Трети бум в хотелиерската индустрия

В Европа хотелските предприемачи постепенно навлизат в бившите комунистически държави (Русия,
Хърватска, Словакия и др.) и инвестират в реновирането на западнали дворци строени през средата на века.
Специализирани хотели предлагат на клиентите програми включващи центрове за здраве и красота, индивидуално отношение и обслужване, програми за възстановяване, анти-стрес и др.
В Дубай се появяват първите 6 и 7 звездни хотели, насочени към бизнес и индивидуални туристи, които търсят и могат да си позволят истински лукс.
Технологиите заемат важно място в хотелиерството, като осигуряват по оригинална и комфортна среда на клиентите.
* къщи за гости Ryokan - традиционни дървени къщи, в които домакинът е облечен с кимоно
** бунгала Dak – правителствени здания издигнати през 19 век от британското управление
***Релейна станция – за свързване и комуникация на хората чрез радиосигнал
20

Историята на хотелиерството в България започва с възникването на характерните за древен Рим места за настаняване, които се появяват по българските земи, включени в Римската империя. По това време се води оживена търговия и се пресичат важни пътища по територията на страната ни. Изграждат се пътни станции и в близост до тях се появяват първите места за настаняване.
Край минералните извори на днешните Хисаря, Кюстендил и Стара Загора римляните създават минерални комплекси, които освен условия за лечение предлагат и условия за почивка, нощувка, развлечения и хранене.
По времето на хан Крум, след създаването на българската държава, възникват пътни станции по главния път от Плиска към Одрин и Константинопол. Край пътните станции, разположени на разстояние еднодневно пътуване, се построяват складове и помещения за нощувка.
След приемането на християнството в България манастирите стават важни религиозни, културни и просветни центрове. Край тях се построяват страноприемници, които са във формата на буквата Г както римските и имат два етажа. Тази форма за строеж на сгради осигурява много добра видимост и се използва чак до XIX век. Още тогава, в края на IX век и началото на X век, в страноприемниците има тоалетни.
При падането на България под османско владичество страната ни запазва важното си значение на кръстопът между Запада и Изтока. По главните пътища и в големите търговски, и административни центрове се построяват кервансараи*, които представляват големи сгради с вътрешен двор и служат за подслон на пътници и коне. За нуждите на търговците е имало и помещения за складове и магазини.
Търговски кервансараи е имало в София, Варна, Ямбол и Пловдив.
Към 1700г. започват да се строят ханове и в кервансараите отсядат само бедни пътници.
Първоначално хановете предлагат малко удобства и хигиената не е на високо ниво, но това много бързо се променя. През Възраждането в хановете рязко се повишава нивото на комфорт и в някои от тях вече се обособяват самостоятелна хотелска част, заведения за хранене като гостилници или кръчми, складове, кантори и работилници. Обръща се внимание на екстериора и интериора. Ярък пример за това е ханът на хаджи Никола във Велико Търново, изграден от Кольо Фичето във великолепен архитектурен стил през втората половина на XIX век.
Първите хотели в България са построени през втората половина на XIX век. Те са с примитивно устройство и много не се различават от хановете. Такива места за настаняване се построяват в София,
Пловдив, Варна и Видин. Първият по-съвременен български хотел е изграден през 1881 г. в София и
21

се нарича Гранд-хотел „България“. Посещаван е най-вече от търговци и интелектуалци. По-голяма част от населението по това време обаче още използва като превоз каруци и се настанява в хановете, които разполагат с обори за животните. Възникват още хотели, вече с по-добри условия в София, Пловдив, Варна,
Бургас, Самоков.
Първият курорт в България се появява през 1896 г. и се нарича Чамкория**. За начало на възникване на курорта се приема провеждането на първата целенасочена общинска политика за превръщане на гората
Чамкория в курорт. През 1897 г. Самоковската община построява хотел, горско училище и конюшна, и дава право за строеж на вили. Първите „летни къщи”, както са се наричали вилите в миналото, са построени от самоковци. След 1930 г. Чамкория от климатичен курорт се превръща в целогодишен европейски курорт благодарение на ски спорта и туристическите летни къщи и маршрути. През 1942 г. Чамкория се преименува на Боровец, каквото е името на курорта и днес.
През 1935 г. се построява пансион в горите на Пампорово и така се поставя началото на курорта.
През 40-те години на XX век в България има около 370 хотела с 12 000 легла и много страноприемници и ханове. Част от тях са разрушени от бомбардировките. След 9.IX.1944 г. частната собственост се ликвидира и местата за настаняване стават държавни. Някои от тях се превръщат в административни сгради.
През 1947 г. се създават общински предприятия Хоремаг, които стопанисват хотели, ресторанти и магазини. Тези предприятия не стимулират откриването на нови хотели и не повишават качеството на обслужване.
През 1948г. се създава СП***„Балкантурист“, преименувано по-късно на ДСП****
„Балкантурист“. Предприятието има за цел изграждането на нова и модерна материално-техническа база от хотели и заведения за хранене и развлечения, а също така и да подобри качеството на обслужване.
Започва строителството и експлоатацията на големите туристически комплекси „Златни пясъци“ (1956г.),
„Слънчев бряг“ (1958 г.) и „Албена“ (1968 г.). Появяват се и първите места за настаняване на съвременното хотелиерство – къмпинги, ваканционни селища, вили.
През 1973 г. се създава Комитет за отдих и туризъм, който е с ранг на министерство. Започва да се обръща сериозно внимание на качеството на обслужване и на предлагането на допълнителни услуги.
През 1977 г. се създава ТК***** „Интерхотели – Балкантурист“ за вътрешен и международен туризъм, с участие в международни хотелиерски системи и вериги.
През 1983 г. се създава БАТО******. Асоциацията има за цел да повиши и усъвършенства качеството на хотелиерското обслужване, но нейната работа не довежда до големи промени.
След 1989 г. се създават условия за частна собственост в хотелиерството в страната. Това води до бързо повишаване на качеството на хотелиерското обслужване и постоянно въвеждане на нови хотелиерски услуги с цел завладяване на клиенти и пазари. Появяват се малките семейни хотели. Хотелиерските услуги все по масово се ползват от чуждестранни туристи.
В началото на 1997 г. Комитетът по туризъм е закрит и дейността му се поема от Министерството на търговията и туризма. В страната има голям туристопоток от немски, английски и руски туристи.
22

През 1998 г. се приема „Закон за туризма“ и това е една от най-важните стъпки за развитието на хотелиерството и туризма в България. Законът претърпява промени, наложени от ситуацията в страната и от развитието на световния туризъм. Последните промени са от 2020 г.
През 2005 г. се създава Министерство на културата и туризма.
През 2015 г. се създава Министерство на туризма, което организира, ръководи и контролира хотелиерството в страната и днес. В Република България местата за настаняване се регистрират в
Национален туристически регистър за местата за настаняване.
През месец март 2020 г. хотелиерството в България спря да функционира поради условия на пандемия. Местата за настаняване преустановиха дейността си. Пандемията от COVID – 19 нанесе тежък удар както върху световното хотелиерство, така и върху хотелиерството в страната ни. Местата за настаняване започват бавно да подновяват дейността си през май, стриктно спазвайки предписанията за работа в условия на пандемия.
*Кервансарай – хан или страноприемница, където са спирали и пренощували кервани в Османската империя
**Чамкория – борова гора; първото име на к.к.Боровец
***СП – стопанско предприятие
****ДСП – държавно стопанско предприятие
*****ТК – туристически комплекси
******БАТО – Българска асоциация за туризъм и отдих
23

Трима гости на хотел влизат в ожесточен спор за това кой е първия курортен комплекс в
България. Първият гост твърди, че това е курортен комплекс „Златни пясъци“. Вторият гост не е съгласен с това и казва, че това е курортен комплекс Боровец. Според третия гост това е курортен комплекс Пампорово. Кой от тримата е прав и защо?
24

Възникнали в древността, местата за настаняване от примитивни сгради за подслон постепенно се усъвършенстват и разнообразяват. Основното им предназначение обаче продължава да бъде предоставяне на условия за краткотраен престой с нощувка. Днес, в свят на глобализация и динамично ежедневие е немислимо без тях.
Според Закона за туризма местата за настаняване са туристически обекти, които се разделят в три класа – клас А, клас Б и клас В. Освен това има туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални, а също така ротел, ботел и флотел. След последните промени на закона от 2020 г. вече в страната ни не се говори за средства за подслон, тази дефиниция отпада и се заменя с места за настаняване.
Места за настаняване от клас А са: хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси,

Изтегляне 7.66 Mb.

Сподели с приятели: