Програма развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013

През периода 1997-2004 г. делът на селското стопанство в брутната добавена стойност значително намалява (от 26.2% през 1997 г. до 10.9% през 2004 г.). Въпреки намаляването на дела на аграрния сектор в създаваната добавена стойност, той остава значително по-висок от средния за страните от ЕС25 (2% от БДС за 2004 г.). Ефективността³ на икономическите дейности в аграрния сектор намалява от 48% през 1997 г. до 43.4% през 2003 г. БДС в реално изражение през 2003 г. отбелязва спад от 1.3% спрямо 2002 г., а брутната продукция намалява с 9% спрямо 2002 г. Най-голям е делът на продукцията от растениевъдството (51.7%), което нараства спрямо предходната година с 5.1 пункта. Делът на животновъдството възлиза на 30.8% и намалява спрямо 2002 г. с 1.6 пункта.

Основната причина за незадоволителните резултати в селското стопанство през 2003 г. е слабата реколта от пшеница, както и неблагоприятните агро-климатични условия. През 2004 г. секторът на селското и горското стопанство се възстанови и регистрира ръст от 2.2% спрямо предходната година.

За периода 1998 – 2003 г. делът на заетите в аграрния сектор намалява с 1.1 пункта и достига 25.1%.

През 2003 г. е налице ръст на инвестициите в българското земеделие както в рамките на програма САПАРД, така и в рамките на националното подпомагане. Подкрепените по програмата инвестиции вече представляват 4.8% от БДС в земеделието при 1.9% през 2002 г. Това обаче са преди всичко инвестиции, чиято цел е адаптиране към европейските стандарти за хигиена и качество, към ветеринарните стандарти, към изискванията на ЕС за хуманно отношение към животните и към фитосанитарните изисквания, които не водят до добавяне на стойност в земеделието.

За посочения период нараства и националното подпомагане. От 2003 г. ДФ “Земеделие” осъществява и инвестиционно субсидиране. Подкрепата се осъществява чрез три инвестиционни програми: “Растениевъдство”, “Животновъдство” и “Селско­стопанска техника”. Данните показват увеличение на подпомагането по националните схеми в сравнение с 2002 г. При подкрепени 107 проекта през 2002 г. на стойност 6.833 млн. евро, през 2003 г. подкрепените проекти са 788, при стойност на кредитния ресурс в размер на 18.462 млн. евро. Размерът на субсидията по тези проекти е 369 381 евро за капиталови субсидии и 6 019 евро за субсидиране на лихвения процент.

В резултат на направените инвестиции се очаква секторът да се възстанови и да отбележи нарастване на брутната добавена стойност.

Като част от процеса на подготовка за присъединяване към ЕС беше поставена правната основа за отпускане на експортни субсидии за селскостопански продукти в съответствие с международните изисквания и задължения. През 2004 г. за четири категории продукти, предназначени за пазарите извън ЕС, се предоставят субсидии: за млечни продукти (сирене), пилешко месо и яйца; агнешко и овче месо; преработени плодове и зеленчуци. Предвидените експортни субсидии за преработени плодове и зеленчуци са 3 млн. лв. (около 1.5 млн. евро).

Положителните промени, които се наблюдават през последните години в сектора са:

• 
  Извършване на инвестиции в подобряване на хигиенните условия и опазване на здравето на животните, подобряване опазването на околната среда и спазване на фитосанитарните изисквания при отглеждане на трайни насаждения, с цел изпълнение на изискванията на ЕС;
  
• 
  Намалява общият брой животновъдни ферми, като същевременно се увеличава средната численост на стадата. Това ще доведе до повишаване на производствената ефективност в животновъдството;
  
• 
  По-големи възможности за износ на българска селскостопанска продукция на външните пазари, в резултат на поетапното влизане в сила на подписаните през 2001 г. двустранни и многостранни търговски споразумения;
  
• 
  Ускоряване на усвояването на средства по програма САПАРД.
  

• 
  Делът на аграрния сектор, приносът му в БДС и ефективността на дейностите от сектора намалява;
  
• 
  Намалява заетостта в сектора;
  
• 
  Ускорява се усвояването на средства по програма САПАРД и се увеличава националното подпомагане чрез ДФ “Земеделие”;
  
• 
  Инвестициите в сектора са насочени към осигуряване на по-добри хигиенни условия и подобряване опазването на околната среда;
  
• 
  Създадена е правната основа за отпускане на експортни субсидии за селскостопански продукти в съответствие с международните изисквания и задължения;
  
• 
  Себестойността на произвежданата в сектора продукция е висока. Изкупните цени при повечето стоки се движат в граници близки до производствената себестойност;
  
• 
  Увеличава се делът на не обработваемата земя;
  

Секторът на услугите доминира икономиката на България през разглеждания период 1998-2004 г. Прави впечатление почти тройното нарастване на номиналното изражение на БВП произведен от този сектор на икономиката – от 7 143 млн. лева през 1997 г. до 19 483 млн. лева през 2004 г. Относителният дял на услугите в БДС се увеличава от 45.9% през 1997 г. до 59.1% през 2004 г. Очертава се и прираст на заетите в сектора на услугите, които през 1997 г. са 42.7% от общо заетите в страната, а през 2003 г. са над 47%. До 2007 г. сектор услуги ще продължи да има най-голям принос при формирането на БДС, осигурявайки почти половината от растежа на БВП.

Услугите играят особено важна роля и като балансьор по текущата сметка на платежния баланс. Докато дефицита по текущата сметка се увеличава от – 54.2 милиона лева през 1998 г. до – 2841.4 млн. лв. през 2003 г., салдото на услугите бележи положителна тенденция и ръст от над два пъти – от 697.5 млн. лв. през 1998 г. до 1415.0 млн. лв. през 2003 г. Основен фактор за тази тенденция са приходите от туризъм. Туризмът доминира сред другите видове услуги и за това е разгледан самостоятелно.

Ефективността на икономическите дейности в сектора на услугите е най-висока при отрасли финанси (63% за 2003 г.), съобщения (58% за 2003 г.) и търговия (42.6% за 2003г.). С най-ниска стойност на този показател е отрасъл Транспорт (36.7% за 2003 г.). Като положителен може да се оцени фактът, че ефективността на целия сектор услуги е по-висока от тази на останалите два сектора в българската икономика.

Перспективното развитие в сектора на услугите се потвърждава и от потоците на ПЧИ по отрасли. След 2000 г. повече от половината от привлечените ПЧИ са в сферата на услугите. Два отрасъла бележат особено голям ръст на преките чуждестранни инвестиции – Транспорт, складиране и съобщения и Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги. Концентрирането на ПЧИ в научно-интензивните дейности е предпоставка за повишаване конкурентноспособността на българската икономика. Научно-интензивните дейности включват: 1) високо научно-интензивни дейности: телекомуникационни и пощенски услуги; компютърни услуги; научноизследователска и развойна дейност; 2) други научно-интензивни дейности: воден транспорт; въздушен транспорт; финансово посредничество; застраховане и пенсионни фондове (без задължително социално осигуряване); операции с имущество; други бизнес услуги; образование; здравеопазване и социална работа; почивно дело, култура и спортни дейности.

За съжаление, значимият ръст на инвестициите е от много ниска база за транспорта и съобщенията, за хотелите и ресторантите и за операциите с недвижими имоти. Това се дължи, както на закъснелия старт на инвестициите в транспорт и комуникации, така и на сравнително малкия обем ПЧИ в България на фона на десетте нови членки на ЕС и на другите кандидатки. Равнището на заетостта в научно-интензивните дейности в България също остава под средното равнище за ЕС, като се доближаваме единствено до равнището на Гърция.

Таблица 8: Равнище на заетост във високотехнологичните производства и наукоемките услуги (%)

Показател	EС-15	Дания	Великобритания	Гърция	България
Общо заети	100	100	100	100	100
Високо- и средно високотехнологични производства	7.4	11.4	6.7	2.2	5.3
Научно-интензивни дейности	33.3	44.0	40.8	22.7	22.2

Източник: „High Tech and Knowledge – Intensive Sectors Creating Employment in Europe“, European Commission, Eurostat 2003.

Съобщения и комуникации

Съобщенията и по-конкретно развитието на пазара на мобилни комуникации в страната, са причината за насочването на ПЧИ в сферата на Транспорт, складиране и съобщения. Общите приходи на сектора на мобилни услуги възлизат на 986 млн. лв. (493 млн. евро) за 2003 г., като отбелязват ръст от 19% за едногодишен период. Броят на мобилните абонати нараства с почти 50% през 2003 г., 67.6% през 2002 г. и над 100% през 2001 г. Наблюдава се и повишено търсене на услугите, предоставяни от кабелните далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми. През 2003 г. са издадени 245 нови лицензи за този вид дейност, като нарастването в обема на приходите е с 52% спрямо 2002 г., а на общия брой абонати - с 43%.

Изграждането на мрежата на втория мобилен оператор Глобул обяснява инвестициите от 2000 до 2003 г., докато през 2004 г. приходите в държавния бюджет от приватизацията на БТК подсилват ефекта от инвестициите на КОСМОТЕ в Глобул. Вива Венчърс, новият собственик на БТК, се ангажира и с 800 милиона щ.д. инвестиции до 2007 г., за да бъде достигната цифровизация от 80% съгласно договореностите между българското правителство и ЕС. Като собственик и на третия мобилен оператор в страната, Вива Венчърс най-вероятно ще направи и значителни допълнителни инвестиции, за да гарантира конкурентноспособността си и като мобилен оператор.

