Програма прогрес "Гъвкавост и сигурност в България подкрепа за прилагане на националната пътека"

• 
  член на ръководен изборен синдикален орган (териториален, отраслов или национален) - такива органи са предвидени в устава на съответната синдикална организация;
  
• 
  член на синдикално ръководство в предприятието (председателят и секретарят на съответната синдикална организация);
  
• 
  докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му.
  

• 
  закрилата се прилага, само ако това е уговорено в колективен трудов договор (КТД);
  
• 
  закрилата важи за всички работници и служители, спрямо които действа колективния трудов договор (както за членове на синдикална организация, страна по договора така и за работници/служители, които са се присъединили към него по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ);
  
• 
  прилага се само когато трудовото правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата;
  
• 
  необходимо е предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието ( изрично посочен в КТД);
  
• 
  когато съответният синдикален орган не даде съгласие, няма законово изискване отказът да бъде мотивиран.
  

• 
  Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 от КТ / или
  
• 
  Без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от КТ
  
• 
  В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ (дисциплинарно уволнение) – необходимо е предварително разрешение на инспекцията по труда;
  
• 
  Закрилата не означава забрана за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 от КТ или по чл. 331 от КТ – срещу уговорено обезщетение;
  
• 
  Закрилата не се прилага при прекратяване на трудов договор поради изтичане на срока – чл. 325, т. 3 от КТ, поради завръщане на замествания на работа –чл. 325, т. 5 от КТ, при прекратяване на трудов договор преди изтичане на срока за изпитван – чл. 71 от КТ.
  

• 
  Закрилата обхваща:
  

• 
  работничките и служителките, които ползват отпуск за бременност и раждане ( в периода от 410 дни по чл. 163, ал. 1 от КТ)
  
• 
  бащите, които ползват 15-дневен отпуск при раждане на дете по чл. 163, ал. 7 от КТ;
  
• 
  бащите, които вместо майката ползват отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ (след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни);
  

• 
  Закрилата се изразява в това, че работодателят може да уволни работник/служител, който ползва отпуск по чл. 163 от КТ само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ – пълна ликвидация;
  
• 
  Закрилата не означава забрана за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 от КТ или по чл. 331 от КТ – срещу уговорено обезщетение;
  
• 
  Закрилата не се прилага при прекратяване на трудов договор поради изтичане на срока – чл. 325, т. 3 от КТ, поради завръщане на замествания на работа –чл. 325, т. 5 от КТ, при прекратяване на трудов договор преди изтичане на срока за изпитван – чл. 71 от КТ.
  

• 
  до момента на връчване на заповедта за уволнение съответното предварително съгласие или разрешение трябва да бъде получено;
  
• 
  ако такова разрешение или съгласие не е дадено или не е получено към момента на връчване на заповедта - уволнението е незаконно само на това основание.
  

2. 
   Обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение
   

Съгласно българското трудово законодателство, работниците и служителите имат право на различни видове обезщетения, които се изплащат при прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка, от изключителна важност са въпросите, свързани с признаването на трудов и осигурителен стаж на работниците и служителите, както и дължими ли са осигурителни вноски и данъци върху изплатените обезщетения.

1. 
   Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие)
   

2. 
   Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (при прекратяване без предизвестие)
   

Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя, са следните:

а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение;

б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;

в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 КТ (промени в организацията и дейността на “стария” работодател) значително се влошат условията на труд при “новия” работодател.

При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

3. 
   Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (за оставане без работа)
   

Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради:

• 
  закриване на предприятието или част от него;
  
• 
  съкращаване в щата;
  
• 
  намаляване обема на работа;
  
• 
  спиране на работата за повече от 15 работни дни;
  
• 
  при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
  
• 
  когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
  

4. 
   Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда (при болест)
   

Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, т. 9 или чл. 327, т.1 КТ.

Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). Трудовият договор се прекратява без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.

Според чл. 327, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.

5. 
   Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (при пенсиониране)
   

- до 31 декември 2010 г. (вкл.) от лица, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО (100 точки за мъжете и 94 – за жените), но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд;

- до 31 декември 2010 г. (вкл.) лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 КСО (за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство), при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените;

- до 31 декември 2014 г. (вкл.), ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3 (КСО), бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, но не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90.

6. 
   Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда (за неползван отпуск)
   

Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава че базата за изчисляване на обезщетението е начисленото при същия работодател на работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

7. 
   Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда (при незаконно уволнение)
   

Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право всъщност на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията, така както са направени.

Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил, и ако е бил предявен и иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, то съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което е той е работил на по-ниско платена работа. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.

8. 
   Обезщетение по чл. 226 от Кодекса на труда (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка )
   

- неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудово правоотношение, както и при вписване на неверни данни в издадените документи;

- незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Работодателят има задължение да издава различни удостоверителни документи, които са необходими на работника или служителя за да реализира свои права, предвидени в други нормативни актове.
Съгласно чл. 128а КТ работодателят е длъжен:

- по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането;

- по писмено искане на работника или служителя да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател, в 14-дневен срок от искането;

- при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т.е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност.

9. 
   Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда (при прекратяване срещу уговорено обезщетение)
   

Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай, че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.

Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и време по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.).

Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването.
Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на време, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването.
Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и време, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато:

• 
  работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
  
• 
  работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;
  
• 
  работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица.
  

При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудов стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ - за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа.

• 
  през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето;
  
• 
  през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето.
  

В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и внасят.