Програма развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013

• 
  Инвестициите са критичен фактор за поддържането на висок и устойчив експорт ориентиран растеж, за финансиране на дефицита по текущата сметка и подобряване на платежния баланс.
  
• 
  Инвестиционната активност в страната и привлечените преките чуждестранни инвестиции показват възходяща тенденция и подобряват конкурентните позиции на страната през последните две години, която следва да се поддържа и развива;
  
• 
  Необходимост от инвестиции на зелено и разширяване на съществуващи производства, поради приключващата приватизация;
  
• 
  Изключително неравномерно е регионалното разпределение на инвестициите в страната, със силна концентрация в Югозападния район за планиране, определена от столицата;
  
• 
  Предпочитанията на инвеститорите са към региони, които са силно урбанизирани, с добре развита инфраструктура и квалифицирани човешки ресурси.
  
• 
  Преобладаващата част от инвестициите се насочва към сектора на услугите;
  
• 
  Очертава се тенденция за недостатъчно интензивен поток на инвестиции към индустрията, особено в преработващата промишленост, което поставя страната в неблагоприятни позиции;
  
• 
  България има потенциал да привлече преки чуждестранни инвестиции на зелено и във високопроизводителните сектори на икономиката, за постигане на експортно ориентиран растеж чрез износ на продукти с висока норма на добавена стойност;
  
• 
  Качеството на човешките ресурси и относително ниските работни заплати са едно от основните конкурентни предимства на българската икономика според чуждестранните инвеститори, в съчетание със значително подобряване на производителността на труда.
  

Ключов фактор за постигане на висока конкурентноспособност на българската икономика е последователно прилагане на политика за технологично развитие и иновации. Внедряването на научни постижения, нови технологии и развитието на иновационния потенциал на предприятията имат решаващо значение за укрепването на българското производство, а оттам и за повишаване на заетостта и постигане на икономически растеж. Икономическият растеж и съответно повишаването на производителността решително зависят и от бързината и ефективността, с които се разпространяват иновациите в една икономика. За да оцелее в новата конкурентна среда, всяко предприятие трябва да осъзнае необходимостта от дългосрочна политика в посока за развитие на фирмата. Не са малко вече фирмите, които инвестират в усъвършенстване на производствените процеси, в повишаване квалификацията на персонала и подобряване качеството на продукцията и маркетинга, но има и много други, които още на са осъзнали необходимостта от дългосрочна политика в посока развитие на фирмите.

Иновацията, това е процес, при който дадено изобретение достига и се реализира на пазара. Иновацията не се случва случайно. Успешната иновация се реализира с обединените усилия на изобретатели и изследователи (генераторите на идеи), на инженери, изработващи инженерните проекти, на адвокати и специалисти по маркетинга, на финансови специалисти и специалисти по производството, на специалисти по продажбите, рекламата и дистрибуцията и не на последно място предприемачите, които обединяват всички елементи на иновационната система и реализират иновационния процес.

1.5.1. Създаване на знание и неговото достигане до предприятията

Една от ключовите цели на Лисабонската стратегия е ускоряването на прехода към икономика на знанието, в която научноизследователската дейност и иновациите допринасят ефективно за икономическия растеж. В пряка връзка с това разбиране е разработената Иновационната стратегия на Република България и мерките за нейната реализация, както и разработваната в момента Национална стратегия за научни изследвания за периода 2005-2010 г.

Съгласно методологията, въведена от European innovation scoreboard 2005 и възприетите индикатори за оценка на провежданата иновационна политика се наблюдава създаването и разпространението на знанието, като двигател на иновациите. Тези процеси зависят от една страна от човешкия фактор, а от друга от финансовите инструменти за стимулиране на приложните научни изследвания, предназначени за индустрията.

