Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.66 Mb.
|
1.ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ
Фактите: Делото е свързано със събития по време на военната операция в Ирак през март и април 2003 г. След като завладяла Басра на 5 април, британската армия започнала арести на високопоставени членове на иракската партия „Баат“. Жалбоподателят, който също заемал висок пост в тази партия, се укрил със семейството си, като оставил брат си Тарек Хасан да пази семейния дом. На 23 април 2003 г., при опит да арестуват жалбопо-дателя, британски военнослужещи открили брат му, заел позиция с автомат на покрива на къщата, и го арестували. Отвели го в лагера Бука (Camp Bucca) на юг от Басра. От наличната документация се вижда, че е бил разпитан два пъти и скоро след това е бил освободен. Тялото му било открито на 1 септември 2003 г. близо до Самара, на север от Багдад. По него били намерени огнестрелни рани. През 2007 г. жалбоподателят поискал от Висшия съд да установи нарушения на правата на брат му по членове 2, 3 и 5 от Конвенцията, да присъди обезщетение и да разпореди започването на независимо и публично разследване относно неговата съдба след задържането му от британските сили. Съдът отхвърлил исканията, като приел, че Тарек Хасан не е бил под юрисдикцията на Обединеното кралство в нито един момент. Решението: Установяване на фактите 50-58. По делото е безспорно, че Тарек Хасан е бил заловен от въоръжените сили на Обединеното кралство, че след това е бил задържан в лагера Бука и че смъртта му е настъпила малко преди откриването на тялото му. Страните спорят дали той е бил задържан, за да бъде оказан натиск върху жалбоподателя да се предаде, при какви обстоятелства е напуснал лагера Бука, както и бил ли е малтретиран по време на задържането, тъй като жалбоподателят твърди, че по тялото е имало следи от мъчения. Въз основа на наличните доказа-телства Съдът приема, че Тарек Хасан е бил задържан като заподозрян боец или като цивилен, представляващ заплаха за сигурността, тъй като е бил с автомат, а в къщата е било намерено и още оръжие, както и документи за местната структура на партия „Баат“ и за армията „Ал-Кудс“. Твърдението, че действителната цел е била той да бъде държан докато жалбоподателят се предаде, не е подкрепено с доказателст-ва. Най-вероятно Тарек Хасан е бил освободен на 2 май 2003 г., т.е. около четири месеца преди да бъде открит мъртъв. Смъртният акт не съдържа данни за причината за смъртта му, нито за следи от малтретиране по тялото му. Ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че е имало такива следи, четиримесечният период между освобождаването и смъртта не позволява да се направи извод, че нараняванията са били причинени по време на задържането. Твърдяното нарушение на членове 2 и 3 от Конвенцията 59. Жалбоподателят твърди, че обстоятелст-вата около смъртта на брат му повдигат най-малкото prima facie въпроси за нарушаването на тези разпоредби, което е породило и задължението на правителст-вото да проведе ефективно разследване. 63-64. Съдът отбелязва, че в случая няма никакви данни Тарек Хасан да е бил малтретиран по време на задържането му или властите на Обединеното кралство да са отговорни по какъвто и да било начин за смъртта му, настъпила четири месеца по-късно в отдалечен и неконтролиран от тях район, поради което не е възникнало задължение за официално разследване. Следователно оплакванията са недопустими като явно необосновани. Твърдяното нарушение на чл. 5 от Конвенцията 65. Като се позовава на чл. 5, §§ 1-4, жалбоподателят се оплаква и от ареста и последвалото задържане на брат му в лагера Бука. 74-80. Съдът припомня, че действия, извършени или пораждащи последици извън територията на съответната държава, могат да бъдат считани за упражняване на юрисдикция по смисъла на чл. 1 от Конвенцията само в изключителни случаи, например при упражняване на контрол и власт над дадено лице от служители на ответната държава или при упражняване на ефективен контрол – пряко или чрез подчинената местна администрация – над дадена област извън националната територия. В случая Съдът не намира за необходимо да разглежда въпроса дали Обединеното кралство е контролирало ефективно съответната област през разглеждания период, тъй като приема, че то е упражнявало юрисдикция над Тарек Хасан на друго основание, а именно чрез залавянето и задържането му от британски военнослужещи. Съдът не приема аргу-мента на правителството, че в лагера Бука той е бил предаден във властта на САЩ, тъй като съгласно споразумението за разпределяне на отговорностите по отношение на задържаните в лагера Обединеното кралство е било отговорно за класифицирането на задържаните от него лица по Третата1 и Четвъртата2 женевски конвенции от 1949 г. и за вземането на решение дали да бъдат освободени, а на САЩ са били прехвърлени само оперативни функции като ескорт и охрана извън използваните от Обединеното кралство части от центъра за задържане, в каквато е бил държан и г-н Хасан. Следователно ответната държава е запазила властта и контрола върху всички аспекти на задържането, относими към оплакването по чл. 5. 