СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ

• 
  ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
  

По време на дебатите в парламента по предложението на правителството за изменение на реда за разпространение на дребно на цигари и тютюневи изделия четиримата жалбоподатели по първото дело издигнали в пленарната зала плакати с обвинения към управляващата партия в корупция. Председателят на парламента внесъл предложения за санкциониране на жалбоподателите и парламентът приел без обсъждане решения, с които им били наложени глоби в размер от 170 до 600 евро за грубо нарушаване на реда в залата.

Трите жалбоподателки по второто дело протестирали по време на гласуването на изменения в закона за прехвърлянето на земеделски земи и земи от горския фонд. Първата от тях поставила на масата пред министър-председателя малка златна ръчна количка, пълна с пръст, и говорела по мегафон, а другите две разпънали банер „Разпределение на земята, вместо ограбването й“. Председателят на парла-мента внесъл предложение за санкцио-ниране на трите жалбоподателки и парла-ментът приел без обсъждане решение, с което им били наложени глоби в размер от 430 до 510 евро за грубо нарушаване на реда в залата.

Решението:

30. Жалбоподателите по двете дела се оплакват, че е било нарушено правото им на свобода на изразяване³.

45. Съдът отбелязва, че различните форми на депутатски имунитет имат за цел да защитават свободата на словото в парламента и да провеждат разделението между законодателната и съдебната власт. В тази област държавите имат широка свобода на преценка. Съдът добавя, че санкционирането на поведение, което клони към злоупотреба с права, например чрез безпричинни действия, разстройващи реда, може да бъде оправдано по чл. 10, § 2 от Конвенцията.

46-53. Наложените на жалбоподателите глоби представляват намеса в правото им на свобода на изразяване. Съдът намира, че с оглед на направените по-нататък изводи за нейната необходимост, не е нужно да се произнася по спорния между страните въпрос дали правилата, в които тя е била предвидена, са достатъчно ясни. Що се отнася до преследваните цели той приема, че „авторитетът и достойнството на парламента“ по принцип могат да бъдат отнесени към легитимната цел защита на правата на другите, макар достойнството на институция да не може да се приравни на човешкото достойнство, както и че осигуряването на нормално функциониране на парламента се обхваща от понятието „предотвратяване на безредици“.

54-62. Съдът припомня практиката си при проверката дали дадена намеса е „необходима в едно демократично общест-во“ и в частност принципа, че чл. 10 защитава не само същността на предста-вените идеи и информация, но и формата, в която те са предадени. Когато правото на изразяване се упражнява в политически контекст чрез символични действия и експресивни жестове, прилагането на каквито и да било рестрикции трябва да се извършва много внимателно. Всички мерки, ограничаващи свободата на изразяване, освен в случаите на подбуждане към насилие или отхвърляне на демократичните принципи, не служат на демокрацията и често дори да я застрашат.

64-65. Ограниченията, които организацията на работата в парламента налага в интерес на продуктивното провеждане на дебатите и вземането на решения, не означават, че членовете му губят изискваната за безпре-пятствения обмен на идеи най-висша степен на защита, въпреки наличието на известна свобода на преценка, по-конкретно що се отнася до някои ограничения на изразява-нето, свързани с времето и начина и диктувани от нуждите на правилното функциониране на институцията. За да прецени пропорционалността на намесата в правата на жалбоподателите Съдът съобра-зява характера на изразяването в контекста на преследваната легитимна цел; последи-ците на оспорваното изразяване за реда в парламента и за авторитета на тази инсти-туция; следваната процедура и наложената санкция.

66-72. Според Съда не само изказванията в рамките на дебатите, но и например гласуването, напускането на залата и други неформални начини на изразяване на съгласие или несъгласие допринасят за публичния дебат по политически въпроси в обществото. Жалбоподателите са изразява-ли мнението си по въпрос с голямо политическо значение. За Съда използва-ният символичен елемент, включително острият стил, е бил важна част от изразяването им, чиято главна цел е била критика на парламентарното мнозинство и правителството, а не лична нападка срещу депутат или друго лице. Макар че жалбопо-дателите са имали възможността да изкажат мнението си по законопроекта в рамките на дебатите, издигането на плакати също е било част от политическото изразяване, с друга функция и ефект. При преценката относно естеството на парламентарното изразяване е от значение и защитата на депутатите и партиите, които са в малцинство. Специално внимание трябва да се обръща на гаранциите за правото им да изразяват становищата си и на правото на обществото да ги узнае. За тази цел те трябва да имат свобода на действие при изразяването на мнението си, включително чрез невербални средства и като се държи сметка за символичния аспект на действията им в разумни рамки.

73-75. Съдът отбелязва, че жалбоподатели-те не са причинили значително безредие – не са забавили или препятствали дебатите или гласуването, т.е. не са смутили парламентарната работа. С обвиненията си срещу политиката на правителството те не са оспорили или засегнали авторитета на парламента, нито са го изложили на присмех или неуважение.

76-85. Що се отнася до следваната процедура, жалбоподателите са били нака-зани с решение на парламента по предло-жение на неговия председател. Изборът на законодателя да охрани автономията и независимостта на парламента като му предостави съдебен имунитет, както и политически пристрастният характер на процедурата сами по себе си не нарушават Конвенцията, предвид свободата на пре-ценка в разглежданата област и задачата на Съда да се произнесе с оглед на конкрет-ните обстоятелства. В случая е от значение налагането на санкцията без дебати, което е лишило от защита членовете на опозицията. Освен това председателят не е отправил предупреждения към жалбоподателите, преди да бъдат санкционирани. Тези процедурни недостатъци накърняват справедливостта на налагането на сан-кцията и Съдът ги отчита при общата преценка за необходимостта от намесата. Той отбелязва също така, че председателят не е посочил, а още по-малко мотивирал защо смята поведението им за „много обидно“ и решението за налагане на глоби е било взето без дебати, в пленарно заседание – форум, който не е подходящ за разглеждане на фактическите и правни въпроси, за преценка на доказателства и правно квалифициране на фактите.

86-87. Що се отнася до самата санкция Съдът намира, че макар да не е нетипична за парламентарните правила при нанасяне на лична обида, наложените на жалбопо-дателите глоби биха могли да имат смразяващ ефект върху изразяването на представителите на опозицията или на малцинството в парламента.

88. Съдът стига до заключение, че е липсвала наложителна причина за намесата в политическото изразяване, тъй като редът в парламента и авторитетът му не са били засегнати сериозно, нито е доказано, че тези интереси са натежавали в сравнение с правото на опозицията на свобода на изразяване. Глобите са били наложени без да се обмислят по-леки мерки като предуп-реждение или порицание и намесата се изразява в налагането на санкция със смразяващ ефект върху парламентарната опозиция, а процедурните гаранции и тези за обективно видима безпристрастност не са били достатъчни. Следователно намесата не е била „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10, § 2.

97-199. Съдът намира нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 10. Правителството твърди, че по принцип Конституционният съд има възможност да осигури ефективно средство за защита, избягващо проблем с разделението на властите, но с оглед на представените негови решения Съдът намира, че за момента такова не е разполагаемо или способно да осигури ефективно поправяне на нарушението, включително обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.

• 
  ДЕЛА НА СЕС
  

По-късно през 2008 г. X поискал от Министерството на социалните въпроси и здравеопазването да му заплати разликата между полученото от него обезщетение и това, което би било определено на жена на същата възраст в сходно положение, ведно с лихви за забава. Позовал се на правото на Съюза относно равното третиране на мъжете и жените. Министерството отказало и през 2009 г. X подал жалба пред Административния съд на Хелзинки, като искал финландската държава да бъде осъдена да му изплати въпросната сума. Административният съд обявил жалбата за недопустима с мотиви, че спорът не попада в компетентността му. X обжалвал пред Върховния административен съд, който през 2012 г. отменил решението и отправил преюдициално запитване, свързано с тълку-ването на чл. 4 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване. Разпоредбата забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пола, във връзка с изчисляването на предвиде-ните обезщетения.

18-20. Запитващата юрисдикция по същест-во поставя въпросите дали правото на Съюза относно равното третиране на мъжете и жените, и по-специално чл. 4, § 1 от Директива 79/7 допуска национална правна уредба, според която размерът на законоустановено обезщетение за трудова злополука, дължимо в рамките на социал-ното осигуряване, е различен в зависимост от това дали получателят е мъж или жена, поради прилагането на основани на пола актюерски фактори, а при отрицателен отговор – дали са изпълнени условията съответната държава членка да носи отговорност за нарушаване на правото на Съюза.

25. По първия въпрос СЕС приема, че разглежданото обезщетение попада в приложното поле на Директива 79/7, въпреки че е изплатено от частно осигури-телно дружество, тъй като осигуряването за злополука на работниците във Финландия и критериите за получаване на обезщетението са част от „законоустановени“ схеми, които гарантират защита срещу трудови злополуки по смисъла на чл. 3, § 1, б. „a“ от тази директива.

