Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe


Пространствени измерения на икономическото развитие, базирано на ресурсите



страница12/20
Дата30.07.2018
Размер2.56 Mb.
#77456
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   20

3.4.Пространствени измерения на икономическото развитие, базирано на ресурсите


Икономическото развитие следва пространственото структуриране на територията и предложения полицентричен модел с неговите центрове и оси на развитие, мобилизира ресурсите, съобразно потенциала им и изискванията за постигане на социално сближаване и екологична устойчивост, като създава конкурентноспособни икономически активни зони.

3.4.1.Селско и горско стопанство - състояние, цели, перспективи за развитие


Селско стопанство

След присъединяването към ЕС, България се конкурира на общия европейски пазар с едни от най-силно развитите икономики. За разлика от нас, в тези държави се прилага модерна система за управление на земите, включваща поземлено банкиране, комасация и мерки за подобряване на живота в селските райони.

Проблемът с разпокъсаността на имотите, недоизградената и амортизирана инфраструктура в селските райони е базов за България. Доказана е необходимостта от нова правна рамка, осигуряваща условията както за уедряване на земята, така и за комплексното й устройство.

Втората проблемна сфера са хидромелиорациите. Те са важна част от планирането в селскостопанските територии, наред с разположението и формата на имотите и поддържането на селскостопанската пътна мрежа. Заедно с реституционния процес, беше разрушена институционалната рамка на хидромелиоративната система, което доведе до разрушаване на напоителните системи и драстично намаляване на напояваните площи. Това е основната причина за слабите позиции на интензивното ни земеделие. Това е в разрез и с увеличаващите се рискове от климатичните промени. Към момента липсва стратегия за развитие на хидромелиорациите. Осъзната е необходимостта, но липсва политика за интегрирано развитие на земеделските територии с другите видове – урбанизирани, екологични, горски, водни, транспортни.

Близка проблемна сфера е инфраструктурата за предпазване на земеделските земи и националната инфраструктура от вредното въздействие на водите. Отводнени са и са подобрени условията за използване на над 1,5 млн. дка земеделски земи. От заливане се предпазват над 1,4 млн. дка земеделски площи, населени места, стопански и др. обекти и национална инфраструктура. Това са количествените факти. Качествената оценка е негативна - критично физическо състояние на част от съоръженията, стари и амортизирани отводнителни системи с недостатъчен капацитет, системни дефицити в ресурсите за възстановяване, реконструкция и поддържане. Този негативен списък продължава с още тревожни констатации:


  • Концесии за добив на инертни материали са довели до множество нарушения на естествени речни русла и увеличени рискове от брегова ерозия и наводнения;

  • Инженерната сигурност на много диги е нарушена от неправомерно направени проходи;

  • Недостатъчна е координацията между ведомствата, имащи отношение към предпазването от вредното въздействие на водите.

След сътресенията при възстановяване на земите и изчезването на старите стопански субекти, много земи бяха изоставени и пустееха. В резултат на стимулиращата роля на директните плащания, се формира трайна тенденция към намаляване на дела на необработваната земя (до 8% през 2010).

Сред производствените дейности в аграрния сектор, имащите решаващо значение за уязвими периферни райони са: ориенталския тютюн в Източни Родопи, овощарството в ЮЗР и СЦР, биологичното земеделие. Тютюнът е основен поминък за 60 000 семейства в район от 600 km2. Отсега е необходима политика/алтернатива за след 5 години, когато това производство се закрива. Овощарството е с признаци за възраждане след драстично свиване през последните 10 години (над 50%). Подобрени сортове, облекчени технологии на отглеждане и благоприятна пазарна конюнктура са стимулиращите фактори, които следва да се оползотворят от традиционните овощарски райони. Биологичното производство в България е в начален стадий. След осуетената национална програма за биологично земеделие (в сегашния планов период), следва да се намери решение за този неоползотворен ресурс.

Обобщени, проблемите на аграрния сектор с пространствени измерения, са:


  • Раздробена собственост и бавен процес на уедряване за по-ефективно използване на плодородните земи;

  • Неоползотворен потенциал за поливни земи, амортизирани хидромелиорации;

  • Обезлюдяване и застаряване в повечето селски райони; Силна уязвимост и от прекомерна зависимост от земеделие;

  • Загуба на почвеното плодородие от водна и ветрова ерозия, монокултурно земеделие, засоляване, вкиселяване и механична деградация;

  • Силно амортизирана и/или липсваща основна инфраструктура (пътища, ВиК) в селските райони.