Другите два мобилни оператора кандидатстваха за лицензи за фиксирана телефония, и Мобилтел вече получи такъв лиценз. Орбител и други компании, които поради монопола на БТК върху фиксираната телефония се специализираха в доставка на интернет и пренос на глас през интернет платформа, вече убедително навлизат на пазара на фиксираната телефония. До края на 2005 г. следва да бъдат продадени и лицензите за трето поколение мобилни оператори.

Като положителни промени в законодателството в отрасъла можем да посочим следните тенденции. Създадени са ясни правила и процедури, регламентиращи навлизането на нови участници на пазара, чрез налагане на задължения на операторите със значително въздействие върху пазара по достъпа и взаимното свързване на мрежи, предоставянето на линии под наем и съвместното ползване на помещения и далекосъобщителни съоръжения. Облекчени са лицензионните режими и са съкратени сроковете за издаване на лицензи. Регламентиран е обхватът на универсалната далекосъобщителна услуга и механизмът за нейното финансиране, което гарантира предоставянето й в условията на пълна либерализация. Лицензирани са дванадесет нови оператора на обществени фиксирани телефонни мрежи и за предоставяне на гласова услуга.

През последните години изграждането на инфраструктура за развитие на ИКТ в България отбелязва видим прогрес в следствие либерализирането на пазара на телекомуникационни услуги. Броят на Интернет потребителите в страната нараства с над 4% през 2002 г. спрямо 2001 г. и с 40% през 2001 г. спрямо 2000 г. Скокообразното нарастване за периода 2000/2001 г. се дължи на резкия спад на цените на Интернет достъпа, както и на налагането на алтернативните и евтини начини за достъп. Вече 2/3 от домакинствата имат възможност за шириколентов достъп до интернет, главно чрез кабелен модем или LAN. ADSL все още плахо си пробива път. За разлика от 2001 г. и 2002 г., когато VoIP трафикът беше предимно международен, през 2003 г. и 2004 г. тенденцията се обърна и местният трафик бързо набира скорост. Значително се увеличават техническите възможности за доставка на високоскоростен интернет чрез изграждане на нови оптични мрежи и сателитни връзки. По тези показатели България има динамика, сравнима с новите членки на ЕС.

Въпреки положителните промени, България продължава да изостава значително по равнище на ползване на компютри и интернет както от досегашните, така и от новите членове на ЕС. Наред с финансовата причина за този негативен факт, изключително висок е броят на хората, които не ползват интернет, защото не се интересуват (39.6%), защото не могат да работят с компютър (18.9%) и защото не знаят чужди езици (24.5%). Това означава, че наред с финансовите стимули, развитието на информационното общество в България трябва да се насърчава чрез информация и обучение.

Засиленият интерес към мобилната и фиксирана телефония, както и към доставката на интернет, гарантират висока степен на конкуренция в сектора и свидетелстват за преценката на бизнеса за перспективността на отрасъла. Допълнителна динамика може да бъде придадена от правителствените програми за развитие на информационното общество – електронното правителство и оборудването на училищата и университетите с компютри подходящи за използване на високоскоростен интернет.

През 2003 г. произведената брутна продукция от транспортните предприятия, които извършват транспортни услуги срещу заплащане се увеличава с 2.0% в сравнение с 2002 г., с 15.2% в сравнение с 1998 г. и с 25.0% в сравнение с 1990 г. С най-голям относителен дял в структурата на брутната продукция по видове транспорт и през 2003 г. е сухопътният транспорт, който включва железопътния и автомобилния транспорт – 57.2%. Делът на обществения сектор намалява от 51.9% през 1998 г. на 27.7% през 2003 г., а на частния сектор се увеличава съответно от 48.1 на 72.3%.

През 2004 г. бяха извършени промени в съществуващото законодателство в различните сфери на транспорта. Те бяха необходимо условие за създаването на конкурентни условия в отделните подсектори, навлизане на частни инвестиции и хармонизация на нашето законодателство с това на ЕС. През годината беше приет Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и бяха промени Закона за гражданското въздухоплаване и Закона за пътищата. Законодателните промени на практика регламентираха възможността на частни компании да навлязат в дейностите по изграждане, управление и експлоатация на обекти в сферата на морския, сухопътния и въздушния транспорт.

Засилената инвестиционна активност в сектор Транспорт, складиране и съобщения се очаква да продължи и през следващите 5-10 години поради предстоящата приватизация и преструктуриране на транспортните компании и инфраструктура. През 2005 г. на концесия следва да бъдат отдадени морските летища в Бургас и Варна, а през 2006 г. – летищата в Пловдив и Русе. Значителният интерес към концесията е лесно обясним с динамичното развитие на туризма в страната и ежегодно нарастващите пътникопотоци през летищата, както и с очакванията тази тенденция да продължи. За 2004 г. прогнозираният брой пътници преминали през летищата във Варна и Бургас, е приблизително 2.7 млн., което е с близо 22% повече спрямо 2003 г. През следващите две години ще бъде приватизирана и националната авиокомпания “България Ер”. Присъединяването на страната към европейската инициатива “Открито небе” ще даде възможност за навлизане на евтини авиокомпании на територията на България. Това неминуемо ще даде положителен тласък и за развитието на туризма. Правителството продължава и подготовката за приватизация на БМФ и БРП, като процесът се бави поради липсата на консенсус за тежестта на компонентите в офертите на кандидатите – предложените 70% тежест за цената и само 15% тежест за инвестиционната програма ще донесат политически дивиденти, но ще затруднят развитието на сектора в краткосрочна и средносрочна перспектива. Като страна, през която преминават четири Транс Европейски коридора (4, 7, 8, 10), може да се очаква, че България ще продължи да развива транспортните услуги преимуществено.

Бизнес услугите започват да навлизат на вътрешния пазар на България и значението им за развитието на малките и средни предприятия нараства. Най-голямата координирана инициатива в областта на бизнес услугите е проектът JOBS на Министерството на труда и социалната политика, подкрепен от Програмата на ООН за развитие. От края на 2000 г. мрежата от 39 бизнес центъра, включително 10 инкубатора, на проект JOBS се грижи за развитието и укрепването на микро и малкия бизнес в страната, като усилията им са концентрирани предимно в регионите с висока безработица.

За местните предприемачи бизнес центровете на JOBS предоставят богат набор от услуги: консултации и обучения, съдействие при регистриране на земеделски производители, помощ при написване на бизнес планове, финансов лизинг за оборудване за производство и предоставяне на услуги, пазарна информация и търговски контакти с местни и чуждестранни фирми, пълен достъп до интернет, организиране на участия в местни и международни изложения, производствени помещения на преференциални цени в бизнес инкубатор за стартиращи и действащи фирми.

Министерство на транспорта също подпомага сектора на бизнес услугите чрез изграждането на мрежа от телецентрове в различни части на страната. Помощта на държавата е концентрирана в сектора в следствие на големия му потенциал и ролята, която може да изиграе за развитието на малките и средни предприятия и съответно на икономиката. Чуждите инвеститори с подходящи знания и умения също се ориентират към бизнес услугите в България предвид потенциалната голяма доходност в сектора. Като се вземе в предвид, че като цяло нишата на бизнес услугите тепърва предстои да се разработва, инвестициите в отрасъла ще гарантират високата му перспективност след присъединяването на България към ЕС.

През 2004 г. високи темпове на растеж бележат всички основни търговски дейности, като при търговията с автомобили и горива и ремонт на автомобили увеличението е най-голямо - 17.5%. Това се дължи на нарастването както в търговията с автомобили и мотоциклети - 28.2%, така и в търговията с автомобилни горива и смазочни материали - 12.9%. Търговията на едро бележи ръст от 15.1%, а при търговията на дребно и ремонт на лични вещи и стоки за домакинството увеличението е 13.7%. От наблюдаваните сектори и дейности в търговията на дребно с най-висок темп нараства търговията със стоки за домакинството и битова техника - 22.3%.

Макроикономическата стабилност и увеличеното предлагане на изгодни кредити и лизингови схеми доведоха до значително нарастване на броя на новите автомобили и стоки за домакинството продавани в България. Може да се предполага, че в следствие на стриктните екологични изисквания на ЕС, подмяната на автомобилния парк в България ще продължи с нарастващи темпове през следващите 5-10 години, ако икономическия ръст в страната се запази или ускори. Много домакинства все още се въздържат от подмяна на черна и бяла техника поради финансови ограничения, но може да се предполага, че търговията, ремонта и техническото обслужване в този сегмент също значително ще се увеличат в близко бъдеще.

Финансово посредничество

Финансовият сектор и финансовото посредничество в България са доминирани от банковата система. На територията на България оперират 35 банки, като 29 от тях са банките с лиценз за извършване на сделки в страната и чужбина и шест са клонове на чуждестранни банки. Инвестициите в отрасъл Финансово посредничество за периода 1998-2004 г. са значителни поради приватизацията на банковия сектор (2000 и 2003 г.) и поради началото на развитието на небанковия финансов сектор. Фактът, че мнозинството български банки са собственост на реномирани европейски банки дава сигурност, стабилност и перспектива на сектора.

