Растителен и животински свят. Елементи на Националната екологична мрежа

5. Растителен и животински свят. Елементи на Националната екологична мрежа

• 
  Растителен свят
  

Естествената растителност в региона е силно променена и е запазена само от неусвоените за земеделие участъци. Разпространена е главно ксерофитната растителност.

Дървестната растителност в района на инвестиционното предложение е ограничена до единични или на групи дървета със смесен дървостой от цер (Quercus cerris), явор (Acer tataricum), обикновен и келяв габър (Carpinus betulus , Carpinus orientalisl), ясен (Fraxinus ornus), круши (Pyrus sativa, P. pyraster), джанки (Prunus cerasifera), орехи (Juglans regia) по слоговете на обработваемите земи. Характерни са изкуствените насаждения от акация (Robinia pseudoacacia).В храстовата растителност доминират шипки и къпини с участие на глог и трънка. В обработваемите земи се отглеждат житни култури. В мерите растителността е представена от тревни ксеротермин формации с вторичен, производен характер.

Очаквани въздействия

Според предвидените строителни дейности, въздействието на инвестиционното предложение върху растителната компонента ще бъде свързано с нарушения на:

През строителния етап ще се извършват почвоотнемащи, изкопни и транспортни дейности, които са източници на неорганизирани емисии.

Вредните вещества, които ще се отделят от тези източниците на замърсяване са следните:

- прах от изкопни работи;

- прах от движение на транспортни машини;

- азотни оксиди, въглероден оксид от двигатели с вътрешно горене.

Емисиите ще имат локално и краткотрайно въздействие върху атмосферния въздух, респективно върху растителността. Те ще се разпространяват на малки растояния от източника.
Животински свят

В зоогеографско отношение районът се отнася към Дунавския район, обхващащ територията на Дунавската равнина, Лудогорието и южната част на Добруджанското плато. Дунавската равнина представлява самостоятелен зоогеографски район с характерни представители на евросибирския и европейския тип фауна. Повечето видове във фауната са с евросибирски и европейски елементи. Климатът е причина за по-голямото разнообразие групата от земноводните, докато влечугите са по-бедно представени. Гнездящите птици имат най-голямо сходство с тези от Черноморското крайбрежие (85.6 %), докато средиземноморските птици са най-слабо представени.

В зависимост от биологията на животинските видове и предпочитаните от тях местообитания са възможни:
 Клас Земноводни (Amphibia). В обхвата на премостването на р. Огоста се установяват местообитания на:

Разред Безопашати (Anura)

- Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- Зелена крастава жаба (Bufo viridis), включена в Приложение № 3 на ЗБР;

- Жаба дървестница (Hyla arborea), включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР
Очаквани въздействия

Местообитания на видовете се установяват в обхвата на реката, където ще се изгражда моста. В този участък е възможно нарушаване на техни местообитания. Нарушенията с ще бъдат незначителни, без това да се отрази на популациите на видовете.

-смок мишкар (Elaphe longisima), включен в Приложение 3 на ЗБР;

- голям стрелец (Coluber caspius), включен в Приложение № 3 на ЗБР;

Сем. Гущери (lacertidae)

- зелен гущер (Lacerta viridis);

- сив (стенен) гущер (Lacerta muralis).
Очаквани въздействия

В процеса на изкопните работи е възвожно да бъдат нарушени местообитания на някои от влечугите. Въздействията ще са пряки, но с възможности за краткосрочно възстановяване на местообитанията в съседни територии. Не се очаква да бъдат фрагментирани популациите. Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и няма да засегне значително техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации.

Характерни са представители, обитаващи пояса на дъба, окрайнините на горите и населените места. В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

» комплекс на ксерофитна и мезоксерофитна растителност в дъбово-габъровия пояс;

» комплекс на ливадно-храстови съобщества;

» антропогенен комплекс.

