Програма прогрес "Гъвкавост и сигурност в България подкрепа за прилагане на националната пътека"



страница6/13
Дата24.07.2016
Размер2.04 Mb.
#3115
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




Добри практики за гъвкави и надеждни договорни отношения
Белгия – схема за прекъсване на професионалното развитие (т.нар. кредитирано време „time credit scheme”)

С цел подобряване на баланса между професионален и личен живот белгийското федерално правителство още през 1985 г. въвежда мерки за т.нар. “прекъсване на кариерата”. Основният принцип на тази мярка е, че за определен период от време всеки служител може да спре да работи, или да намали работното си време,. Необходимо е съгласие от работодателя, като служителят получава компенсационно обезщетение от правителството, когато бъде заменен от безработно лице за периода на прекъсването. С цел да насърчи използването на тази федерална мярка, фламандското регионално правителство въвежда допълнителен финансов стимул. Системите за прекъсване на професионалното развитие са от компетентността, както на федералното правителство (относно регулирането на работното време и системата за социално осигуряване), така и на фламандското (относно професионалното обучение; ученето през целия живот; назначаването на работа; разкриването на работни места за отделни групи на пазара на труда и т.н.). През 2002 година двете системи – федералната и регионалната, са реформирани с цел да отговорят в по-голяма степен на насоките на Европейската стратегия по заетостта. Основната цел става подобряването на съчетаването на семейния с професионалния живот и подобряването на адаптивността на работната сила (посредством усвояване на нови знания и умения). Тогава отпада предишното задължение работодателят да замяни работникът, временно прекъснал професионалната си кариера с безработно лице. В частната сфера е сключено ново колективно споразумение със социалните партньори (кредитирано време). Според него, по време на своята професионална кариера, служителите в компании с 10 и повече работници персонал, имат право да прекъснат кариерата си за срок от една година (за това време те получават от федералното правителство месечно обезщетение). За разлика от тях, служителите в предприятия с персонал, по-малък от 10 работници, могат да получат отказ от работодателя, когато подадат заявление за прекъсване на кариерата, в случай че интересът на компанията го изисква. Месечното обезщетение варира според сектора и специфичната ситуация на работника. Предвиден е например допълнителен стимул по отношение на по-възрастни работници, които се възползват от схемата за прекъсване на професионалното развитие, преминавайки на половин работен ден/непълно работно време. Специфични разпоредби уреждат и грижата за малки деца или други зависими членове на семейството (като например възрастни или болни членове на семейството).


Люксембург – подкрепа на кариерата и сигурност на заетостта

Със Законодателен акт в сила от 1 януари 2007 г. е въведено задължение за работодателя да уведоми специална икономическа комисия за причините, водещи до прекратяване на договорите поради липса на работа, когато причините за уволненията не са свързани с конкретния работник/служител. Комисията има правомощието да покани социалните партньори за договарянето на план за запазване на работните места. С цел предотвратяване на извъшването на съкращения, този план има за цел да въведе временна реорганизация на работното време, напр. чрез частична безработица, работа на непълно работно време, намаляване на работните часове, с цел работници да посещават квалификационни курсове. Друг елемент от плана касае временното преотстъпване на човешки ресурс на други компании и индивидуална подкрепа с цел промяна на кариерата. Този план се одобрява от министъра на труда и заетостта, след което предвидените в него мерки получават държавно финансиране, по-специално мерките, насочени към обучение на работниците, за които съществува най-голям риск да загубят работата си като част от плана за възстановяване.


Швеция - Компания за лекарствени продукти „Läkemedelsverket”използване на работата от разстояние

В компанията работят около 450 души, главно лекари. Тя се намира приблизително на 70 км. северно от град Стокхолм. Работата от разстояние е въведена в компанията още през 1993 г., като близо 60 служители работят постоянно за 1-2 дни от седмицата от къщи, работейки върху отделни доклади, проучвания и други. Ръководството на компанията отчита, че тази форма на организация на труда води до подобряване на условията на труд и насърчава по-доброто съвместяване на професионалния и личния живот, а работните места стават по-мотивирани. Работещите от разстояние имат задължението да присъстват на общи срещи и семинари всяка седмица, чиято цел е да се срещат едни с други и да общуват помежду си. Ползите от тази гъвкава организация на труда се наблюдават чрез доброто качество на свършената работа и удовлетвореността на служителите от факта, че не им се налага да пътуват всекидневно от дома до офиса и обратно (в цифрово отношение това се равнява на съкращаване на 5 % от всекидневните пътувания на всички служители, около 270 000 км. годишно).






