Устойчивото социално-икономическо развитие на селските райони е неразривно свързано със съществуващата инфраструктура и качеството на предлаганите услуги за населението в селските райони. Недостига на инвестиции за обновяване на съществуващата инфраструктура и неадекватното качество на предлаганите услуги (спрямо градовете) е основният елемент, който продължава да разширява границите на развитие между селските и градските райони в България и който, освен това е пречка за създаването на равни възможности в социално-икономическото развитие на селските райони. Тези фактори водят до влошаване на качеството на живот в селските райони и застрашава способността им да задържат населението и да привличат инвестиции, което ги поставя в социално-икономически спад.
За да се намалят съществуващите различия между селските и градските райони и съгласно идентифицираните потребности в SWOT анализа, с подпомагането по мярката ще се създаде, подобри или разшири малка по мащаби инфраструктура в селските райони, включително и широколентова инфраструктура, публична инфраструктура за отдих и туристическа информация и подобряването и разширяването на основните услуги, включително за отдих и спорт. Чрез подпомагането по мярката ще се постигне подобряване на транспортната свързаност и изграждане или обновяване на техническа инфраструктура и достъп до широколентов интернет в селските райони. По този начин мярката ще допринесе до ограничаването на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването на селските райони.
Населените места в селските райони в България ще станат привлекателни за бизнеса и за живеене, чрез поддържането и стимулирането на тяхното икономическо, социално и културно развитие, изграждане на липсващата или рехабилитация на съществуващата техническа и социална инфраструктура, транспортни и комуникационни връзки. Ще се въведат новите изисквания за интеграция на политиката по околна сред (ПОС) и политиката по изменение на климата (ПИК), както и иновации при изграждането и обновяването на инфраструктурата, като примерно екоиновации в областта на водоснабдяването и пречистването на водите, в областта на туризма, използването на широколентова инфраструктура. По този начин ще се постигне както съхраняването на населените места, така и ще се осигури поддържането на образователните услуги, и предоставянето на културни услуги и осигуряването на работни места.
Създаването и обновяването на техническа и социална инфраструктура е основната за създаването на оптимална жизнена среда на селските райони, опазването на околната среда, създаването на достъпност и развитие на икономиката. Текущата ситуация в България показва необходимостта от развитието на техническа и социална инфраструктура в селските райони. Въпреки, че през програмния период 2007-2013 г. създаването и обновяването на техническата и социалната инфраструктура (пътища, водоснабдяване, канализация, улици, тротоари, паркове, градини, спортна, общинска и социална инфраструктура и др.) в селските райони беше финансирано от ЕЗФРСР, тя е все още слабо развита и забавя социално-икономическото развитие на селските райони.
Анализът на стратегическите документи в сферата на образованието показва, че от решаващо значение за България е да се инвестира в качеството, конкурентоспособността и ефективността на образованието, което зависи до голяма степен от условията за преподаване т.е. от съответната инфраструктура. Инфраструктурното развитие трябва да се извършва целенасочено само за общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони. Чрез инвестициите в образователна инфраструктура ще се улесни достъпа и качеството на предоставяното образование и ще се намали броя на преждевременно напусналите сферата на образованието. Инвестициите в образователна инфраструктура ще доведат до икономическото развитие на селските райони.
Запазването на духовния и културния живот на населението е от важно значение за развитието на селските райони. Културно-историческото развитие на България обуславя богато културно наследство, което се запазва и съхранява в културните центрове читалища, театри, библиотеки музеи, църкви, манастири и др. Инвестициите в този вид инфраструктура ще позволят да се запази културната идентичност и традиции в селските райони и да се повиши качеството на живот на хората, живеещи в тях.
Природата и културно-историческото наследство могат да бъдат определени като един от най-силно изразените сравнителни предимства на селските райони в глобализиращия се свят. Техният потенциал може да бъде разкрит чрез инвестиране за публично ползване в инфраструктура за отдих и туристическа информация. Чрез тези инвестиции ще се реализира в максимална степен местния икономически потенциал на селските райони, в които поради липса на производствени дейности или други стабилни източници на доход и заетост, са с по-ниски темпове на развитие, като в същото време ще доведе и до опазване и популяризира културното и природно наследство и ще има благоприятно устойчиво въздействие по отношение на опазване на околната среда.
