Програма за разширяване обхваща Западните Балкани и Турция, пред които бе открита перспектива за членство в ес, след като изпълнят необходимите условия

От декември 1999 г., когато Европейският съвет даде на Турция статут на страна кандидатка, страната извърши значителни промени. Европейската перспектива се оказа един от основните стимули за реформи в политическата и правната система и в икономиката в Турция. Смъртното наказание бе премахнато, функционирането и съставът на Съвета за национална сигурност бяха изменени с цел да се засили гражданският контрол над въоръжените сили, а поредица от изменения на конституцията разшириха демократичните свободи. Бе отбелязан напредък в области като правата на жените и децата и борбата с мъченията, като регистрираните случаите на мъчения и малтретиране намаляха още.

В икономическо отношение след тежката финансова криза през 2001 г. благодарение на стабилната макроикономическа политика и структурните реформи, насочени към постигането на дългосрочна устойчивост на икономиката, икономиката бързо се възстанови и инвестиционният климат се подобри. Това доведе до висок растеж на БВП, който достигна 6,1% през 2006 г. От 2001 г. насам инфлацията намаля, а турската лира запази силните си позиции. Въпреки това, развитието на Турция продължава да бъде в значителна степен повлияно от международните финансови тенденции. От създаването на Митническия съюз през 1995 г. стойността на търговията с Европейския съюз се утрои по текущи цени. Това отразява голямото търсене на продукти и услуги от ЕС, съчетано с добро представяне на турския износ. В допълнение, равнището на преките чуждестранни инвестиции достигна през 2006 г. нов рекорд от 16 милиарда евро, което представлява 4,9% от БВП на Турция, като тези инвестиции са основно от Европейския съюз.

Тези реформи и стратегическото значение на отношенията между ЕС и Турция доведоха до започването на преговори за присъединяване през октомври 2005 г. Основен принцип в този процес е, че темпото на преговорите зависи от темпото на реформите в Турция.

Осъществяването на реформи е неравномерно и от 2005 г. насам бе забавено. През изминалата година Турция премина през конституционна криза, свързана с избора на президент на републиката, която доведе до предсрочни парламентарни избори. Военните направиха публични изявления, надхвърлящи правомощията им. Въпреки това, по време на предизборната надпревара се състояха открити дискусии по редица традиционно деликатни теми, на които едно динамично гражданско общество обяви волята си за демокрация и светска държава. На изборите за парламент демократичните стандарти и принципът на правовата държава бяха изцяло спазени. Новият парламент е представителен за политическото многообразие в страната. Президентът на републиката бе избран в съответствие с разпоредбите на конституцията, а в гражданско-военните отношения надделя демокрацията. Правителството започна работа по изготвянето на нова конституция.

Сега Турция трябва да поднови динамиката на политическите реформи. Необходими са значителни по-нататъшни усилия, по-специално в области като свободата на изразяване и правата на немюсюлманските религиозни общности. Допълнителен напредък трябва да бъде отбелязан в борбата с корупцията, в съдебната реформа, правата на синдикатите и правата на жените и децата, а отчетността на публичната администрация трябва да се увеличи. В югоизточната си част Турция трябва да създаде условия, позволяващи на предимно кюрдското население да се възползва изцяло от правата и свободите си. Комисията ще продължи да следи отблизо процеса на политически реформи, включително гражданския контрол върху силите за сигурност.

В отговор на поредица от въоръжени нападения на ПКК, при които имаше множество пострадали, парламентът прие през октомври 2007 г. предложение, позволяващо на правителството да предприеме военна намеса в северната част на Ирак. На 22 октомври председателството на ЕС потвърди, че Съюзът безусловно осъжда терористичните нападения на ПКК в Турция. Председателството заяви, че „международната общност, по-специално всички ключови участници от региона, трябва да подкрепят усилията на Турция да защити населението си и да се бори с тероризма, като същевременно съблюдава принципа на правовата държава, опазва международния и регионалния мир и стабилност и се въздържа от крайни военни действия“.

Необходими са по-нататъшни структурни икономически реформи и фискална консолидация, за да се неутрализират останалите рискове за макроикономическата стабилност. Основните предизвикателства са структурните слабости и липсата на гъвкавост на пазара на труда, качеството на квалификациите на работната ръка, ниските равнища на заетост особено сред жените, големият дял на сивата икономика и реформите в системата за социална сигурност и в енергийния сектор. Разнообразието на селската икономика продължава да бъде ограничено. Уязвимостта на ромите трябва да бъде преодоляна. Турция все още се нуждае от цялостен подход за икономическото и социално развитие на югоизточната част.

Добросъседските отношения продължават да бъдат от ключово значение. Очаква се също така Турция да осигури цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране.

3. Стратегия на разширяване: изпълнение на настоящата програма

3.1. Подновен консенсус за разширяването

Процесът на разширяване на ЕС допринася за мир, стабилност, реформи и насърчаване на европейските ценности. Ефективността на условията като стимул за реформи зависи от поддържането на реална перспектива за евентуална интеграция в Съюза. Тази перспектива трябва да бъде още по-ясна за гражданите на съответните страни. Никога по-рано перспективата за членство не е била толкова важна като помощно средство за страните да преодолеят кризи, слабости на държавата и предизвикателства пред демокрацията.

Строгите условия на всеки етап от процеса на разширяване допринасят за консолидирането на реформите във всички страни кандидатки и потенциални кандидатки и за подготовката на бъдещите държави-членки да изпълняват задълженията си, произтичащи от присъединяването. Напредъкът на всяка страна към Европейския съюз зависи от нейните собствени усилия за изпълнение на критериите от Копенхаген, а за Западните Балкани - и от усилията им за изпълнение на условията по Процеса на стабилизиране и асоцииране.

Сериозно внимание се обръща на капацитета на ЕС за интеграция на ключови етапи от процеса на присъединяване. Подобряването на качеството на процеса на присъединяване, за което бе взето решение на Европейския съвет през декември 2006 г., гарантира, че напредъкът на страните кандидатки и потенциални кандидатки към членство в ЕС се определя от успеха, с който те се справят с ключовите изисквания. Показателите за отварянето и затварянето на преговорни глави, провеждането на проучвания на въздействието на ключови етапи от процеса на разширяване по ключови политики на ЕС и обвързаността с политически реформи играят все по-голяма роля в този процес.

Горепосочените предизвикателства дават основание за съсредоточаването на повече внимание върху ключови приоритети на реформите, свързани с изграждането на държавни институции, управлението и социално-икономическите реформи. Понастоящем Комисията предлага ревизирани партньорства за присъединяване и европейски партньорства, които отразяват тези приоритети. Партньорствата направляват страните по европейския им курс и посочват приоритети за предприсъединителна финансова подкрепа. Още на ранен етап те дават по-голям приоритет на основни въпроси, свързани с управлението, като институционално изграждане, съдебна и административна реформа и предотвратяване на организираната престъпност и корупцията. По-голямо внимание ще бъде отделено на такива трудни въпроси, най-вече в контекста на политическия и икономическия диалог. Необходимо е по-активно сътрудничество между страните от Западните Балкани, институциите и агенциите на ЕС и държавите-членки в борбата с трансграничната престъпност. Въпросите, свързани с прилагането на законите и политиките на ЕС, трябва да бъдат разглеждани в последователност в зависимост от капацитета на страните и напредъка при предприемането на основни реформи.

Предприсъединителният механизъм за фискален надзор, който от 2006 г. се прилага и към страните потенциални кандидатки, ще продължи да подкрепя икономическите реформи във всички страни кандидатки и потенциални кандидатки.

Регионалното сътрудничество и добросъседските отношения продължават да бъдат от ключово значение за европейската интеграция. Напредъкът в тези области укрепва доверието и носи конкретни ползи посредством стабилност в региона, по-добри трансгранични връзки и подобрена инфраструктура. Те от своя страна водят до икономически преимущества като по-бърз растеж и повече преки чуждестранни инвестиции.

Взаимното опознаване и разбирателство изискват по-нататъшно развитие на гражданското общество и на диалога между гражданите на държавите-членки на ЕС и на страните участнички в разширяването. От 2005 г. насам Комисията е оказала финансова подкрепа за проекти за диалог с и между страните от Западните Балкани, както и с Турция. Подкрепата за гражданското общество е от първостепенна важност за взаимното разбирателство и за укрепването на демократичните структури в обществото. Комисията ще предприеме допълнителни мерки за насърчаване на развитието на гражданското общество и диалога, използвайки Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

3.3. Подпомагане на преговорите за присъединяване

Преговорите за присъединяване с Хърватия и Турция започнаха през октомври 2005 г. с единодушно решение на държавите-членки след поредица от сериозни политически и правни реформи. Преговорният процес доближава двете страни до ЕС и е от стратегически интерес за него. Преговорите се водят въз основа на строгите рамки, договорени от Съвета. Те напредват едновременно с напредъка на политическите и икономическите реформи и транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС.

