Програма развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013

Инвестициите са важен и определящ фактор за постигнатия икономически растеж в България през последните години, за интензивното развитие на националната икономика.

За периода 1997 – 2004 г. брутните инвестиции (бруто капиталообразуване в основен капитал - БООК), нараснаха близо 4 пъти достигайки 4 млрд евро. През 2004 г. инвестициите по съпоставими цени нараснаха с 12.0% спрямо предходната година и достигнаха относителен дял от 20.9% в общия обем на БВП. Приносът на инвестициите е над 3% за постигнатия 5.6% икономически растеж през 2004 г.
Графика 4: Бруто капиталообразуване в основен капитал в млрд.евро и % от БВП

Ролята на инвестициите за растежа се задълбочи и през 2005 г. и в края на полугодието беше отчетен икономически растеж от 6.2%, като брутото капиталообразуване в основен капитал нарасна реално с 13.4% и достигна относителен дял от 22.1% в общия обем на БВП. Последните прогнози на Евростат са за достигане на относителен дял от 22.4% за 2005 г. и 23.5% за 2006 г., илюстрирано на следващата графика.

При сравнение на България със страните членки на ЕС по дял на инвестициите (БООК) в БВП за периода 1998-2004 г., се очертава тенденцията на растеж, като след 2003 г. страната ни е с незначителна преднина в сравнение с 15-те и 25-те страни на ЕС по разглеждания индикатор. За 2004 г. страната ни е в по-лоши позиции спрямо страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), с изключение на Полша. За 2004 г. водещи страни са Естония (с дял от 28.4%), Латвия (27.8%) и Чехия (26.9%). За периода 1998-2006 г., делът на инвестициите в БВП за 15-те и 25-те страни членки на ЕС показват близки стойности, като за 2006 г. прогнозата е за дял от 20.1%, при 23.5% за България и 32% за водещата позиция на Латвия.
Графика 5: Бруто капиталообразуване в основен капитал за страните от ЕС и ЦИЕ, (% от БВП)



Източник:Евростат

Аналогични са и тенденциите за позициите на България по измервания индикатор от Евростат за делът в БВП на инвестициите в частния сектор (БООК), илюстрирани на таблица 21.

По данни на БНБ, преките чуждестранни инвестиции в страната за 2004 г. възлизат на рекордните за последните 13 години 2278.2 млн. евро (11.7% от БВП), като подобряват предишното най-високо ниво от 1850.5 млн.евро (или 10.5% от БВП) за 2003 г.

Преките чуждестранни инвестиции за първите осем месеца на 2005 г. са в размер на 982.6 млн.евро (4.6% от БВП) при 1144.8 млн. евро (5.9% от БВП) за същия период на 2004 г. По ниският приток на чуждестранни инвестиции за първите осем месеца на 2005 г., в сравнение със същия период на миналата година, е основно поради структурата - няма сключени приватизационни сделки. Този факт показва нарастване на инвестициите на зелено и за разширяване на производствата, в сравнение с предходната година.
Графика 6: Преки чуждестранни инвестиции, млн.евро

Забелязва се тенденция за увеличаване на частта на чуждестранните инвестиции в отрасли, които не са експортно ориентирани: финанси, телекомуникация, вътрешна търговия. Намаляват инвестициите в преработващата промишленост, която традиционни е експортно ориентирана. През 2004 г. преработващата промишленост е привлякла само 17.4% от всички ПЧИ. По предварителни данни, за същата година в преработващата промишленост на Унгария са вложени 27% от ПЧИ, а в Словакия – 54%.

За периода 1998-2004 г. секторите, привлекли най-много преки чуждестранни инвестиции (общо 92%) са: Преработваща промишленост – 29.5% ; Търговия, ремонт и техническо обслужване – 20.1%; Финансово посредничество – 14.1%; Транспорт, складиране и съобщения – 12.%; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода (енергетика) 9% Операции с недвижими имоти, наемо-дателна дейност и бизнес услуги -7.2%

За периода 1992 – 2004 г. чуждестранните инвестиции “на зелено” и тези за разширение са около 7 млрд. щ.д. и имат дял от 68.6 % от общия обем ПЧИ за периода.

През 2004 г. най-големи са инвестициите в електроенергетиката и телекомуникациите - общо около 46% от ПЧИ за 2004 г. по линия на приватизацията като нови инвеститори в страната.

ПЧИ от приватизация отбелязват рекордна стойност от 1.2 млрд. щ.д. през 2004 г. (по предварителни данни от БНБ) и същевременно най-висок дял от около 48% в общия обем на чуждестранните инвестиции, в сравнение с предходните години.

За периода 1998-2004 г., инвестициите от страните–членки на ЕС 25 са над 82% от общият обем на чуждите инвестиции. По страни, за периода 1998-2004 г., най-много са инвестициите от Австрия (15.6%), Гърция (11.2%), Холандия (9.5%), Италия (8%) и Германия (7.1%).

