Програма развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013

II. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

1. СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

Икономическото развитие на България през периода 1997-2004 г. беше изцяло определено от принципите на валутния съвет, въведен в средата на 1997 г. През този период в страната бяха извършени сериозни икономически реформи, които допринесоха за постигането на макроикономическа и финансова стабилност и за изграждането на функционираща пазарна икономика. Като потвърждение за успешните реформи и нарасналото международно доверие от средата на 2001 г. до края на 2004 г. рейтингът на страната е повишаван общо 15 пъти. През юни 2004 г. България за първи път получи инвестиционен кредитен рейтинг със стабилна, а по-късно и с положителна перспектива.

През този период беше постигната и значителна либерализация на външната търговия на страната, като резултат от интегрирането на България в СТО (Световната търговска организация) и от ангажиментите на страната произтичащи от сключените преференциални споразумения, най-важните от които са тези с ЕС и ЦЕФТА.

България успешно изпълнява препоръките на Европейската комисия за укрепване на макроикономическата политика, което е важно условие за прилагане на Лисабонската стратегия. БВП на България расте с около 5% годишно, тоест ръстът на българската икономика изпреварва ръста от 3% заложен в Лисабонската стратегия. Необходимо е обаче страната да постигне още по-висок ръст за да успее да преодолее изоставането от страните членки на ЕС.

България се придържа към изискванията на пакта за растеж и стабилност. Бюджетът на страната е балансиран, като последните две години (2003-2004 г.) приключват с бюджетен излишък. България покрива критерия от Маастрихт за съотношение държавен дълг/БВП под 60%, като държавният дълг продължава да намалява и за 2004 г. е 40.9% от БВП. Общата данъчна тежест в страната също намалява. В 117 от 260 общини данък печалба е с нулева ставка, а корпоративния данък намалява от 23.5% за 2003 г. на 19.5% от началото на 2004 г., а за 2005 г. е 15%.
1.1.1. Брутен вътрешен продукт

През периода 1997-2004 г., БВП на страната нараства непрекъснато, като за 2004 г. възлиза на 19.43 млрд. евро. Икономическият растеж от отрицателен през 1997 г. (-5.6%) става положителен, като от 2000 г. насам постоянно надвишава равнището от 4%, а за 2004 г. е 5.6%. Това е и най-високият ръст на икономиката от началото на прехода през 1989 г. Резултатите за 2004 г. са обусловени от силния растеж на икономиката през четвъртото тримесечие на 2004 г. – 6.2% ръст спрямо същия период на 2003 г.

С изключение на 1997 г. и 1999 г. икономическия растеж в страната значително превишава средния ръст на страните от ЕС25. През последните две години обаче, Турция и Румъния изпреварват България по икономически растеж.

Брутният вътрешен продукт на глава от населението също отбелязва положителна тенденция на развитие през разглеждания период, като се удвоява между 1997 и 2004 г. и за 2004 г. възлиза на 2497 евро. В сравнение със страните от ЕС25 и страните-кандидатки за членство обаче, България се нарежда на едно от последните места по показател БВП на глава от населението – 29.8% от средното за ЕС25 равнище (измерен по паритет на покупателната способност, като ЕС25=100). По данни на Eurostat изпреварваме единствено Турция (28.9%) и сме след Румъния (31.6%). От новоприетите страни най-близо до стандартите на Западна Европа са Кипър, Словения и Малта със стойности от 70.5% до 82% от средното за ЕС равнище.

През разглеждания период измененията в структурата на икономиката се свързват със значително намаляване дела на селското стопанство в брутната добавена стойност от 26.2% през 1997 г. до 10.9% през 2004 г. През 2004 г. секторът на селското и горското стопанство се възстанови след отбелязания спад през 2003 г. и регистрира ръст от 2.2% спрямо предходната година. Делът на индустрията (в т.ч. строителството) в БВП се запазва между 28–30% през целия период. Индустриалният сектор през последните няколко години значително повиши своята производствена активност, като през 2004 г. отбеляза реално увеличение от 5.3% спрямо 2003 г.