Инвестициите в инфраструктура за широколентов достъп е важна област на интервенция, която ще допринесе както пряко, така и косвено за постигане на приоритетите, свързани с разкриването на работни места и икономически растеж в селските райони. По този начин ще се постигне икономическо развитие, чрез улесняване на достъпа до интернет, създаване на онлайн услуга, както и много други възможности, свързани с маркетинга на продуктите, на пазара на работната сила и обмяна на опит. Безжични технологии могат да осигурят връзка между обществените сгради и домакинстват и най-близкия възел на мрежата, без да е необходима физическа връзка.
Редица неблагоприятни характеристики на българските райони като силно влошени демографски показатели, риск от бедност, високи равнища на миграция, проблеми със заетостта и получаването на качествени социални услуги, с по-висок интензитет се отбелязват в Северозападен район. Обезлюдяването е силно проявено и е резултат в значителна степен от икономически проблеми – липса на заетост, както и на възможността за получаване на качествени образователни, здравни и социални услуги. Районът се характеризира с изключително силно проявени негативни демографски процеси; най-нисък дял на населението с висше образование; най-нисък размер на инвестициите, в т.ч. чуждестранни; най-ниски нива на развитие на предприемачеството (брой МСП на 1 000 д.). Следвайки заложеният в Споразумението за партньорство териториален подход за целенасочена подкрепа на Северозападен район, приоритет по мярката ще бъде осигурен за инвестиции, извършвани в района с цел ограничаване на бедността, обезлюдяването на територията, намаляването на риска от социално изключване и като цяло подобряване на качеството на живот в района.
Ще бъде приложен индивидуален подход за приоритизиране на инвестициите в селските райони с цел реализиране на инвестиции, които ще доведат до съживяване на местната икономика и ще допринесат за предотвратяване на обезлюдяването на селските райони и ще спомогнат за насърчаването на заетостта.
За бенефициентите общини подкрепата по мярката ще се предоставя въз основа на извършен анализ за индивидуалните нужди от инвестиции в публична инфраструктура въз основа на плановите стратегически документи, с които общините разполагат, съпоставени със заложените приоритети за финансиране в приложимите национални стратегии. За другите допустими бенефициенти по мярката подкрепата ще се предоставя в съответствие с идентифицираните потребности за финансиране в националните стратегически документи на ниво територия или обект.
Подходът ще бъде реализиран чрез обявяването на целеви приеми на заявления за подпомагане по типове инвестиции.
Подкрепата по мярката е насочена към различни потенциални бенефициенти и дейности за подпомагане. Най-важните приоритети, към които тя допринася, са както следва:
Приоритет 5: Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горското стопанство, с акцент върху следните области:
Приоритетна област 5Б: Повишаване на ефективността при потреблението на енергия в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.
Приоритет 6: Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони, с акцент върху следните области:
Приоритетна област 6Б: Стимулиране на местното развитие в селските райони;
Приоритетна област 6В: Подобряване на достъпа до информационни и комуникационните технологии (ИКТ), използването и качеството им в селските райони.
Предвижда се под-мярка 7.3. „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширение“ да се прилага в периода 2016-2020 г. предвид необходимостта от ревизиране, допълване и одобрение на Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение (NGA), от който ще бъдат изведени конкретните дейности, допустими за финансиране по под-мярката.
Дейностите, свързани с инвестиции за доизграждане, без ново строителство на канализационната мрежа (в т.ч. и съоръжения за пречистване на отпадъчни води) в агломерации с под 2 000 е.ж. в селските райони ще стартират на по-късен етап предвид необходимостта от идентифициране на нуждите от доизграждане на канализационни мрежи и съоръжения за пречистване на отпадъчни води в регионални ПИП и тяхната подготовка.
Финансовата помощ по всички подмерки за един кандидат община не може да надхвърля левовата равностойност на 10 000 000 евро за целия период на прилагане на ПРСР.
Кандидатите по мярката ЮЛНЦ, читалища и местни поделения на вероизповеданията могат да кандидатстват за подпомагане с нов проект след подаване на заявка за окончателно плащане по предходен одобрен проект по мярката.
| 