Стратегията за развитие на аграрния отрасъл и селските райони в Р.България до 2020 г. предлага като основна цел конкурентноспособно, щадящо околната среда земеделие и жизнеспособни селски райони, осигуряващи условия за достоен труд и живот.

Основните насоки и действия са:



  • Осигуряване на хранителна сигурност и производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси чрез въвеждане на иновации;

  • Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие;

  • Възстановяване и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура, осигуряваща ефективно ползване на водата (ниски загуби), достъпни цени, добро управление;

  • Възстановяване и реконструкция на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите;

  • Насърчаване развитието на биологичното земеделие - възможностите за разнообразяване на земеделските дейности в някои райони на страната, застрашени от обезлюдяване; особено подходящо за районите, които в голямата си част са екологично чисти и с уникална природа. Съчетаването на биоземеделие с природни дадености е ресурс за екотуризъм и база за устойчива местна икономика;

  • Уедряване на земеделските земи – нови регулации за комасация, проекти за уедряване (с включване на държавни и общински фондове), Очакван резултат - уедряване на земеделските парцели и намаляване на пустеещите земи;

  • Равномерното развитие на отделните направления в растениевъдния сектор - насърчаване на интензивни производства – зеленчукопроизводство, плодове и ядки;

  • Подпомагане на производства в чувствителни райони;

  • Устойчиво използване и управление на природните ресурси – стимулиране на практики, допринасящи за адаптиране към изменението на климата и съвместими с опазването и подобряването на околната среда, природните ресурси, почвата и генетичното разнообразие;

Водещ принцип в политиката за развитие на селските райони е опазването на почвеното плодородие на земите и преодоляване на последиците от измененията в климата, за намаляване на ерозионните процеси и процесите на опустиняване чрез подходящи хидромелиоративни мерки. Това ще подпомогне решаването на част от проблемите по изхранването на населението.

Земите от най-висока категория следва да бъдат обект на стриктно опазване от действия по промяна предназначението и урбанизиране. Поземлените ресурси, традиционният земеделски ландшафт и биоразнообразието са част от националното богатство на страната. Тяхното опазване, възстановяване и подходящо управление са главната цел за устойчивото развитие на селските райони в България.



Горско стопанство

Българските гори осигуряват около 85% от водния отток в страната или около 3.6 млрд м3 ресурс от чиста питейна вода. Те са в основата на „зелената“ икономика и имат значителна роля за намаляване емисиите от парникови газове в атмосферата, поглъщайки въглеродния диоксид.

Управлението на българските гори е ключов фактор за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие у нас. Земите и горите от ГФ на България съхраняват над 80% от защитените растителни видове, над 60% от застрашените от изчезване животни, осем от дванадесетте ландшафтни комплекса, определени в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие и популациите на 43 световно застрашени вида. Около 10% от тяхната площ, попада в границите на защитените територии. С тях се свързва началото на българското природозащитно законодателство и дейността по опазване на природата.

Устойчивото управление на горите и опазването на биоразнообразието създава допълнителни възможности за поддържане атрактивността на селските райони и развитието на дейности, създаващи заетост, чиито потенциал все още не е използван пълноценно. Българският горски сектор изпълнява и редица други социални функции като осигурява достъп до среда за рекреация и туризъм.

Високият природен потенциал за производство на дървесина, доброто стратегическо местоположение за дърводобивна промишленост, високото търсене на дървесина в България и в съседните страни, са предпоставка за развитие на дейности, осигуряващи доходи от продажби, сред които са продажбата на дървесина, ловните ресурси, дървопреработка и производство на биомаса.

Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор в България 2006-2015 г. се стреми към: към постигане на целта за устойчиво управление и многофункционално стопанисване на горите, насочено към развитие на икономически жизнен сектор, допринасящ за регионалното развитие, особено на селските райони.

