Програма за работата на Народното събрание за периода 3-5 октомври 2007 г

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените законопроекти на свое заседание, проведено на 26 септември 2007 г. В заседанието взе участие госпожа Цвета Маркова – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Госпожа Маркова представи основните моменти в проекта, на който вносител е Министерският съвет, които отразяват практиката и натрупания опит при прилагането на Закона за защита на класифицираната информация.

Председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията взе отношение и по другите два законопроекта.

Госпожа Маркова подкрепи направеното от народния представител Митко Димитров предложение за намаляване срока за съхраняване на информация, класифицирана като служебна тайна, от две години на шест месеца. Според нея така ще се гарантира оптималното съхранение и използване на този вид класифицирана информация.

Госпожа Маркова се изказа и в подкрепа на внесените промени от народните представители Петя Гегова, Олимпи Кътев и Марина Дикова, с които се преодолява съществуваща празнота в закона.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на народните представители Митко Димитров и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация с вносител Митко Димитров.

Становището на комисията е прието с 12 гласа “за”, нула гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация с вносители Петя Гегова, Марина Дикова и Олимпи Кътев.

Становището на комисията е прието с 12 гласа “за”, нула гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация с вносител – Министерският съвет.

Становището на комисията е прието с 11 гласа “за”, нула гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Вносителите желаят ли да представят законопроектите си?

Заповядайте, господин Димитров.

МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Основният мотив за предлагането на този законопроект е, че ползването на служебна информация над две години е твърде голям срок. Много от фирмите, които притежават такава информация, по неустановени критерии я записват за служебно ползване, секретна, строго секретна и други квалификации, които невинаги отговарят на критериите за секретност. Затова предложението ми беше да намалим този срок от две години на шест месеца, тъй като голяма част от информацията за служебно ползване, която би могла да бъде представена на обществото от фирма, държавно учреждение или друг собственик на такава информация, за този период от две години тя вече няма никаква стойност. След 2-годишен период една информация, която е само за служебно ползване, няма стойност дори да бъде представена. Затова моето предложение е срокът да бъде намален от две години на шест месеца. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Има ли други желаещи от вносителите да представят законопректите си? Няма.

Има думата господин Атанасов за изказване.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа, в комисията аз гласувах и по трите законопроекта “въздържал се”. Искам да споделя мотивите си пред залата. Имам конкретно предложение. За съжаление в залата присъстват малко колеги и утре, когато се гласува, тези мотиви няма да са известни. Става въпрос за изключително важен принципен въпрос по законодателна техника. Радвам се, че поне в залата е председателят на Комисията по правни въпроси господин Янаки Стоилов.

Става въпрос за три законопроекта, които се внасят с един доклад. В същия момент към днешна дата има още един законопроект за изменение на същия закон. Този законопроект се съдържа в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за Националната агенция за сигурност. Тъй като органите по контрола за опазването на класифицираната информация основно една част от тях са в Министерството на вътрешните работи, а друга част – в Министерството на отбраната, те ще претърпят много сериозна реформа след създаването на новата агенция. Те ще преминат на друго подчинение. Поради тази причина в Преходните и заключителните разпоредби ще има много съществени изменения в Закона за класифицираната информация.

В същия момент вървят тези три законопроекта. Законодателната икономия изисква, когато има предложения за промени в един закон, всичко да се гледа общо, за да могат да се видят евентуални несъответствия, които биха могли да възникнат при различното приемане на отделните законопроекти, още повече, че тези четири на практика законопроекта в един и същи момент се намират за гледане в комисиите и ще влязат в пленарната зала. Затова не е разумно тези три законопроекта, които са внесени сега, да се приемат на първо четене, преди да е приет другият законопроект. Разумното е тези три законопроекта да не се гледат, а да се върнат на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и да се гледат съвместно с новия Законопроект за Националната агенция за сигурност.

Затова имам конкретно предложение – утре да се предложи пленарната зала да отложи приемането и трите законопроекта да се върнат в комисията, за да могат да се съчетаят със Законопроекта за Националната агенция за сигурност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.

Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, но междувременно има и доклад на Комисията по отбраната.

Ще помоля господин Найденов да представи доклада на комисията.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
„ДОКЛАД

на Комисията по отбраната, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 10.09.2007 г.

На редовно заседание, проведено на 20 септември 2007 г., Комисията по отбраната разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. Мотивите на вносителя бяха изложени от представител на Министерството на вътрешните работи. Със законопроекта се предлага изменение и допълнение на разпоредбите на чл. 5 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

Изменението на разпоредбата на ал. 4 на чл. 5 чрез въвеждане на забрана за придобиване, съхранение, носене и използване на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба, както и за даване на разрешения, освен в случаите във връзка с новосъздадената ал. 5 на същия член, ще допринесе в по-висока степен за спазването на обществения ред, сигурността, защитата на здравето и живота на гражданите.