Допълнителна информация може да се намери на следните Интернет адреси:


  • www.epomm.org/docs/TeleworkCMM.pdf

Доклад за добрите практики в областта на дистанционната работа в Швеция


  • http://www.iiiee.lu.se/site.nsf/AllDocuments/08731235974E471AC1256F6B002CC297 Международен институт за икономика на индустрията и околната среда към университета в Лунд, Швеция



  • ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=1520&langId=en

Практики за гъвкавост и сигурност


3. Колективно трудово договаряне
Правната уредба на колективното трудово договаряне и колективните трудови договори се съдържа в Кодекса на труда - чл. 50-60.
С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.
Колективните трудови договори могат да се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини.
Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:
1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор;
2. да предоставят на представителите на работниците и служителите:
а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност;
б) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност.
При неизпълнение на задълженията в тази връзка виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди.
По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си.
Съгласно чл.53 ал.3 от Кодекса на труда, Колективните трудови договори (КТД) се вписват в специален регистър в инспекцията по труда. В зависимост от нивото, на което са сключени, те следват да бъдат вписани в съответната Дирекция "ОИТ", в която е седалището на работодателя, когато се касае за КТД сключени на ниво предприятие и КТД по общини. Сключените КТД по отрасли и браншове и на национално ниво се вписват в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните, като към него се прилага оригинален екземпляр от сключения КТД, чието вписване се иска.
Писменото заявление следва да се отправи до съответната Дирекция "ОИТ" когато се отнася до КТД на ниво предприятие и КТД по общини и до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в случаите за вписване на КТД на отраслово и национално ниво.
В едномесечен срок от получаването на писменото заявление инспекцията по труда извършва вписването в специалния регистър и уведомява страните по договора за регистрирането на Колективния трудов договор.

Екземплярът от Колективния трудов договор, изпратен на инспекцията по труда се съхранява в инспекцията и се държи на разположение в нея.


Когато възникне спор за достоверност на екземплярите, за достоверен се приема текста на Колективния трудов договор, който е регистриран в инспекцията по труда.
Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор.
Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване.
Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване.
Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.

Списък на регистрираните колективни трудови договори - http://www.gli.government.bg/document/71
Списък на анекси към КТД - http://www.gli.government.bg/document/72
Наръчник по колективно трудово договаряне в предприятията, разработен от КНСБ по проект, финансиран в рамките на ОПАК (Проект 07-23-162): http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/06846.pdf


  1. Безопасни и здравословни условия на труд

Общите изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда са определени със Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Те са задължителни за всички предприятия, организации, дейности, независимо от вида дейност, вида собственост (държавна или частна), броя на заетите лица, организационната структура на предприятието и др.

Важно!

Цялата отговорност за осигуряване на безопасността и здравето на работещите носи работодателят, независимо от задълженията на работещите, вменени със законодателството по безопасност и здраве при работа (БЗР), както и от това дали дейността по безопасност и здраве при работа се осъществява от негови органи, или е възложена на други компетентни служби или лица.
Работодателят е длъжен да приложи на практика изискванията на законодателството по безопасност и здраве при работа, като може да създава и да поддържа и условия на труд, по-добри от нормативно установените.
Основните задължения на работодателя, подчинени на принципа на превенция за здравето и безопасността, са насочени към реализиране на съвкупност от действия предприемане на мерки”, свързани с: организирането и управлението на трудовата дейност (чл. 4 от ЗЗБУТ) и с конкретни дейности за защита на работниците и служителите (чл. 5-13 от ЗЗБУТ).
Основните задължения на работодателя включват:
1. Подаване на годишна декларация, по утвърден образец, в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година. Формата, съдържанието, редът и начинът за подаване и съхраняване на декларацията са определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, не се подава годишна декларация, за което се уведомява писмено териториалната дирекция "Инспекция по труда" в същия срок.


