Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Виж по-долу в раздел „Право на зачитане на личния и семеен живот“ .
- ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Фактите
- Решението
2.ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС
Фактите: От раждането си жалбоподател-ката страдала от церебрална парализа. През 1968 г., на основание физическото й заболяване и интелектуалното й изоставане, била поставена под запрещение, което съдът отменил през 1979 г. През 2009 г. от местния социален център поискали съдът отново да ограничи дееспособността й, за да не може да се разпорежда с имуществото си, като се позовали на влошеното й състояние. Посочили, че след операция на главата през 2008 г. в личността й са настъпили промени и е започнала да проя-вява безразсъдство при управлението на парите си, спряла да плаща вноските за апартамента и битовите си сметки и това можело да доведе до евикцията й. Центърът назначил своя служителка да се грижи за интересите на жалбоподателката в произв-одството и тя изразила пълно съгласие с искането за запрещение. Г-жа Ивинович била представлявана и от избран от нея адвокат. Съдилищата уважили искането за ограничаване на дееспособността, позова-вайки се единствено на заключението на психиатричната експертиза, че жалбопо-дателката не е в състояние да се грижи пълноценно за нуждите, правата и инте-ресите си. Не изслушали сина й, както тя поискала, като твърдяла, че докато е била в болницата го е упълномощила да тегли пари от банковата й сметка, за да плаща задълженията й по апартамента, но вместо това той задържал парите за себе си. Решението: 23. Жалбоподателката се оплаква, че начи-нът, по който е водено делото за ограни-чаване на дееспособността й, и направените в него констатации са нарушили правото й на зачитане на личния живот. 35-37. Съдът напомня, че дори огранича-ването на дееспособността може да представлява намеса в правото на личен живот. Макар че чл. 8 не съдържа изрични процедурни изисквания, „процесът по взимане на решения за прилагане на мерки, които представляват намеса, трябва да е справедлив и да зачита интересите, защи-тени от тази разпоредба“. Задачата на Съда не е да замести националните власти в упражняването на техните правомощия, а да разгледа в светлината на Конвенцията решенията, взети в рамките на свободата им на преценка. Тази свобода варира в зави-симост от естеството на проблема и значи-мостта на засегнатите интереси. Обхватът й зависи от качеството на процеса по взимане на решенията. Ако той е бил белязан от сериозни недостатъци, изводите на властите са по-изложени на критика. В тази връзка Съдът подчертава, че когато става дума за мерки с толкова неблагоприятни последици за личната автономия като лишаването от дееспособност, е наложително извършване-то на строга проверка. 38. В настоящия случай частичното лишаване на жалбоподателката от дееспо-собност я е лишило от правото да се разпорежда с парите и имуществото си и да взима самостоятелни решения, свързани с лечението си. Последиците от съдебните решения са били изключително важни за личния й живот. 39-40. Съдът напомня, че правата по Кон-венцията биха били илюзорни и теоре-тични, ако нямаше задължение за мотиви-ране на съдебните решения. Решението по делото на жалбоподателката е било обосно-вано главно със съдебно-психиатричната експертиза. Безспорно при преценката на психичното състояние решението следва да бъде подкрепено от медицински доказа-телства, но съдията, а не лекарят е този, който трябва да прецени всички относими факти и лични обстоятелства. Когато се засягат толкова значими за личния живот интереси, съдията трябва да претегли внимателно различните фактори, за да прецени пропорционалността на необхо-димите мерки. Наличието на процедурни гаранции трябва да сведе до минимум риска от постановяването на произволно решение. 41-43. В случая съдилищата са отчели основно два фактора – болестта на жалбо-подателката и твърдението, че е натрупала дългове и е възможно да загуби апарта-мента си. Що се отнася до здравословните проблеми, няма данни жалбоподателката да не се е грижела за здравето си. Съдилищата не са изложили мотиви в това отношение, нито пък е бил разпитан личният й лекар. Властите не са изяснили обстоятелствата около нейното задлъжняване. Съдилищата не са установили периода, в който са натрупани дълговете, нито са изслушали сина й, въпреки нейните твърдения, че той е изхарчил парите й, докато е била в болница. Така ключовият въпрос дали тя е отговорна за задлъжняването си е останал без отговор. 44. „Дори когато националните власти установят с изискваната степен на сигур-ност, че дадено лице изпитва трудности с плащането задълженията си, ограничава-нето на дееспособността, макар и частично, трябва да бъде крайна мярка, приложима само когато властите, след като са преценили много внимателно възможните алтернативи, са стигнали до заключението, че за постигане на целта няма друга по-лека мярка, или когато такава вече е била приложена неуспешно.“ В настоящия случай няма данни да е била обсъждана друга възможност. 45. Що се отнася до представителството на жалбоподателката в производството Съдът посочва, че назначената от центъра служи-телка е била изправена пред конфликт на лоялност спрямо работодателя си и жалбоподателката, чиито интереси е тряб-вало да защитава. Жалбоподателката е ангажирала адвокат на свои разноски, но Съдът не може да не отбележи липсата на законово изискване засегнатото лице да бъде представлявано задължително от независим адвокат, въпреки че в такова производство се разглеждат много важни въпроси и е възможно последиците от него да са сериозни. В допълнение Съдът припомня, че когато са засегнати лица с психически увреждания, държавите са длъжни да им осигурят независимо пред-ставителство, което да позволи техните оплаквания по Конвенцията да бъдат раз-гледани от съд или друг независим орган. 46. Следователно при ограничаването на дееспособността на жалбоподателката на-ционалните съдилища не са следвали про-цедура, съответваща на гаранциите по чл. 8, и е налице нарушение на тази разпоредба.
Фактите: Жалбоподателят притежавал къща с двор в планинско село в Украйна. Поради липсата на централно водоснаб-дяване, жителите му използвали кладенци, захранвани от подземните води. През 2000 г. местните власти построили ново гробище, чиято най-близка граница била на около 38 м. от дома на жалбо-подателя, при законово определена хигиеннозащитна зона от 300 м. Същата го-дина било извършено и първото погре-бение. Здравните власти заключили, че е налице риск от замърсяване на околната среда, и отказали да одобрят проекта на гробището. Те приканили местните власти да намерят по-подходящо място за целта. Прокуратурата приела, че е извън компетенциите й да забрани извършването на погребения в незаконното гробище. Бактериологични анализи на водата в кладенеца на жалбоподателя, извършени през 2008 г. и 2009 г., установили силно завишени количества на бактерията ешерихия коли. Причините за наличието на бактерията не били установени, но било прието, че водата е негодна за домакински нужди. В периода 2000-2006 г. националните съдилища неколкократно установили незаконността на гробището и разпоредили да бъде закрито, но местните власти прекратявали извършването на погребения само за кратки периоди от време, след което продължавали да използват гробището. Жалбоподателят предявил иск за обез-щетение. През 2006 г. съдът приел, че гробището е незаконно, но отказал да присъди на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди. Решението: 73. Като се позовава на чл. 8 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че изграждането на гробище в близост до дома му е довело до замърсяване на ползваната от него питейна и поливна вода, което му е попречило да използва нормално имота си и е засегнало неговото и на семейството му здраве. 79-84. Съдът приема, че жалбоподателят и семейството му действително са били засегнати от замърсяване на водата. Що се отнася до последиците за здравето му, макар и да е трудно влиянието на факторите, свързани с околната среда, да се разграничи от други фактори като възраст, професия или начин на живот, Съдът отбелязва, че националното законодателст-во е забранявало разполагането на гробища в близост до жилищни сгради и водоизточници. Властите многократно са признали съществуването на екологични рискове, още повече че местните жители са разчитали единствено на кладенци, тъй като не са имали централно водоснабдяване. Количествата бактерии ешерихия коли, открити в кладенеца на жалбоподателя, значително са превишавали допустимите стойности. Макар източникът на бакте-риите да не е бил установен със сигурност, безспорно е, че жалбоподателят е бил изложен на сериозно замърсяване на водата. Съдът заключава, че изграждането и използването на гробище в близост до дома на жалбоподателя и въздействието му върху околната среда и върху качеството на неговия живот са достигнали минималното ниво на тежест, изисквано за прилагането на чл. 8 от Конвенцията, и представляват намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на дома и на личния и семейния му живот по смисъла на тази разпоредба. 91-92. Съдът отбелязва, че гробището е било изградено в нарушение на прило-жимото законодателство и без одобрен проект, както са установили многократно здравните власти и съдилищата. Въпреки това местните власти са отказали да изпълнят влязлото в сила съдебно решение, с което е било разпоредено закриването му, и са продължили да пренебрегват нацио-налните разпоредби за защита на околната среда. Съдът заключава, че намесата в правата на жалбоподателя по чл. 8 от Конвенцията не се е основавала на закона и поради това е допуснато нарушение на тази разпоредба.
Фактите: Жалбоподателката има син и дъщеря, родени съответно през 1995 г. и 2002 г. Бащата на децата е гражданин на Бившата югославска република Македония („Македония“), където всички живеели. След влошаване на отношенията между нея и партньора й, през 2005 г. жалбопо-дателката отвела децата в Косово. Същата година тя се омъжила за италиански гражданин, живеещ в Швейцария, и през 2006 г. се установила там с децата. През август 2006 г. македонските власти отправили до Швейцария искане за връ-щане на децата в Македония въз основа на Хагската конвенция от 1980 г. за граждан-ските аспекти на международното отвли-чане на деца („Хагската конвенция“), а през декември с.г. предоставили на бащата упражняването на родителските права по отношение децата, без да изслушат тях или жалбоподателката. Тя не обжалвала реше-нието. Също през декември швейцарският орган по настойничеството изслушал родителите и по-голямото дете. Съгласно протокола от изслушването, синът на жалбоподателката категорично се противопоставил на връщането си в Македония, не искал да живее с баща си, нито дори да поддържа контакти с него. Заявил, че баща му никога не се е грижил нито за него, нито за сестра му, и често биел майка му. Допълнил, че се страхува от раздяла с майка си. Органът по настойничеството отхвърлил искането на бащата за връщане на децата, като се мотивирал с категоричния отказ на сина му да живее с него. След обжалване, съдът отменил решението и разпоредил връщане на децата в Македония. Отхвърлил аргу-мента на жалбоподателката, че не е в интерес на децата баща им да упражнява грижите за тях, като отбелязал, че въпросът е от компетентността на държавата по обичайното им местопребиваване. Приел, че синът на жалбоподателката не е достатъчно зрял, за да прецени с кого иска да живее, и се намира в конфликт на лоялност спрямо родителите си, но във всички случаи това не било от правно значение, тъй като искането за връщане било направено по-малко от една година след незаконното отвеждане на децата. Що се отнася до отделянето на петгодишната дъщеря на жалбоподателката от майка й, съдът признал, че то е проблемно, но приел, че следва да се разглежда като последица от задължението за връщане на децата. В решението погрешно било посочено, че срокът за обжалване е 30 дни, въпреки че от 1 януари 2007 г. той бил променен на 10 дни. За решението бил уведомен бившият адвокат на жалбоподателката. Страните спорят относно причините за прекратяване на пълномощията му. Жалбоподателката, която вече не била представлявана от адвокат, подала жалба в рамките на 30-дневния срок, указан от съда. На 29 август 2007 г. федералният съд отхвърлил жалбата като просрочена. Приел, че жалбопода-телката или нейният адвокат са могли да си дадат сметка, че срокът е посочен погреш-но, просто като прочетат текста на закона. Аргументът, че жалбоподателката се защитава сама, бил неотносим към този въпрос. Освен това бившият адвокат на жалбоподателката бил длъжен да я инфор-мира за срока за подаване на жалба дори и след прекратяването на пълномощията му. На 18 октомври 2007 г. полицията отвела децата на жалбоподателката на летището и те били върнати в Македония без нея. Година след това жалбоподателката се развела със съпруга си и също се върнала в Македония, за да живее с децата си и с баща им. През 2013 г. синът й навършил пълнолетие. Решението: 38-44. Съдът отхвърля възражението на правителството, че жалбоподателката не е претърпяла значителна вреда, като отбелязва, че към момента, когато е било постановено връщането на децата й в Македония, тя все още е живеела в Швейцария с италианския си съпруг. За нея възможността да продължи да живее с децата си е била основен елемент от правото й на зачитане на семейния живот. Що се отнася до оплакването от оставянето на жалбата й без разглеждане, то е довело до влизане на оспорваното от нея решение в сила. 50-51. Съдът отхвърля и искането на ответ-ното правителство за заличаване на жалбата от списъка на делата на основание чл. 37, § 1 от Конвенцията. Отбелязва, че децата на жалбоподателката са били върнати в Македония от швейцарските власти и че нейното решение да ги последва не може да представлява основание за прилагане на б. „с“ от посочената разпоредба (по-ната-тъшното разглеждане на жалбата да е неоправдано). Неприложима е и б. „b“ от същата (въпросът вече да е решен), защото липсва решение на властите в нейна полза, с което да се признава нарушение на Кон-венцията и да й се предоставя подходяща и достатъчна обезвреда. 52. Като се позовава на чл. 6 от Конвенцията, жалбоподателката се оплаква от решението на федералния съд от 29 август 2007 г., според което тя трябвало да си даде сметка, че посоченият в решението срок за обжалване е сгрешен. Жалбопода-телката се оплаква също така, че нито тя, нито децата са били изслушани в хода на производството в Македония, довело до предоставяне на упражняването на родител-ските права на бащата. 53-54. Съдът отбелязва, че процедурата в Македония не може да ангажира отго-ворността на Швейцария, поради което оплакването в тази му част е недопустимо ratione personae. 64-77. Що се отнася до останалата част от оплакването Съдът припомня, че проце-суалните срокове имат за цел да гарантират доброто управление на правосъдната дейност и зачитането на правната сигур-ност. При все това тяхната уредба и прилагането им не бива да лишават заинтересованите от възможността да използват разполагаемо средство за защита. Съдът обръща внимание, че е развил принципа за тълкуване и прилагане на разпоредбите на Конвенцията по начин, който да прави изискванията им конкретни и ефективни, именно във връзка с достъпа до съд. Трябва да се държи сметка за особеностите на всеки конкретен случай, за да се избегне механично прилагане на закона. В случая в самото съдебно решение е бил посочен погрешно по-дълъг срок за обжалване и жалбоподателката не е имала причини да се съмнява в указанията на швейцарския съд. По въпроса, че предишният й адвокат не я е уведомил за правилния срок, Съдът е съгласен, че по принцип държавата не носи отговорност за грешките на представителите на страните, но това е само един от елементите, които следва да се отчетат. Самият федерален съд е приел в по-късно свое решение, че текстът на относимата разпоредба не е лесен за разбиране от лице без правни познания и е ревизирал предишната си практика, че е без значение дали страната е представлявана от адвокат. Съдилищата следва да проявяват известна гъвкавост, когато страните се защитават сами. При това жалбопода-телката е чужденка и е била в страната отскоро. Националният съд не е взел под внимание всички тези специфични обсто-ятелства. Така жалбоподателката е понесла последиците от грешката, която се дължи главно на швейцарския съд. При тези обстоятелства и поради важността на делото Съдът заключава, че в случая обявяването на жалбата й за недопустима поради просрочие е било непропорцио-нално на преследваните цели. Приложеното ограничение е засегнало самата същност на правото на жалбоподателката на достъп до съд. Ето защо е допуснато нарушение на чл. 6 от Конвенцията. 78. Като се позовава на чл. 8 от Конвенцията, жалбоподателката се оплаква, че принудителното връщане на децата й представлява тежко нарушение на правото й на личен и семеен живот, още повече като се има предвид, че децата са се съпротив-лявали активно срещу връщането им в Македония. 101. Не се спори, че е налице намеса в правото на жалбоподателката на зачитане на личния и семейния й живот. Тя се е основавала на закона и е преследвала легитимна цел – защита на правата и интересите на бащата и на децата. 105-115. Относно пропорционалността на намесата Съдът припомня критериите, установени в решението на Голямото отделение по делото Х. v. Latvia (no. 27853/ 09, 26.11.2013 г.), от които националните власти следва да се ръководят в процеса на вземане на решения по искания за връщане на деца въз основа на Хагската конвенция. В случая въпросът е единствено дали националните власти са взели в достатъчна степен под внимание мнението на децата. Органът по настойничеството е изслушал сина на жалбоподателката и съдът вни-мателно е обсъдил протокола от изслуш-ването. Той е преценил, че детето не е достатъчно зряло, за да изрази предпочи-тание, и се намира в конфликт на лоялност. Съдът припомня, че националните съдили-ща са в по-добра позиция от един между-народен съд, за да оценят събраните от тях доказателства, а съгласно Хагската конвен-ция нежеланието на децата по принцип не е абсолютна пречка за връщането им. В случая заключението на швейцарския съд не е неразумно и е мотивирано обстойно. Не изглежда неразумно и становището му, че повторно изслушване на момчето не е необходимо, още повече че такова изслуш-ване би могло да травмира допълнително детето и да забави процедурата. Що се отнася до дъщерята на жалбоподателката, която не е била изслушана, следва да се има предвид, че е била само на пет години, а и жалбоподателката не е направила такова искане, на което да е било отказано, нито Хагската конвенция предвижда задължи-телно изслушване. С оглед на конкретните обстоятелства Съдът приема, че процедурните изисквания на чл. 8 от Конвенцията са били изпълнени и не е допуснато нарушение на тази разпоредба.
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|