Предвид високата степен на опасност, пораждаща се от притежаването и ползването на такъв вид огнестрелни оръжия от лица извън Министерството на вътрешните работи, въоръжените сили на Република България, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи или пребиваващи на територията на Република България.

Предложението за създаване на нова ал. 5 на чл. 5 е в съответствие с чл. 6, изречение второ на Директива № 91/477/ЕИО от 18 юни 1991 г. на Съвета относно контрола по придобиването и притежаването на оръжие.

Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по отбраната прие следното становище:

Приема за основателни мотивите на вносителя и на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г.

Становището беше прието единодушно от членовете на комисията.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.

Има ли член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред? Докладът е съвсем кратък. Някой да го представи.

Заповядайте, господин Юсеин. Благодаря Ви за съдействието.

ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 26 септември 2007 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите бе представен от господин Цонко Киров – заместник-министър на вътрешните работи. Посочено бе, че с така предложения проект се прави промяна в съществуващата правна уредба на употребата на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба. Към настоящия момент използването на огнестрелно оръжие с автоматична стрелба е възможно само след разрешение на министъра на вътрешните работи и за изпълнението на охранителни дейности с висока степен на опасност за охранявания обект и охраняващите го лица. С промените се въвежда забрана за придобиване, съхранение, носене и употреба на подобни оръжия.

В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите № 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 10 септември 2007 г.

Становището на комисията е прието с консенсус.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.

Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Не виждам желаещи.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Господин Найденов, имате думата да представите становището на Комисията по отбрана.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви.

„ЗАКОНОПРОЕКТ

За изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г.

На провелото се на 20 септември 2007 г. редовно заседание, Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя изложи госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната. Със законопроекта се предвижда срокът на наборната военна служба, съответно на алтернативната служба за младежите, постъпили с последния набор и неотслужили пълния срок на службата, да бъде намален с един месец и те да бъдат уволнени считано от 1 декември 2007 г.

Отмяната на института на наборната военна служба в Конституцията на Република България (ДВ, бр. 12 от 2007 г.), съответно в Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България бе продиктувана от необходимостта да се премине към изцяло професионална армия. По този начин отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България ще бъдат приведени в съответствие с рисковете и предизвикателствата на 21 век и с националните ангажименти в областта на сигурността.

Отчитайки темповете, с които досега протича процесът по набиране на кадрови военни, се очаква окончателно достигане на пълната професионализация на Българската армия към началото на декември 2007 г.

С оглед на тази прогноза, с настоящия законопроект, Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме по-ранна дата за освобождаване на българските граждани от задължението им за отбиване на наборната военна, съответно на алтернативната служба.

В резултат на провелото се обсъждане и предвид изложените мотиви, Комисията по отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2007 г.

Становището е прието на 20 септември 2007 г. единодушно.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.

Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. И по този законопроект няма желаещи за изказвания.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.

Водеща е Комисията по правни въпроси.

Днес е оттеглен законопроектът, внесен от Митко Димитров и Георги Димитров.

Господин Стоилов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

„ДОКЛАД

на Комисията по правни въпроси

относно законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
На заседание, проведено на 26 септември 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

На заседанието от Министерството на правосъдието присъстваха заместник-министърът на правосъдието Ана Караиванова, госпожа Юлия Меранзова - експерт, от Министерството на вътрешните работи господин Алекси Стратиев - началник на КАТ, от Главна прокуратура господин Петър Раймундов, от Върховния касационен съд госпожа Блага Иванова - съдия.

Народният представител Владимир Кузов представи внесените от него законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. И двата законопроекта се отнасят към военните престъпления.

С първия от тях се предлага отмяна на текстовете при военните престъпления, които са свързани с наборната военна служба. Основание за това е предстоящото в началото на 2008 г. отпадане на наборната военна служба, което произтича от измененията в Конституцията.

Вторият законопроект предлага намаляване на наказанията за други военни престъпления, което произтича от факта на професионализиране на армията. Предвид на това, според господин Кузов, наказателната политика следва да е по-либерална по отношение на лицата, които ще упражняват тази дейност.

Народният представител Митко Димитров представи внесения от него и група народни представители Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, който предлага декриминализация на престъплението срещу интелектуалната собственост, което е формулирано в чл. 172а. Според вносителите съществуването на такова основание за наказателна отговорност поставя в опасност лицата, които като крайни потребители ползват обекти на авторски права, получени от Интернет. С оглед начина на предоставяне на обектите - предимно музика и филми в глобалната мрежа, такива потребители нямат възможността да се осведомят дали правата на автора на произведението са защитени или не.

Народният представител Йордан Мирчев представи Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от него и група народни представители. Той обърна внимание, че законопроектът предлага условно две групи изменения и допълнения.

В § 2 е формулиран състав на престъпление, свързано с нарушаване на реда за дейности със защитени услуги, които са предмет на уредба от Закона за електронните съобщения. Задължението за формулиране на такъв състав на престъпление произтича от актовете на Европейския съюз в областта на електронните съобщения и които вече са въведени в българското законодателство с едноименния закон.

По-голямата част от предложенията в законопроекта са свързани с пътнотранспортните престъпления. Макар повечето от тях да се осъществяват при форма на вина непредпазливост, последиците, които пораждат, са особено тежки - значителни имуществени вреди, лишаване от живот или причиняване на физически увреждания с траен характер на едно или повече лица. С особено висока степен на обществена опасност са случаите, когато водачите на превозни средства ги управляват след употреба на алкохол или наркотични вещества. Поради това вносителите предлагат в чл. 78а, ал. 6 да се посочи и престъплението по чл. 343б, за да се забрани освобождаването от наказателна отговорност на лицата, които управляват моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

Съществен превантивен ефект би се постигнал, ако и с изрична норма в Особената част на Наказателния кодекс се допусне възможността за отнемане в полза на държавата на моторните превозни средства, чрез които е извършено пътнотранспортно престъпление и което принадлежи на водача. Според вносителите, това се налага с оглед правилата на чл. 53 от Наказателния кодекс, уреждащи института на отнемането в полза на държавата на предмета или средството на престъплението, като друга форма на държавна принуда, която се налага на дееца наред с наказанието.

Висока степен на обществена опасност проявяват и случаите, когато моторното превозно средство се управлява от лице, което няма правоспособност за тази дейност. Поради това се предлагат състави, които да криминализират такова поведение.

Народният представител Павел Шопов представи внесения от него и група народни представители Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Той предлага криминализирането на предлагането на дар или облага, за да се упражни конституционното право на глас в избори, както и получаването на дар или облага, за да се упражни правото на глас. Според вносителите явления от този вид уронват демокрацията, правата и свободите на гражданите.

Народният представител Филип Димитров представи внесения от него законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, който предлага създаването на основание за наказателна отговорност в случаите на историческа измама. Предлаганите състави инкриминират отричането, оправдаването или омаловажаването на определени исторически факти от периода на Първата и Втората световни войни, и студената война, както и последиците от тези исторически събития. Това най-общо са исторически факти, свързани с изтреблението на хора от определени етнически общности. Наказателната отговорност е обвързана и с притежавано особено качество на субекта - учител, преподавател или лектор по конкретен повод, тъй като тези лица имат пряко отношение към формирането на познанието, мирогледа и ценностната система на децата и младежите. Поради това законопроектът предлага престъпленията, съставляващи историческа измама, систематично да се поставят в главата „Престъпления против брака, семейството и младежта”.

В хода на обсъждането на законопроектите народните представители се обединиха около становището, че предлаганите изменения и допълнения в Наказателния кодекс са ненужни и не са израз на последователност в наказателната политика на Република България. Наказателният кодекс претърпя два пъти изменения и допълнения за изминалата една година, като последните от тях са направени преди по-малко от 6 месеца. Според повечето от тях фрагментарността на поправките води до нарушаване на баланса между степента на обществена опасност на отделните престъпления и създава сериозни затруднения за правоприлагащите органи.

В подкрепа на изложените аргументи се изказаха и заместник - министърът на правосъдието Ана Караиванова, Петър Раймундов от Главна прокуратура и Блага Иванова - съдия във Върховния касационен съд. Госпожа Караиванова акцентира и на факта, че към министъра на правосъдието е създаден специален консултативен орган, който има за задача да систематизира приоритетите в наказателната политика на страната.

Народните представители Яни Янев и Янаки Стоилов обърнаха внимание, че някои от съдържащите се в законопроектите предложения са свързани с текстове, които бяха предмет на задълбочено обсъждане и коригирани в необходимата посока в процеса на тези две предшестващи изменения.

Предвид това е несъстоятелно да се направи декриминализация на престъплението срещу интелектуалната собственост по чл. 172а, което предлага законопроектът на Митко Димитров и група народни представители, тъй като действащата редакция на текста е резултат от засилените мерки за защита на авторските права, които Република България е длъжна да прилага като държава - членка на Европейския съюз. Поради това, преди окончателното му приемане през м. октомври 2006 г., текстът се съгласува и с Европейската комисия.

Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се отменят и текстовете на престъпленията, свързани с наборната военна служба, каквото предложение се съдържа в единия от законопроектите на народния представител Владимир Кузов, която отмяна влиза в сила от 1 януари 2008 г. Това прави предложенията безпредметни.

Предложението за криминализиране на предлагане на дар или неследваща се имотна облага, което се съдържа в законопроекта на Павел Шопов и група народни представители, има действаща уредба в Наказателния кодекс, поради което направеното предложение в тази част също е безпредметно. Според Янаки Стоилов достатъчна степен на обществена опасност има и поведението по искане на дар или облага да се упражни правото на глас. Тази опасност се повишава с провеждането на всеки следващ избор, защото практиката показва съществено завишаване на стойността на предлаганата и получаваната облага.

Във връзка със законопроекта, внесен от народния представител Волен Сидеров, и законопроекта, внесен от народния представител Филип Димитров, Янаки Стоилов изрази мнение, че с предложения от такова естество се прави опит със средствата на наказателното право да се даде задължителен отговор на исторически въпроси. Поради това не би следвало истинността им да се утвърждава чрез създаване на основание за наказателна отговорност.

По предложените от Йордан Мирчев и група народни представители изменения и допълнения на Наказателния кодекс във връзка с пътнотранспортните престъпления Янаки Стоилов, Надка Балева, Борислав Ралчев и Татяна Дончева обърнаха внимание, че в тях се съдържат предложения, които биха породили съществена отрицателна реакция в обществото.

Според народните представители е несъстоятелно завишаването на промилите концентрация на алкохол в кръвта от 1,2 на хиляда на 1,5 на хиляда в състава на престъплението по чл. 343б от Наказателния кодекс с аргумента, че така ще се постигне съществено разтоварване на дознателския апарат от случаи, които според правилата на медицината не съставляват тежка форма на алкохолно опиване. Ролята на нормата в Наказателния кодекс е да има превантивна функция по отношение на лица, които управляват моторно превозно средство след употреба на алкохол. Според народните представители подкрепа на промяна от рода на предлаганата основателно ще предизвика негативна обществена реакция срещу Народното събрание, тъй като ще се създаде по-благоприятен за дееца режим в рамките на висящите наказателни производства по този текст.

Не могат да се приемат за основателни и аргументите за необходимостта в чл. 78, ал. 6 от Наказателния кодекс да се посочи изрично, че не се освобождава от наказателна отговорност лице, по отношение на което е образувано досъдебно производство по чл. 343б, както се предлага в § 1 от законопроекта, тъй като не е налице обективният признак “пияно състояние” в състава на това престъпление.
Формулировката на забраната по чл. 78а, ал. 6 за случаите на престъпление, извършено в пияно състояние, е възприета въз основа на константната съдебна практика за определяне на съдържанието на понятието, която е основана и на Постановление на пленума на Върховния съд № 1 от 1983 г.

В края на дискусията Комисията по правни въпроси:

1. С нула гласа „за”, 8 „против” и 3 „въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 6 февруари 2007 г. от Владимир Кузов и предлага на народните представители да го отхвърлят.

2. С нула гласа „за”, 5 против и 5 „въздържали се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 8 февруари 2007 г. от Владимир Кузов и предлага на народните представители да го отхвърлят.

3. От името на вносителите Митко Димитров оттегли в комисията, а сега чух, че го направи и официално, Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 23 март 2007 г. от Митко Димитров, Георги Димитров и Борислав Ноев.

4. С 1 глас „за”, 3 „против” и 6 „въздържали се” не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 24 април 2007 г. от Волен Сидеров и предлага на народните представители да го отхвърлят.

С 3 гласа „за”, 1 против и 3 „въздържали се” не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 6 юни 2007 г. от Павел Шопов, Станислав Станилов и Митко Димитров и предлага на народните представители да го отхвърлят.

6. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 11 юли 2007 г. от Йордан Мирчев и група народни представители с 1 глас „за”, 9 „против” и 1 „въздържал се” не подкрепи § 1 от законопроекта и предлага на народните представители да го отхвърлят, с 11 гласа „за”, без „против” и 5 „въздържали се” подкрепи § 2 от законопроекта и предлага на народните представители да го приемат, а с нула гласа „за”, 12 „против” и 1 „въздържал се” не подкрепи параграфи 3-5 от законопроекта и предлага на народните представители да ги отхвърлят.

7. С 2 гласа „за”, 2 „против” и 5 „въздържали се” не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен на 19 септември 2007 г. от Филип Димитров и предлага на народните представители да го отхвърлят.” Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Стоилов.

Има становище и на Комисията по европейските въпроси.

Заповядайте, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
“СТАНОВИЩЕ

на Комисията по европейските въпроси

относно Законопроекта за изменение и допълнение на

Наказателния кодекс, внесен от Йордан Мирчев Митев

и група народни представители на 11 юли 2007 г.
На заседанието, проведено на 13 септември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Йордан Мирчев Митев и група народни представители.

От името на вносителите законопроектът беше представен пред комисията от господин Тодор Костурски.

І. Законопроектът урежда наказателна отговорност в съответствие с ангажимента на България за транспониране на Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 г. относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи от достъп под условие (Директива 98/84/ЕО) и по прилагане на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп.