През 2004 г. състоянието на банковата система като цяло остава стабилно, с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност и с добре функциониращ банков надзор. Към декември нетната печалба на банковата система е 434 млн. лева. Темпът на нарастване на активите до декември 2004 г. е 44% (срещу 19% за 2003 г.), докато депозитите бележат 63% ръст до декември 2004 г. (срещу 20% за 2003 г.). Ново договорените кредити през 2004 г. достигат 10122.4 млн. лева (при съответно 7160.0 и 5189.7 млн. лева ново договорени кредити за 2003 и 2002 г.). Състоянието на кредитния портфейл на ниво банкова система остава добро – 92.97% от кредитите към края на септември 2004 г. са редовни. БНБ и Министерство на финансите полагат усилия за ограничаване ръста на кредитирането, за да предпазят икономиката на страната от верижни фалити на банки по подобие на 1997 г.

През 2004 г. продължава и доброто развитие на капиталовия пазар в България въпреки все още ограничения му принос в общото финансово посредничество. Търговията на "Българска фондова борса" АД е активна, като се отчете годишен ръст в оборота, обема, пазарната капитализация и в борсовия индекс. Оборотът на "Българска фондова борса – София" АД през 2004 г. е 661 млн. лева при 176 млн. изтъргувани ценни книжа (лота), тоест увеличение на оборота с акции с 265% годишно. Обемът на търговия, отново на годишна основа, расте с 348%. Индексът SOFIX се покачи с 38% на годишна основа (от 454.34 в края на 2003 г. до 625.31 в края на 2004 г.). Въпреки че капиталовият пазар в България е едва в началото си, тенденциите за развитието му са многообещаващи.

Възходящото развитие на допълнителното пенсионно осигуряване в България дава основание да прогнозираме, че пенсионните фондове ще се превърнат в средносрочен и дългосрочен план в едни от основните институционални инвеститори в страната. Към края на септември 2004 г. нетните активи на пенсионните фондове възлизат на 682 млн. лв., което представлява ръст от 34% в сравнение с края на 2003 г.

Изводи:

• 
  Услугите произвеждат повече от половината БВП на страната и осигуряват препитание на близо 50% от заетите, привличат повече от половината ПЧИ и покриват част от нарастващия търговски дефицит;
  
• 
  Увеличават се ПЧИ в научно-интензивните услуги, което се очаква да продължи и в средносрочна перспектива и да има положително въздействия върху икономиката;
  
• 
  Добро развитие на финансовото посредничество и на финансовите услуги;
  
• 
  Равнището на заетостта в научно-интензивните услуги в България остава под средното равнище за ЕС, като се доближаваме единствено до равнището на Гърция;
  
• 
  България продължава да изостава значително по равнище на ползване на компютри и интернет както от досегашните. така и от новите членове на ЕС;
  
• 
  Забавя се приватизацията на България Ер, БМФ и БРП и отдаването на концесията на морските летища;
  
• 
  Увеличаване на ролята на държавата в подкрепа на научно-интензивните услуги – електронно правителство и снабдяване с компютри и високоскоростен интернет на училища и университети;
  
• 
  Необходимост от развитие на небанковия финансов сектор
  
• 
  Съществува опасност от прекалено бързо нарастване на банковите кредити, което може да доведе до нарушаване на финансовата и икономическа стабилност в страната.
  

Индустрията (вкл. енергетика и строителство) има силно участие в междуотрасловите връзки на българската икономика. Тя създава около половината от вътрешния пазар на не инвестиционните производствено потребявани стоки и услуги и осигурява заетост на над 700 000 души (около 20% от трудоспособното население). Промишлеността е ядрото на българската икономика и в нея е ключът към успеха за постигане на висок и траен икономически растеж.

Преходът от централно планирана икономика към пазарно стопанство оказа най-силно негативно влияние върху развитието на индустрията. Докато в рамките на СИВ България беше специализирана във високите технологии и електрониката и приоритетно развиваше тежката промишленост, след разпадането на социалистическия блок произвежданите стоки се оказаха не конкурентоспособни на международните пазари и частните предприемачи откриха конкурентни предимства за развитието на лека промишленост. Чуждите инвестиции в промишлеността използват главно евтината работна ръка в страната и също са концентрирани в хранително вкусовата и шивашката промишленост. Голяма част от предприятията от тежката промишленост фалираха поради некачествени местни суровини и нужда от внос на суровини, или бяха значително преструктурирани с помощта на чужди капитали.

Преструктурирането на индустрията беше продиктувано и от загубата на традиционните руски и арабски пазари, както и от бавното навлизане на български фирми на пазарите на развитите страни поради високите им изисквания.

През периода 1997-2004 г. създадената брутна добавена стойност от индустриалният сектор непрекъснато нараства (с изключение на 1999 г., когато има малък спад). Делът на индустрията в БДС нараства от 27.9% през 1997 г. на 30% през 2004 г.
Таблица 9: БДС в индустрията (млн. лeвa)

Показател	1997	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004
Индустрия	4 353	6 312	6 124	7 122	7 804	8 289	8 972	9878
България, % от БДС	27.9	31.5	28.9	30.1	29.6	29.1	29.7	30.0
Реален темп на изменение (%)	-12.7	11.9	-6.8	11.1	4.1	4.6	6.8	5.3

Източник: НСИ

Повишеният дял на индустриалния сектор в БДС е обусловено от динамиката на индустриалното производство през последните години, което нараства с по-бързи темпове в сравнение със средния темп на страните от ЕС25.

Ефективността в индустриалният сектор се повишава от 25.7% през 1997 г. до 31.1% през 2003 г., но въпреки това, тя остава най-неефективния сектор в българската икономика. От отделните икономически дейности най-висока е ефективността при снабдяването с електроенергия, газ и вода (42.1% за 2003 г.), следвана от добивната промишленост (39%). С най-ниска ефективност е преработвателната промишленост (27.5%).

Ефективността на промишлеността е ниска главно поради остарелите технологии и мощности в предприятията, както и поради непълноценното им натоварване. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за средното натоварване на мощностите през 2002 г. показват, че се използва само 60.3% от производствения капацитет. Натоварването на производствените мощности продължава да се увеличава в сравнение с 2001 г. (нарастването е в размер на 5.4%), като през първото тримесечие на 2003 г. показателят достига най-високото си ниво (62.4%) от началото на прехода. Въпреки тенденцията за нарастване на натоварването на мощностите, стойностите за България изостават значително от показателите за ЕС25, където се използват 80.7% от производствените мощности.

1.2.3.1. Преработвателна промишленост (ПП)

Преработвателната промишленост има най-голям дял в индустрията и на практика тя определя нейния облик (61.2 % за 2003 г.), като се очаква тази тенденция да се запази и през периода 2007 – 2013 г.

На преработвателната промишленост се падат близо 60% от общия обем на произвежданата продукция в страната и около 18% от добавената стойност. В сравнение с новите страни членки на ЕС и страните-кандидатки това е един от най-ниските проценти. За страните членки на ЕС25 средно 30% от добавената стойност се създава в преработвателната промишленост. За периода 1999–2003 г. Румъния променя дела на преработвателната промишленост в добавената стойност от 21% на 26%. Основните изводи, които се налагат са ниската степен на преработка на произвежданата продукция и изоставане в технологичното обновяване в преработвателната индустрия в сравнение със страните от ЕС.

Производителността на труда на нашата страна се оценява на около 30% от средната за страните от ЕС15. В преработвателната промишленост като цяло тя постепенно се повишава. Най-ниска е в секторите с най-висока степен на експортна ориентация и най-ниска средна работна заплата (текстил и облекло, кожи). Ниската цена на труда в тези сектори е основната причина за тяхната конкурентност, но едва ли може да се разчита на това в дългосрочен план.

В структурата на произвежданата продукция могат да се откроят производството на храни и напитки (дял 20-22%), рафинирани нефтопродукти (15-18%), производство и леене на метали (12-13%), производство на химични вещества (8-10%), производство на машини (7-8%), производство на текстил и облекло (7-8%), оборудване и домакински уреди (6-7%) и др. Добавената стойност създавана от преработвателната промишленост е съсредоточена именно в тези производства, които могат да се определят като традиционни.

Ефективността на икономическите дейности в ПП е най-висока при производството на каучук и пластмаси (44%), следвана от производството на текстил и облекло (41%), производство на оборудване и домакински уреди (39%), производство на превозни средства без автомобили (38%), производство на обработени кожи и изделия от тях (34%). На противоположния полюс са леенето на метали, производството на храни, напитки и тютюневи изделия, производството на дървен материал и изделия от него, които са с ефективност под средната за преработвателната промишленост – 27.5%. Делът на добавената стойност създавана в тези сектори (11-16 %) е значително по-нисък в сравнение със страните от ЕС25 (23-33%). Хранително-вкусовата промишленост, която има най-голям дял в структурата на преработвателната промишленост е най-ниско ефективния сектор.

Търговията с изделията на преработвателната промишленост формира облика на българската външна търговия. През последните години делът на преработвателната промишленост в износа е почти 90%, а във вноса 70%. Обемите на износа и вноса имат възходящи тенденции. Възходящи са тенденции за общите обеми на секторната търговията, но износът на непреработени изделия нараства по-бързо от този на преработените. При вноса е обратно – вносът на преработените изделия нараства по-бързо от този на непреработените. Тези тенденции очертават запазване на основния проблем на българската външна търговия – високият дял на износа на стоки със сравнително ниска степен на преработка. По всяка вероятност този проблем ще се запази и през следващите няколко години.

Структурата на износа на преработвателната промишленост до голяма степен се определя от метали и химични вещества, текстил, дрехи и влакна, като тези групи стоки формират 50% от износа през последните години.

През последните години преработвателната промишленост привлича средно по 300 000 USD преки чуждестранни инвестиции годишно. Около 30% от тях се насочват в производството на храни и напитки, около 15% в металургията, 12% в производството на химични вещества, 10% в производството на текстил и облекло. Ниският дял на ПЧИ в преработвателната промишленост показва, че ниската цена на труда в България не е решаващ фактор за привличане на чуждестранни инвеститори, влияние оказват и: ниската производителност на труда, липсата на подходяща транспортна и техническа инфраструктура и елементи на бизнес средата.

Привличането на преки чуждестранни инвестиции в индустрията и в частност в преработвателната промишленост, изисква:

• 
  Провеждане на целенасочена национална и регионалната политика за привличане на инвестиции за постигане на балансирано и устойчиво икономическо развитие чрез: подобряване на инфраструктурата, свързана с развитие на бизнеса; създаване и развитие на бизнес зони/паркове и инкубатори и други мерки;
  
• 
  Провеждане на про-активен инвестиционен маркетинг за стабилно позициониране на България на световните инвестиционни пазари и за преодоляване на конкуренцията в привличането на чуждестранни инвестиции.
  

Делът на добивната промишленост в индустрията намалява за периода 1997 – 2003 г. от 7.2% до 4.9%, като тази тенденция се очаква да продължи. В страните от ЕС25 делът на добивната промишленост създавана от индустрията е около 2-3%.

Процесите на ликвидация и преструктуриране на нерентабилните производства в добивната промишленост почти приключиха и навлизането на чужди инвеститори подобри състоянието на сектора. Ефективността на добивната промишленост (39%) е значително по-висока от тази на преработвателната (27.5%). Този факт обаче говори преди всичко за проблемите на преработвателната промишленост, а не за перспективите за развитие на добивната промишленост.

1.2.3.3. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия

Делът на снабдяването с електроенергия, газ и вода, както и на строителството в добавената стойност показват тенденция за постепенно нарастване, като достигат съответно 19.1% и 14.9% за 2003 г. Ефективността при снабдяването с електроенергия, газ и вода (42.1% за 2003 г.) е най-висока от целия индустриален сектор, като се очаква това да се запази и през следващите години. Темпът на изменение на производството в сектор “Строителство” (12.9% за 2004 г.) расте значително по-бързо спрямо страните от ЕС 25 (1.0% за 2004 г.).

Инвестициите в отрасъла възлизат на близо един милиард щатски долара поради приватизацията на седемте електроразпределителни дружества и поради масираните инвестиции в газифицирането на големите градове на страната. Навлизането на европейски капитал в този сектор на икономиката гарантира високо качество на предлаганите услуги и успешна интеграция на българската енергетика с европейската след 2007 г. В следствие на преструктурирането на отрасъла се очаква заетите в електроразпределителните дружества да намалеят през следващите няколко години, а заетите в изграждането и поддържането на газопреносната мрежа – да се увеличат. Приходите и печалбата и от двата вида дейности се очаква да нараства в краткосрочна перспектива поради нарастващата цена на електроенергията и прогнозираното увеличение на потребителите на природен газ. Ускореното либерализиране на електроенергийния и газов пазар се вписва и в изграждането на общия пазар на услуги на ЕС, което е и една от целите на Лисабонската стратегия. Предстои да бъдат реализирани и необходимите енергийни инфраструктурни проекти, които ще запазят и разширят водещата роля на България в рамките на регионалния енергиен пазар на ЮИЕ и ще осигурят пълноценното и ефективно участие в общия енергиен пазар на ЕС и към 2010 г. в създаващия се Евро-средиземноморски енергиен пазар.

1.2.3.4. Енергийна ефективност

Българската икономика се отличава с висока енергоемкост и заема последно място между страните – членки на ЕС. Данните на Евростат за относителното енергийно потребление, измерено като количество първични енергийни ресурси за единица БВП (тона нефтен еквивалент/1000 евро), показват че българската икономика потребява около девет пъти повече енергия в сравнение с ЕС25.

Въпросите за повишаване на енергийната ефективност и насърчаването на енергоспестяването и въвеждането на енергоспестяващи технологии се явяват едно от най-сериозните предизвикателства в настоящия и следващия период на развитие на страната ни. Всички основни документи, касаещи приемането ни в ЕС – Редовния доклад за прогреса на България в процеса на присъединяване 2003 г., Пътната карта на България и Партньорството за присъединяване, също отбелязват, че “енергийната ефективност и повишеното използване на възобновяеми енергийни източници продължават да предизвикват загриженост, като остават твърде ниски”. Същевременно се подчертава необходимостта от целенасочени практически стъпки за намаляване на енергийния интензитет на българската икономика. Мерките в тази насока са непосредствено свързани и с изпълнение целите на Европейската стратегия за сигурност на енергоснабдяването и опазването на климата.