Делът на услугите се увеличава от 44% през 1997 г. до 59.1% през 2004 г., като през 2004 г. секторът отбеляза най-голям реален ръст спрямо предходната година - 6.0%.

Брутната добавена стойност разгледана по форми на собственост показва значително увеличение на дела на частният сектор за разглежданият период от 63% през 1997 г. на 77% през 2004 г. Делът на общественият сектор съответно намалява от 37% през 1997 г. на 23% през 2004 г.

Износът и вносът на стоки и услуги следват непрекъсната тенденция на нарастване. През 2004 г. износът отбелязва реален ръст от 13.1% спрямо 2003 г., а вноса 14.1%. Изпреварващият темп на нарастване на вноса е причина за влошаване на салдото при търговията със стоки и услуги. В началото на разглеждания период салдото е положително. От 1999 г. насам обаче то става отрицателно, като непрекъснато се влошава и има отрицателен принос към икономическия растеж на страната.

Положителното икономическо развитие постигнато през последните години се очаква да се запази и през периода 2005-2007 г., като ръста на БВП през периода се очаква да бъде 5-5.5% годишно. Факторите, които обуславят очакванията за тези растежи, са високите инвестиции в икономиката и нарастването на износа. Присъединяването на България към ЕС в началото на 2007 г. ще се отрази положително на динамиката на инвестициите. Очаква се те да растат с по-бързи темпове от растежа на БВП и делът им към 2008 г. да достигне до 24.6% от БВП.

Инфлационните процеси в страната през разглеждания период бяха овладени. От хипер- инфлация през 1997 г. стойностите на инфлацията бяха редуцирани до едноцифрени от 1999 г. насам, като изключим еднократния скок до 10.3% през 2000 г.

В края на 2004 г. равнището на инфлацията е 4.0%, а средногодишната й стойност е 6.1%. Развитието на цените през 2004 г. е повлияно от няколко основни фактора, като динамиката на международните цени на петрола е най-важният външен, а административно определяните цени свързани с членството в ЕС е най-важният вътрешен фактор. Инфлацията в края на 2005 г. се очаква да бъде около 3.5%, а средногодишната инфлация – 3.6%. Прогнозите за инфлацията през периода 2006-2008 г. са тя да бъде около 3.5-4% годишно. Корекциите в административните цени¹, както и динамиката на международните цени на петрола ще продължават да имат голяма роля за общото равнище на цените през следващите години.
1.1.3. Пазар на труда

Демографските проблеми в страната се задълбочават. Средната възраст на населението общо за страната през 2004 г. е 41 години. Процесът на застаряване се проявява както в селата, така и в градовете. Населението в трудоспособна възраст към края на 2004 г. е близо 4 782 хиляди души или 61.6% от цялото население.

Наблюдава се тенденция на увеличение на тази категория население в следствие на промяната във възрастовата граница за пенсиониране. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление в следствие на ниска раждаемост.

Други негативни демографски тенденции са обезлюдяването на Северозападния и Югоизточния райони за планиране, емиграцията на хора в трудоспособна възраст, някои от които със значително образователно, ниво и потенциал за предприемаческа дейност или за научна и развойна дейност, както и сравнително малката мобилност на населението в трудоспособна възраст в търсене на работа в рамките на страната.

Таблица 1: Население под, във и над трудоспособна възраст²

Българската работна сила традиционно се характеризира с високо ниво на образование, което надвишава или е съизмеримо с нивото на образование в ЕС15. За съжаление, голяма част от работещите са наети не по-специалността си или на работно място изискващо по-ниска квалификация или образователна степен. През последните години качеството на образованието спада, а формите на последващо образование все още не са добре развити.