При проведените теренни изследвания върху птиците през м. септември 2009 г. и м. април - май 2010 г. на територията на площадката на депото и прилежащи територии е установено, че орнитофауната е твърде бедна, като преобладават предимно чучулигите – полската (Lullula arvensis) и качулатата (GalІerida cristata). В дървесно-храстовия комплекс доминират следните видове птици: кос (Turdus merula), поен дрозд (Turdus philomelos), червеногърба сврачка (Lanius collurio), голям пъстър кълвач (Picoides major), полско врабче (Рasser montanus), сива овесарка (Emberiza calandra), яребица (Pedrix pedrix), сойка (Garrulus glandarius), сврака (Pica pica), гургулица (Streptopelia turtur), коприварчета (Sylvia communis, Sylvia atricapilla), овесарки (Emberiza citronella, Emberiza hortulana) и др. Територията е част от трофичната територия на малък ястреб (Accipiter nisus) и двойка обикновени мишелови (Buteo buteo).

При усвояването на земите не се предвижда значително унищожаване на храстова и дървесна растителност, която служи за обитаване на много видове птици. Очакваните въздействия върху представителите на орнитофауната при реализацията на инвестиционния обект ще са както преки, така и косвени, предизвикани от промяната в местообитанията.

- локално повишаване на шумовата характериста от строителните дейности и транспортна техника и човешкото присъствие, което ще доведе до временно прогонване на птиците, пребиваващи в непосредствена близост. Тези въздействия ще бъдат неблагоприятни най-вече в периода за гнездене на птиците;

- среднотрайно ликвидиране на местообитания, с което се намалява територията на възможни местообитания на ограничен брой видове птици.

Като консервационно значими представители на орнитофауната са видове включени в Приложение І на Директива 79/409 (Директива за птиците) на Съвета на Европейската икономическа общност. От гнездящите птици това са два вида сврачки – червеногърбата и черночелата сврачка. Тъй като нарушените територии не представляват консервационно значимо място или място в висок биологичен потенциал въздействието ще бъде незначително и с ниска степен. Имайки предвид, че част от териториите са под антропогенно влияние и установените представители на фауната са се приспособили към такава среда, не се очакват същетвени изменения в тяхното състояние. Реализирането на проекта няма да наруши денонощноте и сезонни миграции на животинските видове.

- Белогръд таралеж (Erinaceus concolor) включен в Приложение 3 на ЗБР;

- Къртица (Talpa europea);

Разред Зайцеподобни Lagomorpha)

- Див заек (Lepus capensis)

- Лалугер (Spermophilus citellus);

- Сив плъх (Rattus norvegicus);

- Черен плъх (Rattus rattus);

- Полска мишка (Apodemus agrarius);

- Сляпо куче (Nannospalax leucodon)

Разред Хищници (Carnivora)

- Лисица (Vulpes vulpes);

- Язовец (Meles meles);

- Степен пор (Mustela eversmanni) включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- Пъстър пор (Vormela peregusna) включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- Невестулка (Mustela nivalis) включена в Приложение 3 на ЗБР

В процеса на усвояване на терените за строителството на новите участъци е възможно да бъдат унищожени пряко някои местообитания на животни от групите на дребните бозайници. Същите ще имат временен и краткосрочен характер, предвид бързата приспособимост на видовете към нови условия в съседни територии. При огледа на тресето не са установени местообитания на лалугера (Spermophilus citellus).

Въздействие върху бозайниците ще има и от повишените шумови характеристики от строителните дейности и човешкото присъствие. Това може да доведе до напускане на местообитания и отдалечаване на видовете в по-далечни територии.
Разред прилепи (Chiroptera)

Според стандартния формуляр на Натура 2000 за ЗЗ „Обнова – Карамандол”, предмет на защита са четири вида прилепи:

» Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi):

» Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

» Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

» Южен подковонос (Rhinolophus euryale).

Тези видове прилепи имат следните хабитатни предпочитания и съответно присъствие в територията на депото и прилежащи такива.