Многоаспектното ползване на горите предполага и много насоки за развитие и действия:


  • Стопанисване – увеличаване на залесените площи, подобряване на състоянието на горите;

  • Защита – подобряване на устойчивостта и здравословното състояние на горите, вкл. адаптивността им към климатичните промени и антропогенните натоварвания;

  • Опазване от пожари – намаляване на риска от пожари и създаване на предпоставки за навременно откриване и потушаване на горските пожари;

  • Охрана – създаване на нов модел за охрана на горите от посегателства и нарушения;

  • Ползване на дървесина – създаване на нормативни, технически и технологични условия за ползване на дървопроизводствения потенциал на горите и подобряване на средообразуващите им функции;

  • Биологично и ландшафтно богатство – опазване и възстановяване на компонентите на биологичното и ландшафтно разнообразие чрез интегриране на консервационни цели в горскостопанските практики и природосъобразно управление на горите;

  • Туризъм и рекреация – развитие и използване на туристическия потенциал на горите; интегриране на туризма с традиционните дейности по управление на горите;

  • Социални функции – увеличаване на заетостта в сектора и на социалните ползи на горите;

  • Горска индустрия – развитие на конкурентоспособна горска индустрия за преработка на дървесина и производство на изделия с висока принадена стойност;

  • Недървесни продукти и ловни стопанства – създаване на нормативни и организационни условия за устойчиво използване на лечебни растения, гъби и горски плодове; подобряване на състоянието и популациите в ловните стопанства.

Отчитайки очакваното въздействие на измененията в климата върху територията на България, изразяващо се в трайно засушаване и опустиняване, е необходимо използването на стопанските функции на горите да бъде съобразено с тяхното опазване, ограничаване износа на широколистна дървесина и възстановяване на широколистните гори.

3.4.2. Национални средоточия на производствени и бизнес дейности – добивна, енергийна, преработваща, логистична


Важни за устройството на националната територия са основните средоточия на икономически дейности извън населените места, от добивната и преработващата индустрия, които имат концесионни договори и запаси (и за периода след 2020 г.).

Добивна индустрия

Добив на въглища19.

Този добив се осъществява главно в рудниците на “Марица изток”. Площта им е около 240 km2. Освен, че е най-големият обект в Югоизточна Европа, рудниците са и най-големият работодател в страната. Минният комплекс работи в тясно единство с трите топлоцентрали в затворен цикъл.

За съжаление, мащабите в производствените габарити е съпътствано и от значимите мащаби на екологични проблеми – най-големите засегнати територии със забавена рекултивация и най-големият прахов замърсител в страната. Практиката в решаването на този проблем показва различни подходи, но предпочитан вариант от местното население през последните години е паричното обезщетяване и заселване в друго населено място.

Друга локализация е Пернишкият въглищен басейн – мини открит въгледобив, които снабдяват ТЕЦ Перник и ТЕЦ Бобов дол. Основните насоки отново са свързани с възстановяването на нарушените ландшафти от добивна дейност, поетапната рекултивация и вторичното използване на засегнатите терени.



Добив на руди на цветни метали

В страната функционират два стопански субекта “Асарел Медет” АД и “Елаците Мед”АД добиващи медни и злато-съдържащи руди. Освен добив те осъществяват и обогатяване на рудите. Основен проблем след изземане на рудните маси е рекултивацията на терена и обезопасяване на хвостохранилищата. И двата субекта са свързани технологично с медодобивния завод “Аурубис България” край Пирдоп.

Оловно-цинковите руди се добиват по подземен способ от 4 минни компании – „Руд метал”, „Горубсо-Златоград”, „Горубсо-Лъки”, „Горубсо-Мадан”, като флотационните фабрики са Рудозем, Маджарово, Лъки, Устрем. Производството на цветни метали се осъществява в Кърджали и Пловдив (главно олово, цинк, злато, сребро, платина и др.)

Аналогично на аграрната политика и политиката по отношение на подземните богатства има ясни социални, екологични и икономически измерения. Затова изисква интердисциплинарен подход и междуведомствена координация. Добивът и преработката на подземни богатства създава рискове за околната среда и често причинява увреждания, изразяващи се в замърсяване на въздуха (предимно прах), на почвата и водата, трайно нарушава релефа и ландшафта. Всичко това се случва, независимо, че минните разработки са специален предмет на екологичното законодателство.

В дългосрочен план, мерките по преструктуриране на сектора и осигуряване на алтернативна заетост следва да включват и отстраняване на последиците от добивната дейност.

Енергетика

Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика с ясно изразена външнотърговска насоченост. България разполага с разнообразен електропроизводствен микс, включващ ядрени, термични и ВЕИ (водни, вятърни и слънчеви централи). Общата енергийна зависимост на страната постепенно намалява – от 52,5% през 2008 до 40,2% през 2010 г. (най-вече заради намалената стопанска дейност).

Основен местен ресурс са лигнитните въглища. Залежите на природен газ са скромни, но все пак създават буфер за ограничаване на ценовите скокове. Ядрената енергия се отчита за местен източник и в значителна степен допринася за подобряване на енергийната независимост. Производството на електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин от топлофикационните централи е с тенденция за повишаване, след привеждане в съответствие с европейските изисквания на производствените им мощности. Мерките за стимулиране на енергийната ефективност, насърчаване на ВЕИ и изграждане на нови мощности (ТЕЦ и АЕЦ) ще се отразят положително на показателя за енергийна зависимост, но не и в краткосрочен период.

Основните приоритети в Енергийната стратегия, свързани с пространственото планиране и опазването на околната среда се свеждат до гарантиране сигурността на доставките на енергия; достигане на целите за възобновяема енергия и повишаване на енергийната ефективност.



Преработваща индустрия

Производство на рафинирани нефтопродукти

Основен обект с национално значение в производството на рафинирани нефтопродукти е "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД, който е най-голямото нефтопреработващо предприятие на Балканския полуостров. Дружеството е структуроопределящо за националната икономика.

България разполага с добри алтернативни енергоизточници - ветроенергийни ресурси, значителен слънчев потенциал, и ограничен планиран ръст на мощностите за производство на енергия от биомаса до 2020 г. Пряко въздействие върху земеползването оказват и мерките за насърчаване на употребата на биогорива в транспорта, което се очаква да доведе до по-мащабно производство на биогорива и до по-широко приложение на биомаса.

Химическа промишленост

Стратегически и експортно ориентирани производства са:



  • Производство на соди (калцинирана, каустик и бикарбонат), базирано на каменна сол, варовици и чисти води в Девня; предимно експортна насоченост,

  • Торове и препарати за растителна защита – “Неохим”- Димитровград, “Агрополихим”- Девня и “Агрия”- Пловдив;

  • Фармацевтични и козметични изделия - "Софарма" АД, "Биовет" АД, "Балканфарма Троян" АД, "Балканфарма Разград" АД, "Чайка фарма" АД, а при производителите на козметика и масла трябва да се отчетат близо 23 производители на етерични масла и 47 производители на парфюмерия и козметика, които имат и сериозни експортни позиции. Тези две дейности са обвързани в териториални клъстери.

Останалите стопански сектори се развиват главно в ареалите на градските центрове от различен тип. Те са или суровинно зависими или изискват достатъчна на брой квалифицирана работна ръка. Така наречените мобилни производства са главно в секторите трикотаж, конфекция и шивашка дейност, производство на обувки и са характерни за по-малките градове и селата.

Всички описани по-горе производствени дейности задължително се развиват успоредно с мерки за опазване на околната среда, за ефективно използване на ресурси, за енергийна ефективност.



Логистични дейности

Преминаването на 5 ОЕТК, членството в ЕС и подобряващата се инфраструктура, започват да превръщат България в предпочитана логистична дестинация и ключов разпределителен център за компании, опериращи едновременно на европейските и на азиатските пазари. Бъдещото търсене на логистични площи ще се определя именно от големите търговски вериги, от международните компании, които изнасят част от дейността си, както и от тези в сферата на логистиката и спедицията.

Изхождайки от системата от транспортни коридори, наличната транспортна инфраструктура, като основни логистични или интермодални центрове у нас, следва да се наложат Видин, Русе, Варна, Бургас, София и Пловдив. Особено внимание трябва да се отдели на все по-популярния логистичен аутсорсинг, който означава предоставяне на логистичните дейности на клиентите за изпълнение на външен доставчик. Тук България може да стане оператор разпределител на “заявки”- “стока”-“услуга ”.

3.4.3.Туризъм – морски, планински, СПА, културен, еко/алтернативен


НКПР третира туризма предимно в аспекта на неговото териториално развитие и насочване. Факт е, че успехът на туристическото развитие е по-силно зависим от факторите на средата, отколкото от развитието в самия сектор. Туристическото развитие следва да се разглежда не като тясно секторно планиране, а като елемент на интегрираното пространственото планиране.

България разполага с изключително богат и разнообразен рекреационно-туристически потенциал. Проучванията констатират, че около 50% от националната територия притежава голям ресурсен потенциал за туристическо развитие. Практически всяка община има ресурси да развива някакъв вид отдих и туризъм. Но това не означава наличие на условия за предлагане на цялостни туристически продукти във всички общини. Крайбрежните и планинските райони са традиционно и силно привлекателно туристическо пространство. Тези атрактивни, но и силно чувствителни територии, изискват специално отношение и специална политика за устройство, развитие и опазване поради тяхната специфика.

Секторът „туризъм” се развива под въздействието на множество фактори и е в ситуация на постоянно търсене на алтернативни решения (за видовете туризъм, за териториалната им организация, за характера на туристическия продукт). Туристическото развитие е свързано с преосмислянето на урбанистичните процеси, протичащи в условията на непрекъснатото увеличаване на експлоатацията на природните и антропогенни ресурси, надхвърлянето на поемната способност на туристическите дестинации. Търси се противодействие срещу наложилите се сезонност и еднообразие на туристическия продукт, качеството на средата и трансформацията на рекреационните ландшафти в силно урбанизирани.

В усвояването на туристическите ресурси са се установили сериозни териториални диспропорции между черноморското крайбрежие и вътрешността на страната и в частност планинските райони. Това затруднява функционирането на системата на туризма в национален мащаб. На крайбрежието съществуват рискови територии с пределно усвояване на ресурсите, големи натоварвания и трудна контролируемост. Това е стратегически важен проблем. В същото време, значителният потенциал за развитие на алтернативни форми на туризъм във вътрешността на страната стои неоползотворен.

Основни цели на пространственото планиране на туризма са:


  • Подобряване на инфраструктурата – транспортна, инженерна, социална и туристическа, на национално, регионално и общинско равнище;

  • Съхраняване, опазване и подобряване на качествата на туристическите ресурси - природни, културни и антропогенни;

  • Институционална координация – между министерства и ведомства с отношение към туризма и неговата среда;

Успехът на отрасъл „туризъм” и приносът му за общия напредък на страната, са тясно свързани с необходимостта от постигането на екологична, социално-културна и икономическа устойчивост във всички прояви на туристическата индустрия и на всички териториални равнища. Туристическото развитие трябва да признава и подпомага идентичността, културата и интересите на местните хора.

Една от главните задачи за разработване на национална стратегия и политика за развитие на туризма не е изпълнена. Решенията се вземат на базата на отделни документи за екотуризъм, за културен туризъм, за селски туризъм и т.н. Ограничено е и формирането на клъстерни структури, с цел обединяването на средства и опит за развитие на туризма и разнообразяване на продукта. Насърчаването на „развитието на туристическите региони с цел преодоляване на диспропорцията в географията на туризма в страната“, може да се реализира чрез правилно заложени мерки в изготвянето на регионалните планове за развитие на районите от ниво 2.

Много често културното наследство се разглежда като „генератор на туристическа инфраструктура, която от своя страна генерира процеси и дейности в населените места”. Затова освен интегрирания подход при управлението на културното наследство, трябва да се изследват и възможните клъстери, в които може да участват разнообразните културни ценности. В тази сфера могат да се обособят:


  • Клъстер „Море”- “Черноморски туристически клъстер” с обхват области: Добрич, Варна и Бургас; Целесъобразно е да се развият и предлагат интегрирани продукти на морски, екологичен, културен и селски туризъм;

  • Клъстер „Ски туризъм” – включващ изявените ски дестинации – Банско, Смолян, Чепеларе и Боровец. Този клъстер ще се разшири и със зона „Витоша”;

  • Клъстер „Трите реки”20 – р. Тунджа в северната част („Долината на тракийските царе”), долината на р. Марица (Пловдив, с. Старосел и Кози грамади, Пазарджик, Асеновград) и р. Арда в южната част – Перперикон, Татул;

  • Клъстер „Балнеология и СПА” Центрове като Кюстендил, Велинград, Вършец, Девин, Павел баня, Вършец, гр. Баня, община Баните (област Смолян), Горна баня и Банкя, Нареченски бани, Бургаски, Сливенски, Старозагорски и Хасковски минерални бани формират плътна мрежа от центрове с недоразвит потенциал.

