Програма прогрес "Гъвкавост и сигурност в България подкрепа за прилагане на националната пътека"
Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение
Изтегляне 2.04 Mb.
|
Данъчно облагане на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране) и чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) не подлежат на данъчно облагане. Останалите видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 КТ (при оставане без работа), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), по чл. 225, ал. 1 КТ (при незаконно уволнение) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) подлежат на данъчно облагане. Трудов и осигурителен стаж и облагане с данък на обезщетенията, които се изплащат при прекратяване на трудово правоотношение
8.4. Обезщетения за безработица За да бъдат подпомогнати при загуба на работните си места, лицата получават парични обезщетения за безработица. Правото на парично обезщетение за безработица е уредено в Кодекса за социално осигуряване. Осигуряването за риска „безработица” е задължително за работодателя и за наетите работници и служители. Кодексът за социално осигуряване е нормативният акт, който урежда обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица и др. Задължително се осигуряват за безработица:
Паричните обезщетения за безработица се изплащат от фонд „Безработица”, в който се акумулират средствата от осигурителните вноски. Администрирането на фонда се осъществява от Националния осигурителен институт. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Необходимо е да бъдат изпълнени и следните условия: лицата да имат регистрация като безработни в териториалните поделения на Агенцията по заетостта, да нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, както и да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Обезщетението не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2010 г. е определен дневен минимален размер на обезщетението за безработица в размер на 6 лв. и дневен максимален размер – 12 лв. Обезщетението за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Периодът, за който се отпуска обезщетението, зависи от продължителността на осигурителния стаж. Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, както следва:
При работа на непълно работно време, размерът на обезщетението за безработица се определя пропорционално на уговореното работно време. Ако през периода на получаване на обезщетението, лицето започне работа на непълно работно време и получава възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, то има право на 50 % от обезщетението. Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или поради тяхно виновно поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. За придобиване правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година, както и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който РБ е страна. Размерът на обезщетенията за безработица на безработните лица, които са работили на непълно работно време е пропорционална на непълно работно срок, договорен и в този случай тя може да бъде под предвиденото минимално количество. Лицата, които работят на непълно работно време в периода на плащане за обезщетения при безработица и получават заплата, по-ниски след това на страната минимум имат право да се възползват от 50% от сумата, за остатъка от периода на плащане. В Кодекса за социално осигуряване е уредено и получаването на парично обезщетение за дълготрайна безработица. Това право имат лицата, които са регистрирани като безработни в АЗ и отговарят на следните условия: след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението, редовно са поддържали регистрацията си като безработни в Агенцията по заетостта и през този период не са получавали парично обезщетение за безработица; имат навършени 60 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените; сборът от възрастта и осигурителния им стаж е до 60 месеца по-малък от изискуемия по чл. 68, ал. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване; нямат отпусната пенсия; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. То се изплаща за максимален период от 30 месеца. Редът и условията за получаване на обезщетения за безработица са уредени в Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Те се отпускат на основата на заявление по образец, към което се прилагат следните документи: документ за регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта; акт за прекратяване на правоотношението и документи, които удостоверяват трудовия или осигурителния стаж на лицето. Паричното обезщетение за безработица се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява, прекратява и възстановява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Паричното обезщетение за безработица не се облага с данък и времето, през което лицето получава обезщетение се признава за осигурителен стаж и осигурява права за пенсия и по здравно осигуряване. 8.5. Защита на младите майки В глава ХV “Специална закрила на някои категории работници и служители”, раздел II “Специална закрила на жените” на КТ се съдържа подробна регламентация на защитата на жените и особено на бременните и кърмачките. В чл. 307, ал. 1 от КТ е посочено, че работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им. Бременната жена или кърмачката може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете (ал. 2). Съгласно чл. 308 от КТ, работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните по ред, установен от министъра на здравеопазването. В чл. 309 от КТ е регламентирано трудоустрояването на бременни жени или кърмачки. Според ал. 1 на чл. 309 от КТ, когато бременна жена или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето на бременната или кърмачката. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа. Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката и от работодателя. До изпълнението на предписанието за преместване, тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието (ал. 2, чл. 309 от КТ). В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон (ал. 3). Работодателят съвместно със здравните органи определя ежегодно длъжности и работни места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки (ал. 4). Относителна забрана за командироване Съгласно чл. 310 от КТ, работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие. Забрана за полагане на нощен труд – чл. 140, ал. 4 от КТ. В Кодекса на труда е установена абсолютна забрана за полагане на нощен труд от бременни работнички/ служителки и относителна забрана – по отношение на майки с деца до 6-годишна възраст – освен с тяхно писмено съгласие. Забрана за полагане на извънреден труд – чл. 147, ал. 1 от КТ. В Кодекса на труда е установена абсолютна забрана за полагане на извънреден труд от бременни работнички/ служителки и относителна забрана – по отношение на майки с деца до 6-годишна възраст – освен с тяхно писмено съгласие. Задължение за работодателя да освобождава от работа бременна работничка или служителка – чл. 157, ал. 2 от КТ – за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват в работно време. За това време работодателят изплаща възнаграждение по чл. 177 от КТ. Задължение за уведомяване от страна на бременната работничка/ служителка С чл. 313а от КТ се създава задължение за уведомяване. Съгласно ал. 1, бременната работничка или служителка ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 от КТ след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя (ал. 2). Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал. 1 и 2 (ал. 3). Надомна работа В чл. 312, ал. 1 от КТ е посочено, че работничка или служителка - майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето, има право да работи надомно при същия или при друг работодател. Когато работничката или служителката по предходната алинея премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен след като престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена - с нейно съгласие друга подходяща работа (ал. 2). Когато работничката или служителката по ал. 1 премине на надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя, при когото е на работа към деня на преминаването, не се прекратява, а работничката или служителката се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако длъжността е съкратена, работодателят с нейно съгласие й осигурява друга подходяща работа (ал. 3). Отпуски В чл. 166, ал. 1 е предвиден отпуск за кърмене и хранене на малко дете. Съгласно посочената разпоредба, работничката или служителката, която сама кърми детето си, има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж. За работничка или служителка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, този отпуск е 1 час дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката или служителката по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето. Когато работничката или служителката има близнаци или недоносено дете, размерът на отпуска по предходната алинея е 3 часа дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и по 2 часа - след навършване на 8-месечна възраст на детето, докато по преценка на здравните органи е необходимо да го кърми. В тези случаи, ако работничката или служителката работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, първоначалният размер на отпуска за кърмене на детето е 2 часа, а след 8-месечна възраст на детето - по 1 час на ден. Отпускът по тази алинея се ползува на два пъти, а със съгласието на работничката или служителката - наведнъж (ал. 2). Отпуск при условията и в размерите, посочени в този член, се дава и на осиновителката, и на майката на заварено дете (ал. 3). Отпускът по предходните алинеи се заплаща от работодателя (ал. 4). Кодексът на труда регламентира правото на работещите по трудово правоотношение (осигурени) майки на отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 163 от КТ), както и на допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164 от КТ), правото за който възниква след изтичането на отпуска поради бременност и раждане. Отпускът поради бременност и раждане за периода от 135 календарни дни се ползва въз основа на болнични листове, а за остатъка след 135-ия ден до 410-ия ден - въз основа на писмено заявление до работодателя, към което се прилага акт за раждане на детето и декларация съгласно приложение № 7. Работодателят е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението на майката. Редът за ползване на отпуска е уреден в чл. 45, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). След изтичането на отпуска от 135 дни, майката може да се върне на работа или да подаде заявление (молба) до работодателя, който разрешава ползването на отпуска за остатъка до 410 дни. Без да има подадено заявление (молба) до работодателя за ползване на остатъка от отпуска до 410 дни, не може да се счита, че майката е в отпуск. Ако майката е подала заявление до работодателя да ползва остатъка до 410 дни, няма пречка по нейно искане и със съгласието на работодателя ползването на разрешения отпуск да бъде прекратено и майката да се върне на работа преди изтичането на 410-те дни. Възможно е след това майката отново да подаде заявление за ползване на отпуск за остатъка до 410 дни, като работодателят ще бъде длъжен да разреши ползването на отпуска. Разпоредба на чл. 163, ал. 8 от КТ предвижда, че със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Редът и начинът за ползване на отпуска е определен с НРВПО. Съгласно чл. 45б, ал. 1 от НРВПО отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ се ползва от бащата (осиновителя) въз основа на писмено заявление, към което се прилагат акт за раждане на детето и декларация съгласно приложение № 8. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. За да може бащата да подаде писменото заявление до работодателя си, не е необходимо майката на детето отново да излиза в отпуск за бременност и раждане. Също така, няма пречка след изтичане на 135-те дни майката да прекъсне ползването на отпуска за бременност и раждане и да се върне на работа, и след навършване на 6-месечна възраст на детето да даде съгласие по ал. 8 на чл. 163 от КТ. Отпуск поради бременност и раждане може да се “прехвърля” само на работещ по трудово правоотношение баща на детето, след навършване на 6-месечна възраст. За времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск по ал. 8, на чл. 163 от КТ, отпускът на майката се прекъсва. Право на обезщетение В чл. 48а от КСО е посочено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. През периода на отпуска поради бременност и раждане (410 календарни дни) майките получават обезщетение, което се определя по реда на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), което е в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски и се определя при спазване изискванията на цитираната разпоредба. Според чл. 49, ал. 2 от КСО, при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 на чл. 49 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Когато майката не ползва отпуска за бременност и раждане за остатъка до 410 дни, а полага труд по трудовото правоотношение, то тя получава само трудовото си възнаграждение. Майката няма право да избере вместо отпуск за бременност и раждане да ползва допълнителния отпуск за отглеждане на дете. Съгласно чл. 52 от КСО, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, т.е. до изтичане на 410-те дни. Когато майката не работи по трудово или служебно правоотношение, или не е осигурена, то тя има право на месечна помощ до навършване на 1 година на детето. Условията и редът за получаването им са регламентирани със Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). След изтичане на срока на отпуска поради бременност и раждане (410-те дни), майката има право на допълнителния отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164 от КТ, като по време на ползването му се изплаща обезщетение съгласно чл. 53 от КСО (240 лв. за 2009 г.). Редът и условията за ползването му са регламентирани в чл. 46 от Наредбата за работното време и отпуските (НРПВО). Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на правоимащото лице. Когато заявлението се подава от майката, към него са прилага декларация, че тя не е лишена от родителски права или нейните родителски права не са ограничени по установен ред, че детето не е дадено за осиновяване или не е настанено в детско заведение, че майката (осиновителката) не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата (осиновителя) или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от лице по програмата "В подкрепа на майчинството". Прекратяване на отпуска до две години Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява когато детето бъде настанено в детско заведение. В случая става въпрос за детско заведение, в което детето може да бъде или да не бъде на пълна държавна издръжка. Детски заведения, които не са на пълна държавна издръжка са например детските ясли и градини, за които се заплащат такси за издръжката на децата. Детските заведения на пълна държавна издръжка са "специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка" по смисъла на § 1, т. 4 от Закона за семейните помощи за деца. Такива са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. Задължение на ползващия отпуска за отглеждане на дете по чл. 164 от КТ е да уведоми работодателя, разрешил ползването, в случай че детето е настанено в детско заведение. Когато работодателят бъде уведомен за това обстоятелство, той е длъжен да прекрати ползването на отпуска на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от НРВПО. Задължението за уведомяване възниква по силата на закона. По време на ползване на отпуска за отглеждане на дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 (в сила до 26.08.2006г.) изплащането на обезщетението се прекратяваше “при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка”. От 26.08.2006г. е в сила изменение на чл. 53, ал. 4 от КСО (Обн., ДВ, бр. 68/2006г.), като изменената разпоредба предвижда обезщетението да се прекратява “при настаняване на детето в детско заведение”, т.е. в такова, което може да бъде или да не бъде на пълна държавна издръжка. Изменената разпоредба на чл. 53, ал. 4 от КСО е приведена в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 7 от КТ. При настаняване на детето в детско заведение (каквото са и детските ясли) по време на ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ, следва да бъде прекратен и отпускът, съответно и изплащането на паричното обезщетение. Каталог: Document Document -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите Document -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” Document -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г Document -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Document -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г Document -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” Document -> Становище за осъществен предварителен контрол Document -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
|