Таблица 25: Брой заявки за патенти по Договора за патентно сътрудничество (PCT) по страни на произход

Появата на нови марки може да се разглежда като критерий за развитие на нови производства. От тази гледна точка, наличието на надеждна и международно призната система за регистрация на търговски марки е от съществено значение. Системата за регистрация на Търговска марка на Общността е слабо популярна сред страните от Централна и Източна Европа, чиито икономически субекти търсят защита на марките си в рамките на ЕС. Те все още предпочитат Мадридската спогодба и Протокола към нея.

Повечето страни от ЦИЕ, вече като пълноправни членки на ЕС, очакват да получат закрила на марките, които са регистрирани вече по Мадридската спогодба, без да смятат за нужно да подават заявки за регистрация по системата за марка на Общността. Все пак е необходимо да се отчете, че последната е създадена, за да улесни предимно производителите и търговците в рамките на самия ЕС.

Последните две години са пикови за целия централен и източноевропейски регион в областта на международната регистрация на търговски марки и това е оптимистичен показател.

Общите тенденции относно интерес за регистрация на марки за Европа са валидни и за България. Запазва се интересът от страна на европейски производители, които имат установени практики на нашия пазар – Германия, Франция, Италия и Швейцария. Българските производители са отправили интерес най-вече към Русия, Румъния и бивша Югославия, но също така – към Македония, а след влизането в сила на Протокола - и към Турция и Гърция.

С присъединяването на страната към ЕС, и вливането в единния пазар, се очаква засилване на интереса на българските производители към регистрацията на търговски марки, най-вече поради производството на продукти, които да отговарят на изискванията на Общността. Очаква се да се повиши и броят на заявените за регистрация търговски марки от страни от ЕС и извън него, за територията на България.

• 
  Разходите на предприятията за НИРД като процент от БВП за страната, е ниско в сравнение с другите европейски страни и тази тенденция е постоянна през последните години
  
• 
  Отсъствие на висока иновационната култура и активност от страна на предприятията;
  
• 
  Предприятията развиващи НИРД представляват едва 3.43% от общия брой предприятия
  
• 
  Нарушена връзка между наука и бизнес и недостатъчна практическа насоченост на образователната система;
  
• 
  Необходимост от въвеждане на програмно финансиране на конкурсна основа за научните изследвания - пряка връзка с получените резултати;
  
• 
  Недостатъчно и неадекватно финансиране на иновациите;
  
• 
  Слабо развитие на структури за трансфер на технологии;
  
• 
  Слабо развити центрове/инкубатори, които да подпомагат разработването и реализацията на иновативни продукти
  
• 
  Отсъствие от стимули за стартиращи иновативни предприятия;
  
• 
  Недостатъчен пазарен опит за прилагане на патентната система
  
• 
  Качеството на образованието и квалификацията не отговаря на изискванията на бизнеса
  
• 
  Тенденция за намаляване на заетите с НИРД
  
• 
  Финансирането на иновационния процес и управлението на научните изследвания е проблем за българския бизнес - фондовете за рисков капитал не са навлезли все още в страната
  
• 
  Необходимост от привличане на международни фондове за рисково финансиране;
  
• 
  Системата за регистрация на търговска марка на Общността е все още слабо популярна сред страните от Източна Европа. Предпочита се Мадридската спогодба и Протоколът към нея – от България също;
  
• 
  В областта на регистрацията на търговски марки европейските тенденции са валидни и за България.
  

Продължават усилията на българското правителство за подобряване на бизнес средата и за осъществяване на реформи, с цел икономиката да устои на конкурентния натиск на пазарните сили на ЕС и да постигне целите на Лисабонската стратегия свързани с общия европейски пазар. През последните няколко години бизнес средата бе значително подобрена, като се повиши доверието в провежданите политики, работата на администрацията и законодателството. Продължава тенденцията за намаляване на общата данъчна и осигурителна тежест и се подобряват мерките, насочени към ефективно функциониране на пазарите. Укрепва се сътрудничеството и партньорството между държавната администрация и бизнеса.

През последните няколко години бяха предприети значителни законодателни промени. Основни сред тях са приетите: Закон за насърчаване на инвестициите, промени в Закона за малки и средни предприятия, Закон за обществените поръчки, както и промените в данъчното законодателство. Всички тези законодателни промени водят до една по-добре координирана и целенасочена политика за насърчаване на предприятията, насочена към подобряване на бизнес средата.

От администрацията на Министерския съвет е подготвен Правилник за организация на дейността по подготовката на нормативни и поднормативни актове от органите на изпълнителната власт. Правилникът регламентира изготвяне на оценка на въздействие при подготовката на всеки нормативен акт, обществени консултации, последващ мониторинг и оценка на прилагането на акта.

С финансовата подкрепа на Световната банка се реализират две експертни проучвания на регулаторната среда. Проучванията обхващат регулаторни режими на местно и централно ниво, касаещи дейността на преобладаващата част от стопанските субекти в Република България__11'>България. Едното от тях цели проучване на посочените от бизнеса най-проблемни регулаторни режими, практиките по прилагане им и степента на съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Проучването има за цел анализ на съществуващото положение, аналогични европейски режими и въвеждане на добри административни практики. Другото проучване засяга регулаторните режими прилагани от органите на местно самоуправление, практиките по прилагане и изследване на административния капацитет на общините. Резултатите от проучванията ще бъдат основа на административни решения за по-нататъшното подобряване на бизнес средата.

Ключовият въпрос на провежданата реформа е не просто намаляването на регулативните тежести, а намирането на оптималния баланс между регулиране и икономическа свобода. Процесът на оптимизиране на регулаторните режими следва да продължи, като се превърне в постоянен процес. Необходимо е паралелно да се анализират и оптимизират и други режими, извън приетите препоръки, да се предприемат конкретни стъпки за превантивен контрол върху предлагани за въвеждане нови режими, както и да се подлагат на проучване и анализ, с оглед следващо оптимизиране, и регулаторните режими, прилагани от местните органи. Усилията по оптимизиране на режимите са насочени основно към тези режими, които създават най-големи затруднения за предприемачите. Към месец април 2005 г. 160 режима са в процес на отпадане и облекчаване или вече отпаднали и облекчени, което е 83 % от общо предвидените 192 режима за облекчаване и отпадане.

Политиката на Европейския съюз за свободно движение на стоки, хора и капитали се осъществява чрез премахване на техническите бариерите в търговията. Това се постига чрез уеднаквяване на техническите характеристики и изискванията за производство, изискванията за качество в т.ч. и безопасност, опазване на здравето и околната среда, както и процедурите за оценяване и доказване на съответствието. В основата на тези дейности е както хармонизиране на законодателството, така и стандартизацията.

Политиката по стандартизация на Европейския съюз се стреми към признаване и подчертаване на ролята на стандартизацията като инструмент за поддържане на интересите на обществото и подкрепа на законодателството, свързано с безопасността, опазване на здравето и околната среда и признава стандартите като средство за приемане и доказване на съответствието.

Националния орган по стандартизация в Република България - Българският институт по стандартизация (БИС), през последните години отбеляза значителен напредък при въвеждането на европейските стандарти, а противоречащите национални стандарти се отменят. Общият брой на въведените европейски стандарти към края на 2004 г. е 14 791. Това съответства на 82,17% от възприетите стандарти от Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет по електротехническа стандартизация (CENELEC) и Европейския институт за стандартизация в телекомуникациите (ETSI). Въвеждат се и международни стандарти на ISO и IEC. Голяма част от тези стандарти обаче не са въведени с превод на български език, което често затруднява техните потребители. Въвеждането на европейските и международните стандарти с превод на български език осигурява тяхното еднозначно разбиране и по-лесно прилагане, но недостатъчното разбиране на ролята на стандартизацията и недостатъчното ресурсно осигуряване /финансово и експертно/ значително забавя и затруднява този процес. От въведените европейски стандарти едва 18.7% са с превод.

БИС се стреми непрекъснато да подобрява качеството на предоставяните от него стандартизационни услугите. Той разполага с библиотека и информационен център, където се предоставя информация за действащите български, европейски, международни и чуждестранни стандарти и други документи. Към момента обаче БИС не разполага с регионални структури, които да предоставят информация и да продават стандарти на територията на цялата страна. Липсва и възможност за продажба на стандарти и други стандартизационни продукти чрез използване на Интернет. Предстои изграждането на съвременна ІТ структура за предоставяне на информация и обслужване на клиенти.

БИС си е поставил за цел да стане пълноправен член на CEN и CENELEC във възможно най кратък срок. Това ще даде възможност на заинтересуваните от стандартизацията страни (производители, потребители, органи за оценяване на съответствието, органи за контрол, органи на държавната администрация, органи по надзор на пазара, научни среди, застрахователи, вносители и търговци, обществени сдружения и съюзи) да участват със свои експерти при разработването на европейските стандарти и да представляват интересите на България, както и да получават информация за съдържанието на европейските стандарти, които са в процес на разработване и одобряване.