С него се засилват санкциите за управление на моторно превозно средство в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества.

ІІ. Правилата по чл. 319ж, алинеи 1 и 2 от проектозакона транспонират в нашето право изискванията за ефективни, възпиращи и пропорционални санкции, въведени в чл. 5 от Директива 98/84/ЕО и съответстват на разпоредбите на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп.

Предложенията за изменение и допълнение на чл. 78а, ал. 6, чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в от Наказателния кодекс нямат връзка с общностното право, но не му противоречат.

ІІІ. С оглед усъвършенстване на защитата на засегнатите лица може да се препоръча да се уреди наказателноправна отговорност и за използване на търговски комуникации за поощряване употребата на незаконни устройства, които също е забранено от чл. 4 от Директива 98/84/ЕО.

ІV. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-105, внесен от Йордан Мирчев Митев и група народни представители на 11 юли 2007 г., съответства на Директива 98/84/ЕО и на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп. В останалата си част законопроектът не противоречи на правото на Европейския съюз.

С оглед на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага (с 11 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-105, внесен от Йордан Мирчев Митев и група народни представители на 11 юли 2007 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Димитров.

Преминаваме към обсъждане на представените законопроекти.

Господин Филип Димитров, имате думата за изказване.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата във връзка с предложенията за изменение на Наказателния кодекс по посока на престъпленията срещу възможността за възползване от историческия опит, които съм предложил да бъдат урегулирани в един нов Раздел – 2а, към главата, отнасяща се за престъпления срещу брака, семейството и младежта.

Материята е от определена гледна точка безспорна, от друга гледна точка – деликатна.

Безспорен е фактът, че в огромното мнозинство от демократичните държави в света съществуват някакви видове разпоредби срещу това, което се нарича престъпление на омразата. Такива има и в Европейския съюз, а такива има и в Съединените щати. Такива са предвидени и в нашия Наказателен кодекс и по-специално разпоредбите, които визират проповядването на идеология, насочена към извършване на определени престъпления, които, най-общо казано, попадат в категорията престъпления срещу човечеството.

Безспорен е също така фактът, че в голям брой европейски държави, сред които бих посочил Австрия, Германия, Испания, Франция съществуват наказателни разпоредби срещу онова, което най-общо се нарича престъпление на отричането.

Искам да подчертая, че необходимостта от въвеждане на наказателни разпоредби в законодателствата на страните от европейските държави, от страните – членки на Европейския съюз, беше обсъдена и прокламирана на Срещата на министрите от 19 април 2006 г. и беше отправена препоръка да бъдат предвидени наказателни текстове и санкции за такива престъпления.

Бързам да подчертая, че в държавите, които визирах, тази уредба е относително отдавнашна. Тя предимно засяга случаите, свързани с престъпленията на тоталитарните режими фашизъм и нацизъм и тяхното отричане и вече по различен начин са формулирани омаловажавани или оправдавани.

В няколко случая беше направено публично достояние налагането на санкции с ефективно изтъпряване на присъда лишаване от свобода за лица, които извършват такива актове на отричане. Прочие един от тези случаи беше и извън Европейския съюз – в Канада, където също съществуват такива разпоредби.

Естествено, трябва да подчертая, че в законодателствата на тези държави не са споменати престъпленията от същия тип, когато се говори за концентрационни лагери, за нацистките концентрационни лагери, не са споменати престъпленията от същия тип, извършени от комунистическите режими по съвършено понятни причини. На никой здравомислещ човек, изключая неколцина екзотични екземпляри във всяка от тези страни, и през ум не му е минавало да обръща внимание на опита да бъде отричан престъпният характер на съответните комунистически практики. Този феномен на отричане възниква едва в последно време след присъединяването към Европейския съюз на държавите, в които споменът за комунистическите репресии все още предизвиква известни колебания в оценката на събитията. Искам да подчертая, че един от аргументите, който беше цитиран тук, в залата, предложен от председателя на Комисията по правните въпроси господин Янаки Стоилов, че по този начин се прави опит да се преоцени някаква историческа фактология или да се наложат някакви оценки, които са спорни, не отговаря на реалността. Опит за установяване на спорния характер на концентрационните лагери просто звучи абсурдно сам по себе си.

Вторият елемент на това законодателство е твърде важен, свързан е с обстоятелството, че внимателно се борави с понятия, които между другото в практиката на съдилищата, които цитирах, също се счита, че употребявани неправомерно биха могли да представляват акт на отричане. Очевидно, когато се използва терминът “геноцид”, който има точно определено значение по международното наказателно право, който е установен и в практиката на съответните международни трибунали, заседавали по този въпрос, става дума за опит да се приравняват неприравними неща, тоест, да се замъглява смисълът на онова, което преследва целта на закона. Бяха правени такива опити по отношение на различни исторически феномени, които получиха своята наказателна санкция именно в споменатите държави. Ето защо прецизирането на понятията е едно от най-важните неща в подобен законопроект. Затова там се говори за геноцида, извършван над европейското еврейство по време на Втората световна война от нацистките режими, отделно се говори за лагерите на смъртта, газовите камери и зондеркомандите. В отделен текст се говори за концентрационните и трудови лагери, които са общи за нацистките, комунистически и фашистки режими в този период.

Третият елемент на този законопроект, който също е много съществен, е свързан с обстоятелството, че той е адресиран към бъдещето, а не към миналото. Смисълът на всички тези законодателни разпоредби във всички държави, които изброих дотук, е насочен към това: престъпни идеологии да не могат да бъдат оправдани, респективно техните дела – отричани. Тоест той не се занимава с фактологията на едно или друго злодеяние, а с развенчаването на възможността на доктринерна основна подобни злодеяния да бъдат извършвани в бъдеще. Затова и обсегът на законопроекта е много точно формулиран – периодът на тоталитарните доктрини на ХХ век, доктрините, които произвеждат сами по себе си подобни престъпления срещу човечеството. Затова се говори за събитията около Първата и Втората световна война, техният генезис, Студената война, техните последици, но най-вече се подчертава, че става въпрос за тези три доктринерни категории, които определят тоталитарния характер на режимите, за които става дума. Разбира се, признато е, че има геноцид в Руанда, но този геноцид не е обект на подобни законодателни мерки, защото там става въпрос за констатиране на един факт, който може да бъде обект на други законодателни актове, законопроектът не визира тази цел, а именно – предпазването в бъдеще от доктринерното обосноваване, не от евентуално напиращата злоба да бъде извършено такова действие, което за съжаление спада към част от човешката природа – извършване на престъпления – атавистично проявяваща се към възможностите на света, но към възможността на доктринерна основа да бъде обоснован подобен акт.

Всъщност тук стигаме до най-съществения елемент от законопроекта, който е свързан с това, че става въпрос за престъпления срещу младежта. Винаги, когато се коментират подобни законодателни разпоредби, както правилно изтъкна и председателят на комисията, винаги съществува и рискът да бъде създадено ограничение на свободата на словото. Затова, обърнете внимание: в този текст се говори само за определена категория лица само в определена функция. Тук не се говори за правото на някого да плещи каквото намери за добре – позволете ми този неакадемичен израз, и да разказва небивалици. Чували сме как милионите евреи – нека не споменаваме цифрата, защото тя може да бъде обект на коментари – милионите евреи, изтребени по време на Втората световна война от нацистките режими, били отишли някъде другаде, може би на Луната и ние ги чакаме всеки момент да се върнат от екскурзия. Подобни нелепости могат да бъдат говорени от хора, които намират за добре да правят това, това е част от свободата на словото. Бихме могли да говорим за инкриминиране на този текст по същество, в австрийското законодателство и това е инкриминирано, но моето предложение не отива така далеч.

В това Народно събрание чухме някой да говори, че не е имало преследвания на турците по време на Възродителния процес и че във възстановените комунистически лагери не са пращани хора, участвали като потърпевши в този процес, а че видите ли, към тях имало някакво нежно и любовно отношение. Моите уши се възмущават от това, но аз мога да го понеса, както предполагам, и вашите, всъщност вие го понесохте доста добре. Така или иначе, това е част от свободата на словото. Твърденията, че в Белене и в Слънчев бряг хората не са убивани и давани на свинете, също така е твърдение, което може да бъде правено публично. Този, който желае да знае историческите факти, би могъл да ги провери и да изгради своята позиция. Обаче не можем да очакваме от хората, които сега оформят своето становище за света и трябва да се възползват от съществуващите елементарни данни относно историческия опит на нациите, да могат да изберат сами такова становище. Ето защо се предлага инкриминиране на поведението на хора, които говорят екскатедра, на които по силата на тяхното положение е дадено правото да говорят от името на истината и като такива те не могат да си позволят да отхвърлят, да отричат, да омаловажават или да оправдават, както е точният текст на закона, подобни безспорни факти.

Оттам нататък други видове коментари – в кръчмата, пред някой медиум, в Народното събрание или просто на улицата, са нещо, което не е обект на този закон. Макар че, повтарям, в някои европейски законодателства и те са инкриминирани.

РЕПЛИКА: В Америка.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: В американското законодателство не са, ако нямате нищо против.

Именно по този въпрос е изключително важно да се схване смисълът на тези разпоредби и обстоятелството, че когато те засягат средства за масово осведомяване, защото това е последната алинея от предлагания законопроект, те ги засягат само толкова, доколкото улесняват и способстват за извършването на това предвидено престъпление, тоест доколкото дават възможността на някой екскатедра да говори в качеството на носител на истината и не се разграничават от него, защото разграничаването, както ще видите, отменя всякаква инкриминация на деянието.

С оглед на всичко това ми се струва, че, първо, отхвърлянето на подобен законопроект, каквото препоръча Комисията по правни въпроси, може да бъде израз само на някакво голямо недоразумение. Голямо недоразумение, защото може би светът ще преглътне това, че тази камара изпитва свян, гласувайки декларация по повод убийството на Политковска, но би била много по-учудена, ако тази камара реши да тръгне против установена вече практика в Европейския съюз, против решения на органи на Съюза, към които ние се числим и в които ние фактически сме участник. Струва ми се, че отричането, отхвърлянето на подобен проект би съставлявало в морален смисъл, не в юридически, един акт на отрицание като тези, които са инкриминирани в споменатите законодателства. Мисля, че това би било един резил за Българското Народно събрание, който не е редно да си позволим. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.

Има ли желаещи да вземат думата?

Господин Шопов, заповядайте.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви.

Ние имаме три законопроекта, три предложения за поправка на Наказателния кодекс. Аз ще започна от това, което е свързано с престъпленията във връзка с отричането или против отричането. Нашият законопроект е конкретен – не става въпрос за отричане по отношение на събития, пряко свързани с българския народ, с българската памет, безспорно с българската историческа действителност, което никой от нас не може да отрече и което историческата наука е доказала. Става въпрос за отричане на геноцида над българския народ за времето от завладяването под османско робство – ХІV век, до времето след Първата световна война. Ясно е какво имаме предвид като начало на периода. За края на периода - включително за изстъпленията, за масовите убийства и геноцида над стотици хиляди българи в Източна Тракия, в Македония и в изконните български земи – тези, на които българският народ исторически е живял.

За нас това е геноцид, който е безспорен и който е повлиял върху цялостното обществено, икономическо, стопанско и културно развитие на България.

Понеже са налице опити, нека всички си спомним – скоро се случи опит за отричане на Баташкото клане, така както се опазват от Наказателния кодекс националните символи – българското знаме, герб, химн, по същия начин трябва да бъдат опазени от посегателство фактите и събитията, представляващи българската историческа памет. Още повече това се прави в други законодателства, това е широко разпространено.

Ние, от “Атака”, предлагаме това да бъде направено - не за по-близки факти и събития на по-близки или по-далечни народи, това може да стане и е въпрос може би на бъдещо уреждане. Нека да започнем от събитията и фактите, които касаят нашата българска историческа памет, което е част от нашия български национален интерес. И оттук да минем нататък.

Другото са спекулации – доколко това било свързано с доктрина или не. Всичко това, което се случва в българската история – тези масови избивания и кланета, е холокост. Ако погледнете в Речника на чуждите думи, думата “холокост” означава избиване, изтребление, и то масово. Това е равнозначно на геноцид, на изтребление.

Всички геноциди в историята на човечеството са нещо ужасно и те трябва да бъдат отречени. Да започнем с този български холокост, така както трябва да го направим по отношение на арменския холокост, предвид нашия дълг към тези десетки хиляди наши сънародници – български арменци, които са чудесно интегрирана част от българския народ. Впрочем те горещо ни подкрепят за този наш законопроект, включително в техния вестник беше написано нещо много похвално за това, което ние правим, за да запазим нашата българска историческа памет.

Другият законопроект, който внасяме, е особено актуален – касае се до инкриминиране по истински начин, а не символично, както е до този момент в Наказателния кодекс, на даването и получаването на пари за гласуване или негласуване, или за гласуване по определен начин по отношение на определена политическа сила.

Признаваме, че не сме сигурни дали там, където сме сложили систематически текста на чл. 311, е най-точното, най-вярното място в Наказателния кодекс. По този въпрос можем да спорим. Готови сме да се поправим, ако имаме грешка, и да поставим текста на по-подходящо място – като текст, като поредица, като хронология в глава от Наказателния кодекс, където това би било по-точно.

Важното е това, което предлагаме по същество. Ние предлагаме две изпълнителни деяния на въпросния текст. Едното е получаване на дар или имотна облага – опитваме се да направим аналогия с подкуп, използвайки подобни легални понятия. Тоест вземането на подкуп, за да гласува определено лице в полза на определена политическа сила или да не гласува, като предлагаме административно наказание – глоба, или лишаване от свобода до една година.

Другото изпълнително деяние е за активна дейност и работа на представители на определени политически сили за това да накарат определено лице да гласува в определена насока в полза на една или друга политическа партия, като изпълнителното деяние се състои в хипотеза: който организира такава дейност, който осигурява, дава или участва в разпределението на сумите, за да се постигне този резултат, за който всички, надявам се, сме съгласни, че е много тежък удар и посегателство върху политическата система, върху демократичните права и свободи, върху избирателната система в България.

Пак повтарям, само след по-малко от месец ще сме свидетели на много такива случаи. Ако дотогава законопроектът ни бъде приет, поне ще имаме текст, който ще осъществява някаква генерална превенция и който би бил възпиращ в това отношение.

Това са нашите предложения във връзка с тези законопроекти. Имахме още един законопроект – ние предлагаме и държим да бъде гласуван. Времето напредна, така че ще се обосновем допълнително. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Има ли реплики към господин Шопов? Няма реплики.

Желаещи да вземат думата?

Заповядайте, господин Димитров.

МИТКО ДИМИТРОВ (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Стана малък конгломерат от всевъзможни закони и членове от Наказателния кодекс, като се започне от моето предложение за авторските права и се стигне до другия край на Наказателния кодекс.

В комисията се извиних, че един вид участвам в поредната кръпка на Наказателния кодекс, който трябва да бъде най-консервативният закон в България. Оказа се, че само за една година той е променян около 3-4 пъти.

Моето предложение беше за чл. 172а в защита на авторските права, интелектуалната собственост, и по-специално за продуктите, които са теглени от Интернет. По време на дебата в комисията стана ясно, че много от форматите, които се използват в Интернет като стандарти mр3 – за теглене на музика, и ави формати за теглене на видеофайлове, не отговарят на стандарт за търговска дейност. Това беше обсъдено подробно в комисията, няма да преповтарям доклада.

Искам само да допълня в помощ на председателя на комисията, че на 26 септември, когато комисията разгледа докладите с нашите предложения, в немския парламент – Бундестага, внасят подобен закон – такъв член като чл. 172а, където на същия принцип отново криминализират тези тегления на файлове от Интернет. Мисля, че е случайно. Същия ден в сайта на Бундестага излезе такава информация. Може би обсъждането, мотивът, типично европейски, беше снощи да оттегля проектозакона, който внесох. Оттеглям чл. 172а. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да репликират господин Митко Димитров? Няма.

Има ли желаещи да вземат думата по разглежданите законопроекти на първо четене? Няма.

Колеги, в такъв случай ще обявим за приключена дискусията по тези законопроекти. Ще предстои да ги гласуваме в началото на утрешния пленарен ден.

Предлагам следващият законопроект да бъде предмет на обсъждане утре, в началото на деня, след като проведем гласуванията.

Нека да ви направя съобщението за самите гласувания до разглеждането на тази точка, а те са: утре, на 4 октомври 2007 г., в началото на пленарното заседание ще бъдат проведени гласувания по проекти, обсъжданията по които са приключили, както следва – гласуване на второ четене на Законопроекта за Националната съсловна организация на ветеринарните лекари в България, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Съобщения за заседанията на комисиите:

Комисията по европейските въпроси ще заседава на 4 октомври 2007 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 134 на Народното събрание, пл. “Княз Александър І”.

Комисията по труда и социалната политика – заседание на 3 октомври 2007 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 134 в сградата на Народното събрание на пл. “Княз Александър І”.

Комисията по бюджет и финанси ще проведе редовно заседание на 4 октомври 2007 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 248 в сградата на Народното събрание на пл. “Княз Александър І”.

Комисията по политика при бедствия и аварии ще проведе заседание днес – на 3 октомври 2007 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 242, пл. “Княз Александър І”.

Комисията по околната среда и водите ще има редовно заседание на 4 октомври 2007 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала 126 на пл. “Княз Александър І”.

Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 4 октомври т.г., от 15,00 ч. в сградата на пл. “Княз Александър І”.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес, 3 октомври 2007 г., от 14,30 ч. в зала 232, пл. “Княз Александър І”.

Комисията по правни въпроси ще има заседание на 4 октомври т.г. от 14,30 ч. в зала 356, в сградата на пл. “Княз Александър І”.

С това рубриката “Съобщения” е изчерпана, а с това и работата ни за днешния пленарен ден.

Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. тук, в пленарната зала на Народното събрание.

Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)
Председател:

Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова
Секретари:

Светослав Спасов
Станчо Тодоров

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Stancho
Stenogrami Stancho -> Решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Предложения по ал. 3 на ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 4 април 2008 г. Открито в 9,02 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за 10-12 октомври 2007 г. Първо четене на Законопроекта за Национална агенция "Сигурност"
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, петък, 14 декември 2007 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 април 2008 г
Stenogrami Stancho -> Доклад за дейността на Софийския градски съд за 2007 г. Докладът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 4 юли 2007 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Stancho -> Заседание софия, сряда, 13 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Stancho -> Решение за осъждане на опитите и действията от страна на немски физически и юридически лица за ревизиране на историческата истина за събитията в гр. Батак през 1876 г. Вносители: Волен Сидеров, Павел Шопов, Деница Гаджева