2. Оценка на риска за безопасността и здравето на работниците и служителите, с която да се обхванат работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и др. странични фактори. Реда, начина и периодичността за извършване на оценката на риска са определени с Наредба № 5 от 21.05.1999 г. на МТСП и МЗ.

Оценката на риска служи за установяването на съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. В съответствие с оценката на риска и при необходимост работодателят трябва да:



  • планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, а когато това не е възможно, да осигури средства за защита на работещите и на другите лица;

  • да отчита специфичните опасности за работещите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена работоспособност;

  • да осигурява ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето;

  • да предвиди съответните улеснения за лицата с ограничена работоспособност на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;

  • да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани, екипирани.

При осъществяване на задълженията си работодателят трябва да осигури здравословни и безопасни условия на труд и еднаква степен на защита от производствени рискове на всички работници и служители независимо от времетраенето на договора и продължителността на работното време, включително при работа на смени и при полагане на нощен труд. В тази връзка той е задължен да осигури безопасни и здравословни условия на труд не само за своите работници, но и на всички останали лица, които по различни поводи се намират на територията на предприятието, работните места, работните помещения и площадки.
Ако се ползват работници и служители, предоставени от предприятие, което осигурява временна заетост, работодателят е длъжен да уведоми предприятието, което осигурява временна заетост, за специфичните характеристики на работното място, за професионалните рискове и за изискваната професионална квалификация на работещите, както и да се убеди, че предприятието, което осигурява работници и служители при условията на временна заетост предоставя тази информация на заинтересованите работници и служители.
Когато един обект, работна площадка, работно помещение, работно оборудване, или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно, по писмена договореност трябва да: осигурят здравословни и безопасни условия на труд; се информират взаимно за рисковете при работа; координират дейностите си за предпазване на работниците и служителите от рисковете.
Важно!

Работата, която се възлага на работниците и служителите, трябва да бъде съобразена с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа.

3.Осигуряване на обучение и информация по безопасност и здраве при работа (чл. 281 на Кодекса на труда и чл. 26, ал. 2, т. 1 на ЗЗБУТ).
Важно!

Всеки работник и служител трябва да получи подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа, като се отчита спецификата на индивидуалното работно място, на длъжността и на професията, на възможните опасности и резултатите от оценката на риска.
Условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са определени с Наредба № РД07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 102 от 2009 г.)
Обучението и инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда в работно време, като всички разходи са за сметка на работодателя. Той трябва да осигури не само финансови средства, но и писмено да определи: видовете обучения и инструктажи; лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; програмата за провеждане на обучението и/или инструктажа; лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.
На задължително обучение по безопасност на труда подлежат:

  • длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси – не по-рядко от веднъж на 2 години и продължителност не по-малка от 6 учебни часа;

  • длъжностните лица и специализираните служби, които организират изпълнението на дейности, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, както и лицата, които са определени от работодателя да провеждат инструктажите по безопасност и здраве при работа - не по-рядко от веднъж на 1 година и продължителност не по-малка от 6 учебни часа;

  • членовете на комитета/групата по условия на труд - съгласно изискванията на Наредба № 4 за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията (ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. и доп., бр. 85 от 2000 г.);

  • работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за които се изисква правоспособност за работа, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот – съгласно изискванията на съответните нормативни актове.


Обучението по безопасност и здраве при работа се провежда от:

  • работодателите;

  • юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито предмет на дейност е посочено обучение;

  • висши училища, професионални училища, гимназии или колежи, и центрове за професионално обучение;

  • специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.


Инструктажът по безопасност и здраве при работа следва да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа, като:

  • характера на производството;

  • специфичните опасности и рисковете за здравето и безопасността на работещите - работно оборудване, машини, съоръжения и технологични процеси, фактори на работната среда и трудовия процес, използвани материали, пътни маршрути и опасни зони, (вкл. шахти, асансьори и др.), транспортни средства и др.;

  • правилата за организация на работа в предприятието и на работните места;

  • нормативните изисквания за безопасност и здраве за съответния вид работа, професия и др.;

  • изискванията към поведението на работещите на конкретното работно място и на територията на предприятието;

  • конкретни правила и изисквания по безопасност и здраве при работа, отнасящи се за цеховете, производствата, дейностите, технологичните процеси, работните места, машините, механизмите, инструментите и електросъоръженията, опасните химически вещества и препарати, с които ще се работи и др.;

  • конкретно регламентирани ограничения и забрани;

  • основните правила за пожарна и взривна безопасност, както и за действие при пожар или авария;

  • правилата за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа и др.


Важно!

Всеки работодател е длъжен да разработи и утвърди в писмен вид правила и инструкции за безопасна работа.
4. В случаи на извънредни обстоятелства и съобразно спецификата на дейността и големината на предприятието работодателят трябва да:

  • осигури организация за действия по ликвидиране на опасността, оказване на първа помощ, противопожарна охрана и условия за евакуация на работниците и служителите, както и контактите със службите за гражданска защита, противопожарна охрана и спешна медицинска помощ;

  • определи работниците и служителите, които ще изпълняват мерките за ликвидиране на опасността, първа помощ, борба с пожарите и евакуация на работещите, като броят и обучението им съответстват на специфичните рискове и на големината на предприятието.

За да се изпълни това задължение, работодателят трябва да разработи и утвърди План за предотвратяване и ликвидиране на аварии. Планът трябва да се съгласува с ГД „Пожарна безопасност и спасяване” към Министерството на вътрешните работи. При изменения в организацията на работа или технологичната схема плана трябва да се актуализира. Всички работещите трябва да се запознаят с плана срещу подпис.


Периодично, не по-малко от един път годишно, в предприятията трябва да се организира проиграване на възможните аварийни ситуации, предвидени в плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии. Ежегодно трябва да се обучават работниците и служителите, включени в звената с конкретно определени функции и задачи, и тези за оказване на първа помощ на пострадалите при авариите лица.
5. Работодателят задължително трябва да установява, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука и известните му случаи на професионални заболявания.

Редът за определянето, разследването и декларирането на трудовите злополуки и професионалните болести, размерите на осигурителните вноски, задълженията на осигурителя (работодателя) и на осигурените лица са определени с Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността.


За изпълнение изискванията на законодателството в тази насока трябва да се създаде организация за действия при трудова злополука, като се: уточни редът за уведомяване на ръководителя или длъжностното лице; определят лицата, които ще участват при разследване на обстоятелствата (по цехове, смени); провежда обучение на членовете на комисията по разследването.
Трудовите злополуки и обстоятелствата, при които са станали трябва да се декларират съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Ако при разследването на обстоятелствата, има основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят на предприятието или упълномощено от него длъжностно лице са длъжни да подадат в териториално поделение на Националния осигурителен институт по регистрация на осигурителя следните документи: декларация по образец, утвърдена от управителя на Националния осигурителен институт в 4 екземпляра; протокол от извършено вътрешно разследване на трудовата злополука; копие от болничен лист при временна неработоспособност.
Работодателят (осигурителят) задължително трябва да поддържа регистър на трудовите злополуки.
В хода на проучването на професионална болест работодателят (осигурителят) е задължен да осигури свои представители в комисията и да представи в 30 дневен срок от получаване заповедта на Националния осигурителен институт: производствена характеристика по образец; здравно досие на заболелия, съставено от службата по трудова медицина; лабораторни измервания или друга информация, отнасяща се до факторите на работната среда и трудовия процес, имащи отношение към заболяването.
Каталог: Document
Document -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
Document -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
Document -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
Document -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
Document -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
Document -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
Document -> Становище за осъществен предварителен контрол
Document -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница