Членове 21-26 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.
Членове 32, 34, 35и 41 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията.
Българските власти гарантират, че ще бъдат спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014 и помощ по тази мярка няма да се предоставя преди Европейската комисия да е одобрила Програма за развитие на селските райони.
8.2.6.2.Общо описание на мярката, включително нейната интервенционна логика и нейният принос за областите с поставен акцент и междусекторните цели
Стопанисването на горите е неразделна част от политиката за развитие на селските райони на ЕС, допринасящо за постигането на някои от най-ключовите социални, икономически и екологични цели на политиката. То не е обхванато от членовете за селското стопанство и горите на Договора за функционирането на Европейския съюз. Горите са важна част от природните ресурси и управлението на тези ресурси е една от целите на политиката за развитие на селските райони. В Регламент (ЕС) № 1305/2013 за развитието на селските райони (член 5 (2)), "устойчиво управление на горите" е споменато като един от приоритетите на Съюза за развитието на селските райони.
Горите в България имат важно значение за развитието на селските общини, особено в планинските райони. Те са база за развитие на дърводобивната и дървообработващата промишленост, но имат и важни екологични функции като съхранението и поддържането на въглерода в селското и горското стопанство, ограничаване на водната ерозия, опазване на биоразнообразието, осигуряване на биомаса за производство на енергия и др.
Избраните подмерки допринасят пряко за постигане на целите на приоритетна област 4 и приоритетна област 5Д. Прилагането на под-мярка 8.6 допринася и за подобряване конкурентоспособността на фирмите работещи в горите и преработвателите на горски продукти (2В) Допълнителен принос ще има и по приоритет 6А.
Създаването на нови гори и прилагането на устойчивите практики за стопанисването на съществуващите гори ще допринесат за съхранението и поглъщането на въглерода в селското и горското стопанство и намаляване на емисиите от тези сектори. Предотвратяването на горските пожари и бедствия и инвестициите, свързани с повишаване на екологичната стойност на горите, са от съществено значение за опазване на биоразнообразието в тях. Има нужда от специфични мерки, които да гарантират задоволяването с храни, в бъдеще да подпомагат ефективността от производството като в същото време се опазва околната среда. Изграждането и поддържането на полезащитни пояси в земеделските земи и залесяването на ерозирали и застрашени от ерозия изоставени земеделски земи ще допринесе за предотвратяване на ерозията на почвите. Горите са един от основните източници на биомаса и затова мярката предвижда инвестициите за използването на нови технологии за оползотворяване на остатъците и отпадъците за производството на енергия, които да допринесат за изпълнение на поетия от България ангажимент да увеличи дела на енергията от възобновяеми енергийни източници до 16%. до 2020 г.
Мярката се състои от пет подмерки: Залесяване и поддръжка; Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития; Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития; Инвестиции, подобряващи устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми; Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти.
8.2.6.3.Приложно поле, ниво на подпомагане, допустими за подпомагане бенефициери, и, когато е приложимо — методология за изчисляване на размера или процента на подпомагане, разбити по подмярка и/или вид операция, когато е необходимо. За всеки вид операция уточняване на допустимите разходи, условията за допустимост, приложими размери и ставки на помощите и принципи във връзка с определянето на критерии за подбор
8.2.6.3.1.Подмярка 8.1. Залесяване и поддръжка
Подмярка:
8.1 - подпомагане за залесяване и създаване на горски масиви
8.2.6.3.1.1.Описание на вида операция
Залесяването ще стимулира поглъщането и съхраняването на въглерода и опазване на почвите от ерозия. Чрез увеличаването на лесистостта се увеличават териториите, за които е доказано, че най-добре поглъщат и съхраняват въглерода - горите.
Промените на климата могат да предизвикат намаление на производството, ограничаване на водните ресурси, разпространение на болести по животните и растенията, които са нетипични за даден регион и др. Ето защо политиката за опзване на околната среда сама по себе си не е в състояние да даде отговор на адаптирането към промените на климата. Такива мерки могат да бъдат залесяване на изоставени земеделски земи, горски територии, ерозирали и застрашени от ерозия територии извън горските територии.
Залесяването на неземеделски земи също допринася за защита на териториите от природни бедствия и пожари, както и допринася за адаптирането към промените в климата.
Изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 807/2014 на Комисията по избора на дървесни видове за залесяване, се покриват посредсдством технологичния план за залесяване. Той се изготвя от лицензиран лесовъд и съдържа насоката и целта на залесяването; подходящият посадъчен или посевен материал по вид, количество, качество и произход; видът и начинът на почвоподготовка; схемата и гъстотата на културата; начинът и сезонът на залесяване. Технологичният план за залесяване се основава на „Класификационната схема на типовете месторастения в Република България”. Тя е разработена на база горскорастително райониране на страната и отразява различията в релеф, изложение, наклон, надморска височина, почвени, климатични и екологични характеристики на терена. В България са установени и картирани 135 типа месторастения. За залесяване се използват подходящи за съответния тип и условия на месторастене дървесни и храстови видове, като с предимство се ползват местни видове.
