Районът на Инвестиционното предложение има следния геоложки строеж (фигура № IV.3-1):
КВАТЕРНЕР
Алувиални образувания (аQh)
Изграждат леглата и заливните тераси на реките, представени от чакъли, пясъци, глини и преотложен льос.
Еолични образувания (eQp2-3)
В района на ИП еоличните льосовидни образувания изграждат покривка с дебелина от 4 m до 14 m. Средната дебелина е около 10 m, като покрива с размивна граница песъчливите глини от Тръмбешката свита.
Льосът е светлокафяв до тютюневожълтеникав с късчета от ръждивочервеникави варовити пясъчници. Той е финозърнест, рахъл, слабо споен, мек и без наслояване. Характеризира се с повишена порестост – до 40–55 %. Важна особеност е неговата водопропускливост и способността му при навлажняване да намалява обема си. В състава му участват: калциев карбонат (до 30%), глинест компонент, кварц, фелдшпат и мусковит.
На места в основата на льосовата покривка се наблюдават песъчливи глини с дебелина около 2 m. Те са оцветени в ръждиво-охрести тонове.
Кредна система
Горна креда
sK2cm-t – Санадиновска свита
Санадиновската свита е изградена от светлосиви, сиви до тъмно сиви, глинести или слабоалевролитови мергели, които към основата на профила съдържат глауконит.
Дебелината на свитата се изменя от 26 m до 208 m.
Не се разкрива в района на ИП.
Долна креда
2К1al – Глауконитно-пясъчникова задруга
Свитата се разполага с размив върху мергелите на Тръмбешката свита и се покрива с нормална граница от Санадиновската свита.
В основата на профила на свитата се разкрива базален фосфоритов пласт, изграден от фосфоритови конкреции, късове и кварцов гравий, споени с варовито-песъчлив цимент с глауконит. Върху тях се разполагат тъмносиви до зеленикави, силно варовити пясъчници и песъчливи, слабо алевритови варовици. Следва втори фософритен пласт с дебелина 1 m. Профилът завършва със слабо варовити песъчливи глауконити. Дебелината на свитата рядко надвишава 4-5 m, но достига и до 8 m.
Не се разкрива в района на ИП.
tK1ap – Тръмбешка свита
Тръмбешката свита, преди известна като „Тръмбешки мергели”, се разполага върху пъстра подложка – Каспичанска, Слашка, Разградска и Горнооряховска свити.
В съществена част от разглеждания район свитата изгражда най-високите нива на кредния разрез и директна се покрива от кватернерни льосови образувания. Свитата се характеризира с еднородност и е изградена от мергели, които в по-високите нива съдържат плочести варовици.
Дебелината на свитата е от порядъка на 500 m.
За района са характерни прояви на негативни геодинамични явления като свлачища и пропадане на льос.
Площадките не попадат в площи, за които са издадени разрешения за търсене и проучване на полезни богатства или са предоставени концесии за добив на такива.
В сеизмично отношение районът попада в такъв с вероятност от проява на земетресения от IIIV степен по скалата на МШК.
Очаквани въздействия
Инвестиционното предложение – рехабилитация и реконструкция на транспортни пътни връзки към депо за ТБО представлява линеен обект с плитко фундиране – до 2 - 3 м. Основно ще бъде засегната льосовата покривка характерна за района.
Въздействието върху геоложката среда като цяло може да бъде оценено като незначително.
Фигура № IV.3-1
4. Земи и почви
Съобразно съвременното почвено-географско райониране (по схема на FAO), районът в който е предвидено изграждането на регионалното депо за битови отпадъци и съпъттсващата го инфраструктура се отнася към Карпатско-Дунавската почвена област, Средна Дунавска провинция. В нея преобладават черноземите във всичките им разновидност (карбонатните/кестеняви - calcaric/kastanicq CHk; обикновени - haplic, CHh; глееви - gleyc, CHg; лесивирани - luvic, CHl), смятани за зонален тип почви в Северна България. По заливните и ниските надзаливни тераси на реките са разпространени делувиалните и алувиално-ливадните почви. Специфични за региона са и файоземите (обикновени - haplic, PHh; лувикови - luvic, PHl). Съгласно таксономията и класификацията на почвите, в района на разглеждания обект почвите се отнасят към:
Ордер Е. Почви със забелижима акумулация на наситена с бази органична материя
Тип. Черноземи (Chernozems, CH);
Подтип. Обикновени черноземи (Haplic Chernozems, CHh);
Подтип. Лесиверани черноземи (Luvic Chernozems, CH)
Обикновените черноземи заемат равнинната част на землището на с. Санадиново, докато лесивераните черноземи са характерни за участъка в землището на с. Петокладенци.
Ордер А. Почви несвързани със зонални климатични условия
Тип. Делувиални почви (Prolluvisols);
Подтип. Делувиално-алувиални почви (Eutric Colluvio Prolluvisols))
Заемат средните и периферни части на поройни дерета в обхвата на участъка на пътя преминаващ северно от депото. Характеризират се с по-финно частичен състав, по-добро овлажняване и ливадни условия. Имат сравнително по-слаба запасеност със хумус и средно мощен хумусен хоризонт. Реакцията е неутрална до слабо алкална.
Земеползване
Съгласно земеразделителния план на землището на с. Санадиново в обхвата на инфраструктурния обект попадат 79 имота – общинска частна, държавна частна и частна собственост. Общата площ на засегнатите имоти е 41.930 дка. По-голяма част от тях са обработваеми земеделски земи - 15.4 дка. Необработваемите земи – пасища/мера са на площ от 13.6 дка. Категорията на земята е трета и осма. Засягат се и 7.330 дка гори в земеделски земи.
В землището на с. Петокладенци се засяга един имот – общинска собственост на площ от 0.599 дка, с начин на трайно ползване пасище, пета категория.
Прилагаме координати на участъците на трасето попадащи в имоти от обхвата на инвестиционното предложение (Приложение № 3).
Очаквани въздействия
Изграждането на инфраструктурния обект ще бъде свързано със следните нарушения на почвите:
трайни – в обхвата на пътното трасе, като новите нарушения ще са на площ от 41.930 дка;
утъпкване на почвите в обхвата на строителните площадки за складиране на изкопана земна маса и строителни материали.
При усвояване на площите определени за съответното строителство ще се спазва изискването за отделяне и съхраняване на наличния хумусен хоризонт. Съхраняването на отнетия хумус ще става на определено за целта място в рамките на строителните площадки, поради неголемите количества. Отделеният хумус ще се използва като повърхностен слой при предвидените рекултивационни мероприятия.
Експлоатацията на пътя няма да води до промяна в качеството на съседните земи и почви.
Сподели с приятели: |