В Националната стратегия за туризма е предвидено:

  • Увеличаване дела на специализираните видове туризъм - разработване и утвърждаване на нови туристически продукти (културно-исторически, балнеология – СПА и уелнес, еко и селски туризъм, религиозен, конгресен, приключенски, голф, яхтен);

  • По-широко включване в туристическото предлагане на цялостни, атрактивни и икономически жизнеспособни регионални туристически продукти и дестинации от вътрешността на страната;

Туристически общини/територии

В тази група са изследвани общини с туристически потенциал и са използвани изследвания на туристическите ресурси и на туристическите районирания на страната. Типологията е условна, защото може да покрива общини и територии от всички останали категории, в които има подходящи природни и културни ценности, изградена туристическа инфраструктура, действащ календар от културни събития, които привличат туристи и интерес от страната, региона и света.

Независимо от факта, че всички общини ще имат възможност да получат финансиране за развитие на туризма, в НКПР са изявени два типа - в които има необходимост от мерки за стимулиране на устойчивото и балансирано развитие на туризма и в които ще има нужда от преодоляване на вредните въздействия от туристическа експанзия.

НКПР посочва ареалите с концентрация на природни и/или културни ценности от национална и световна значимост, към които приоритетно трябва да се насочат проекти, финансиране и партньорства. Това са териториите около Бургаския залив, заедно с акваторията и подземната археология (от Несебър до Созопол), района на Старите български столици, заедно със скалните манастири Иваново, гробницата Свещари и др., района на тракийските владетели, заедно с долината на розите, културните ценности на Пловдив, от могилите край Казанлък до Старосел на юг, района около София със Софийската Света гора на юг до Рилски манастир. По този начин ще бъдат обхванати всички обекти на световното културно наследство, намиращи се в страната, както и номинираните през последните години.

НКПР предлага към плановете за развитие на туризма да се прилагат следните изисквания:


  • На национално равнище – по-приемлив баланс между крайбрежие и вътрешност;

  • На регионално равнище – по-балансирано развитие в отделните туристически райони, а и в районите от ниво 2;

  • На локално равнище - диверсифициране на туристическото предлагане с нови “алтернативни” форми според ресурсите в районите и общините;

Специално внимание в политиката за развитие на туризма следва да се отдели на развитието на балнеолечението, профилактичните и лечебни дейности в териториите с потенциал и наличие на минерални води, подходящ микроклимат и продукти за таласотерапия (морска вода, лечебна кал, морска сол и луга, водорасли). Това дава шанс за развитие на центрове за СПА и лечебен туризъм в общините София (Банкя, Горна баня, Овча купел), Бургас, Поморие, Стара Загора, Кюстендил, Сливен, Хасково, Велинград, Девин, Сандански, Хисаря, Вършец, Добринище, Сепарева баня, Павел баня и др. В повечето общини съществуват благоприятни условия за съчетаване на профилактичните и лечебни дейности и за разнообразяване на туристическия продукт и ще направи тези комплекси по-конкурентни на туристическия пазар.

За постигане на стратегическите цели на НКПР, опазване на природните и антропогенни ресурси и на околната среда при туристическото развитие, се налага да се разработят и препоръки за пространствено/устройствено планиране на агломерационните образувания от туристически тип.



3.4.4.Центрове за научни изследвания и иновации


България има Стратегия за развитие на научната дейност21, разработена с разбирането, че научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са двигател на съвременната икономиката в модерните общества.

Инструментите за провеждане на политиката за научните изследвания и иновациите са насочени към национални тематични програми в приоритетните области и секторните програми, съвместно с министерства и агенции. Предвижда се подпомагане на научни комплекси в приоритетните направления и специфични механизми за провеждане на научни изследвания за неотложно възникнали потребности.

Иновациите са най-доброто средство за възстановяване на българската икономика и справяне с предизвикателствата пред обществото. Излизането от финансово-икономическата криза ще се базира на експортно-ориентираните иновативни предприятия. Стабилната фискална и макроикономическа позиция на страната позволява да се подобри средата за иновативни експортни предприятия чрез въвеждането на устойчива и модерна държавна иновационна политика. Основната стратегическа цел на страната в тази област е развитие на конкурентна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура за превръщане на българската икономика в икономика на знанието, базирана на устойчив растеж, с възможности за посрещане предизвикателствата на глобализиращия се свят.