В икономиката на знанието търсенето на специалисти с висше образование се увеличава като цяло, но най-бързо нарастват потребностите от работна ръка с квалификация в специалностите, които са от важно значение за създаване на нови знания и трансформирането им в иновационни продукти и процеси. Човешкият фактор е в основата на всяко развитие. До скоро се считаше, че човешкият потенциал е конкурентно предимство за България. За съжаление това предимство постепенно намалява. Все още процентът на завършилите млади специалисти (във възрастта 20-24 г), спрямо възрастното население в България се равнява на средните за ЕС стойности.

Числото на ново придобилите образователна и научна степен “Доктор” в научно-технологични области на 1000 души от населението във възрастовата група 20-29 години е по-ниско от средното за ЕС25.

Икономиката на знанието изисква силна наука и повече висококвалифицирани специалисти. За съжаление, делът на учените в предприятията е изключително нисък – най-ниският от всички, включени в изследването страни. От друга страна, България има най-висок дял на учените в държавните изследователски институции. Това показва наличието на диспропорция, която постепенно трябва да бъде преодоляна.

По показател за обучение през целия живот в България има най-ниски стойности (проект на EIS 2005). Това потвърждава необходимостта от провеждането на активна политика в тази област, още повече се налага преквалификация и придобиване на нова специалност с провеждащото се преструктуриране на икономиката и повишаване на квалификацията на персонала в развиващите се фирми.
Графика 14: Показател за обучение през целия живот

По разходи за образование, като процент от БВП, след България се нарежда само Румъния и Лихтенщайн, и което е по-лошо през последните десет години съществува тенденция за тяхното намаляване.

Необходимо е държавата да въведе стимули за младото поколение да се стреми към усвояване на знания и собствено развитие.

Към разходите за образование е необходимо да се добавят и разходите за пряко финансиране на научно изследователска и развойна дейност, което ще даде възможност за сравнителна оценка с другите европейски страни за иновационния потенциал на българската икономика. За съжаление по тези показатели България се нарежда на едни от последните места от страните членки на ЕС.

Относителният дял на разходите, направени от държавния бюджет и от частния капитал за научноизследователска дейност спрямо БВП (показано на следващата таблица) е много нисък. (Показателят за разходите, направени за научноизследователска и развойна дейност, включва текущите разходи и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, предназначени за НИРД). На следващата графика е показано съотношението на разходите по страни и средните стойности за ЕС (25).

Според съвременните изследвания, цитирани в анализа “Иновации.бг”^ от European Economic Review, само силно индустриално развитите страни са способни да гарантират генерирането на ново знание. Развиващите се страни не са достатъчно ефективни в този сектор, поради което разходите от страна на бизнеса за научни и развойни дейности са малки. Това се наблюдава особено остро и в България

Разходите през 2003 г. на индустрията в България за НИРД (по данни на Eurostat) представляват 26.8%  от общите разходи, докато за страните от ЕС25 този процент е 54.3 %. И съответно разходите от бюджета в България за НИРД представляват 66.9% от общите разходи, спрямо 34.9 %  за страните от ЕС25.

За България, показателите, заложени в Лисабонската стратегия за увеличаване на средствата за НИРД до 3% от БВП към 2010 г., от които делът на бизнеса да достигне две трети (цел, определена в Барселона) е трудно постижима с оглед на досега показаните резултати.

Трансфера на знание и достигането му до дадено предприятие директно се осъществява и със закупуването и внедряването на ново съвременно оборудване.

От гореизложеното може да се направи извода, че е необходимо да се провежда активна политика, като се въвеждат финансови механизми за стимулиране на предприемачите да инвестират в научно-приложни изследвания, да инвестират в съвременни технологии на управление и производство в синхрон с политиката за развитие на собствения бизнес и да се предизвика тяхното активно отношение към повишаване потенциала на човешкия ресурс в собствените им предприятия.