Регионалната структура на ПЧИ показва, че за периода 1992-2004 г. от общо реализирани чуждестранни инвестиции (около 10 млрд.щ.д.), повече от 57% са съсредоточени в област София-град, следвани от Варненска (8.6%), Пловдивска област (7%) и Софийска област (5.1%). София-град е предпочитан регион от инвеститорите основно поради добре изградената инфраструктура и наличието на висококвалифицирани кадри. За 13 годишния период, 15 области имат дял под 1% от общия обем на чуждестранните инвестиции, а с най-голямо изоставане са областите – Силистренска, Кърджалийска и Кюстендилска.
1.4.2. Конкурентни позиции и перспективи за привличане на чужди инвестиции
В България, постигнатият обем на преките чуждестранни инвестиции представляващи 11.7% от БВП за 2004 г. и 10.5% за 2003 г. , е най-високото ниво спрямо останалите страни в ЦИЕ.

След 2001 г. и особено през 2003 и 2004 г. позициите на страната ни спрямо останалите страни в Централна и Източна Европа се променя. България се придвижва до 3-то място през 2003 и 2004 г. между страните в ЦИЕ по чуждестранни инвестиции на глава от населението, като за 2004 г. достига 292 евро, след Чехия и Естония, изравнявайки се с Унгария⁵.

За периода 1992-2003 г. по комулативни стойности на ПЧИ на глава от населението България показва подчертано изоставане спрямо страните на ЦИЕ и Хърватия. За периода 2001-2004 г., в сравнение със страните от Централна и Източна Европа, България заема 7-мо място по разглеждания показател, като изпреварва страни като Полша, Литва, Румъния и други.

Германия, Холандия, Австрия и Франция са най-големите инвеститори в Централна и Източна Европа.

Резултатите от прогнозно изследване на UNCTAD´s Global Investment Prospects Assessment (GIPA) за потоците на ПЧИ, извършено чрез допитване на експерти, транснационални компании и инвестиционни агенции за периода 2005 -2008 г., показва, че привлекателните сектори са: услугите - информационните и комуникационни технологии, транспорта и свързаните с туризма услуги, комуналните услуги; следвани от производствения сектор –електроника и електротехника, машиностроене и металообработване; и в добивната промишленост – минна и петролна промишленост.

Направените изводи са в пълно съзвучие и с изводите и препоръките в доклада на Делойт и Туш, изготвен по поръчка на Министерството на икономиката през 2005 г. за най-перспективните сектори за привличане на инвестиции в България, които в голяма степен се покриват с потенциалните интереси на инвеститорите, от горецитираното прогнозно изследване.

При тези благоприятни тенденции изразени от потенциални стратегически инвеститори е наложително през следващите години да отговорим на този интерес и да поддържаме и подобряваме постигнатия размер на привлечените инвестиции, предимно като инвестиции на зелено и разширяване на съществуващи производства, поради приключващата приватизация. Необходимо е да се създаде по-благоприятен инвестиционен климат, за да бъдем притегателен център за инвеститорите в региона.

Този приоритет изисква и адекватна целенасочена маркетингова политика, особено за привличането на стратегически и големи транснационални компании, за привличане на чужди инвестиции в сектори с висока и средна норма на добавена стойност.

Качеството на човешките ресурси и относително ниските работни заплати все още са едно от основните конкурентни предимства на българската икономика, според направените проучвания всред чуждестранните инвеститори. То се основава преди всичко на доброто качество на образованието, наличието на известна гъвкавост на пазара на труда и сравнително доброто съотношение между цената на труда и квалификацията.
1.4.3. Разходи за придобиване⁶ и придобити дълготрайни материални активи (ДМА)

Настъпилите структурни промени в икономиката и установяването на пазарни условия влияят положително върху инвестиционната активност на стопанските субекти. През периода 1998 – 2004 г. почти не се променят вече установените съотношения на разходите за придобиване на ДМА между отделните икономически сектори в страната. Запазва се формиралата се тенденция на насочване на по-голяма част от инвестициите към сектор „Услуги“, чийто относителен дял в общия обем на инвестициите от 1998 до 2004 г. се движи между е 54.6 и 58%. През периода 1998-2003 г. разходите за ДМА в индустриалния сектор нарастват от 36.3 до 42.2%, а през 2004 г. спадат до близо 41%. В аграрния сектор – разходите за ДМА се запазват в границите между 2.0 до 3.2%, като през 2004 г. се наблюдава спад с около 1 пункт.

През периода 1998 – 2003 г. вложените инвестиции в частния сектор непрекъснато нарастват - от 48.8 до 74% от общо направените разходи за ДМА в страната.

За последните 5 години, от 2000 до 2004 г. разходите за придобиване на ДМА показват стабилна тенденция за нарастване, като от 5 409 млн. лв. през 2000 г. достигат 8 503 млн. лв. през 2003 г., или се увеличават с 57.2% по текущи цени, а за 2004 г. (по предварителни данни) са с 2.2 % по-малко от предходната.

За последните 5 години, от 2000 до 2004 г. кумулативните разходите за придобиване на ДМА по сектори на икономиката , като относителен дял от общите инвестиции в страната са както следва: Преработваща промишленост – 23.9% ; Транспорт, складиране и съобщения – 20.3%; Търговия, ремонт и техническо обслужване – 14.8%; Финансово посредничество – 14.1%; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода (енергетика) 10%; Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги -5.7%; Строителство - -5.5%.
Графика 11: Разходи за придобиване на ДМА по икономически сектори, млн.лв., 2000-2004г.

Източник:НСИ
За първото полугодие на 2005 г. разходите за придобиване на ДМА показват тенденция за нарастване, спрямо предходния период и достигат 4255 млн. лв., като най-голям относителен дял имат секторите: Транспорт и съобщения - 22.8%, Преработваща промишленост - 20.6%, “Търговия и ремонт“ - 13.1%, “Енергетика“ - 10.3%, “Хотели и ресторанти“ - 6.6%, “Операции с имущество и бизнес услуги“ - 5.4%, “Строителство“ - 5.0%.

Регионалното разпределение на инвестициите в ДМА показва изключителен подчертан дисбаланс. Югозападният район(ЮЗРП) се отличава с най-високите инвестиционни разходи – над 52% за 2003 г., което се обуславя от столицата /с инвестиции близо половината от тези в страната/, като отбелязва спад от близо 7 пункта в сравнение с 2000 г.

През последните години в останалите райони на страната се наблюдава тенденция на нарастване на направените разходи за придобиване на ДМА, но крайно недостатъчна за доближаване до водещите позиции на ЮЗРП(столицата). Най-ниско ниво на направени разходи за ДМА е отбелязано в Северозападен район – 5% от общите инвестиции за 2003 г., независимо от тяхното двойно нарастване спрямо 1999 г.

Пространствената локализация на местните и чуждестранни инвестиции в България през годините следва модел, изразяващ предпочитанията на инвеститорите да избират региони, които са силно урбанизирани, с добре развита инфраструктура и квалифицирани човешки ресурси.

В заключение може да се обобщи, че след 1998 г. се наблюдава непрекъснато нарастване на инвестиционните разходи, в резултат на оживление на частните инвеститори, породено от стабилността на финансовата система и подобреното инвестиционно кредитиране, от започналият процес на привеждане на инфраструктурата и енергийните мощности в съответствие с европейските изисквания и др.

Увеличаването на размера както на направените разходи за придобиване на ДМА, така и на придобитите ДМА през последните години е следствие от направените вътрешни инвестиции на фирмите, породени основно от предстоящото членство на България в ЕС и въвеждането на европейското законодателство и изисквания към произвежданите стоки и услуги. Осъзнавайки това, българските мениджъри активно работят за внедряването и прилагането на европейските изисквания, което от своя страна ще повиши тяхната конкурентноспособност и ще улесни достъпа им до Общия европейски пазар.

Чрез реализирането на нови инвестиции за технологично обновяване на производството си, производствените компании в страната увеличават своята конкурентноспособност и експортната насоченост на продукцията си. Направените проучвания⁷ сочат, че основните фактори стимулиращи инвестиционната активност на българските предприятия в промишлеността степенувани по важност са:

1. Търсенето на продукцията, което има най-стимулиращо влияние, като се има предвид степента на използване на оборудването и перспективите за продажби;

2. Финансовите ресурси и очакваните печалби, разбирани като достъпа до ресурси за инвестиции и тяхната възвращаемост;

3. Техническите фактори, като се има предвид технологическите разработки, достъпа до работна сила и нейното равнище спрямо новите технологии, както и техническите условия, създадени от обществените институции, при които се дава разрешение за инвестиции.
1.4.4. Насоки за развитие на политиката за насърчаване на инвестициите

Ключов фактор за постигането на приоритетите за ускоряване на икономическия растеж и поддържането на стабилна външна финансова позиция на страната е активната инвестиционна политика чрез:

• 
  Привличане на инвестиции “на зелено” и разширение във високотехнологични производства и услуги като: информационни и комуникационни технологии, електроника и електротехника, автомобилостроене, инвестиции в нови енергийни източници и екология, в наука и образование, и други, определени като високопроизводителните сектори на икономиката;
  
• 
  Насърчаване на инвестициите в иновации и високотехнологично оборудване, особено за стартиране и развитие на МСП;
  
• 
  Насърчаване на големи и приоритетни инвестиционни проекти в сектори с висока добавена стойност, за модернизация на инфраструктурата и т.н;
  
• 
  Провеждане на целенасочена регионалната политика за привличане на инвестициите за постигане на балансирано и устойчиво икономическо развитие и високо ниво на заетост и доходи;
  
• 
  Подобряване на бизнес инфраструктурата и на професионалната квалификация на работната сила в съответствие с потребностите на инвеститорите, с особено внимание към икономически изостаналите региони на страната;
  
• 
  По-нататъшно подобряване на общата административна, нормативна и финансова среда за местните и чуждестранни инвеститори;
  
• 
  Провеждане на про-активен инвестиционен маркетинг за стабилно позициониране на България на световните инвестиционни пазари
  
• 
  и други в съответствие със Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България.