Иновационният потенциал на икономика ще се повиши чрез технологично обновяване и повишаване на производителността, повишаване на броя на заетите във високотехнологичните отрасли, нарастване на износа на високотехнологичните продукти и привличане на инвестиции в технологични отрасли.

Създаването на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура е възможно само чрез стимулиране на иновативната активност и научните изследвания. Една от оперативните цели в тази насока, свързана с развитието на националното пространство е изграждане на подходяща инфраструктура – научна и иновационна – инкубатори (поне по един във всяка област), изследователски центрове за върхови технологии, центрове за технологичен трансфер, технологични паркове;

Законът за иновации (проект) урежда обществените отношения,свързани с: националните приоритети в областта на иновациите, условията за реализация на държавната иновационна политика, стимулите за иновации, създаването на фонд за иновации. Съвременната нормативна база ще гарантира устойчивост на политиките, въвеждане на съвременна организация и управление на иновационните процеси между всички субекти на националната иновационна система.

В аспекта на националната територия, звената за развитие на научни изследвания и иновации ще са разположени в центровете от първо, второ и трето ниво от модела ”умерен полицентризъм”. Тези звена ще са към държавните ВУЗ и техни филиали, БАН и Селскостопанска академия, както и специализираните аграрни институти с опитните си станции и полета. По-специфични институции от този тип ще са Университетските болници, Националните центрове по опазване на общественото здраве, Националната служба по растителна защита, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Националният исторически музей, Националният археологически институт с музей към БАН и Националният политехнически музей.

Наред с това ще се заложи на стимулиране на мобилността на учените и подкрепа за развитието на кариерните центрове и регионалните звена за мобилност на учените, като част от Европейската мрежа за мобилност.



Клъстери

Значителен потенциал за икономическо развитие и за повишаване конкурентността на икономиката, има в специализацията на икономическите дейности в териториален аспект. Тя се базира на наличие и сходство на материалните, социалните и природните ресурси. Кооперирането на фирми, общини и населени места и допълване на дейностите, дават възможност за увеличаване на производството, за създаване на нов бизнес и за иновации. Основен принцип в стратегията на България за инвестициите е комбинирането на традиционни и иновативни сектори.

Създадените клъстери функционират основно в условията на силно развити икономики и именно поради това, настоящата икономическа криза поставя под съмнение ефективността и активността на създадените образувания у нас.

Стимулиране за асоциирането на фирми и по-малки общини ще подпомогне регионалното развитие и икономическия растеж. Ще подобри инвестиционната среда за привличане на нови фирми и разкриване на работни места. Всичко това ще подпомогне постигането на Стратегическа цел 6 на НКПР: “Конкурентоспобност чрез зони за растеж и иновации”.

Наличните конфигурации дават възможност за обединяване на дейности с различна стратегическа значимост и секторна насоченост, а именно:


  • Клъстери на традиционните секторни политики, насочени към интензивно развиващи се сектори;

  • Частни стратегически алианси между ограничен брой компании за достигане на „критична маса“ за разработване на научно-приложни проекти и нови продукти или услуги, които не биха били достъпни за отделни фирми;

  • Договаряния с по-малка стратегическа значимост между взаимно свързани в производствен аспект предприятия;

  • Съвместни дейности с изследователски центрове и обединяване на ресурсите с оглед достигането на необходимия експертен и институционален потенциал за управление на големи иновационни проекти;

  • Географско концентриране в мрежа на предприятия, включени в един сектор или във вертикална верига на производство;

  • Връзки между предприятията под формата на национални или международни алианси, с „котва“ в определен регион;

  • Създаване на индустриални зони, включващи мрежи от предприятия, развиващи „твърди“ бизнес връзки по веригата на добавената стойност, които довеждат до по-голяма интернационализация както на цялата мрежа от предприятия, така и за региона като цяло;

  • Укрепване на значими връзки между взаимно свързани сектори – например селско стопанство, хранителна промишленост, туризъм и др., които имат определящ дял в регионалната или националната икономика;

На територията на страната са формирани и функционират няколко по-значими клъстерни образувания.

Градовете и общините с утвърдени университетски и научноизследователски центрове София (БАН, ТУ), Варна, Пловдив, Русе и Габрово имат потенциал да развиват клъстери в областта на информационните и комуникационни технологии, с което ще повишат темповете на растеж, добавената стойност и научната интензивност, ще подобрят пазарните позиции на участващите фирми и институти и ще увеличат експортния им потенциал.

