СЪСТОЯНИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА СЕКТОРА

СЪСТОЯНИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА СЕКТОРА

Значителна част от железопътните линии са строени преди повече от 50 години, с геометрични параметри, долно строене и съоръжения за скорости до 100 км/час. Удвоените през последните 20-30 години участъци също са с ограничени скорости, поради геометричните им параметри, състоянието на долното строене, съоръженията и коловозното развитие в гарите.

Разгънатата обща дължина на железния път е 6 358¹⁰ km за 2003 г., като със стандартно междурелсие (1 435 mm) са 5 398 km, а останалите 960 km (с междурелсие 760 mm) са теснолинейни. Текущият железен път е с обща дължина 4 316 km. От общата разгъната дължина електрифицираните ж.п. линии са 66,5%, което е един висок процент в сравнение със съседните на България държави, а 26,3% от тях са удвоени. Работите по електрификацията и удвояването на мрежата продължават и в момента, а други са планирани.

Въпреки, че през последните десет години са подновени 18,6% от железопътната мрежа превозната й способност като цяло не се е променила. Лошото състояние на инфраструктурата водят до ограничаване на скоростта в около 75% от железопътната мрежа. Контактната мрежа проектно е монтирана за скорости от 120 до 160 km/h. Във всички електрифицирани участъци, с изключение на отсечките Дупница – Кулата и София – Пловдив (без разединителите за контактна мрежа), съоръженията за контактната мрежа и тяговите подстанции не са пригодени за телеуправление. В същото време развитието на транспортния пазар поставя завишени изисквания към железопътната инфраструктура. Модернизацията на инфраструктурата трябва да бъде насочена към подобряване и увеличаване на технико-експлоатационните параметри на железния път, контактната мрежа, съобщителната и осигурителна техника по Общоевропейските транспортни коридори, преминаващи през България. Модернизацията на железопътната инфраструктура се извършва в съответствие с европейските стандарти AGC и AGTC и отговаря на поетите международни ангажименти от Република България, в частност от Министерството на транспорта и съобщенията.

Не съществуват ограничения за теглото на влаковете. Общото тегло на влаковете при скорост от 80 км в час е в зависимост от съответната железопътна линия и варира между 560 и 1 900 t. Тези тегла понастоящем се намаляват с по 10–20%, поради сравнително лошото състояние на тяговия подвижен състав.

Като цяло може да се заключи, че националната железопътна мрежа на този етап е изостанала в сравнение с дължината и гъстотата на железопътната мрежа в повечето от другите европейски държави. Разпределението на железопътните линии е твърде неравномерно, като в това отношение най-изостанали са Рило-Родопският регион и Югоизточна България. Максималната скорост на пътническите и товарните влакове е чувствително под изискванията на Европейските регламенти. Това се обуславя и от факта, че 80% от локомотивите и 70% от пътническите вагони са в експлоатация над 20 години. Просрочен е срокът за подновяване на над 50%¹¹ от релсите на железопътната мрежа.

Към 31.12.2003 г. общата дължина на пътната мрежа в България е над 37 300 km, от които републиканските пътища са 19 265 km, Таблица 4.1.

Останалите над 18 000 km са местни пътища. Допълнително уличната мрежа в населените места е с дължина над 60 000 km.

Общата гъстота на цялата автомобилна пътна мрежа е 0,33 km/km², което е по-ниско от средното за ЕС (15) – около 0,51 km/km², но надвишава тази на страни като Полша, Словакия и Турция и е на същото ниво, както тази на Латвия, Литва, Румъния и Словения¹². По гъстота на републиканската пътна мрежа (0,171 km/km²) България изпреварва, както средната за ЕС (15) – 0,09 km/km², така и тази на всички “нови” страни-членки, с изключение на Унгария и Чехия, изоставайки значително по гъстота на автомагистралната мрежа. Понастоящем само 12 селища не са свързани с пътната система (61,2 km)¹³.

Отчитайки факта, че около 40% от територията на България е планинска и следователно слабо населена, като цяло гъстотата на пътната мрежа е достатъчна.

Поради хроничния недостиг на средства за поддържане и отложените във времето ремонтни работи, състоянието на републиканската пътна мрежа е незадоволително - Таблица 4.2.

Таблица 4.2: Състояние на републиканската пътна мрежа към 31.12.2003 г.

Състояние	Дължина, km	%
Добро	6 212	32.8
Средно	5 729	30.2
Лошо, в т.ч.:	7 004	37.0
автомагистрали	13	3.9
първокласни	909	30.7
второкласни	1 320	32.9
третокласни	4 762	40.9
Общо	18 945	100

Източник: ИА “Пътища”

Слабост на пътната мрежа е недостатъчната изграденост на обходни пътища, поради което автомобилният трафик транзитира през голям брой населени места. Друг проблем е необходимостта, съгласно поетите от страната международни ангажименти, за повишаване носимоспособността на пътната настилката на 11,5 t/axis (тона на ос) по основните направления на международния транспорт.

Качеството на националната пътна инфраструктура е незадоволително, имайки предвид цялостното състояние на републиканската мрежа и недостатъчно развитата автомагистрална такава. Въведената през 2004 г. винетна система цели да гарантира финансирането на поддръжката на републиканските пътища, но не покрива пълните инфраструктурни разходи. Цената не включва в себе си и външните за сектора разходи.

Пристанищна инфраструктура и вътрешни водни пътища

Голяма част от пристанищните съоръжения са построени в началото на миналия век, което дава отражение на тяхното техническо състояние и на технологичните им възможности. Сходно с останалата транспортна инфраструктура, недостатъчното поддържане на пристанищата в необходимото състояние за експлоатационна годност води до нужда от неотложни действия и необходимост от значителни инвестиции за тяхното възстановяване, обновяване и привеждане към европейските стандарти.

Повечето от българските пристанища са изградени като многофункционални. В момента всички те разполагат с достатъчно свободни мощности.

Морските пристанища на България за обществен транспорт с национално значение са съсредоточени в два комплекса на черноморското крайбрежие – Варна и Бургас. Те разполагат с възможности за обработка на генерални, насипни, наливни и хладилни товари, контейнери, тежки колети и RO-RO единици. Имат добре развита инфраструктура и складова база, притежават съвременна претоварна техника, разполагат с добре развити връзки с пътната и железопътна мрежа на страната, което дава възможност за комуникация с пристанищата по транспортни коридори VII и VIII.

Речните пристанища за обществен транспорт с национално значение на р. Дунав са: Видин, Лом и Русе. Пристанище Видин включва пристанищата Видин-Юг, Видин-Център, Видин-Север и Фериботен комплекс – Видин. Фериботният комплекс – Видин, в северната промишлена зона, обслужва RO-RO линията Видин – Калафат. Във Видин се намира и RO-RO терминалът на автомобилната фирма WILLY BETZ – СОМАТ АД. Пристанище Лом включва пристанищата Лом и Оряхово и реализира около 40% от българския товарооборот по р. Дунав. Пристанище Русе включва пристанищата Русе-Изток, Русе-Център, Русе-Запад, Свищов, Сомовит, Тутракан и Силистра.

Летищна инфраструктура.

България разполага с пет международни летища за обществено ползване – София, Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица и около 150 летателни площадки¹⁴. Освен тях, в периода 1955-1980 г. са изградени още три граждански летища (Видин, Търговище и Силистра) за вътрешен пътнически и международен товарен трафик, понастоящем спрени от експлоатация поради липса на интерес от страна на авиационните оператори и влошена експлоатационна годност на летищните сгради и съоръжения. Летищата край Русе и Стара Загора са със статут на съвместно ползване с Министерство на отбраната, но са затворени за граждански полети. Летищната инфраструктура на страната в повечето случаи се нуждае от привеждане в съответствие с техническите изисквания и стандарти на ИКАО. Всички международни летища са с по една писта за излитане и кацане, с възможност да обслужват самолети код “D”¹⁵, а в Бургас код “E”¹⁶, оборудвани са със съвременни аеронавигационни системи, позволяващи опериране в метеорологични условия CAT I, а в София – CAT II¹⁷.

Железопътните линии в България, включени в AGTC-споразумението за комбиниран транспорт, са:

• 
  Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Димитровград (310 km);
  
• 
  София – Мездра – Горна Оряховица – Каспичан – Варна (543 km);
  
• 
  Драгоман – София – Пловдив – Димитровград – Свиленград (382 km);
  
• 
  Пловдив – Зимница – Карнобат – Бургас (294 km);
  
• 
  Видин – София (279 km);
  
• 
  София – Кулата (210 km).