В анализа направен при разработването на Иновационната стратегия на Република България многократно се потвърждава изводът за нарушена връзка между наука и бизнес и за липсата на структури за трансфер на технологии, като негативните тенденции в областта на човешкия капитал се отразяват и в промяната на броя на организациите за научноизследователска и развойна дейност. Болшинството от индустриалните институти, в които съществуваха опитни развойни звена бяха закрити. Според ОИСР, до 2002 г. общият брой на научните институти в България е намалял с 20 %.

В настоящия момент в страната ни са се съхранили научните звена на Българската академия на науките, на Националния център за аграрни науки, и малък брой индустриални институти. В тези институции работят не малък брой международно признати учени. Тяхната структура отразява все още съществуващата асиметрия във финансирането и развитието на иновационната система на страната, която е прекомерно съсредоточена в държавни институции. Съществуващата автономност и системата за финансиране на държавните научни звена не стимулират пазарната ориентация на научните изследвания и внедряването на резултатите им в индустрията. Това оказва негативно влияние върху иновационната способност на предприятията, които са принудени да правят големи разходи, за внос на нови технологии от чужбина. Ето защо е необходимо да бъде въведено конкурсното програмно финансиране на научни изследвания, което ще активира предлагането на научни резултати приложими в индустрията и търсенето от страна на бизнеса.

Според анализа “Иновации.бг” 2005 отрасловата наука е представена от 18 държавни института, намиращи се в рамките на различните министерства и агенции. Те извършват изследователска дейност, обслужваща специфичните цели на съответните държавни органи в областта на информационните технологии, енергетиката, външната политика, опазването на околната среда, политиката по сигурността, културата.

Във висшите технически учебни заведения съществува много голям научен потенциал, който не намира приложение, тъй като преподавателският състав е толкова натоварен с лекторски часове, че няма достатъчно време, което да отделя за изследователската дейност, а и не са въведени финансови стимули за активиране на индивидуалната им активност.

Самите мениджъри на предприятията се нуждаят от специализирана помощ/консултации при разработване на собствена политика за развитие на предприятията. Европейският опит сочи, че за иновативните фирми е необходима специфична инфраструктура, която да подкрепя предприятията във всеки етап на тяхното развитие и във всеки момент от производствения цикъл. Такива структури са Центровете за трансфер на технологии, Иновативните бизнес центрове и инкубатори, Технологичните центрове, Технологичните паркове. Това са организации, които подпомагат предприятията от началото на създаването на нов продукт до излизането и реализацията му на пазара. Те могат да бъдат създавани или да бъдат подкрепени вече създадени към университетите и научните организации. Трябват да бъдат въведени такива механизми за финансиране, че бизнесът да бъде заинтересован и привлечен при развиване на инфраструктурата, предназначена за иновативните фирми. При въвеждане на стимули за сътрудничество между предприятията за решаване на технологични и управленчески проблеми за даден сектор, ще могат да бъдат намалени и разходите на самите предприятия и те ще станат по-ефективни.

От друга страна държавата може да подкрепи и създаването на мрежи за обмяна на специфична знания и информация в помощ на предприятията, като по този начин ги подкрепи в техните усилия за развитие на собствения им бизнес.

1.5.3. Иновативни фирми

През 2004 г. Националният статистически институт за първи път направи проучване на иновативните фирми в България. Съгласно това изследване делът на иновативните фирми е едва 11.4% от общия брой действащи предприятия. Изследвайки типа на реализираните иновации, най-значим е делът на продуктовите иновации(44.2%). За съжаление много малка е частта на процесорните иновации (8.9%), а анализирайки процеса на иновиране е установено, че за да се реализира една продуктова иновация това предизвиква или следва от процесорна иновация. Това само показва, че отсъства иновативна култура в предприемачите и те трябва да бъдат възпитавани от най-ранни години (от училищната, студентската скамейка) да придобиват знания и предприемачески умения в областта на управление на иновационните процеси в собствените си предприятия.

Всяка научно-изследователска и развойна дейност по своята същност е рискова дейност и не може да има гаранция, че всяко изобретение, изследване и изпитание води до положителен резултат. Въпреки това, делът на предприятия извършващи научно-изследователска дейност и работещи в областта на компютърните науки, архитектурните и инженерни науки представляват 30.1% от общия брой иновиращи предприятия или 3.43% от общия брой предприятия. Това отново доказва необходимостта от активна политика за стимулиране развитието на развойни звена, които да станат генератор на нови продукти и технологии за индустрията.

Практиката на развитите страни показва, че за развитието на иновационната култура най-голямо значение играят такива характеристики на управленските системи като стратегическото виждане за развитието на бизнеса, разбирането за същността и значението на иновациите и стремежът към усъвършенстване на фирменото ноу-хау. Необходимо е да бъдат въвеждани съвременни стимули за придобиване на управленчески умения на всички завършващи следно и висше технологично образование.

Факторът, който в най-голяма степен затруднява управителите на предприятия, е липсата на подходящи източници на финансиране. Инвестирането в разработката на нови изделия, технологии и тяхното внедряване е рискова дейност и липсата на инструменти за стартиране на иновативна дейност оказва най-съществено влияние по отношение на политиката за развитие на дадено предприятие.
Графика 16:Относителен дял на иновативните предприятия за 2003 година., посочили, като силно значими следните фактори затруднили иновационната им дейност

1. 
   Липса на потребителски интерес към нови стоки и услуги
   
2. 
   Недостатъчна гъвкавост на нормативната база
   
3. 
   Липса на информация за пазарите
   
4. 
   Липса на информация за технологиите
   
5. 
   Липса на квалифициран персонал
   
6. 
   Организационни пречки
   
7. 
   Липса на подходящи източници на финансиране
   
8. 
   Много високи разходи за иновации
   
9. 
   Прекалено голям икономически риск
   

Държавната политика в тази област би следвало да се насочи в посока на стимулиране на образование на бъдещите предприемачи, увеличаване качеството на фирмените стратегии и потенциала на предприятията да използват модерни технологии и съвременна информация и да въвеждат иновации. Това са области, в които предприятията трябва да положат съществени усилия, като се използват по-широко предимствата на информационните технологии, възможностите, които предоставят Технологичните центрове за стартиращи и за развиващи се фирми.

Анализът на иновационното развитие на българската икономика дава възможност за разграничаване на основните предизвикателства в контекста на присъединяване към ЕС и дефиниране на необходимите мерки за преодоляване на изоставането и доближаване до средните европейски равнища по показателите за иновативност.

Конкретните действия и проектни инициативи следва да се изпълняват комплексно и да са насочени към всички участници в системата – бизнес, изследователски звена, учебни заведения, посреднически организации, представители на държавната и регионалната власт.

За създаване и разпространение на знание:

• 
  Въвеждане на пазарни механизми за стимулиране на предприятията да се развиват, чрез инвестиции в техника, ноу-хау и човешки потенциал.
  
• 
  За засилване на взаимната обвързаност и обединяване на усилията на обособените центрове за иновации като ефективни се очертават:
  
• 
  центрове по предприемачество за стимулиране на стартиращи технологични фирми;
  
• 
  иновационни бизнес центрове/инкубатори и пълноценното използване на предоставяните от тях възможности – обща инфраструктура, работно пространство, достъп до оборудване, общи офис услуги, гъвкави лизингови схеми.
  
• 
  клъстерният подход както в рамките на отделни отрасли, така и за т. нар. свързани производства;
  

• 
  обучение по защита и използване на обекти на интелектуалната собственост;
  
• 
  популяризиране на добрите практики в областта на иновациите.
  

Активизирането на иновационната активност на предприятията и развитието на иновационния потенциал на страната предполага наличие на ефективна закрила на създадените обекти на интелектуална и индустриална собственост. Чрез мерките, които съдържа, патентната система предоставя възможности за използване и трансфер на създадените технологични продукти и за възстановяване на вложените средства в изследователска и развойна дейност, и така се превръща във фактор за защита на придобитите конкурентни предимства.