Програма „развитие на човешките ресурси", 2007 2013 bg 051PO001 07 "Инвестира във вашето бъдеще"
Изтегляне 1.2 Mb.
|
| Тема V
ТРУДОВИ СПОРОВЕ
ОСНОВНИ ВЪПРОСИ Индивидуални трудови спорове Понятие Легално определение на индивидуалния трудов спор е установено в чл. 357 КТ. Той се характеризира с два белега:
Ред за решаване на индивидуалните трудови спорове Искови трудови спорове Кои трудови спорове са искови? Искови са трудовите спорове, които са свързани с установени в законодателството, колективния трудов договор, вътрешни актове на работодателя или по индивидуално споразумение права и задължения – например относно работното време, трудовото възнаграждение и др. Тези спорове се решават по съдебен ред (чл. 360, ал. 1, изр. 1 КТ). Разглеждането им е безплатно за работниците и служителите (чл. 363 КТ). Подведомственост Трудовите спорове са подведомствени на общите граждански съдилища (чл. 360, ал. 1, изр. 1 КТ). Подсъдност Трудовите спорове между български работници и служители и български работодатели са подсъдни на районния съд. Компетентен е районният съд по местожителството или местонахождението на седалището на ответника. Когато ответник по спора е работодателят, компетентен е съдът по неговото местожителство или седалище. Ако ответник е работникът или служителят, спорът е подсъден на съда по неговото местожителство. Ако работникът или служителят е ищец, той може по свой избор да предяви иска и по мястото, където обичайно полага труда си. За подсъдността на трудовите спорове с чуждестранен елемент са установени специални правила. Тези спорове са разделени на две групи:
Давностни срокове Исковете по индивидуални трудови спорове могат да бъдат предявени в определени от закона срокове. Тяхната продължителност е установена в чл. 358 КТ по метода на изключването. Общата продължителност на давностните срокове е 3 години (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). Тя се прилага за всички трудови спорове, за които изрично не е установен друг – специален, срок. Специалните давностни срокове могат да бъдат:
Съдът не следи служебно за спазването на давностните срокове. Той се произнася само по възражение за изтекла давност. Неискови трудови спорове Неискови са трудовите спорове, които се развиват по повод установяването на нови права и задължения – например за условията по трудовото правоотношение, когато то възниква от избор или конкурс (чл. 107 КТ). Неисковите трудови спорове се уреждат по взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение. Колективни трудови спорове Понятие Понятието за колективен трудов спор се извлича от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗУКТС. То се характеризира с два белега:
Правни средства за доброволно уреждане на колективните трудови спорове Непосредствени преговори Най-желателните способи за уреждане на колективните трудови спорове са доброволните. Те се изразяват в уреждане на спора чрез сътрудничество и взаимни отстъпки между спорещите страни без преустановяване на работата. Сред доброволните способи главно значение имат непосредствените преговори. Те са предвидени в чл. 3 ЗУКТС. Провеждат се между спорещите страни.
Когато в процеса на непосредствените преговори се постигне решаване на спора, страните сключват споразумение. То трябва да бъде в писмена форма, да се подпише от страните и да отразява постигнатото съгласие. Споразумението подлежи на незабавно изпълнение (§ 1, т. 1 ДЗР ЗУКТС). Споровете по изпълнението на споразумението се решават по реда за решаване на споровете относно изпълнението на колективния трудов договор (§ 1, т. 2 ДЗР ЗУКТС). А този ред е съдебен – въз основа на иск по чл. 59 КТ. Ако не се постигне споразумение, колективният трудов спор остава висящ и може да се премине към други способи за доброволното му уреждане. Посредничество Като способ за доброволно уреждане на колективния трудов спор посредничеството е уредено в чл. 4—4а ЗУКТС. То се прилага при наличието на две алтернативни предпоставки (чл. 4, ал. 1 ЗУКТС):
Право да търси съдействието за уреждане на спора от посредник има всяка от страните по спора (чл. 4, ал. 1 ЗУКТС). Това става с нейно писмено искане до избрания посредник. Органите, които могат да оказват посредничество за уреждане на колективни трудови спорове, са посочени в чл. 4, ал. 1 и чл. 5а ЗУКТС. Те са:
