентоспособност на Европа, той може да се превърне в мощен инструмент за растеж и заетост;

10. Следователно подчертава, че развитието на услугите „в облак“ в отсъствието или при недостатъчна наличност на широколентова инфраструктура рискува да увеличи цифровото разделение между градските и селските райони, което ще направи териториалното сближаване и регионалния икономически растеж още по-трудни за постигане;

11. Изтъква, че Съюзът е изправен пред редица едновременни прояви на натиск върху растежа на БВП във времена, в които обхватът на стимулирането на растежа с публични средства е ограничен от високата задлъжнялост и равнищата на дефицит, и призовава европейските институции и държавите членки да мобилизират всички възможни лостове за растеж; отбелязва, че изчисленията „в облак“ могат да се превърнат във вектор на преобразуването във всички сектори на икономиката, като по-специално се окажат приложими в области като здравеопазването, енергетиката, обществените услуги и образованието;

12. Подчертава, че безработицата, в това число безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица, е достигнала неприемливо високи равнища в Европа и че е вероятно да се задържи на тези високи равнища в близкото бъдеще, както и че са необходими решителни е неотложни действия на всички политически равнища; отбелязва, че електронните умения и цифровото обучение във връзка с развитието на изчисленията „в облак“ могат впоследствие да бъдат от изключително значение за справяне с проблема с нарастващата безработица, по-специално сред младите хора;

13. Подчертава потребността от по-добри електронни умения сред потребителите и от обучение, за да се демонстрират ползите, предлагани от изчисленията „в облак“; припомня необходимостта от създаване на повече квалификационни схеми за специалистите, ръководещи услугите за изчисления „в облак“;

14. Изтъква, че МСП са в ядрото на икономиката на ЕС и че е необходимо предприемане на повече действия, за да се насърчи глобалната конкурентоспособност на МСП в ЕС и да се създаде възможно най-добрата среда за внедряването на новите обещаващи технологични постижения като изчисленията „в облак“, които могат да окажат силно въздействие върху конкурентоспособността на предприятията от ЕС;

15. Подчертава положителното значение на изчисленията „в облак“за МСП, по-специално за тези от тях, установени в отдалечени или най-отдалечени райони изправени пред икономически затруднения, тъй като подобни услуги допринасят за намаляване на постоянните разходи на МСП, като позволяват наемането на изчислителна мощност и пространство за съхранение, и призовава Комисията да обмисли подходяща рамка, която да позволи на МСП да повишат растежа и производителността си, тъй като МСП могат да се възползват от намалени първоначални разходи и по-добър достъп до инструменти за анализ;

16. Приканва Комисията и държавите членки да осведомяват по-специално малките и средните предприятия за икономическия потенциал на изчисленията „в облак“;

17. Подчертава, че ЕС трябва да се възползва от обстоятелството, че тази технология е сравнително нова, и да работи за нейното развитие, за да извлече полза от икономиите от мащаба, които се очаква тя да предложи, като по този начин съживи икономиката си, особено в сектора на ИКТ;

Пазарът на ЕС и „облакът“

18. Подчертава, че вътрешният пазар следва да продължи да бъде отворен за всички доставчици, които спазват законодателството на Съюза, тъй като глобалният свободен поток на услуги и информация увеличава конкурентоспособността на Съюза и възможностите пред предприятията на Съюза, както и ползите за гражданите на Съюза;

19. Изразява съжаление във връзка с масирания, повсеместен и безразборен правителствен достъп до информацията, свързана с потребителите от Съюза, която се съхранява в облаци от трети държави и призовава доставчиците на услуги „в облак“ към прозрачност относно начина, по който управляват информацията, предоставена им от потребителите при използването на услуги „в облак“;

20. Настоява, че за да се противодейства на опасността до тази информация да има пряк или косвен достъп от страна на чужди правителства, когато такъв достъп не е разрешен съгласно законодателството на Съюза, Комисията следва:

i) да гарантира, че потребителите са информирани за рисковете, в това число чрез подкрепа на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност за активиране на информационната платформа от обществен интерес в Директивата за универсалната услуга, и

ii) да спонсорира изследователската дейност, търговското разпространение или обществените поръчки на съответните технологии, като шифроване и техники за осигуряване на анонимност, които да позволяват на потребителите лесно да подсигурят своята информация;

iii) да включи Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) в проверката на минималните стандарти за безопасност и защита на личния живот на изчислителните услуги „в облак“, които се предлагат на европейските потребители и особено на обществения сектор;

21. Приветства намерението на Комисията за установяване на система за сертифициране, валидна в целия ЕС, която ще осигури стимул за разработващите услуги „в облак“ и за доставчиците на тези услуги да инвестират в по-добра защита на неприкосновеността на личния живот;

22. Призовава Комисията, в сътрудничество с предприятията от Съюза и другите заинтересовани страни, да определи кои са областите, в които конкретен подход от страна на Съюза може да се окаже особено привлекателен погледнато глобално;

23. Подчертава колко е важно да се гарантира наличието на конкурентоспособен и прозрачен пазар на Съюза, за да се предоставят на потребителите в Съюза устойчиви, достъпни и надеждни услуги; призовава за прост, прозрачен метод за идентифициране на пропуските в сигурността по начин, който гарантира, че доставчиците на услуги на европейския пазар имат достатъчен и подходящ стимул да отстраняват тези пропуски;

24. Подчертава, че доставчиците на услуги „в облак“, действащи в рамките на Съюза трябва да се съревновават при равни условия, при еднакви правила, приложими за всички;

Обществените поръчки и поръчките на иновативни решения и изчисленията „в облак“

25. Подчертава, че възприемането на услугите „в облак“ от страна на обществения сектор разполага с потенциала да намали разходите за публичните администрации и да предостави по-ефективни услуги на гражданите, при изключителни ползи за всички страни на икономиката, дължащи се на ефекта на цифровия лост; посочва, че частният сектор също може да се възползва от услугите „в облак“ при поръчките на иновативни решения;

26. Насърчава публичните администрации да обмислят възможността за безопасни, надеждни и сигурни услуги „в облак“ при обществените поръчки, свързани с информационните технологии, като същевременно изтъкнат особените им отговорности по отношение на защитата на информацията, свързана с гражданите, достъпността и непрекъснатостта на обслужването;

27. Призовава, по-специално, Комисията да обмисли използването на услугите „в облак“ по целесъобразност, с цел да даде пример на другите;

28. Призовава Комисията и държавите членки да ускорят дейността на Европейското партньорство в областта на изчислителните облаци;

29. Призовава Комисията и държавите членки да превърнат изчисленията „в облак“ в приоритет на програмите за научноизследователска и развойна дейност и да насърчават използването им в сектора на публичната администрация като иновативно решение за електронно правителство в интерес на гражданите, както и в частния сектор като иновативен инструмент за развитие на бизнеса;

30. Подчертава, че използването на услуги за изчисления „в облак“ от държавни органи, включително правоприлагащи органи и институции на ЕС, изисква специално внимание и координация между държавите членки; припомня, че неприкосновеността и сигурността на данните трябва да бъдат гарантирани, а нерегламентираният достъп, включително от чужди правителства и разузнавателните им служби, без правно основание съгласно правото на Съюза или на държавите членки – предотвратен; подчертава, че това се отнася и за специфичните дейности по обработка, по-специално обработването на специфични категории лични данни, от страна на определени значими неправителствени служби, като например банки, застрахователни дружества, училища и болници; освен това подчертава, че всичко гореспоменато е от особено значение, ако данните се прехвърлят (извън Европейския съюз между различни юрисдикции); поради това счита, че държавните органи, както и неправителствените служби и частният сектор, следва, доколкото е възможно, да разчитат на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ от ЕС при обработването на чувствителни данни и информация, докато бъдат въведени удовлетворителни глобални правила за защита на личните данни, които гарантират сигурността на чувствителните данни и на базите данни, поддържани от публични субекти;

Стандартите и изчисленията „в облак“

31. Призовава Комисията да поеме водещата функция при популяризирането на стандартите и спецификациите в подкрепа на зачитащи неприкосновеността на личния живот, надеждни, силна оперативна съвместимост, сигурни и енергийно-ефективни услуги в „облак“ като неделима част от бъдеща промишлена политика на Съюза; подчертава, че надеждността, безопасността и защитата на данните са необходими за доверието на потребителите и конкурентоспособността;

32. Подчертава, че стандартите се основават на примери за най-добри практики;

33. Настоява, че стандартите следва да позволят лесна и пълна преносимостна данните и услугите и висока степен на оперативна съвместимост между услугите „в облак“, така че конкурентоспособността да се повишава, вместо да бъде ограничавана;

34. Приветства работата по организирането на стандарти, поверена на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI), и подчертава колко е важно да продължи да се следва отворен и прозрачен процес;

Потребителите и „облакът“

35. Призовава Комисията да гарантира, че потребителските устройства не използват по подразбиране услуги „в облак“ и че не ограничавани до конкретен доставчик на услуги „в облак“;

36. Призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения между операторите на далекосъобщителни системи и доставчиците на изчисления „в облак“ са в пълно съответствие със законодателството на ЕС относно конкуренцията и предоставят на потребителите пълен достъп до всички услуги в облак чрез връзка с интернет, предлагана от който и да било оператор на далекосъобщителни системи;

37. Припомня на Комисията за неизползваната все още възможност съгласно Директива № 1999/5 (Директива относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие) да се изисква оборудването да съдържа предпазни мерки за защита на потребителска информация;

38. Призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността на потребителите относно всички рискове, свързани с използването на услуги „в облак“;

39. Призовава Комисията да гарантира, че когато потребителите са подтикнати да приемат или по друг начин му им е предложена услуга „в облак“, те първо ще получат необходимата информация за вземането на информирано решение, особено когато става дума за юрисдикцията, в чийто обхват попадат съхраняваните при ползването на услуги „в облак“ данни;

40. Подчертава, че така предоставената информация следва да установява, наред с другото, кой е крайният доставчик на услугата и как се финансира услугата; подчертава освен това, че ако услугата се финансира чрез използването на потребителска информация за насочване на рекламни съобщения или за да се даде възможност на други да насочват рекламни съобщения, потребителят следва да бъде уведомен за това;

41. Подчертава, че информацията следва да бъде в стандартизиран, преносим, лесноразбираем и сравним формат;

42. Призовава Комисията да проучи подходящите мерки за разработване на минимално приемливо равнище относно правата на потребителите във връзка с услугите „в облак“, което да обхваща проблеми, като неприкосновеността на личния живот, съхранението на данни в трети държави, отговорността по отношение на загубата на данни и други въпроси от съществен интерес за потребителите;

43. Призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки относно използването и насърчаването на изчисленията „в облак“ във връзка с открития достъп и отворените образователни ресурси;

44. Настойчиво призовава Комисията да предприеме действия за допълнително хармонизиране на законите в държавите членки с цел да се избегне правно объркване и фрагментиране и да се гарантира прозрачност на цифровия единен пазар;

45. Призовава Комисията да направи преглед на други законодателни актове на ЕС, за да се разреши въпросът с пропуските, свързани с изчисленията „в облак“; призовава по-специално за изясняване на режима за правото върху интелектуалната собственост и за преглед на Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за неравноправните договорни клаузи и Директивата за електронната търговия, които са най-значимите законодателни актове на ЕС, приложими към изчисленията „в облак“;

46. Призовава Комисията да създаде ясна правна рамка в областта на съдържанието, защитено с авторско право „в облака“, особено по отношение на правната уредба, свързана с лицензирането;

47. Признава, че появяването на съхраняване на произведения, защитени от авторски права, чрез услуги за изчисления в облак следва да не застрашава правото на европейските носители на права да получават справедливо заплащане за използването на техните произведения, но поставя под въпрос дали тези услуги могат да бъдат разглеждани по същия начин като традиционните и цифровите средства и оборудване за записване;

48. Призовава Комисията да проучи различните видове услуги за изчисления „в облак“, по какъв начин съхраняването в облак на произведения, защитени от авторски права, засяга системите за получаване на авторски възнаграждения и по-специално начините, по които се налагат такси за копиране за лично ползване, приложими за някои видове услуги за изчисления „в облак“;

49. Призовава Комисията да насърчава разработването, съвместно със заинтересованите страни, на децентрализирани услуги, основани на безплатен софтуер с отворен код, които биха помогнали за хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха дали възможност на европейските граждани да възвърнат контрола си върху своите лични данни и комуникации, например чрез шифроване от точка до точка;

50. Подчертава, че вследствие на несигурността по отношение на приложимото право и компетентността, договорите са основните инструменти за установяване на отношения между доставчиците на услуги за изчисления в облак и техните клиенти и следователно съществува силна необходимост от насоки на ЕС в тази област;

51. Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за разработване на модели на договори в съответствие с най-добрите практики на ЕС, т.нар. „примерни договори“, които да осигурят пълна прозрачност посредством предоставяне на всички условия в напълно ясна форма;

52. Призовава Комисията да разработи съвместно със заинтересованите страни доброволни схеми на сертифициране на системите за сигурност на доставчиците, които биха помогнали в хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха повишили осведомеността на клиентите относно това какво следва да очакват от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“;

53. Подчертава, че поради проблемите, свързани с компетентността на съдилищата, на практика е малка вероятността потребителите от ЕС да могат да търсят в други юрисдикции правна защита по отношение на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“; ето защо призовава Комисията да предвиди адекватни мерки за правна защита в областта на обслужването на клиенти, тъй като разпределението на силите между потребителите и доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ е много неравномерно;

54. Призовава Комисията да осигури бързото прилагане на алтернативното и онлайн решаване на потребителски спорове и да гарантира, че потребителите разполагат с адекватни средства за колективна защита срещу нарушения на сигурността и неприкосновеността на личния живот, както и срещу нелегални договорни разпоредби за услугите за изчисления „в облак“;

55. Изразява съжаление по повод на липсата на ефективни средства за правна защита на потребителите в случай на нарушение на договор;

56. призовава за системно информиране на потребителите относно дейностите, свързани с обработката на лични данни в проектите за договори, както и за това, преди извършването на промяна в условията на договора задължително да е налице съгласието на потребителите;

57. призовава Комисията, в рамките на обсъжданията в експертната й група да изисква от доставчиците на изчисления „в облак“ да включват в договорите си определени ключови разпоредби, които да гарантират качеството на услугата, като например задължения да актуализират софтуера и хардуера, когато е необходимо, да определят какви ще са последствията при загуба на данни и да определят колко време ще отнеме разрешаването на даден проблем или в какъв срок ще бъдат отстранени от облака накърняващи достойнството материали, в случай че потребителят на услуги „в облак“ отправи съответно искане;

58. припомня, че когато доставчик на услуги за изчисления „в облак“ използва данните за цел, различна от договорената в споразумението за услуги, или съобщи данни или ги използва по начин, който противоречи на условията на договора, той следва да се счита за администратор на данни и от него следва да се търси отговорност за извършените нарушения;

59. Подчертава, че споразуменията за услуги за изчисления „в облак“ трябва да посочват по ясен и прозрачен начин задълженията и правата на страните по отношение на дейностите по обработка на данни от доставчици на услуги за изчисления „в облак“; изтъква, че договорните споразумения не предвиждат освобождаване от гаранциите, правата и средствата за защита, предоставени от законодателството на Съюза за защита на личните данни; настоятелно призовава Комисията да представи предложения за възстановяване на равновесието между доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и техните клиенти по отношение на реда и условията, използвани от услугите за изчисления „в облак“, включително разпоредби за:

– гарантиране на защита срещу произволна отмяна на услуги и заличаване на данни;

– гарантиране на разумна възможност за клиентите да възстановят съхраняваните данни в случай на отмяна на услуга и/или заличаване на данни;

– предоставяне на ясни насоки за доставчиците на услуги за изчисления „в облак“, които да улеснят преминаването на техните клиенти към други услуги;

60. Подчертава, че съгласно действащото законодателство на Съюза ролята на доставчика на услуги за изчисления „в облак“ трябва да бъде определена за всеки конкретен случай поотделно, тъй като доставчиците могат да бъдат както обработващи данни, така и администратори на лични данни; призовава за подобряване на условията и реда за всички потребители чрез разработване на международни модели за договори в съответствие с най-добрите практики и чрез изясняване на въпросите къде и по силата на кои разпоредби от правото на ЕС доставчикът на услуги съхранява данните;

61. Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на ситуациите, при които неравновесието между клиента и доставчика на услуги за изчисления „в облак“ като страни по договора заставя клиента да встъпи в договорни отношения, налагащи стандартни услуги, и да подпише договор, в който доставчикът определя целите, условията и начините на обработване¹; подчертава, че при такива обстоятелства доставчикът на услуги за изчисления „в облак“ следва да се счита за „администратор на лични данни“ и да бъде солидарно отговорен с клиента;

62. Счита, че достъпът до сигурен интернет е основно право на всеки гражданин и че изчисленията „в облак“ ще продължат да играят важна роля в това отношение; поради това отново призовава Комисията и Съвета да признаят недвусмислено цифровите свободи за основни права и за необходима предпоставка, за да могат гражданите да се ползват от универсалните права на човека;

63. Отново заявява, че като общо правило равнището на защита на личните данни в среда на изчисления „в облак“ не трябва да бъде по-ниско от това, което се изисква в контекста на всяко друго обработване на данни;

64. Подчертава, че законодателството на Съюза за защита на личните данни – тъй като е технологично неутрално – вече е напълно приложимо за услугите за изчисления „в облак“, осъществявани в ЕС, и поради това трябва напълно да се спазва; подчертава, че становището на работната група по член 29 (WP29) относно изчисленията „в облак“² следва да се вземе предвид, тъй като то предоставя ясни насоки за прилагането на принципите на законодателството на Съюза относно защитата на личните данни и правилата за услугите за изчисления „в облак“, например понятията за администратор/обработващ данни, ограничаване в рамките на целта и пропорционалност, неприкосновеност и сигурност на данните, използване на подизпълнители, разпределяне на отговорностите, нарушения на сигурността на данните и международно прехвърляне; подчертава необходимостта от преодоляване на пропуските във връзка със защитата по отношение на изчисленията „в облак“ в текущия преглед на правната рамка на Съюза за защита на личните данни въз основа на допълнителните насоки на Европейския надзорен орган по защита на данните и работната група по член 29;

65. Припомня своята сериозна загриженост относно неотдавнашното разкриване на програми за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, както и на подобни програми, изпълнявани от агенции за разузнаване в различни държави членки, като се признава, че ако бъде потвърдена наличната към настоящия момент информация, то тези програми представляват тежко нарушение на основното право на гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както и на правото на личен и семеен живот, поверителността на съобщенията, презумпцията за невиновност, свободата на изразяване и мнение, свободата на информация и свободата за извършване на стопанска дейност;

66. Отново заявява своята сериозна загриженост относно задължителното пряко разкриване в ЕС на лични данни и информация, обработвани в съответствие със споразуменията за изчисления „в облак“, на органи на трети държави от страна на доставчици на услуги за изчисления „в облак“, за които се прилагат законите на трети държави, или чрез използване на сървъри за съхранение, разположени в трети държави, както и относно прекия достъп от разстояние до лични данни и информация, обработени от правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави;

67. Изразява съжаление, че такъв достъп обикновено се осъществява посредством пряко прилагане на правна уредба от органи на трети държави, без да се прибягва до установените за правно сътрудничество международни инструменти, като споразуменията за правна взаимопомощ или съдебното сътрудничество;

68. Подчертава, че такива практики пораждат въпроси относно доверието по отношение на доставчиците извън ЕС на услуги за изчисления „в облак“ и на онлайн услуги, както и по отношение на трети държави, които не разчитат на международни инструменти за правно и съдебно сътрудничество;

69. Очаква Комисията и Съветът да предприемат необходимите мерки за разрешаване на тази ситуация и за гарантиране на зачитането на основните права на гражданите на ЕС;

70. Припомня, че всички дружества, които предоставят услуги в ЕС, трябва без изключение да спазват правото на ЕС и да носят отговорност за всички нарушения;

71. Подчертава, че услугите за изчисления „в облак“, които попадат под юрисдикцията на трета държава, следва да съдържат ясно и различимо предупреждение за ползвателите, намиращи се в ЕС, за възможността личните им данни да бъдат обект на наблюдение, свързано с разузнаване или правоприлагане, от страна на органите на трети държави вследствие на поверителни заповеди или разпореждания, което предупреждение да бъде последвано, където е приложимо, от искане за изрично съгласие от страна на субекта на данните за обработката на лични данни;

72. Настоятелно призовава Комисията, при договарянето на международни споразумения, които включват обработването на лични данни, да обръща особено внимание на рисковете и предизвикателствата, които изчисленията „в облак“ поставят пред основните права, по-специално – но не изключително – за правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както е посочено в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; настоятелно призовава освен това Комисията да вземе под внимание вътрешните правила на преговарящия партньор относно достъпа на правоприлагащите органи и на агенциите за разузнаване до лични данни, обработвани чрез услугите за изчисления „в облак“, по-специално като изискват такъв достъп за правоприлагащите и разузнавателните органи да бъде предоставян само при пълно зачитане на справедливия съдебен процес и недвусмислено правно основание, както и изискването да се определят точните условия за достъп, целта за получаване на такъв достъп, мерките за сигурност, въведени при предаването на данни, и правата на физическите лица, както и правилата за надзор и за ефективен механизъм за защита;

73. Подчертава сериозната си загриженост относно извършената от Комитета за Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство работа в рамките на Съвета на Европа с оглед на разработването на допълнителен протокол относно тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. относно „трансграничен достъп до съхраняваните данни с даване на съгласие или когато те са общодостъпни“¹ с цел да „улесни ефективното му използване и прилагане с оглед на правните, политическите и технологичните промени“; призовава Комисията и държавите членки, с оглед на предстоящото разглеждане от Комитета на министрите на Съвета на Европа, да гарантират съвместимостта на разпоредбата на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство и нейното тълкуване в държавите членки с основните права, включително защитата на личните данните, и по-специално разпоредбите относно трансграничните потоци от лични данни, както е заложено в Хартата на основните права на ЕС, достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на личните данни, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Конвенцията на Съвета на Европа за защита на физическите лица при автоматизирана обработка („Конвенция 108“), които са правно обвързващи за държавите членки; призовава Комисията и държавите членки категорично да отхвърлят всяка мярка, която би изложила на риск прилагането на тези права; изразява безпокойството си от факта, че в случай на одобряване на такъв допълнителен протокол неговото прилагане би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние от страна на правоприлагащи органи до сървъри и компютърни системи, намиращи се в други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, въведени с цел гарантиране на основните права на личността, включително защитата на личните данни и на справедлив съдебен процес;

74. Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на МСП, които все по-често разчитат на технология за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни, и които може невинаги да разполагат с ресурсите или експертния опит, за да отговорят адекватно на предизвикателствата, свързани със сигурността;

75. Подчертава, че квалификацията на администратора на лични данни или на обработващия данните трябва да бъде отразена по подходящ начин от действителното притежавано равнище на контрол върху средствата за обработване, за да се разпредели ясно отговорността за защитата на личните данни при използването на изчисления „в облак“;

76. Подчертава, че всички принципи, установени в законодателството на ЕС за защита на личните данни, като справедливост и законност, ограничаване в рамките на целта, пропорционалност, точност и ограничени периоди на запазване на данни, трябва да бъдат изцяло взети предвид от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни;

77. Подчертава значението на наличието на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, които могат да бъдат наложени спрямо услугите за изчисления „в облак“, които не отговарят на стандартите на ЕС за защита на личните данни;

78. Подчертава, че с оглед определянето на най-подходящите гаранции, които да се приложат, трябва за всеки конкретен случай да се оценява въздействието на всяка услуга за изчисления „в облак“ върху защитата на данните;

79. Подчертава, че европейските доставчици на услуги за изчисления „в облак“ винаги следва да действат в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни, дори и ако това противоречи на инструкции от клиент или администратор, установен в трета държава, или когато съответните субекти на данни са (единствено) постоянно пребиваващи в трети държави;

80. Подчертава необходимостта да се отговори на предизвикателствата, поставени от изчисленията „в облак“, на международно равнище, по-специално по отношение на разузнавателното наблюдение от страна на правителствата и необходимите гаранции;

81. Подчертава, че гражданите на ЕС, които подлежат на разузнавателно наблюдение от органи на трети държави, следва да се ползват най-малкото от същите гаранции и средства за защита, които са на разположение на гражданите на съответната трета държава;

82. Изразява съжаление относно подхода в съобщението на Комисията, в което не се посочва нищо за рисковете и предизвикателствата, свързани с изчисленията „в облак“, и настоятелно призовава Комисията да продължи своята работа по изчисленията „в облак“, като разработи по-цялостно съобщение относно изчисленията „в облак“, което да отчита интересите на всички заинтересовани страни и да съдържа, наред със стандартното позоваване на защитата на основните права и спазването на изискванията за защита на личните данни, най-малко следното:

– насоки за гарантиране на пълно съответствие с основните права на ЕС и задълженията за защита на личните данни;

– ограничителни условия, при които данни от изчисленията „в облак“ могат или не могат да бъдат достъпни за целите на правоприлагането, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и с правото на ЕС;

– гаранции срещу неправомерен достъп от страна на чуждестранни и местни субекти, например чрез изменение на изискванията за възлагане на обществени поръчки и прилагане на Регламент (ЕО) № 2271/96¹ на Съвета за противодействие на чуждестранни закони, които могат да доведат до масово незаконно прехвърляне на данни от изчисленията „в облак“ на граждани на ЕС и постоянно пребиваващи в ЕС;

– предложения за това как да се определи „прехвърлянето“ на лични данни и как да се актуализират стандартните договорни клаузи, които са пригодени към средата на изчисленията „в облак“, тъй като изчисленията „в облак“ често включват огромни потоци от данни от клиентите към сървърите на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и центровете за данни, които включват много различни страни и преминаване на граници между държави от и извън ЕС;

83. Призовава Комисията да проучи целесъобразността на прегледа на споразумението между ЕС и САЩ относно сферата на неприкосновеност, за да го съобрази с развитието на технологиите, особено в аспектите, свързани с изчисленията „в облак“;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0536

Доклад за оценка във връзка с ОЕРЕС

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE516.775

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно становището относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (2013/2053(INI))

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г. относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (SWD(2013)0152),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г. озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

– като взе предвид член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно „Нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu“¹,

– като взе предвид рамката за електронните съобщения,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба²,

– като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по бюджети (A7-0378/2013),

А. като има предвид, че Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) беше създаден, за да допринася за оформянето на технически и политически насоки за изграждане на вътрешния пазар, с двойната цел за предоставяне на регулаторите на възможно най-голяма независимост и за по-голяма последователност на прилагането на регулаторната рамка в целия ЕС;

Б. като има предвид, че в доклада за оценка се оценява и признава значението на ОЕРЕС и на Службата на ОЕРЕС, особено що се отнася до процедурите по член 7/7a, както и в областта на неутралността на мрежата и международния роуминг;

В. като има предвид, че е изминал едва кратък период от време от създаването на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС;

Г. като има предвид, че изграждането на вътрешния пазар е непрекъснат процес, в най-добра услуга на който е подобряването на регулирането на отделните национални пазари, и като има предвид, че най-солидният и устойчив начин да се постигне това (като се гарантира, че регулаторните решения се разглеждат като легитимни в рамките на националните пазари) е чрез подхода „отдолу-нагоре“, понастоящем представляван от ОЕРЕС;

Д. като има предвид, че ОЕРЕС може да бъде ефективен, единствено ако е гарантирана независимостта му от държавите членки и от институциите на ЕС;

Е. като има предвид, че националните съображения могат да усложнят определянето на общи позиции, като направят постигането на споразумение по-трудно;

Ж. като има предвид, че ОЕРЕС играе основна роля за все по-последователното прилагане на регулаторната рамка на ЕС във всички държави членки, което е изключително важно за успешното развитие на вътрешен пазар за електронни съобщителни мрежи и услуги;

З. като има предвид, че неотдавнашните инициативи, предприети на национално равнище, по-специално по отношение на процесите на преглед на разходите, могат да се отразят на прилагането на принципа на независимост;

И. като има предвид, че националните регулаторни органи (НРО) не са еднородни, предвид това, че понякога те имат много различни правомощия в собствените си държави – някои от тях се занимават само с регулирането на пазара, докато други разглеждат и аспекти като регулирането на пазара, сигурността на мрежата, неприкосновеността на личния живот, регистъра на домейни, услугите в областта на радиочестотния спектър и потребителските услуги;

Й. като има предвид, че е възможно понастоящем Службата на ОЕРЕС да не се използва оптимално;

К. като има предвид, че някои от установените в други държави агенции на Съюза също имат сателитен офис в Брюксел;

Л. като има предвид, че повечето от заседанията на експертните работни групи бяха проведени в Брюксел или организирани от НРО, и като има предвид, че следва да се развият видеоконферентни връзки;

М. като има предвид, че ползата за потребителя е една от основните цели на вътрешния пазар на електронни съобщения;

Н. като има предвид, че решенията, взети от ОЕРЕС на европейско равнище, следва да създават европейска добавена стойност;

1. Счита, че докладът за оценката е цялостен, уместен и балансиран;

2. Счита, че необходимите сътрудничество, координация и неформални аспекти на регулирането се нуждаят от време, за да разгърнат напълно своето действие;

3. Счита, че все още има поле за подобрение в работата на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС, като същевременно признава наличието на ограничени ресурси; подчертава обаче, че използването на новата процедура, предвидена в член 7/7а от Директива 2009/140/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, беше приложена успешно, като обосновава двустепенната структура;

4. Подчертава, че ОЕРЕС е най-малката агенция на ЕС, с принос от бюджета на ЕС от едва 3 768 696 EUR и 16 одобрени длъжности съгласно бюджета на ЕС за 2013 г., чиято основна дейност е предоставяне на административна подкрепа на структурата на ОЕРЕС, състояща се от националните регулаторни органи;

5. Припомня становището на комисията по бюджети от 29 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския орган за пазара на електронни съобщения (COM(2007)0699 – C6-0428/2007 – 2007/0249(COD)), с което се отхвърля създаването на нова агенция;

6. Счита, че НРО играят важна роля в рамките на регулаторната система, тъй като на националните пазари са налице неизменни различия, свързани с мрежовата топология, и те се различават също по отношение на моделите на потребителско търсене, демография т.н.; подчертава, че за да се осигури конструктивно сътрудничество в рамките на ЕС и съответно единният пазар да функционира правилно, е от основно значение съществуването на регулатори, които да са независими, специализирани по отрасли и да разполагат с подходящи ресурси;

7. Счита, че ОЕРЕС играе решаваща роля в регулаторната система като структурата, натоварена със задачата да приведе в съответствие националните фактически и регулаторни различия, с цел изграждане на вътрешния пазар на електронни съобщения;

8. Препоръчва ролята на ОЕРЕС, по-специално по отношение на НРО, да се определи по-добре и да се засили чрез разширяване на неговите отговорности, за да се улесни изготвянето на общи позиции с оглед подобряването на подхода на вътрешния пазар, включително чрез оценка на ефективността на настоящото сътрудничество с НРО и Комисията съгласно процедурите по членове 7 и 7а;

9. Счита, че по-доброто хармонизиране на задачите, извършвани от НРО в държавите членки, което да им предоставя компетентност за съответните аспекти, които са пряко свързани със сигурността и устойчивостта на вътрешния пазар на електронни съобщения, може да допринесе за по-доброто функциониране на ОЕРЕС и за по-голямата предвидимост за участниците на пазара;

10. Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че независимостта на НРО на национално и европейско равнище се засилва, а не отслабва, тъй като това е единственият начин да се гарантира цялостната независимост на ОЕРЕС;