97-104. Съдът припомня, че основанията за задържане по чл. 5 не включват преван-тивно задържане, когато властите нямат за цел да повдигнат наказателно обвинение в разумен срок. Освен това има съществени разлики между контекста и целите на арестите, извършвани в мирно време, и арестите на бойци в хода на въоръжен конфликт. Задържанията, извършвани на основание Третата и Четвъртата женевски конвенции от 1949 г., не попадат в нито една от категориите на чл. 5, § 1, букви „а“ до „f“ от Конвенцията. Съдът отбелязва, че за първи път държава ответник иска от него да приеме за неприложими задълженията й по чл. 5 или да ги тълкува в светлината на правомощията й за задържане на лица по международното хуманитарно право. Съдът винаги е тълкувал Конвенцията съобразно правилата на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. Относно критерия, установен в чл. 31, § 3, б. „b“ от Виенската конвенция той е приемал, че наличието на постоянна практика на държавите членки след ратифицирането на Конвенцията може да се счита за споразумение между тях не само относно тълкуването на Конвенцията, но дори и за модифицирането на нейни разпоредби (виж, mutatis mutandis, Soering v. the United Kingdom, 7.07.1989 г., §§ 102-103, и Al-Saadoon and Mufdhi v. the United Kingdom, no. 61498/08, § 120). Съдът отбелязва, че по време на международни въоръжени конфликти договарящите държави имат практика да не дерогират задълженията си по чл. 5 от Конвенцията, за да задържат лица на основание Третата и Четвъртата женевски конвенции. С оглед на критерия, установен в чл. 31, § 3, б. „с“ от Виенската конвенция, Съдът многократно е подчер-тавал, че Конвенцията следва да се тълкува в хармония с другите правила на между-народното право. Това се отнася и за международното хуманитарно право. Според Международния съд в Хага, в ситуации на въоръжен конфликт защитата, предоставена от конвенциите за правата на човека, и тази на международното хумани-тарно право се прилагат едновременно. Ето защо Съдът приема аргумента на правителството, че липсата на дерогация по чл. 15 от Конвенцията не представлява пречка той да вземе предвид контекста и разпоредбите на международното хумани-тарно право при тълкуването и прилагането на чл. 5 в случая. Съдът подчертава обаче, че гаранциите на Конвенцията продължават да се прилагат дори и в ситуации на международен въоръжен конфликт, макар и тълкувани в светлината на разпоредбите на международното хуманитарно право. Това означава, че основанията за задържане, посочени в чл. 5, § 1, букви „а“ до „f“ от Конвенцията, следва да се адаптират, доколкото това е възможно, към правомо-щията на държавите членки по Третата и Четвъртата женевски конвенции за задър-жане на военнопленници и цивилни, представляващи риск за сигурността. Член 5 от Конвенцията може да се тълкува като разрешаващ упражняването на такива широки правомощия за задържане, каквито са допустими съгласно тези конвенции, единствено в контекста на международен въоръжен конфликт. И в тези случаи обаче задържането трябва да е „законно“, в смисъл че следва да съответства на разпоредбите на международното хумани-тарно право и на фундаменталната цел на чл. 5 от Конвенцията да защитава лицата от произвол. 106. При задържане по време на международен въоръжен конфликт процедурните гаранции на чл. 5, §§ 2 и 4 от Конвенцията също следва да се тълкуват по начин, който държи сметка за контекста и за приложимите разпоредби на междуна-родното хуманитарно право. Дори и да не е възможно контролът за законност на задър-жането да се извършва от съд, както изисква чл. 5, § 4, съответният компетентен орган във всички случаи следва да осигурява достатъчно гаранции за безпристрастност и справедлива процедура, за да бъдат задържаните защитени от произвол. Първият преглед на законността на задържането следва да се осъществи скоро след ареста, а последващите процедури за преглед – през непродъл-жителни интервали от време. Чл. 5, § 3 не намира приложение в случая на г-н Хасан, тъй като задържането му не се основава на чл. 5, § 1, б. „с“ от Конвенцията. 107. И накрая, Съдът ще тълкува и прилага разпоредбите на чл. 5 в светлината на международното хуманитарно право единствено когато това е поискано изрично от държавата ответник, а не служебно. 108-111. В случая женевските конвенции са били приложими, а британските власти са имали основание да считат, че Тарек Хасан представлява риск за сигурността, тъй като е бил с автомат, а в къщата е било намерено и още оръжие и документи за „Баат“ и „Ал-Кудс“. Веднага след задържането му той е бил разпитан, а скоро след това освободен, тъй като е било установено, че е цивилен и че не представлява опасност за сигурността. Фактите показват, че в случая действията на Обединеното кралство са били в съот-ветствие с женевските конвенции и не са били произволни. Също така, с оглед на контекста и поставените му въпроси, г-н Хасан трябва да е бил наясно с причините за задържането му. Следователно не е допуснато нарушение на чл. 5, §§ 1, 2, 3 и 4 от Конвенцията. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|