ИА “Българска служба за акредитация” (ИА”БСА”) е пълноправен член на ЕА. На 18.03.2005 г. бяха подписани многостранни споразумения за областите: органи за сертификация на системи за управление на качеството и органи по сертификация на персонал. Това води до признаване на съответните сертификати, издадени от акредитирани български органи по сертификация, не само в страните от ЕС, но и в много други страни по света. В момента пазарът на сертификация на системи по качеството е много динамичен и на него действат повече от 50 консултантски и над 20 сертифициращи фирми. Към 01.01.2005 г. ИА”БСА” е акредитирала общо 9 органи по сертификация, от които: органи по сертификация на продукти – 4, органи по сертификация на системи за управление на качеството (вкл. и НАССР) – 2, органи по сертификация на персонал – 2 и органи по сертификация на системи за управление на околната среда – 1. Все още липсва интерес за акредитация в областите “органи по сертификация на системи за управление на околната среда” и “проверяващи по околна среда”. Перспективите за развитие на дейността са изключително благоприятни, тъй като необходимостта от внедряването на системи за управление се превръща в условие за доброто положение на фирмите на пазара. Фирмите все повече осъзнават необходимостта от внедряване на системи за управление на качеството (вкл. и НАССР където е приложимо) и последващото им сертифициране.

В България най-голям интерес се проявява към акредитацията на лаборатории за изпитване и на органи за контрол, като акредитираните лаборатории за изпитване към момента са 85, а органите за контрол – 142. Това води до повишаване на доверието към техническата компетентност на производителите, лабораториите и органите за контрол. Значително по-малък е интереса към акредитация на лабораториите за калибриране – само 20 акредитирани. Акредитацията представлява и важен елемент за правилното функциониране на един прозрачен и отговарящ на изискванията за качество пазар по оценяване на съответствието.

Изградена е и функционира национална система по оценяване на съответствието. Към настоящия момент в страната действат 26 лица за оценяване на съответствието, получили разрешения по 13 наредби, като броя на издадените разрешения е 34. Все още за определени групи продукти (лични предпазни средства, въжени линии за превоз на хора и везни с неавтоматично действие) няма кандидати за лица за оценяване на съответствието, което води до пречки пред бизнеса и държавната администрация за цялостното прилагане на законодателството.

Метрологичните дейности: измерване, изпитване и калибриране имат определящо значение за качеството на индустриалните стоки и за развитието на изпитването, сертификацията, контрола и акредитацията. Националните ни еталони са основа за осигуряване на проследимост и точност на измерванията в страната и са пряко свързани с инфраструктурата по качеството. Към настоящия момент Република България разполага с 57 еталона с най-висока за страната точност, 36 от които са утвърдени като национални. Създават се условия за подпомагане на износа на българските промишлени продукти на европейските и международни пазари чрез признаване на националните еталони на България и резултатите от калибриране и изпитване. За тази цел Държавната агенция по метрология и технически надзор разработи “Дългосрочна програма за развитие на националните еталони на РБ”, целта на която е осигуряване развитието на националните еталони за международно признаване на изпитванията, необходими на българската индустрия. В областта на метрологията страната ни се нуждае от средства за закупуване на нови еталони. Необходимо е да се развие мрежа от лаборатории за калибриране и да се подобри системата за метрологичен надзор. От голямо значение е и изграждането на мрежа от независими лаборатории за изпитване и проверка на средства за измерване чрез оправомощаване на лица за извършване на тези дейности.

Продължава работата по привеждане на специфичното секторно законодателство в областта на свободното движение на стоки в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Към настоящия момент, поетите ангажименти по въвеждане на това законодателство са почти изцяло изпълнени. Това означава, че българските предприятия работят в законодателна среда, хармонизирана в голяма степен с действащото европейско право. Основните проблеми, свързани с поетите ни ангажиментите са по отношение на прилагането на законодателството. В тази връзка бяха предприети действия за повишаване на административния капацитет за прилагане на мерки в области като стандартизация, сертификация, метрологията, оценяване на съответствието и надзор на пазара. Проблем остава развитието на лабораторните мрежи в страната, които са пряко свързани с посочените дейности и са недостатъчни за извършването им. Някои от тях са с остаряло оборудване и не могат да извършват голяма част от изпитванията съобразно новото ни хармонизирано законодателство. След присъединяването на България към ЕС, тя ще бъде външна граница на Общността за което е необходимо високо ниво на надзор и контрол на пазара, придружено с качествено оборудвани лаборатории за изпитване, лаборатории за калибриране и органи за контрол.