Растителен и животински свят. Защитени територии

5. Растителен и животински свят. Защитени територии

Според геоботаническото райониране на България, магистралният участък попада в Македоно-Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област. Климатът в района е преходноконтинентален с различия в отделните участъци. От север Старопланинската верига ограничава прииждането на студени въздушни маси, а от юг Родопите спират топлите въздушни течения. Трасето на магистралния участък засяга два окръга:

- Горнотракийски окръг, Старозагорски район и

- Стралджанско-Айтоски окръг, Стралджанско-Сливенски район.

Реконструкцията на инфраструктурните обекти ще е свързана с незначителни нарушения по отношение на растителността. От направеният баланс на засегнатите терени нарушения ще има в поземления фонд и в горския фонд.
• поземлен фонд - засягат се 7 324.11 дка, като това са основно обработваеми земеделски земи - аграценози. Засегнатите мери са на площ от 0.77 дка в землищата на гр. Кермен и с. Кабиле.

В тези територии тревната растителност е изцяло производна, формирана вторично. Смесените тревостои са с богато разнотревие доминирано от Сем. Житни (Poacceae). Съобществата са широко разпространени. От храстовите видове в мерите, доминиращо е участието на тревист бъз (Sambucus ebulus), повет (Clematis vitalba), шипка (Rosa canina), полска къпина (Rubus sanguineus). Тревните ценози в мерите са представени от формациите на луковичната ливадина (Poaeta bulbosae) и садината (Chrysopogoneta grylli), имащи изцяло производен характер, антропогенно повлияни. В тези територии тревната растителност е изцяло производна, формирана вторично. Смесените тревостои са с богато разнотревие доминирано от Сем. Житни (Poacceae): луковична метлица (Poa bulbosa), ливадна метлица (Poa pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), пирей (Elytrgia repens), житняк (Agropyron cristatum), дългоосилеста овсига (Bromus sterilis), безосилеста овсига (B. inermis), полска овсига (B.arvensis), обикновена полевица (Agrostis capillaries), пасищен райграс (Lolium perenne), кучешка полевица (Agrostis canina), ливадна власатка (Festuca pratensis), ежова главица (Dactylis glomerata), ливадна тимотейка (Phleum pratense), ливадна класица (Alopecurus pratensis), ливадна власатка (Festuca pratensis), глушица (Lolium perenne), ливадна детелина (Trifolium pratense), бяла детелина (T.repens), жълта детелина (T. patens), полска детелина (T. campestre), кучешка паламида (Cirsium canum), об. сеноклас (Cynosurus cristatus), ливадна метличина (Centaurea jacea), триумфетова метличина (Centaurea triumfettii), тревиста звездица (Stellaria graminea), миши ечемик (Hordeum murinum), полска козя брада (Tragopogon pratensis), разделнокласна острица (Carex distans), лисича острица (Carex vulpina), обикновено лютиче (Ranunculus acris), пълзящо лютиче (Ranunculus repens), петльово перо (Gladiolus communis), глухарче (Taraxacum officinale), пирейник (Elymus repens), конусовидно плюскавиче (Silene conica), жиловляк (Plantago major, P. lanceolata), коприва (Lamium purpureum) и др. Съобществата са широко разпространени.

- изместмане на трасето на отводнителния канал и преминаване под АМ „Тракия” на км 210+140 „Калояновец – Бъдеще” под пътен възел „Стара Загора - Димитровград” с дължина L=812 м.

- Изместване на напоителен канал успоредно (извън сервитута) на АМ „Тракия” от км 212+800 до км 213+100 и пресичането му през АМ „Тракия” на км 213+100. Дължина L=460 м.

Засягат се издънкови насаждения на цер (Quercus cerris), акация (Robinia pseudoacacia), амер.ясен - изкуствено насаждение (Fraxinus americana), топола (Populus spp.).

Реконструкцията на напоителните и отводнителните канали ще е свързана с унищожаване на водолюбива растителност (Phragmites australis, Typha latifolia, Spirodela) в т.ч. и издънкови и вегетативни храсталачни съобщества от върби и тополи (Salix spp. Populus spp.) с които са обрасли дигите на каналите.

Очаквани въздействия

По-голяма част от засегнатите територии са обработваеми ниви-агроценози, с отглеждане основно на зърнени култури. Мерите, които се засягат от инвестиционните инфраструктурни обекти са заети с производни тревни растителни съобщества, антропогенно повлияни от паша на селскостопански животни. Като обща площ, засегнатите мери са около 0.77 дка.

Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на изкопните работи по изместването на напоителни канали и корекции, нови изкопи за полагане на кабели.
Животински свят

Според зоогеографското райониране на България, АМ „Тракия” в разглеждания участък попада в Тракийския зоогеографски район, в пояса на равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори. Преобладават евросибирските и европейски видове с участие и на значителен брой средиземноморски видове.

Долините на реките Марица и Тунджа са естествени коридори за навлизане от юг на средиземноморска фауна.
Клас Риби (Pisces).

Строителните работи за предвидените инфраструктурни обекти не са свързани с дейности в речни корита.

Нарушения на местообитания на земноводни ще има при дейностите свързани с корекциите в напоителните и отводнителни канали новите кабелни трасета. Характерни за тези хабитати са: зелена крастава жаба (Bufo viridis);голяма крастава жаба (Bufo bufo), дървесница (Hyla arborea), голяма водна жаба (Rana ridibunda).

При разчистването на растителността в обхвата на предвидените корекции е възможно да бъдат нарушени местообитания на видовете. При изкопни дейности е възможно нарушаване на местообитания на зелената крастава жаба и голямата крастава жаба

В засегнатите терени от инфраструктурните обекти са възможни местообитания на ограничен брой видове от тази група, най-вече гущери. Засегнатите горски територии, потенциални места за местообитания на костенурки, са в непосредствена близост до пътни участъци на пътен възел „Стара Загора” и обработваеми земи. Това до голяма степен ограничава вероятността от наличието но сухоземните костенурки.

Негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява в нарушаване на налични местообитания при изкопните дейности при корекциите на напоителните и отводнителни канали и трасетата за полагане на кабелите. Процесът на строителството ще бъде свързан и с временно безпокойство на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Уязвими от преки нарушения на месообитания в процеса на строителството на инфраструктурните обекти ще бъдат ограничен брой гнездящи птици, свързани с тревно-храстовия комплекс.

Най-общо, възможното въздействие от строителството върху орнитофауната може да се сведе до две направления:

 нарушаване на местообитания;

 безпокойство

Потенциални гнездови местообитания са на: Полската бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). От тези видове наземно гнездеща е полската бъбрица. Този вид, макар и рядко, гнезди и в обработваеми агроландшафти. Останалите видове птици са свързани с дървесно-храстовата растителност, в т.ч. и при гнезденето си.

Засегнататите терени от инфраструктурните обекти са основно земеделски земи – интензивно използвана обработваема земя и в много малка степен мери. Горските територии, които се засягат са антропогенно повлияни, поради което видовото разнообразие на бозайната фауна, местообитания на която могат да бъдат засегнати, е ограничено и се свежда основно до следните видове: таралеж (Erinaceus concolor), къртица (Talpa europaea), обикновена полевка (Microtus arvalis), домашна мишка (Mus domesticus),полска мишка (Apodemus mystacinus), сляпо куче (Nannospalax leucodon), язовец (Meles meles), пъстър пор (Vormela peregusna), невестулка (Mustela nivalis)

Нарушение на местообитания е вероятно да има в процеса на усвояване на новите територии за строителство, което ще доведе до изтегляне на видовете в съседни територии. Повишаването на шумовата характеристика също ще има отражение върху бозайниците.

Инвестиционните обекти не засягат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Трасето на участък „Стара Загора - Карнобат” на АМ”ТРАКИЯ” засяга шест защитени зони, съгласно чл. 6, ал. 1 на Закона за биологичното разнообразие, утвърдени с ПМС № 122/02.03.2007 г (ДВ, бр.21/2007 г.).

• 
  ЗЗ „Река Блатница” BG 0000441, по Директива 92/43;
  
• 
  ЗЗ „Керменски възвишения” BG 0000418, по Директива 92/43;
  
• 
  ЗЗ „Река Мочурица” BG 0000196, по Директива 92/43;
  
• 
  ЗЗ ”Адата - Тунджа” BG 0002094, по Директива 79/409.
  

Реконструкцията на съпътстващи магистралното трасе инфраструктурни съоръжения на други ведомства (на територията на конкретна защитена зона) няма да доведе до необратими въздействия върху съответната защитена зона. Целостта на съответната ЗЗ (където се извършва реконструкция на инфраструктурно съоръжение) се повлиява незначително, което може да се приеме за много слаба степен на повлияност. Природозащитните цели на съответната зона от реализацията на инвестиционното предложение остават практически слабо повлияни.

Прилагаме ситуация на трасето и защитените зони (Приложение № 2).