Европейският съвет от декември 2006 г. взе решения, свързани с провеждането и качеството на процеса на присъединяване. Бяха направени значителни стъпки за прилагане на заключенията на Европейския съвет. Комисията използва изцяло възможността за предлагане на показатели, чрез които да се определят условията за започване и приключване на преговорите по отделните глави в светлината на постигнатия напредък намясто. Тя е в процес на публикуване на първите проучвания на въздействието, тъй като започват преговорите по ключови глави През есента Комисията ще оповести проучване на въздействието относно бъдещото участие на Хърватия в сектора на ЕС за каботаж на автомобилните превози. В зависимост от напредъка на преговорите следващата година ще бъдат представени още проучвания на въздействието – за Хърватия относно свободното движение на работници и за Турция относно енергийните доставки. Съюзът участва в активен политически и икономически диалог, а резултатите от него се интегрират в преговорния процес. В този контекст специално внимание се отделя на уреждането на нерешени двустранни въпроси между страните кандидатки и държавите-членки, както и на развитието на добросъседски отношения. Въпроси, свързани със съдебната власт и основните права, са подробно разгледани в специална преговорна глава. Необходимо е да се припомни, че преговорите може да бъдат прекъснати при тежко и продължаващо нарушаване на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи и на принципа на правовата държава, на които се основава Съюзът.

Напредъкът на Хърватия към членство е силен сигнал към останалите страни от Западните Балкани относно перспективите за тяхното членство, когато изпълнят необходимите условия. Процесът на присъединяване на Хърватия допринася за решаване на двустранни и регионални проблеми и насърчава помирението. Той защитава стратегическите интереси на ЕС в областта на сигурността и предотвратяването на конфликти в регион, който граничи с държави-членки.

Настоящата фаза на преговорите за присъединяване по глави, специфични за политиките на ЕС, налага решаването на технически въпроси, свързани с привеждането в съответствие. Комисията представи на Съвета всички доклади от подробни проверки за Хърватия. Понастоящем вниманието е насочено към изпълнението от страна на Хърватия на показателите за отваряне на съответните глави. При условие че тези показатели бъдат изпълнени, през предстоящата година е възможно да бъде отбелязан значителен напредък в преговорите за присъединяване с Хърватия. Хърватия трябва да постигне по-нататъшен напредък в съдебните и административните реформи, правата на малцинствата и завръщането на бежанците, както и в преструктурирането на тежката индустрия.

Непоколебимият ангажимент на Турция за извършването на реформи е от първостепенно стратегическо значение за сигурността и стабилността на ЕС. Турция представлява своебразна допирна точка между Запада и мюсюлманския свят. Това бе недвусмислено подчертано от инициативата за насърчаване на диалога „Алианс на цивилизациите“, проведена под егидата на ООН. Присъединяването на Турция към ЕС, основано на коренни демократични промени, се следи с интерес в Близкия изток и в мюсюлманския свят. Турция подкрепя също така мирния процес в Близкия изток, както и диалог с Иран по ядрения въпрос. Страната разполага със значителни средства за сигурност, които предостави в редици мисии на ЕС и НАТО - от Западните Балкани до Демократична република Конго и от Дарфур до Афганистан. Турция има потенциала да стане основен енергиен път между ЕС и най-големите източници на петрол и газ в света и по този начин да се превърне в ключов фактор за сигурността на енергийните доставки за Европа. Привеждането на политиката ѝ в съответствие с политиките на ЕС ще донесе значителни ползи в области като контрола на миграцията и околната среда. Турция последователно отбелязва висок и стабилен икономически растеж и е сред водещите търговски и инвестиционни партньори на ЕС.

Тези съображения от стратегически характер са налице още от началото на отношенията между ЕС и Турция през 1959 г. Перспективата за членство на Турция в ЕС датира още от 1963 г., когато страната подписва споразумение за асоцииране с Европейската икономическа общност. Споразумението недвусмислено предвижда присъединяване както в преамбюла, така и в член 28. Това отразява важната стратегическа роля на Турция още от създаването на Европейския съюз. Понастоящем Турция е единствената страна, с която ЕС е установил митнически съюз, договорен през 1995 г. През 1999 г. тя получи статут на страна кандидатка. Общата цел на преговорите е присъединяване, както бе договорено от всички държави-членки през октомври 2005 г. Преговорите с Турция са процес с отворен край и резултатът от тях не може да бъде гарантиран предварително. Напредъкът в преговорите е неразривно свързан с напредъка на реформите и привеждането в съответствие със законите и политиките на ЕС.

От първостепенно значение е Европейският съюз да спазва ангажиментите си и да продължи процеса на преговори, а отварянето на глави да става веднага след изпълнението на техническите условия в съответствие с преговорната рамка от октомври 2005 г. и решението на Съвета от 11 декември 2006 г. Процесът на подробни проверки на Турция навлезе в заключителната си фаза и Комисията ще представи на Съвета повечето доклади до края на тази година. Турция трябва да положи нужните усилия, за да изпълни показателите, определени от Съвета за отварянето на повечето глави. Възобновеният импулс в процеса на политически реформи в Турция ще има пряко въздействие върху темпото на преговорите за присъединяване. При условие че тези показатели бъдат изпълнени, през предстоящата година е възможно да бъде отбелязан напредък в преговорите за присъединяване с Турция.

Добросъседските отношения продължават да бъдат от ключово значение. В съответствие с Декларацията на ЕС от 21 септември 2005 г. и заключенията на Съвета от 11 декември 2006 г. се очаква също така Турция да осигури цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението от Анкара и да премахне всички пречки пред свободното движение на стоки, включително ограниченията за транспортните средства спрямо Република Кипър. Очаква се също така Турция да постигне напредък към нормализиране на двустранните отношения с Република Кипър.

3.4. Укрепване на европейската перспектива за Западните Балкани и насърчаване на регионалното сътрудничество

Всички страни от Западните Балкани имат перспектива за евентуално членство в ЕС. Бъдещето на Западните Балкани е в рамките на Европейския съюз. Процесът на стабилизиране и асоцииране и програмата от Солун от 2003 г. все още съставляват рамката на политиката на ЕС към този регион. Регионалното сътрудничество носи осезаеми преимущества за гражданите на Западните Балкани и допринася за насърчаване на реформите и помирението.

ЕС ще продължи да прилага строги условия за напредъка на страните от Западните Балкани към ЕС. Постигането на задоволителни резултати, по-специално по отношение на изпълнението на задълженията по споразуменията за стабилизиране и асоцииране (ССА), включително разпоредбите за търговията, е основен фактор по пътя към евентуално членство. Установяването на стабилни институции е решаващо за прилагане на разпоредбите на ССА и за безпроблемното функциониране на различните съвместни институции.

Комисията продължава да подкрепя всички страни от Западните Балкани в европейския им курс на развитие, доколкото те постигат напредък по предложената през 2005 г. пътна карта. Тя ще даде изцяло приоритет на стабилността на Косово и перспективата за членство в ЕС.

Срещата на върха в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) през май 2007 г. в Загреб увенча прехода към регионална инициативност в процеса на регионално сътрудничество. Пактът за стабилност изпълни до голяма степен задачата си и ще бъде заменен с нов Съвет за регионално сътрудничество (СРС), свързан с ПСЮИЕ. Назначен бе Генерален секретар на СРС, а Сараево бе избран за седалище на секретариата. При българското председателство бе подписано споразумение за страна домакин с Босна и Херцеговина и бе създаден секретариатът. Очаква се последното заседание на Регионалната маса на Пакта за стабилност и първата среща на СРС да се състоят в София в началото на 2008 г., когато специалният координатор на Пакта за стабилност ще предаде функциите си на генералния секретар на СРС. Новите структури трябва да започнат да функционират бързо, особено секретариатът и бюрото му за връзка в Брюксел. ПСЮИЕ и СРС ще предоставят обща рамка за регионално сътрудничество. Комисията ще участва в СРС и ще насърчава всички участници в него да играят активна роля. Надграждайки опита, натрупан с Пакта за стабилност, Комисията възнамерява да сътрудничи на ПСЮИЕ и СРС за прилагане на Инициативата за намаляване на риска от бедствия, както и на Инициативата за предотвратяване и подготвеност при бедствия, започната в рамките на Пакта за стабилност. Комисията възнамерява също така да приобщи още повече страните от Западните Балкани към работата, свързана с механизма на Общността за гражданска защита при спешни ситуации като наводнения, горски пожари или земетресения.

През юли влезе в сила новото Централноевропейско споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Наскоро приключи ратифицирането от всички страни по споразумението и тази регионална зона на свободна търговия е действаща в целия регион. Европейската комисия възнамерява да подкрепи ЦЕФТА с техническа помощ и първоначално тригодишно финансиране на секретариата на ЦЕФТА. Всички страни си сътрудничат в рамките на Европейската харта за малките предприятия. Прилагането на Договора за енергийна общност напредва. В момента тече ратифицирането на документа за Обща европейска въздухоплавателна зона. Останалите подписващи страни трябва да ратифицират тези инструменти. Тези споразумения допринасят за ранно интегриране във вътрешния пазар на ЕС за енергия и авиационен транспорт. Изготвени са подробни пътни карти и планове за действие в областта на електроенергията и газта.

С цел повишаване на информираността за законите и политиките на ЕС бюрото TAIEХ⁶ на Комисията ще организира в страните потенциални кандидатки срещи за представянето на техническа информация, която ще бъде от полза за управлението, бизнеса и обществото. Регионалното училище по публична администрация ще допринесе за укрепване на административния капацитет на Западните Балкани. Отделени са средства от ЕС за превръщане на съществуващата мрежа в училище със седалище в региона на Западните Балкани.

Необходимо е гражданите на Западните Балкани да почувстват осезаеми подобрения като резултат от европейската интеграция на своите страни. От основно значение за тях е сами да поемат инициативата и отговорността за помиряване и за осъществяване на необходимите реформи. Трябва да има повече контакти между населението на държавите-членки и на страните от региона, както и между хората в самия регион.

Улесняването на пътуването до Европейския съюз е от първостепенно значение за населението и правителствата на страните от Западните Балкани. В Солун този факт бе признат от ЕС, който се ангажира с предприемането на стъпки за постигане на тази цел. При стъпките за либерализиране на пътуванията трябва да се вземат предвид интересите на ЕС, свързани с вътрешната сигурност и миграцията. От много години е установен безвизов режим с Хърватия. Неотдавна Комисията договори с останалите страни от региона споразумения за облекчаване на визовия режим и споразумения за реадмисия. Тези споразумения бяха подписани през септември и се очаква в скоро време да бъдат одобрени от Съвета, за да могат да влязат в сила на 1 януари 2008 г. Споразуменията значително ще подобрят условията за получаване на визи за пътуване до ЕС. Важно е държавите-членки да гарантират правилното им прилагане.

Споразуменията за облекчаване са важна крачка към пълното либерализиране на визовия режим. Комисията смята, че е време за постепенно либерализиране на визовия режим със страните от Западните Балкани чрез предприемането на по-нататъшни конкретни стъпки. За тази цел Комисията предлага да започне диалог с всяка от засегнатите страни с оглед изготвянето на пътна карта на условията, които трябва да бъдат изпълнени. Условията ще обхващат ефективно прилагане на споразуменията за реадмисия, както и напредък в ключови области като управлението на границите, сигурността на документите и борбата с организираната престъпност. Тези пътни карти ще позволят на засегнатите страни да съсредоточат по-добре усилията си за реформи и същевременно ще укрепят доверието в ангажимента на ЕС към народите от региона.

Мерките за подобряване на междучовешките контакти, включват също разширяване на сътрудничеството в образованието и възможности за мобилност на студенти и дипломанти по програмите Темпус и Еразмус-Мундус. Още 100 учащи се от региона могат да участват в програми за следдипломно обучение в ЕС през учебната 2007/2008 г. От 2008 г. до 500 студенти годишно ще могат да се възползват от програмите за обмен между държавите-членки на ЕС и региона. Съвместно с държавите-членки и други двустранни донори Комисията ще проучи още възможности за отпускане на стипендии. Освен това, ще бъде предоставена предприсъединителна финансова подкрепа и за участието на младежи, младежки организации, културни дейци, организации на гражданското общество и научни работници от Западните Балкани в програми на ЕС. Комисията ще насърчава инициативи и проекти, свързани с Европейската година за междукултурен диалог, която ще бъде отбелязана през 2008 г. В рамките на новия механизъм на Комисията за гражданско общество ще бъдат предприети мерки в подкрепа на мрежите и обмена между групи на гражданското общество в региона и на европейско равнище.

Активното участие на парламентите е от ключово значение за напредъка на страните по пътя към ЕС. Парламентарното сътрудничество се засили както в района на Западните Балкани, така и с ЕС. Комисията в сътрудничество с Европейския парламент ще насърчава дейности, съсредоточени върху европейската интеграция.

На 1 януари бе въведен Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП). Целта е да се осигури съгласувана рамка за помощ за страните кандидатки и потенциални кандидатки. Общността ще продължи да подкрепя тези страни в усилията им за укрепване на демократичните институции и правовата държава, за реформиране на публичната администрация и за установяване на функциониращи пазарни икономики. Подкрепата ще бъде под формата на проекти за институционално изграждане и трансгранично сътрудничество, както и, в зависимост от степента на подготвеност на страните, подкрепа за регионални мерки, мерки, свързани с човешките ресурси и с развитието на селските райони.

Отбелязан е напредък в подготовката за плавно прехвърляне на управлението на помощта от Европейската агенция за възстановяване към делегациите и бюрата на Комисията в Белград, Подгорица, Прищина и Скопие. Процесът ще приключи до края на 2008 г. Агенцията участва в предоставянето на помощ за възстановяване на страните след конфликт. С въвеждането на ИПП властите бенефициери разполагат с по-голяма инициатива при планирането на предприсъединителната помощ. Те самите трябва да се подготвят, за да поемат отговорността за управлението на средствата от ЕС.

Косово заслужава специално внимание. Задоволяването на нуждите му от значително външно финансиране трябва да бъде поето до голяма степен от донори. Необходимо е ЕС и държавите-членки да поемат водещата инициатива в международната общност в съответствие с ключовата роля на ЕС в Косово след определянето на статута.

ИПП ще помогне на бенефициерите да засилят капацитета си посредством институционално изграждане, добро управление и развитие на малките и средни предприятия. Специално внимание ще бъде отделено на административната и съдебната реформа и правовата държава. Освен това, ще бъдат положени усилия за подобряване на управлението от страна на партньорите на държавното финансиране, както и за увеличаване на капацитета им за пълноценно използване на предприсъединителната подкрепа. TAIEX предлага бърза подкрепа, оказвана от служители в публичния сектор на публичните институции на страните, които участват в разширяването. Използвайки резултатите от SIGMA⁷ и TAIEX, туинингът между държавни администрации ще окаже средносрочна подкрепа за управлението в допълнение към традиционните туининг проекти, свързани със законите или политиките на ЕС.

Комисията ще създаде нов механизъм за финансиране по ИПП за насърчаване на развитието на гражданското общество и диалога. Съгласувано ще бъдат планирани национални проекти и проекти с множество бенефициери, които да стимулират развитието на гражданското общество във всяка страна. Целта ще бъде да се укрепят структурите на гражданското общество и ролята им в политическия процес, да нарасне капацитетът на организациите на гражданското общество за разработване на трансгранични проекти и мрежи и да се запознаят представители на гражданското общество и лица, формиращи общественото мнение, с политиките и дейностите на ЕС. Механизмът ще увеличи капацитета на местните организации на гражданското общество за гражданско мобилизиране, за защита и популяризиране на възгледи, за разработване и управление на проекти за насърчаване на мрежи и ще подкрепя диалога им със съответните структури в ЕС. Ще бъдат застъпени правата на човека, равенството между половете, социалното включване, здравеопазването, околната среда, защитата и представителството на бизнес интереси и защитата на потребителите. Механизмът ще насърчава сътрудничеството и трансфера на ноу-хау между бизнеса, синдикатите и професионалните организации в страните партньорки и съответните организации на равнище ЕС. Ще бъде изготвена програма за посещения за запознаване на формиращи общественото мнение ключови лица от националната и местна политика, религиозния живот, журналистическите среди, синдикатите и бизнес асоциации с политиките и дейностите на ЕС и за запознаването им с колеги от ЕС.

Предвид бюджетните ограничения по-тясното координиране между донорите е важен елемент от новия регламент за ИПП. Комисията ще координира отблизо подкрепата в рамките на ИПП с тази на международните финансови институции и на други донори, за да се отговори на основни нужди, свързани с икономическото и социално развитие. Комисията е в процес на създаване на инфраструктурен инструмент, който от 2008 г. ще се финансира от ИПП и ще помага за разработването на инфраструктурни проекти. Ще бъдат застъпени транспортът, енергетиката и инфраструктурата, свързана с околната среда, както и инвестиции в социални области като здравеопазване, образование, жилищен фонд и бежанци. Други инициативи включват Европейския фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮЕ), насочен към развитието на частния сектор, и механизма за енергийна ефективност. По този начин подкрепата в рамките на ИПП ще се стреми да постигне икономически най-целесъобразното съчетание на безвъзмездни средства и заеми. В тези съгласувани действия ще участват ЕИБ, ЕБВР и други международни финансови институции като Световната банка и банката на Съвета на Европа.