Положителен е факта, че през 2004 г. България е отбелязала най-висок ръст на заетостта спрямо страните от ЕС 25. Равнището на заетост (за населението на 15-64 навършени години) в страната обаче, остава значително под средното за ЕС25. По този показател нашата страна е на едно от последните места с коефициент на заетост 54.2% за 2004 г., като изпреварваме единствено Полша (51.7%) и Турция (46.1%). Равнището на заетост за ЕС25 за 2004 г. е 63.4%.

Периодът 1997-2004 г. след въвеждането на валутния борд в страната, се характеризира със задълбочаване на дефицита по текущата сметка. Износът и вносът на стоки и услуги следват непрекъсната тенденция на нарастване. За периода 2000-2004 г. износа е отбелязал среден ръст от 8.7% на година, а вноса 11.3%. За същия период ръстът на износа на страните от ЕС25 е 3% средно на година, а на вноса 0.8%. Данните показват, че докато в ЕС25 износът расте по-бързо от вноса, в България тенденцията е обратната ръстът на вноса изпреварва този на износа. Основните фактори повлияли на по-силно изразения ръст на вноса през периода са: ускорения внос на инвестиционни стоки, нарастването на разполагаемия доход на домакинствата и засилената кредитна активност на банките през последните две години, която допълнително стимулира търсенето и потреблението в страната.

До края на 2005 г. се очаква темповете на растеж, както на износа, така и на вноса на стоки да надхвърлят 15%, но ръстът на вноса ще продължи да изпреварва този на износа.

Страните от ЕС25 са основен търговски партньор на страната с дял от 62% от вноса и 58% от износа на страната за 2004 г. Търговията на ЕС25 с България представлява едва 0.4% от общия им внос и 0.6% от общия им износ. България изнася за ЕС25 основно текстил и облекла (26.9%), машини и оборудване (12%), селскостопански продукти (10.1%) и химически продукти (4.5%). Основно внасяме машини и оборудване (24.1%), текстил и облекла (16%), химически продукти (12.4%) и превозни средства (10.7%). Присъствието на текстила както при износа, така и при вноса показва, че голяма част от текстилната продукция, която изнасяме е на ишлеме.

В износа на страната все още преобладават предимно суровините и материалите и стоките с ниска степен на преработка. Износът на високотехнологични продукти представлява едва 2.5% от общия износ на страната, докато за страните от ЕС25 този процент е 18.2% през 2004 г.

Търговското салдо през периода 2005-2007 г. се очаква да бъде около 14% от БВП. Търговският дефицит на страната е един от най-високите спрямо страните от ЕС25 (-0.1% дефицит за 2003 г.). По-висок търговски дефицит през 2003 г. имат единствено Кипър (-23.8% от БВП), Латвия (-18%), Естония (-17.4), Гърция (-14.8%) и Малта (-14.4%).

Дефицитът в търговията се отразява негативно върху текущата сметка на страната. За 2003 г. България и Естония имат най-голям дефицит по текущата сметка съответно -9.3% и -13.1%.
Графика 2: Дефицит в търговията и по текущата сметка на платежния баланс за 2003 г. (% от БВП)



Източник: Eurostat

Неблагоприятният ефект на отрицателното търговско салдо върху текущата сметка се компенсира частично от положителните салда по услугите и текущите трансфери. Положителното салдо на услугите се дължи основно на нарастващите приходи от туризъм. За 2004 г. приходите от туризъм са нараснали с 30% спрямо 2003 г., а салдото по услугите се е подобрило с 47.8%. Услугите, и в частност туризмът, ще продължат да бъдат основни източници на приходи и ще покриват над 20% от търговския дефицит. Текущите трансфери през целия период се характеризират с тенденция на нарастване. Очаква се те да имат все по-осезаем положителен ефект върху салдото по текущата сметка, основно поради очаквания ръст на частните трансфери, както и поради притока на средства от програми на ЕС. За 2004г. нетните текущи трансфери са нараснали с 57% спрямо 2003 г.