28-33. Съдът отбелязва, че относимите финландски правни разпоредби несъмнено третират по различен начин мъжете и жените, доколкото при идентични обстоя-телства водят до различни обезщетения. Аргументът на правителството, че мъжете и жените не са в сходно положение, защото според националното законодателство размерът на еднократното обезщетение за трайно увреждане съответства на общия размер на същото обезщетение, когато то се изплаща под формата на пожизнена пенсия, и че разграничението цели да се избегне поставянето на жените в по-неблагоприятно положение с оглед на различната очаквана продължителност на живота при мъжете и при жените, се отнася до въпроса дали това неравно третиране може да бъде обосно-вано или представлява дискриминация в противоречие с чл. 4, § 1 от Директива 79/7.

34-40. Отчитането на фактор, основан на оставащата очаквана продължителност на живота, не е предвидено в директивата, включително в чл. 7, § 1, който позволява на държавите членки да изключват от приложното ѝ поле някои правила, придо-бивки и обезщетения в областта на социалното осигуряване. От текста на чл. 7, § 1 не следва и че държавите членки имат свободата да използват други основания за дерогация на принципа за равно третиране. Обстоятелството, че отчитането на такъв фактор не е изрично забранено от директивата, не би могло да се тълкува като овластяване на националния законодател да го използва. Независимо че еднократното обезщетение е предвидено в схема, която определя и обезщетенията, изплащани до края на живота на увреденото лице, изчисляването му не следва да се извършва въз основа на генерализиране на очакваната средна продължителност на живота на мъжете и на жените, което би могло да доведе до дискриминационно третиране на осигурените лица от мъжки пол спрямо тези от женски пол. Следова-телно разглежданата в главното производ-ство национална правна уредба не може да бъде обоснована и на първия въпрос следва да се отговори, че чл. 4, § 1 от Директива 79/7 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която различната очаквана продължител-ност на живота за мъжете и жените се прилага като актюерски фактор за изчисля-ване на законоустановените обезщетения за трудова злополука, дължими от социалното осигуряване, когато при прилагането на този фактор еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила жена на същата възраст, намираща се в сходно положение.

41-44. За да се отговори на втория въпрос, трябва да се прецени дали разглежданите разпоредби на националното законодател-ство са „достатъчно съществено“ наруше-ние на чл. 4, § 1 от Директива 79/7. Съдът припомня, че сред елементите, които следва да съобрази запитващата юрисдикция, са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните органи или на органите на Съюза, умисълът или небрежността при извършването на нару-шението или при причиняването на вредата, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за неприемане, приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза (Brasserie du pêcheur and Factortame, C 46/93 и C 48/93). Съдът не може да замести преценката на националните съди-лища (пак там), но може да им даде насоки и указания (Köbler, C 224/01).

45-51. За да се отговори на поставения в настоящия случай въпрос, следва да се вземат предвид три обстоятелства: 1) Досега Съдът не се е произнасял по обхвата и тълкуването на принципа на равно третиране, установен в чл. 4, § 1 от Директива 79/7. 2) До момента нито разглежданото в главното производство финландско законодателство, нито друго национално законодателство са били пред-мет на иск за неизпълнение на задължения по чл. 258 ДФЕС по повод нарушаване на чл. 4, § 1 от Директива 79/7. 3) Що се отнася до актовете, приети от законодателя на Съюза за прилагане на принципа за равно третиране на мъжете и жените, чл. 5, § 2 от Директива 2004/113/ЕО дава на държавите членки възможността преди 21 декември 2007 г. да разрешат пропор-ционални разлики по отношение на премиите и обезщетенията за осигурените лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на подходящи и точни актюерски и статис-тически данни. Освен това според чл. 9, § 1, б. „з“ от Директива 2006/54 редица осно-вани на пола правила в областта на професионалните социалноосигурителни схеми противоречат на принципа на равното третиране, но въпреки това законодателят на Съюза е включил сред изброените дерогации на този принцип използването в някои случаи на различаващи се според пола актюерски фактори. На 1 март 2011 г. Съдът е приел първата от тези разпоредби за невалидна поради дискриминационния й характер с т. 32 от решението си Association belge des Consommateurs Test-Achats and Others (EU:C:2011:100), тъй като възможността държавите членки да запазят без огра-ничение във времето дерогация на правилото за премии и обезщетения, независещи от пола, пречи да се постигне целта за равно третиране на жените и мъжете, преследвана с Директива 2004/113.

51. Поради това на втория въпрос трябва да се отговори, че запитващата юрисдикция следва да прецени дали са изпълнени условията за носене на отговорност от държавата членка. За да установи дали разглежданото в главното производство национално законодателство представлява „достатъчно съществено“ нарушение на правото на Съюза, тя следва да вземе предвид посочените по-горе обстоятелства.