Създавайки около 30% от БВП, индустрията продължава да бъде най-големия потребител на първични енергоносители, горива и енергия и консумира 38.2% от крайното енергийно потребление в страната. Най-големите енергийни консуматори в сектора (по данни на НСИ за 2002 г.) са: черната металургия – 22%, химическата индустрия – 28%, производството на изделия от неметални минерални суровини – 16% и хранително-вкусовата промишленост – 9%. В повечето отрасли на икономиката са налице остарели и енергоемки технологии и оборудване. Специфичната енергийна консумация за производството на единица продукция превишава с около 15-30%, а в редица случаи и повече, тази в страните от ЕС.

Групата на МСП (99.7% от всички предприятия) има значителен дял в крайното енергийно потребление. Необходимо е развитието на МСП да се обвърже с мерки и практически действия за повишаване на енергийната ефективност, насърчаване на енергоспестяването и увеличаване относителния дял на използваните възобновяеми енергийни технологии от МСП. Мерките в сектора имат ключово значение за намаляване енергийната наситеност на икономиката ни и за повишаване на нейната конкурентноспособност

Анализът на съществуващите условия и фактори, формиращи средата за повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на енергоспестяващи технологии и практики, показва редица негативни тенденции. Администрацията подценява значението на местното устойчиво енергийно планиране и насърчаването на инвестициите за създаване на нови микро и МСП, базирани на развитие на енергоефективни услуги и практики и оползотворяване на местните възобновяеми ресурси, като фактор за решаване на някои диспропорции и за ускоряване на икономическото и устойчиво развитие на регионите и общините. Липсва стратегия и инструменти за насърчаване на възобновяеми технологии с потенциал за развитие у нас, които не са свързани с добива на електрическа енергия, но имат пряко отношение към устойчивото развитие. Няма механизми и инструменти за насърчаване на публично–частното партньорство в областта на енергоспестяването, възобновяемите енергийни технологии и опазването на климата.

На фирмено ниво проблемите са още по-сериозни. Обновяването на остарелите и енергоемки технологии и оборудване в сравнително кратък период не е по силите и възможностите на значителна част от МСП. В част от мениджърите съществува предубеждение, че инвестициите за повишаване на енергийната ефективност е свързано основно с високи разходи и с авангардни технологични решения, поради което те са подходящи и присъщи за високоразвитите страни. Банките нямат адекватен подход към финансирането на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни технологии, защото ги оценяват като високо рискови.

Липсват достатъчно подготвени кадри в областта на разработването, финансирането и управлението на проекти за енергийна ефективност и възобновяемите енергийни технологии. Мерките за енергийни обследвания, сертифициране и енергиен мениджмънт не са задължителни за преобладаваща част от МСП. Предприятията не са информирани и подготвени за участие в предстоящия регионален и общия либерализиран енергиен пазар на ЕС и търговията с квоти за емисии на парникови газове

Потребителите не познават в достатъчна степен и/или подценяват ролята и ползите от възможните мерки за енергоспестяване. Липсват програми и инструменти за смекчаване на въздействието върху МСП и домакинствата, което ще има въвеждането/увеличаването на налозите върху минералните горива и електрическата енергия.

• 
  Необходимост от технологично обновяване и активно привличане на инвестиции в индустрията;
  
• 
  Производителността на труда постепенно се повишава. Най-ниска е при групите стоки с най-висока степен на експортна ориентация и най-ниска средна работна заплата;
  
• 
  Производствената структура е стабилизирана, като добавената стойност е съсредоточена в производството на храни и напитки, текстил и облекло, леенето на метали, в производството на оборудване и домакински уреди, рафинирани нефтопродукти и химични вещества;
  
• 
  ПП формира облика на българската външна търговия. Запазва се обаче основният проблем на външната търговия – висок дял на износа на стоки със сравнително ниска степен на преработка;
  
• 
  Налице са остарели и енергоемки технологии и оборудване в предприятията на повечето отрасли на икономиката;
  
• 
  Преобладаващата част от предприятията в страната са неподготвени и недостатъчно информирани за участие в предстоящия либерализиран енергиен пазар и търговията с емисии;
  
• 
  Съществува необходимост от предприемане на практически стъпки за намаляване на енергийния интензитет на българската икономика чрез повишаването на енергийната ефективност. енергоспестяването и повишеното използване на възобновяеми енергийни източници.