Посредничеството се изразява в помощ на спорещите страни за пълно и обективно изясняване на спорните въпроси и постигане на взаимно приемливо решение. Процедурата е свободна. Установен е само 14-дневен срок за приключване на спора (чл. 4, ал. 2 ЗУКТС). Той може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните. Уреждането на колективния трудов спор чрез посредничество се осъществява в писмено споразумение между страните по спора. За него важи изложеното относно споразумението при непосредствени преговори. Важно е да се отбележи, че споразумението и при посредничеството се сключва между страните, а посредникът само ги насочва за неговото постигане. Ако не бъде постигнато споразумение, спорът остава висящ. Той може да бъде уреден чрез трудов арбитраж или стачка. Трудов арбитраж Доброволен трудов арбитраж Трудовият арбитраж е правен способ за уреждане на колективния трудов спор чрез активното участие на трето лице – арбитражен орган. Арбитражът е доброволен, когато се провежда по волята на страните по спора. Този арбитраж е уреден в чл. 5—8 ЗУКТС. Арбитражният орган се състои от арбитри. Това са лица с подходящи професионални и личностни качества. Те са включени в Списък на арбитрите по предложение на синдикалните и работодателските организации. Списъкът се обнародва в Държавен вестник. В зависимост от неговия състав арбитражният орган може да бъде:
Арбитражното производство се образува по общо искане на страните по спора, изразено писмено. Производството се развива в открито заседание с призоваване на страните. Арбитражният орган е длъжен да изслушва и напътва страните и да обсъди представените от тях доказателства. Спорът трябва да бъде решен най-много в две заседания с разстояние помежду им до 7 дни, освен ако страните са определили друг срок. Арбитражното производство винаги приключва решаването на спора. След такова производство спорът не може да остане висящ. Той може да приключи с:
Задължителен трудов арбитраж Задължителният трудов арбитраж се провежда само в един случай. Той е предвиден в чл. 14, ал. 3 ЗУКТС -- когато след обявяване на стачка работодателят и работниците и служителите не могат да постигнат споразумение за осъществяване на минимално необходимите дейности по време на стачката. Тогава въз основа на сезиране от страните министърът на труда и социалната политика назначава арбитражен орган, който да се произнесе по спора. Спорещите страни са длъжни да приемат назначения арбитър и неговото решение. Средства за обществено въздействие За уреждането на колективния трудов спор страните могат да потърсят привличане на вниманието и съдействието на обществеността. Това те (и преди всичко работниците и служителите) могат да правят без преустановяване на работата. Тези средства за обществено въздействие са посочени примерно в чл. 9—10 ЗУКТС. Те са публични събрания, митинги и др. (чл. 9 ЗУКТС), информиране на обществеността чрез средствата за масово осведомяване (чл. 9 ЗУКТС), символична стачка (чл. 10 ЗУКТС) -- носене на символи (значки, ленти и др.п.), които изразяват волята и готовността на работниците и служителите за стачка, без да се преустановява работата. Символичната стачка е средство за преход от доброволно уреждане на колективния спор към уреждането му чрез натиск върху работодателя, какъвто се оказва чрез стачката. Стачка Съдържание на стачката Стачката е призната и гарантирана от закона възможност работниците и служителите да постигнат решаване на определен колективен трудов спор чрез натиск върху работодателя, оказван със спиране на работата. Това е основно право на работниците и служителите, предоставено с чл. 50 Конст. и чл. 11, ал. 1 ЗУКТС. То принадлежи само на работници и служители, не и на други трудещи се – например лица, които упражняват свободна професия, занаятчии и др. п. Видове стачки Според характера на предявяваните чрез стачката искания тя може да бъде:
Според основанието за провеждане на стачката тя може да бъде:
Предпоставките за обявяване на основна стачка са посочени алтернативно в чл. 11, ал. 1—3 ЗУКТС -- непостигане на споразумение при непосредствени преговори или посредничество или неизпълнение на задължения на работодателя по постигнато споразумение. Законът урежда два вида основна стачка:
Условия за провеждане на стачка Допустимост на стачката Допустима е всяка стачка, която не е изрично забранена в закона. Забраната на стачките е установена в чл. 16 ЗУКТС. Тя е свързана с:
Обявяване на стачка Обявяването на стачката се изразява в приемане на решение за провеждане на стачката, за нейното начало и продължителност. То е уредено в чл. 11, ал. 1—3 ЗУКТС и включва два елемента:
Провеждане на стачката Стачката се изразява във временно преустановяване на изпълнението на работата на работниците и служителите. По силата на закона те са освободени от основното си задължение – да изпълняват работата, за която са създадени трудовите им правоотношения. Правото си на стачка работниците и служителите упражняват доброволно (чл. 13 ЗУКТС). Недопустима е принудата както към участие, така и към неучастие в стачка. Тъй като трудовите правоотношения продължават да съществуват по време на стачката, работниците и служителите имат всички други права и задължения по тези правоотношения. Наред с тях те имат и специфични задължения, свързани със стачката:
Трудовоправно положение на стачкуващите работници и служители По време на стачката работниците и служителите:
Незаконност на стачката Незаконна е стачката, за която с влязло в сила съдебно решение е установено, че е проведена в нарушение на Конституцията и Закона за уреждане на колективни трудови спорове. Редът за обявяване на незаконност на стачката е определен в чл. 17 ЗУКТС. Той е съдебен. По него може да се обявява незаконност на обявена, започнала или завършила стачка. Компетентният съд е окръжният съд по местожителството или местонахождението на седалището на работодателя. Съдът се произнася по законността на стачката въз основа на сезиране. Право да предявят иск имат:
Ответник по иска са стачкуващите работници и служители. Те трябва да бъдат посочени поименно в исковата молба. Тъй като искът за обявяване на незаконност на стачката е установителен, той може да бъде предявен по всяко време. За неговото предявяване не е установен давностен срок (чл. 97, ал. 1 и 3 ГПК). Признаването на стачката за незаконна е свързано с важни правни последици:
Локаут Същност на локаута Локаутът се изразява в преустановяване на дейността на предприятието или на негово звено или приемане на работа на нови работници и служители с цел да се повлияе върху участието на работниците и служителите в стачка. Той може да се прояви в две форми:
На мястото на стачкуващите могат да бъдат приемани нови работници и служители само при кумулативното наличие на две предпоставки:
Забрана на локаута Локаутът е забранен (чл. 20—21 ЗУКТС). За нарушаването на забраната работодателят носи административнонаказателна отговорност (чл. 22 ЗУКТС). АДМИНИСТРАТИВНА ПРАКТИКА „Едностранното изменение или допълнение на длъжностната характеристика от работодателя след сключването на трудовия договор е предмет на трудов спор по изпълнението на трудовото правоотношение.” № 94.РР/52 от 13.03.2008 г. ИБТ, 2008, № 6, с. 12—13 „При посредничество за уреждане на колективен трудов спор посредникът не решава спора по същество, а съдейства на страните да сближат позициите си и сами да стигнат до общоприемливо и ефективно решение чрез взаимни отстъпки, компромиси и зачитане на интересите им.” № 9105/10/29.10.04 г. НИПА ИБТ, 2005, № 1, с. 13—14 “Националният институт за помирение и арбитраж (НИПА) не може да се самосезира. За да бъде открита посредническа и/или арбитражна процедура, е необходимо да бъде подадено писмено искане до НИПА, както и документ, от който е видно, че непосредствените преговори между работниците/служителите и работодателя са приключили неуспешно или някоя от страните е отказала да преговаря.” № 80/135 от 09.11.05 г. НИПА ИБТ, 2006, № 1, с. 16--17 “Трудовият арбитраж по чл. 5 ЗУКТС – един от начините за доброволно уреждане на колективен трудов спор, може да приключи с постановяване на арбитражно решение или със сключване на споразумение между спорещите страни.” № 9105/20/22.11.04 г. НИПА ИБТ, 2005, № 1, с. 14--15 “Трудовият арбитраж преди обявяване на стачка е задължителен само в хипотезата на чл. 14,ал. 3 от Закона за уреждане на колективни те трудови спорове.” № 80/148 от 06.12.05 г. НИПА ИБТ, 2006, № 1, с. 17—19 СЪДЕБНА ПРАКТИКА “На съдебно разглеждане подлежат трудовите спорове относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение. При липса на съгласие от работника или служителя да заеме предложената му от работодателя нова длъжност трудово правоотношение за тази длъжност не възниква. Поради това искът за отмяна на акта на работодателя, с който е направено предложение за сключване на трудов договор за нова длъжност е недопустим.” Реш. № 1870—00—ІІІ г.о. по г.д. № 570/2000 г. ВКС “Недопустим е иск за обявяване незаконността на символична стачка.” Реш. № 68—97—ІІІ г.о. ВКС “С провеждането на конкурс за определената длъжност и възникване на трудово правоотношение с лицето, което е класирано на първо място, оспорването законосъобразността на проведения конкурс по същество представлява трудов спор по смисъла на чл. 357 от КТ… Спорът на ищцата представлява трудов спор, свързан с възникването на трудовото правоотношение и следователно подлежи а разглеждане от съответния компетентен съд…” Опр. № 590—03—V отд. по а.д. № 7925/2002 г. ВАС “Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ работодателят и да не е юридическо лице разполага с работодателска правосубектност, която му позволява да участвува като страна в споровете по чл. 357 КТ.” Реш. № 345—99—ІІІ г.о. ВКС “Щом поделението има свой предмет на дейност, своя организационна самостоятелност и финансова обособеност, то има съответно и работодателска правоспособност. Задълженията по сключените преди образуването му трудови договори са напълно валидни и то е правно легитимирано да участва като страна в трудовите спорове съгласно изричната разпоредба на чл. 357 КТ.” Реш. № 121—97—ІІІ г.о. по г.д. № 194/1997 г. ВС “Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ общината не е работодател на ищцата, тъй като трудовото правоотношение е възникнало между последната и училището. Общината не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете.” Реш. № 210—97—ІІІ г.о. по г.д. № 250/1997 г. ВС “Процесуалната правоспособност на работодателя по Кодекса на труда е различна от общата. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ “работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.” Реш. № 322—98—ІІІ г.о. по г.д. № 970/1997 г. ВС “С иск по чл. 59 КТ могат да се предявяват претенции за уговорено в колективния трудов договор трудово възнаграждение. Постановленията на МС за актуализиране работните заплати в отделните отрасли нямат директно действие. Приложението им е в зависимост от стопанските резултати на предприятието и наличните парични средства.” Реш. № 363—99—ІІІ г.о. по г. д. № 356/1998 г. ВКС “Синдикалната организация може да предяви от свое име установителни, осъдителни и конститутивни искове, когато са засегнати нейни права или когато са засегнати общи права на работници или служители, както и искове за установяване на нарушения на колективния трудов договор, с които се засяга пряко правната сфера на отделни работници и служители. Когато нарушението на колективния трудов договор засяга пряко правната сфера на отделни работници и служители и се претендира осъждане да се плати и извърши нещо или постановяването на правна промяна, синдикалната организация може да предяви исковете само от името на работниците или служителите, в качеството си на техен процесуален представител при условията на чл. 45 КТ.” Опр. № 94—01—ІІ г.о. по г.д. № 2/2001 г. ВКС “Споровете във връзка със заплащане на обезщетение са трудови и се разглеждат от съд … независимо от квалификацията на иска, посочена от ищеца.” Реш. № 53—97—ІV г. о. ВС „Няма процесуална пречка искът за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск в чл. 224 КТ да се предяви за общо разглеждане заедно с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1—3 КТ при условията на обективно евентуално съединяване на исковете по чл. 103 ГПК.” Реш. № 958—00—ІІІ г.о. по г.д. № 1971/1999 г. ВКС “Няма процесуална пречка искове, които предпоставят прекратено трудово правоотношение, да се съединят за общо разглеждане с исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ при условията на евентуалност – доколкото съдът не уважи последните, да се произнесе по основателността на евентуално заявените претенции.” Реш. № 958—00—ІІІ г.о. по г.д. № 1971/1999 г. ВКС “Извънсъдебната спогодба, подписана от страните, с която се уреждат спорните въпроси между тях – предмет на делото, е задължителна за съда.” Реш. № 134—98—ІІІ г.о. ВКС “… чл. 120, ал. 2 от Конституцията … допуска изключване от съдебен контрол от законодателя само по отношение на определени “административни актове във връзка с административни, а не с договорни трудови правоотношения.” Опр. № 4976—98—5-чл. с-в по а.д. № 4252/1998 г. ВАС “Искът за възстановяване на работа има самостоятелно значение спрямо иска за отмяна на незаконно уволнение. Когато искът за отмяна на незаконно уволнение е предявен и уважен, искът за възстановяване на работа може да се предяви на общо основание в 3-годишен срок, който важи за всички останали трудови спорове.” Реш. № 518—98—ІІІ г.о. ВКС “Доводите за допуснати нарушения на работодателя при уволнение на работника или служителя не очертават основанието на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно – правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението. При иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ тези правнорелевантни факти обхващат източника на трудовото правоотношение, страните, между които това отношение е съществувало и фактическия състав за прекратяването му, законосъобразното приложение на който уволненият работник или служител оспорва. Доводите за нарушения на закона от работодателя съдържат правна преценка на фактите по спора и затова не се включват в обстоятелствата, на които се основава искът. Доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по трудовия спор се възлага на работодателя.” Реш. № 432—00—ІІІ г.о. по г. д. № 1358/1999 г. ВКС “Във всички случаи на оспорено пред съда наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание съобразно критериите на закона, посочени в чл. 189, ал. 1 КТ.” Реш. № 1678—99—ІІІ г.о. по г.д. № 570/1999 г. ВКС “Допустими са свидетелски показания, ако е установено, че документът е съществувал и е изгубен не по вина на страната, която се ползува от него.” Реш. № 2285—00—ІV г.о. по г.д. № 961/1999 г. ВКС “Първоинстанционният съд, пред който е започнало производството по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е длъжен да съобщи на страната за влязлото в сила решение за възстановяване на работника. Без да е връчено това съобщение или да са налице доказателства, че решението е известно на страната, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ не е започнал да тече и не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 325, т. 3 КТ.” Реш. № 545—01—ІІІ г.о. по г.д. № 15/2001 г. ВКС „В ЗУКТС, както и в КТ, легално определение за колективен трудов спор няма. Според чл. 50 от Конституцията на Република България, правото на стачка се свързва със защита на колективни икономически и социални интереси. Според чл. 1, ал. 1 от ЗУКТС, колективният трудов спор се обхваща от въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище. Спорът е свързан и засяга колектив, т.е. неопределен брой работници и служители. В случая, исканията на стачкуващите са свързани с условията на труд, с влошения психоклимат в училището, което е пречка за нормалното протичане на учебния процес. … единственото искане е оставката на директора. … впоследствие в следващото уведомително писмо, с което се обявяват ефективни стачни действия, е посочено, че повод за стачните действия е влошеният микроклимат и се формулира искане за подобряването му. Възникналият спор е във връзка с трудовите отношения и засяга колективни интереси, т.е. налице е колективен трудов спор. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗУКТС, решението за обявяване на стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците от съответното предприятие или поделение. .. проведените ефективни стачни действия имат характер на предупредителна стачка -- преустановяване изпълнението на трудовите задължения до 1 час - чл. 11, ал. 5 от ЗУКТС. За нея е допустимо отклонение от изискванията на закона, по отношение на предварителното уведомяване по чл. 11, ал. 3 от ЗУКТС.” Реш. от 21.04.2003 г. на САС, ІV с-в по г.д. № 379/2003 г. „Стачката по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС) се състои в предвидената и гарантирана възможност на работниците и служителите временно да преустановят изпълнението на служебните си задължения. Преустановяването на работата е основният конститутивен белег на понятието "стачка". Стачката се характеризира и със субективен елемент, който се състои в манифестирането на намерение за провеждането й. То може да се дефинира като типичната и непосредствена цел, с оглед на която работниците и служителите преустановяват изпълнението на служебните си задължения, чието съдържание е желанието за провеждане на стачка. Искът по чл. 17, ал. 1 от ЗУКТС е отрицателен установителен иск. Съдебното решение със сила на присъдено нещо установява, когато претенцията бъде отхвърлена, че работниците и служителите са имали право на стачка и законосъобразно са го упражнили.”
„Страни по делото за установяване незаконността на стачка са работодателят и работниците. Синдикатите, в които членуват стачкуващите работници, и стачните комитети са само представители на работниците, а не страна по делото. Исковата молба, в която не са посочени стачкуващите работници, е нередовна. Искът за установяване незаконността на обявена, започнала или завършена символична стачка е допустим. Чл. 17 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове.” Реш. № 966—91--ІІІ г.о. по г. д. № 813/1991 г. ВС „Предявеният от работодателя иск за установяване незаконността на ефективна стачка следва да бъде насочен към работещите в дружеството, а не спрямо стачния комитет като техен представител, който се явява само представител на работниците, но не и самостоятелна страна по колективния трудов спор. Страни в производството по предявен установителен иск могат да бъдат само онези лица, които имат качеството страни по спорното материално правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 1 ЗУКТС страни по колективния трудов спор са работниците и работодателите и следователно само тези лица могат да бъдат страни в производството по предявен от работодателя иск за установяване незаконността на обявена, започнала или завършила стачка. Стачните комитети са само представители на работниците в отношенията с работодателите по повод обявяване и провеждане на стачни действия, но не и самостоятелна страна в колективния трудов спор. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за чието наличие съдът следи служебно. Ако искът е предявен срещу лице, което не е надлежно легитимирано да отговаря по заявените претенции, т.е. ищецът не разполага с право на такъв иск срещу сочения от него ответник, съдът не разполага с правомощието да разреши подобен правен спор и производството по делото следва да бъде прекратено.” Реш. № 457—09--ІІ г.о. по г.д. № 1255/2008 г. ВКС
Каталог: files -> custom -> OnlineSelfinform OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на National Geographic Kids България ще бъдат избрани до края на ноември custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на OnlineSelfinform -> Програма „развитие на човешките ресурси", 2007 2013 bg 051PO001 07 "Инвестира във вашето бъдеще" OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание Увод 4 OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание Увод 4 Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|