Освен търговското салдо, като фактор за влошаване на текущата сметка се очертава и салдото по статия “Доход”, което е отрицателно за целия разглеждан период и през 2003 г. има най-висока отрицателна стойност. Основна причина за това развитие е увеличаването на чуждата собственост в страната, водещо до ръст на изплащаните лихви по вътрешно фирмени заеми и дивидентите към чуждестранни собственици.

Традиционно дефицитът по текущата сметка се финансира почти изцяло от постъпващите в страната преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Съотношението ПЧИ/дефицит по текущата сметка само през 2001 г. е под 100% (96.5%), т.е. само тогава преките чуждестранни инвестиции не са успели да покрият текущия дефицит на страната. За 2004 г. в страната са привлечени над 2 млрд.евро ПЧИ, които покриват 146% от дефицита по текущата сметка.

Съгласно изготвената от Агенцията за икономически анализи и прогнози макро рамка, се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс до 2008 г. да се ограничи до 6.2% от БВП.

1.1.5. Държавен дълг

През периода 1997-2004 г. се наблюдава тенденция на трайно намаление на държавния дълг като дял от БВП – от 100% от БВП през 1997 г. до 40.9% за 2004 г. Тази тенденция е резултат от провежданата активна политика по управление на дълга през последните години. От 2002 г. насам България покрива критерия от Маастрихт за процентно съотношение държавен дълг/БВП под 60%. Средното ниво на дълга за страните от ЕС25 за 2004 г. е 63% от БВП, като от ново присъединилите се страни-членки само Малта и Кипър имат дълг над 60% от БВП.

Постигнатите успехи във водената от правителството политика по управление на дълга позволяват фокусът на усилията да бъде изместван постепенно от ограничаване на номиналния размер на държавния дълг, към подобряване на структурата му, диверсифициране на инвеститорската база и ориентиране към ефективни пазарни инструменти съобразени със съществуващите пазарни условия.
1.1.6. Парична и валутна политика

Рамката на паричната и валутната политика на страната продължава да се осигурява от системата на паричен съвет. Вероятността вътрешни или външни шокове да повлияят на неговата устойчивост в краткосрочен аспект е ниска, поради високата степен на обезпеченост на паричната база с валутни резерви. През 2004 г. покритието на паричната база с валутни резерви е 128.6%. Българската народна банка (БНБ) декларира волята си да действа в съществуващите рамки на паричния съвет до пълноправното членство в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и еврозоната.

Народното събрание прие изменения и допълнения в Закона за БНБ, съответстващи на поетите от страната ангажименти в преговорния процес с ЕС. През 2004 г. БНБ прие стратегия за развитието си до 2009 г. Основната цел на централната банка е поддържане на ценовата стабилност. До присъединяването на страната към Икономическия и валутен съюз и еврозоната, централната банка ще се стреми да постигне тази цел, чрез поддържане на фиксирания валутен курс на лева към еврото и на стабилността на банковата система. Поддържането на стабилността на националната валута в периода до членство на страната в еврозоната е критерий за присъединяване и същевременно основен инструмент за постигане на ценова стабилност, предвид спецификата на паричния съвет.

Изводи:

• 
  Макроикономическа и финансова стабилност;
  
• 
  Устойчив темп на растеж след 1997 г.;
  
• 
  Нарастващ дял на частния сектор в добавената стойност на икономиката;
  
• 
  Инфлацията в страната е сведена до едноцифрени стойности;
  
• 
  Намалено ниво на безработицата;
  
• 
  Държавния дълг на страната намалява, като процент от БВП;
  
• 
  Висок ръст на вноса и износа;
  

• 
  Нисък БВП на глава от населението;
  
• 
  Въпреки отбелязания ръст, все още ниско ниво на заетост;
  
• 
  Ниска производителност на труда – най-ниско ниво в сравнение със страните от ЕС25 и страните-кандидатки за членство;
  
• 
  Задълбочаващ се дефицит по текущата сметка и разрастване на отрицателния търговски баланс на страната;
  
• 
  Продължаваща висока кредитна активност на банките, което може да се превърне в заплаха за стабилността на икономиката;