Вид	Типове убежища	Типове ловни територии	Присъствие в района на ИП
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)	Предимно пещерообитаващ вид	Често около скали, в гористи планински и полупланински райони	Не присъства
Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)	Предимно пещерообитаващ вид	Често около скали и над водни площи – реки и езера	Не присъства
Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)	Обитава подземни убежища в карстови райони в равнинни и хълмисти райони	Горски райони и такива с храсталаци	Вероятност за присъствие
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)	Предимно естествени карстови пещери	Крайречни гори и покрайнини на гори	Вероятност за присъствие

Почти всички видове прилепи, предмет на опазване в защитената зона обитават естествени или изкуствени подземни убежища (пещери, скални цепнатини, изкуствени галерии, тавани и мазета на постройки. Тъй като проектните площи в по-голямата си част заемат обработваема или пустееща селскостопанска земя, дневни и зимни убежища на прилепи тук не са установени. В засегнатите горски участъци липсват хралупести дървета, потенциални местообитания на прилепи.

Реализацията на инвестиционното предложение в проектните площти не засяга пряко индивиди или техни убежища. Няма да доведе до евентуална тяхна смъртност и не нарушава миграционни коридори на прилепите.

• 
  Защитени територии. Елементи на Националната екологична мрежа
  

На км. 4+720 след моста, в дясно от пътя на разстояние около 10 м има защитено "вековно дърво". Предвижда се изграждането на два реда габиони в петата на насипа и предпазна ограда, за да бъде защитено.

Малка част от тресето на пътя (от км 4+447 до км 4+817) попада на територията на защитена зона „Обнова Караман дол” с код BG 0000239, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Директива 92/43/ЕЕО). Защитената зона е утвърдена с Решение № 122/2007 на Министерски съвет (ДВ, бр. 21/2007 г).
ЗЗ „Обнова-Караман дол” BG 0000239

Тип К

Защитена зона по Директива за хабитатите, която припокрива защитена зона по Директива за птиците

Площ на защитената зона - 107 508.10 дка

Видра (Lutra lutra);

Добруджански среден хомяк (Mesocricetus newtoni);

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi);

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii);

Европейски вълк(Canis lupus);

Лалугер (Spermophilus citellus);

Пъстър пор (Vormela peregusna);

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

Степен пор (Mustela putorius);

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

Червенокоремна бумка (Bombina bombina);

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata);

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);

Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi);

Обикновен щипок (Cobitis taenia);

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Бисерна мида (Unio crassus);

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo);

Бръмбар рогач (Lucanus cervus);

Буков сечко (Morimus funereus);

Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

Четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia)

Защитената зона е важна за съхранение на смесени крайречни гори -местообитание 91FO Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), степни местообитания, видове риби и влечуги. Зоната е миграционна точка за птиците. В защитената зона са установени едни от последните оцелели гори от червен дъб (Quercus robur). Тя е ценен комплекс от големи равнинни блата и пасища, рибарници, дъбови гори, сухи могили със степна растителност. ЗЗ е най-важното място в България за четирилистното разковниче (Marsilea quadrifolia). Съхранен е фрагмент от редкия хабитат 40СО *Понто-сарматски широколистни храсчета. Най-важно място в Северна България за хабитат 40 FO с Quercus robur.

С реализацията на инфраструктурния обект, обезпечаващ дейността на регионалното депо се нарушава целостта на защитената зона в размер на 3.3 дка, което представлява 0.0031 % от територията и.

Като цяло, територията в този участък на пътя в значителна степен е антропогенизирана, поради което реализацията на инфраструктурния обект няма да има съществено въздействие върху предмета и целите на опазване на защитената зона. В обхвата на участъка на пътя, попадащ на територията на защитената зона не се установяват типове природни местообитания. Изграждането на мостта ще е свързано с временна и локална промяна във физическите характеристики на водния обект по отношение повишаване съдържанието на неразтворини вещества, с неблагоприятен ефект по отношение на ихтиофауната. Възможно е нарушаване на местообитания на Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) и Жаба дървестница (Hyla arborea) при сроителството на моста и свързаните с това разчиствания на налична растителност по двата бряга на реката. Същите не са предмет на защита в защитената зона, но са други значими видове. Местообитания на Видрата (Lutra lutra) в участъка на моста не са установени.