Ситуираният в Благоевград клъстер „Мехатроника и автоматизация” обеднява високотехнологични фирми, работещи в областта на машиностроенето, хардуера и софтуера от София, Благоевград, Велинград и Враца, институти на БАН, университетски звена на ТУ София. В общините София, Габрово, Русе, Силистра, Пловдив, Стара Загора и Благоевград успешно могат да се развиват клъстери в областта на микроелектрониката и индустриалните цифрови системи.

На територията на Пловдив и Панагюрище функционира клъстер „Лазери и оптика“, който обхваща 14 производствени фирми и покрива над 90% от производствения потенциал в подсектора. Той може да се развива и на основата на научния потенциал на ТУ в София, за да постигне водещата си цел за вписване в обединеното европейско икономическо пространство.

В общините Раднево, Гълъбово, Нова Загора и Симеоновград, функционира клъстерът „Енергийното сърце на България“, учреден през 2005 г. Той обхваща предимно предприятията от енергийния сектор в Маришкия басейн – ТЕЦ „Марица-изток 2“, мини „Марица-изток“, „Брикел“ АД, електроразпределителни предприятия. Освен значение за икономиката, той има важна роля и за пространственото развитие на страната, поради факта, че дейността му обхваща значителни територии, към които е насочена и политиката за опазване и възстановяване на околната среда.

Общините Панагюрище, Пирдоп, Златица, Мирково, Челопеч и Стрелча участват в клъстер „Средногорие мед“, сформиран на индустриално-регионален принцип.

Клъстери „Мебелна и дървопреработваща промишленост“ функционират с фирми от Троян, Тетевен, Велинград, Разлог, обединяващи предимно микро и малки предприятия в сектора.

В общините София, Кюстендил, Дупница, Благоевград, Белица, Кресна, Петрич и Сандански функционира клъстер „Интер мода трейдинг“, организиран на индустриално-географски принцип. Потенциал за развитието на подобни клъстери има и в други общини, на основата на функциониращи предприятия, създаващи заетост за жени в по-малки населени места.

На територията на област Монтана (между Б. Слатина и Кнежа), област Ямбол (общ. Тунджа), област Силистра (общ. Кайнарджа) област Благоевград (Симитли), област Русе и Търговище (Попово), област Плевен (Долна Митрополия) се предвижда да развива своята дейност „Текстилен клъстер Коприна“, насочена към възстановяване на бубарството и производството на естествена коприна в България. Около предприятията за изкупуване и преработка на пашкулите и широките им ареали ще бъдат концентрирани новите черничеви градини, фермерски стопанства и центрове за обучение.

На територията на София функционира индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ), с 48 фирми, чиято дейност е насочена към въвеждането на електромобилността в българските градове, което би следва да бъде заложено в ИПГВР на центровете на агломерационни ареали и да бъде отчетено при изграждане на транспортната инфраструктура на страната.

Географията на клъстера по козметика и етерични масла включва центровете на козметиката София, Пловдив, Карлово, Казанлък, Шумен и Рудозем. Той има широк ареал на действие и е експортно ориентиран.

Клъстер „Земеделие и храни“ е насочен към производство на здравословни храни и се свързва с органичното земеделие и животновъдство у нас. Той дава възможност да се предложи работа за хора с по-ниско образование в региони извън София, в планински и периферни общини. Като обособен клъстер тук може да се изяви виненият клъстер, който може да обедини и дейности в сферата на туризма и негови формирования да оперират в традиционни винарски райони в различни части на страната.

Клъстер „Транспорт и логистика“ предлага разнообразна заетост на хора с различно образование и е подходящ за големите градове, в които са представени всички комуникационно-транспортни системи – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе.

Клъстер „Туризъм” е приоритетен за страната, като в същото време може да кореспондира с вече изброени клъстери и да привлича фирми, развиваща съпътстваща туризма дейност, създава допълнителни работни места и разнообразява туристическия продукт.

Изключително благоприятни условия за развитие на клъстери има в трансграничните територии, които могат да съчетаят разнообразни дейности в сферата на туризма, културното наследство, опазването на околната среда, биологичното земеделие и животновъдство, образованието и културата. Дейността на тези клъстери разширява териториалния обхват на икономически и иновационни дейности, което води от своя страна до създаване на заетост, максимално използване на териториалните потенциали и активизиране на териториите.




Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница