Програма развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013

Значимостта на малките и средните предприятия в икономиката на страната се увеличава. През 2003 г. общият брой на предприятията от нефинансовия сектор в България е 218 136. Броят на малките и средните предприятия през 2003 г. е 217 470 или 99.7% от всички предприятия.

По-високи нива на производителност на труда се наблюдават в предприятията с повече заети. През 2002 г. производителността расте при микропредприятията с 3.6%, при малките предприятия - с 4.9%, а най-бързо се увеличава в групата на средните предприятия - с 6.9%. Ръстът на производителността на труда общо за МСП е 5.9%, като изпреварва ръста на производителността на труда за цялата икономика - 4.7%. Все още основен проблем се явява слабата интеграция на високите технологии в производствения процес, както и недостатъчното им познаване и използване от персонала, което е предпоставка за увеличаване на производствените разходи и понижаване качеството на продукцията.

През 2002 г. делът на МСП от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовите предприятия е 27.65%. Големите предприятия са привлекли значително повече чуждестранни инвестиции - техният дял в ПЧИ е 72.35%. Номиналният ръст на ПЧИ в големите предприятия е 2.5 пъти по-висок от растежа на ПЧИ в МСП.

Износът на българските МСП е насочен предимно към страните от ЕС и делът му в общия експорт на МСП достига 59.3% през 2002 г. С най-големи експортни възможности са средните предприятия, като те са и най-големите вносители сред МСП. Стойността на износа на българските МСП е почти два пъти по-малък от стойността на вноса, а дефицитът, който МСП създават е над 4.4 милиарда лева.

В тази точка за целите на сравнителния анализ са взети предвид трите държави от ЕС-25 с най-близко по брой население (съответно работна сила) над това на България и трите с най-близко по брой население под това на България. Така държавите за сравнение са Дания (от ЕС-12), Австрия, Швеция и Финландия (от ЕС-15) и Унгария и Словакия (от ЕС-25).

На графиката светлите полета показват брутния оперативен излишък за Дания и Унгария. За България, съотнесено към двете страни, той е почти незабележим.

Общият извод, който може да се направи за българските предприятия от горепосочените сравнителни таблици е следният:

• 
  Недостиг на финансови ресурси за инвестиции и модернизация – валидно за 46% от МСП;
  
• 
  Недостиг на финансови ресурси за оборотни нужди – 44%
  
• 
  Високи разходи за суровини, материали и енергия – 21%
  
• 
  Ниско качество на машини, оборудване и технологии – 16%
  
• 
  Недостиг на машини, оборудване и технологии – 14%
  
• 
  Нискоквалифицирана работна сила – 8%
  
• 
  Слаба организация на маркетинга – 4%
  
• 
  Слаба организация на управлението – 2%
  
• 
  Слаба организация на производствения процес – 2%
  
• 
  Други слабости – 8%
  
• 
  Няма никакви проблеми - 13%
  

За да се проследи, какво стои зад самооценката на МСП, трябва да се обърне внимание на следното:

• 
  управленски и маркетингови стратегии на МСП
  
• 
  организация на производствените процеси
  
• 
  инвестиционна политика на МСП и достъп до финансиране
  
• 
  политика към човешките ресурси;
  
• 
  интеграционна политика на МСП към Общия пазар;
  

Едва 1/3 от МСП използват външни фирми за правни, финансово-счетоводни и данъчни консултации. Само 9% от предприятията обучават персонала си, използвайки външна професионална услуга. Едно на всеки десет МСП търси маркетингови консултации и консултации за митнически процедури и външнотърговски режими, а в същото време близо две трети от фирмите твърдят, че познават и удовлетворяват нуждите на своите клиенти и в същото време осъществяват 48% от износа и 61% от вноса на стоки в страната.

• 
  Остарелите машини, технологии и оборудване са много сериозен проблем едва за всяко шесто предприятие в страната. В същото време половината МСП заявяват, че се нуждаят от сериозно инвестиционно финансиране. Следователно ниското качество на производствените фактори се подценява или премълчава, а 62% от МСП не планират да въвеждат нови технологии в основната си дейност. Инвестициите в машини и оборудване са се удвоили за периода 2000-2002 и изоставането от страните за сравнение постепенно намалява, но причината е както в растежа на инвестициите в българските предприятия, така и в колебливите стойности на инвестициите в страните за сравнение.
  

Колкото по-влошено е състоянието на предприятието, толкова повече във времето се отлага внедряването на нова технология или организация на производството. Причините за това са най-вече в

• 
  Затруднен достъп на МСП до финансиране – почти половината от МСП в страната никога не са ползвали допълнително финансиране Най-често се прибягва до банковите кредити – 35%-50% от фирмите през последните три години са използвали банкови кредити. Прави впечатление, че само 14% от отпуснатите кредити са за инвестиционни цели, а като проблем се оказва обезпечението по тези кредити. Банковите кредити, предимно оборотните, са равномерно популярни сред микро-, малките и средните предприятия. Въпреки кредитния ръст от последните години, според 71% от МСП лихвите по отпусканите банкови кредити са високи. Изискваните обезпечения по банковите кредити са друг проблем – те са високи като размер за половината МСП. Други 27% от предприемачите твърдят, че обезпеченията са приемливи като размер, но затрудняващи като вид на исканото обезпечение.
  

• 
  Важен за развитието на МСП елемент от политиката им към човешките ресурси е тяхното обучение и квалификация. Само за 8% от МСП ниското качество на работната сила е сериозен проблем. Вероятно проблемът се подценява или не се назовава, защото все пак 2/3 от фирмите провеждат някакво обучение. Най-популярни области на обучение са компютърните умения и овладяване на използваните в момента технологии в предприятието (по 25%), работа в екип (21%), управление на качеството (16%), нови технологии (15%), езикови умения (10%). Прави впечатление ниския дял на обучението по чужди езици, което може да доведе до изолация и ограничение на българските МСП в процеса на присъединяване към Общия пазар. Другият тревожен факт е, че 33% от МСП не провеждат никакво обучение на персонала си.
  

• 
  Над 45% от МСП не са предприели никаква подготовка за присъединяването им към единния пазар на Общността. Едва 6% вече са преценили, какви ще бъдат разходите им по подготовката. От предприятията, които вече се подготвят най-значимите действия са в посока на подобряване контрола върху качеството на продукцията (27% от МСП), обучение на персонала (22%), подмяна на технологичното оборудване (17%), нови стратегически връзки с търговски партньори (15%), инвестиции в нови технологии (14%), получаване не сертификати ISO (11%), а далеч под 10% от МСП са обърнали внимание на изпълнение екологичните и техническите изисквания към изделията и производството, обучение на мениджърите, защита на интелектуалната и индустриалната собственост.
  

Въпреки това повечето фирми имат ясно съзнание за проблемите, които стоят пред тях в процеса на присъединяване и се опитват да ги решават. Открояват се няколко тенденции при предприетите действия, свързани с подготовката за присъединяване: онези МСП, за които слабата организация на маркетинга и на производствения процес са най-сериозните проблеми, имат по-висока склонност от останалите да търсят начини да получат сертификатите ISO (съответно 39% и 38% от всички фирми с такъв тип доминиращи проблеми). Онези компании, за които ниското качество на работната сила е основен проблем, са лидери при обучението на персонала (46% от тези фирми го провеждат); онези компании, които имат проблеми с високия разход на суровините и енергията, предпочитат най-вече да подобряват контрола върху качеството на продукцията (38%), а тези компании, които подобряват контрола върху качеството, са лидери при обученията по управление на качеството, които предлагат на служителите си (49.3%).

Един от начините за преодоляване на основните проблеми на МСП е бизнес кооперирането в рамките на мрежи или клъстери. Навсякъде по света, обединението в клъстери е доказало, че повишава продажбите и експорта, допринася за по-добро интегриране на НИРД проекти, подобрява управлението и уменията на работната сила. За периода 2001-2002, в България са проведени няколко изследвания, свързани с клъстери – Проект по ФАР “Изграждане на капацитет за ускоряване растежа на сектора на МСП в България”, Проект на USAID/MSI “Конкурентноспособност на България – Нов прочит”, Проучване на индустриалните предприятия (Панорама на Българската Производствена Индустрия),проведено от Министерство на икономиката, с подкрепата на Японската агенция за Международно Сътрудничество.

Тези проучвания идентифицираха потенциални сектори и под-сектори от икономиката на страната, в които е възможно и икономически обосновано развитието на клъстери, така че подобни инициативи да бъдат подкрепени от държавата. Като част от тези проекти се проведоха информационни кампании, които повишиха информираността на бизнеса и обществото като цяло за ползите от бизнес кооперирането.

Като резултат от повишената информираност, в много сектори (между които – дървообработване, ИТ, текстилна индустрия, вино производство, етерични масла и др) тенденцията за обединение на МСП и заздравяване на връзките между тях. Зароди се нов процес – големи предприятия се обособиха като ядро на новозародени клъстерни структури. Най-ярките примери за това са в региона на Севлиево, Девня, Разлог и Пирдоп-Панагюрище. Като естествено продължение на “клъстерния бум” беше институционализирането на клъстерите. Клъстер “Българска коприна” се създаде през май 2004, и беше регистриран като юридическо лице през януари 2005 г. През декември 2004 формално се създаде ИТ клъстерен център, Клъстер “Средногорие – Мед” беше формално създаден през януари 2005, които бяха последвани от други клъстерни инициативи.

Към настоящия момент има към 40 потенциални клъстерни инициативи с доказано групиране. Секторите с най-голям брой потенциални клъстери са земеделие, туризъм и облекло и текстил. Напълно е възможно част от тези инициативи никога да не бъдат реализирани поради финансови проблеми и липса на опит в управлението на подобен род дейности.

• 
  Увеличава се приносът на МСП в БВП и БДС на страната;
  
• 
  МСП са източник на бърз икономически растеж. Добавената стойност на МСП расте по-бързо от добавената стойност на всички предприятия в изследвания обхват и по-бързо от добавената стойност за икономиката като цяло;
  
• 
  Производителността на труда нараства с най-бързи темпове в средните предприятия;
  
• 
  Нараства броят на предприятията в преработвателната промишленост;
  
• 
  Сред малките и средните предприятия в България преобладават микропредприятията (1-9 заети), но най-голям потенциал имат малките предприятия (10-49 заети);
  
• 
  Увеличава се заетостта в МСП;
  
• 
  Расте интересът на банките към кредитиране на нефинансовия частен сектор, в частност сектора на МСП, след 2000-2001 г. и може да се очаква този интерес да продължи;
  
• 
  Маркетинговите умения са познати и се използват от МСП в България, като близо 2/3 от предприятията имат пълна информация за това как клиентите възприемат техния продукт (услуга);
  
• 
  Въпреки някои слабости, програмите на правителството за подпомагане на бизнеса се оценяват положително и дават позитивни резултати за сектора на МСП;
  

• 
  Нисък ръст на преките чуждестранни инвестиции;
  
• 
  Регионален дисбаланс по отношение развитието на МСП. Запазват се големите териториални диспропорции в характеристиките на малкия и средния бизнес в България;
  
• 
  Недостатъчна информираност и липса на готовност за въвеждане на системи за управление на качеството и околната среда;
  
• 
  За разлика от потенциала им да осъществяват външнотърговска дейност, МСП не са достатъчно атрактивни за чуждестранните инвеститори и на тях се падат около 1/3 от привлечените инвестиции;
  
• 
  Недостигът на финансови средства за инвестиции, модернизация и оборотни нужди остава основен проблем пред МСП в страната;
  
• 
  Лихвите и обезпеченията по банковите кредити продължават да се възприемат като препятствие;
  
• 
  Затруднен достъп до финансиране - липсват алтернативни източници на финансиране, дружества за рисково инвестиране както и гаранционни фондове за обезпечение по инвестиционни кредити;
  
• 
  Мениджърите не признават, че управлението на предприятията е сериозен проблем за тях, и все още преобладаващата част не са открили, че могат да управляват предприятието си по-качествено, ако преминат различни курсове за обучение на мениджъри;
  
• 
  Когато МСП имат нужда от информация за пазари и потенциални клиенти, браншовите организации и държавните институции се използват по-скоро по изключение като източник на такава информация;
  
• 
  Високият разход на суровини и материали е сред основните проблеми за предприятията;
  
• 
  Предприемачите, заети в малкия и средния бизнес в България, все още градят партньорства в бизнеса си не на основата на обективно получена пазарна информация, а на основата на информация, която е с произход техния собствен кръг от контакти;
  
• 
  Проблемът за ниското качество на факторите за производство се подценява;
  
• 
  Все още мисленето на голяма част от българските мениджъри е с краткосрочен хоризонт, а половината от всички МСП изобщо не са започнали подготовка за присъединяване към ЕС;
  
• 
  Въпросът за влиянието на процеса на присъединяване към ЕС върху техния собствен бизнес засега изобщо не присъства в дневния ред на около 30% от мениджърите на МСП в България;
  

• 
  По-високите стойности на ДМА и обороти, заложени в новата дефиниция за МСП, позволяват увеличение на инвестициите в МСП без това да се отрази на техния статут;
  
• 
  Основен генератор на заетост са предимно микропредприятията;
  
• 
  Нараства значимостта на МСП във външната търговия на страната;
  
• 
  Отвореността на икономиката оказва положително въздействие върху сектора на МСП и делът им в общия брой предприятия, извършващи външнотърговска дейност, расте;
  
• 
  Лизингът е бързоразвиваща се форма на финансиране на МСП в България;
  
• 
  Има опити за отделни различни гаранционни схеми в подкрепа на финансирането на МСП, въпреки практическата липса на гаранционни фондове на национално, регионално или браншово ниво;
  
• 
  В страната днес действат множество неправителствени и международни програми за финансиране на МСП (някои програми са в съчетание с други източници на финансиране), но на тях не бива да се гледа като на дългосрочна алтернатива за финансиране на частния сектор в условията на развита пазарна икономика;
  
• 
  Интернет като източник на информация за бизнеса все още е непопулярен, но за сметка на това се придвижва напред в класацията на информационните източници за технологиите, внедрени в МСП, което ще повлияе положително на бизнеса в средносрочен аспект (3-5 години);
  
• 
  В страната има възможности за възникване и развитие на конкурентоспособни клъстери;
  
• 
  Обучението на човешките ресурси е сред сравнително популярните методи за повишаване на конкурентноспособността на МСП;
  
• 
  Връзката между състоянието на бизнеса и намеренията за инвестиции е пряка – лидерите в сектора на МСП са по-склонни да въвеждат нови технологии в основно производство;
  

• 
  Езиковото обучение е на едно от последните места в областите, в които фирмите провеждат обучение. Това създава заплаха от маргинализиране на българските МСП в единния европейски пазар;
  

• 
  За да си осигурят конкурентни предимства на европейските пазари предприятията все още разчитат предимно на ценовата конкуренция, а не конкуренцията, основана на качеството на продуктите.