Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фактите
- Решението
- Виж по-горе в раздел
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел./Факс. : 02/980 39 67
Фактите: Жалбоподателят е български гражданин. По време на разглежданите събития бил собственик и капитан на български риболовен кораб. През 2002 г., докато корабът се намирал на около 29 морски мили от румънския бряг, той бил проверен от румънските власти, които открили улов от 300 кг акула. Корабът бил ескортиран до пристанището на Констанца и върху него и товара му бил наложен запор. Жалбоподателят бил обви-нен в незаконен риболов в изключителната икономическа зона („ИИЗ“) на Румъния в Черно море, при това в забранен сезон, и задържан под стража. Той твърдял, че преди риболова е поискал информация от българ-ските власти и според тях изключителните права на Румъния се простирали върху 24 морски мили от румънския бряг, поради което смятал риболова за разрешен отвъд тази граница. Освен това българските власти не били забранили риболова на акула. През 2002 г. първоинстанционният съд оправдал жалбоподателя, като отбелязал, че указът от 1986 г., който определял ширината на румънската ИИЗ на 200 морски мили и на който се позовавало обвинението, бил отменен преди извършването на деянието и действащото румънско законодателство от 2002 г. предвиждало тази ширина да се определи със споразумение между Румъния и съседните й държави в рамките на 200 морски мили – максималната ширина съг-ласно Конвенцията на ООН по морско право, а такова споразумение не било склю-чено с България. След протест, горе-стоящият съд отменил присъдата и осъдил жалбоподателя условно на две години лишаване от свобода с четиригодишен изпитателен срок. Постановил и конфис-кация на кораба с всички съоръжения и товари, намиращи се на него. Жалбо-подателят атакувал това решение пред апелативния съд, но без успех. Двете по-висшестоящи съдилища приели, че според Конвенцията на ООН по морско право, по която Румъния и България са страни, границите на ИИЗ не могат да надхвърлят 200 морски мили и че разпоредбите й относно ИИЗ са пряко приложими в националното право, дори и при липсата на двустранни споразумения. Румънският закон, който възпроизвеждал множество разпоредби на Конвенцията на ООН, установявал ИИЗ от 200 морски мили, защото в противен случай разпоредбите на тази конвенция за ИИЗ щели да бъдат лишени от ефект, а със споразумение трябвало да се определят само границите между ИИЗ на двете държави. Решението: 45. Като се позовава по същество на чл. 7 от Конвенцията („Неналагане на наказание без закон“), жалбоподателят се оплаква, че осъждането му и конфискацията на кораба са били в противоречие с Конвенцията на ООН по морско право. 59-63. Съдът припомня, че чл. 7 от Конвен-цията охранява принципа на законоуста-новеност на престъпленията и наказанията и забранява, наред с другото, наказателният закон да се прилага разширително във вреда на обвиняемия, например по аналогия. Употребеното в чл. 7 понятие „право“ има същото значение като понятието „закон“ в други разпоредби на Конвенцията и включва изисквания за достатъчна достъпност и предвидимост както на елементите на престъплението, така и на наказанието. Член 7 не забранява постепенното изясняване на наказателните норми чрез тълкуването им от съдилищата, но „при условие резултатът да съответства на същността на престъпле-нието и да бъде разумно предвидим“. 64-76. В настоящия случай Съдът следва да установи дали към момента на извършване на действията, за които е осъден жалбопо-дателят, те са съставлявали престъпление, определено достатъчно достъпно, ясно и предвидимо в националното право. Стра-ните спорят дали жалбоподателят се е намирал в ИИЗ на Румъния по смисъла на Конвенцията на ООН по морско право, т.е. относно тълкуването на разпоредбите на тази конвенция и на румънските закони относно ИЗЗ, както и относно последиците от липсата на предвиденото в тези разпо-редби двустранно споразумение. Задачата на Съда е не да се произнесе по тези въпроси, а да провери дали вътрешноправните норми, както са тълкувани от националните съди-лища, не са довели до последици, несъв-местими с чл. 7. Той отбелязва, че съдили-щата, разгледали делото на жалбоподателя, са застанали на диаметрално противопо-ложни становища по въпроса за ИИЗ. Срещу жалбоподателя е било повдигнато обвине-ние по указ на Държавния съвет от 1986 г., въпреки че същият е бил отменен преди извършването на деянията. Националните съдилища са приложили друг закон, приет през 1990 г. и изменен през 2002 г., който не е определял с необходимата прецизност ширината на румънската ИИЗ. Освен това той изрично е предвиждал площта, на която се разпростира, да бъде определена със споразумение между Румъния и съседните й държави. Според Съда прилагането на подобна разпоредба не може да се приеме за предвидимо, при липсата на споразумение между Румъния и България или на каквото и да било друго указание, което да позволи на жалбоподателя да съобрази поведението си. Съдът счита, че като се имат предвид възможните наказателноправни последици, е било необходимо румънското право да дефинира точно границите на ИИЗ, обявена от Румъния по смисъла на Конвенцията на ООН по морско право. По-висшестоящите съдилища са направили и извод, че дори при наличието на споразумение положението не би било по-благоприятно за жалбоподателя, но Съдът отбелязва, че този извод не се опира на установена съдебна практика. Правителството представя само още три присъди, постановени по повод подобни инциденти с други български кораби по същото време, а за предходния период, през който е действал указът, представя оправда-телни присъди. Ето защо Съдът счита, че нито вътрешноправните разпоредби, нито тълкуването им от съдилищата са направили осъждането на жалбоподателя достатъчно предвидимо. В заключение, извършено е нарушение на чл. 7 от Конвенцията. 77-93. Съдът намира и нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията във връзка с постановената конфискация, като в светли-ната на заключението си по чл. 7 от Конвен-цията приема, че намесата не се е основа-вала на закона.
Фактите: Жалбоподателят бил кандидат на парламентарните избори през 2005 г. В неговия едномандатен избирателен район били открити 32 избирателни секции, две от които във военни поделения, разположени в предградия на Баку. Съгласно закона во-еннослужещите гласували в общите изби-рателни секции, но ако военното поделение е разположено извън населено място, на повече от час път с обществения транспорт до най-близката избирателна секция, и общият брой на гласоподавателите в поделението е повече от 50, било възможно откриването на избирателна секция в самото поделение. Жалбоподателят, за когото гласували 3 454 души, от които 3 301 в общите избирателни секции, останал на второ място в района. За избрания кандидат гласували 3 661 души, от които 1 369 в двете секции във военните поделения. Жалбоподателят сезирал Централната изби-рателна комисия с оплакване, че открива-нето на секции във военни поделения в неговия район е било незаконно, и искал резултатите от тези секции да бъдат обявени за невалидни. Жалбата му била отхвърлена, както и последващите жалби до съдилищата, които не разгледали оплакванията му по същество, а се ограничили да посочат, че не е представил „убедителни доказателства“ в подкрепа на твърденията си. Решението: 24. Жалбоподателят повдига няколко оплак-вания по чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията, включително че изборните секции в поделенията са били открити в нарушение на закона и че изборният процес в тях не е бил свободен и прозрачен. 34-37. Член 3 от Протокол № 1 охранява принцип, характеризиращ ефективната политическа демокрация, и гарантира инди-видуалните активни и пасивни избирателни права. Те подлежат на „подразбиращи се ограничения“ и държавите имат широка свобода на преценка каква избирателна система да възприемат. Въпреки това крайната преценка за спазване изискванията на чл. 3 се прави от Съда и той трябва да се увери, че условията, на които са подчинени гарантираните от тази разпоредба права, не накърняват свободното изразяване на волята на хората при избора на законодателния орган. Всяко изборно законодателство трябва да се преценява в светлината на политическото развитие на съответната държава. 38-40. В настоящия случай основният проблем е свързан с „военното гласуване“ в двете избирателни секции в района на жалбоподателя. Съдът цитира Кодекса на Венецианската комисия за добри изборни практики, в който се подчертава, че е препоръчително военнослужещите да гласу-ват в обикновените избирателни секции и че са нужни гаранции, предотвратяващи „риска висшестоящи военни да наложат или разпо-редят определен политически избор.“ Този риск не може да бъде пренебрегнат що се отнася до изборите в Азербайджан – уважавани международни наблюдатели са констатирали неспазване на редица стан-дарти. Същото е установил и Съдът в предишни свои решения. При парламен-тарните избори през 2005 г. ОССЕ е докладвала за откриване на военни избира-телни секции без да са налице изискваните изключителни обстоятелства, за липса на прозрачност на изборния процес в тези секции поради делегираната на Министерст-вото на отбраната отговорност за организи-рането и провеждането му и за резултати, будещи съмнения относно свободното изразяване на волята на гласоподавателите. 42-43. Принципът за върховенство на закона задължава държавите да създадат законода-телна рамка, осигуряваща изпълнение на ангажиментите им по Конвенцията, и да гарантират, че техните служители упраж-няват правомощията си в съответствие с приложимите правни норми. „Член 3 от Протокол № 1 не изисква от Съда да прове-рява дали всяка твърдяна нередност съставлява нарушение на националното изборно законодателство, но той има задача-та да се увери, по-общо, че ответната държава е изпълнила задължението си да проведе свободни и честни избори и е осигурила ефективното упражняване на индивидуалните избирателни права. В тази връзка Съдът счита, че когато за наруше-нието на националното законодателство се твърди, че е засегнало сериозно легитим-ността на изборите като цяло, чл. 3 от Протокол № 1 изисква от него да установи дали е извършено такова нарушение и дали в резултат на това проведените избори не са били свободни и честни.“ В настоящия случай при проверката Съдът не може да вземе предвид преценката на националните съдилища по въпроса, тъй като такава не е била извършена. 44-48. Въпросните военни поделения са се намирали в населено място, на пешеходно разстояние от обикновени избирателни секции, и не са били налице изключителни обстоятелства. Поради това Съдът устано-вява, че създаването на избирателни секции в двете военни поделения е било в нару-шение на закона, а оттам и целият изборен процес в тях. Следователно изборите там са били нелегитимни. Фактът, че „изборните резултати“ от тези секции са били отчетени и са имали значително отражение върху крайния резултат, е нарушил честността на цялостния изборен процес в района на жалбоподателя. 49-52. Обстоятелствата в случая и изводите на международните наблюдатели показват, че не се касае за грешка, а „военното гласуване“ е било умишлена практика в нарушение на Изборния кодекс. Нейното съществуване доказва и начинът, по който Централната избирателна комисия и съди-лищата са се отнесли с жалбата на г-н Кари-мов. Съдът не вижда какви „убедителни доказателства“ са очаквали съдилищата за очевидната липса на законови основания да бъдат открити избирателни секции във въпросните поделения. Решенията им разкриват явна незаинтересованост към върховенството на закона и защитата на честните избори. Съдът намира, че този извод е достатъчен за да се констатира нарушение на чл. 3 от Протокол № 1, и че не е необходимо да обсъжда другите посочени в жалбата нарушения на изборния процес. 53-58. Съдът намира за недопустими ratione materiae оплакванията на жалбоподателя по чл. 6, от Конвенцията, тъй като се касае за политически права, а не за „граждански права и задължения“ по смисъла на чл. 6, и за явно необосновани оплакванията му по чл. 13 и чл. 14, които той не е и аргументирал подробно.
Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел./Факс. : 02/980 39 67 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя адв. Анна Гаврилова-Анчева. За изготвянето на броя допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Даниела Екимова и адв. Йорданка Бекирска. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз. Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. www.ngogrants.bg 1 Женевска конвенция относно третирането на военнопленниците 2 Женевска конвенция относно закрила на цивилните лица във време на война 3 Посочените параграфи съответстват на решението по делото Karácsony and Others v. Hungary. 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|