11. Счита, че ролите и структурата на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС следва да бъдат адаптирани в съответствие с равнището на изграждане на вътрешния пазар на електронни съобщения;

12. Призовава Комисията да гарантира независимостта на ОЕРЕС от институциите на ЕС в бъдещи предложения, свързани със сферата на действие и мисията на ОЕРЕС;

13. Счита, че ОЕРЕС следва да действа в интерес на европейските граждани и че механизмите за отчетност на Европейския парламент, като единствената институция на ЕС, пряко избрана да представлява интересите на европейските граждани, следва да бъдат засилени;

14. Препоръчва ОЕРЕС да засили своята вътрешна отчетност, като ясно определи целите си в своята годишна работна програма и представи в годишния си доклад своите постижения и напредък въз основа на тези цели;

15. Счита, че е от изключителна важност за последователността и съгласуваността на работата на ОЕРЕС да се определят по-добре приоритетите в неговите задачи и да се насърчи комуникацията с всички заинтересовани страни в етапа на разработване на неговата годишна работна програма;

16. Счита, че ОЕРЕС следва да има по-голяма свобода за вземане на стратегически решения, което означава, наред с другото, че ОЕРЕС следва да изготвя свои собствени анализи и проучвания, които да му дават възможност да взема такива решения, така че решенията да се вземат по-скоро отгоре надолу и да бъдат независими;

17. Подчертава, че консултативната роля на ОЕРЕС преди изготвянето на законодателните предложения, засягащи сектора на електронните комуникации, следва да бъде систематизирана;

18. Счита, че външната комуникация на ОЕРЕС следва да се изясни и подобри, с цел да се насърчи участието на заинтересованите страни на всички равнища на разработване на политиката;

19. Препоръчва да се официализира ролята на Групата на независимите регулатори (ГНР) в Брюксел, като същевременно се гарантира, че тя не припокрива задачите, възложени на Службата на ОЕРЕС;

20. Препоръчва по-широка употреба на дистанционната работа, видеоконферентните връзки и други техники за работа от разстояние, станали възможни благодарение на електронните комуникации, с цел да се пестят разходи и да се намали въглеродният отпечатък;

21. Препоръчва на Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране за ОЕРЕС и НРО;

22. Счита, че местоположението на Службата на ОЕРЕС не е пречка за проследяването на ежедневната работа на институциите на ЕС в областта на електронните съобщения, която е предмет на специален интерес за ОЕРЕС, както и че то не затруднява ефективното използване на Службата на ОЕРЕС, при условие че се засили използването на стратегиите за електронни комуникации;

23. Счита, че мисията на Службата на ОЕРЕС следва да бъде преразгледана, засилена и по-точно определена, като се обърне специално внимание на резултатите от одита на ОЕРЕС в тази връзка;

24. Препоръчва да бъдат направени необходимите промени и да се вземат предвид необходимите ресурси, за да се позволи на Службата на ОЕРЕС да подкрепя съществената работата на ОЕРЕС по-ефективно и ефикасно, а не просто да предоставя административна подкрепа;

25. Счита, че всяко обсъждане на местоположението на Службата на ОЕРЕС следва да се извършва с оглед укрепването на независимостта спрямо институциите на ЕС и държавите членки и при надлежно зачитане на принципа на справедливото географско разпределение на седалищата на институциите, агенциите и другите органи на ЕС;

26. Счита, че е необходимо по-голямо консолидиране, за да се даде възможност на операторите да използват ефекта от мащаба по-пълноценно и че ОЕРЕС следва да играе важна роля в този процес;

27. Счита, че е необходима ясна и стабилна законодателна рамка за по-добър вътрешен пазар, което ще доведе до увеличаване на конкуренцията и подобряване на услугите за потребителите;

28. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

P7_TA-PROV(2013)0537

Обща политика в областта на рибарството ***II

Комисия по рибно стопанство

PE516.741

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (EО) № 1954/2003 и (EО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (EО) № 2371/2002 и (EО) № 639/2004 на Съвета и Решение (EО) № 2004/585 на Съвета (12007/3/2013 – C7-0375/2013 – 2011/0195(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (12007/3/2013 – C7 0375/2013),

– като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 28.3.2012 г.¹,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 март 2012 г.²,

– като взе предвид своята позиция на първо четене³ по предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0425),

– като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 72 от своя правилник,

– като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по рибно стопанство (A7-0409/2013),

1. Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2. Одобрява приложените към настоящата резолюция съвместни изявления съответно на Парламента и Съвета и на Парламента, Съвета и Комисията;

3. Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4. Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

5. Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на ЕС;

6. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