Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за

Природоклиматичните условия са подходящи за развитието на двата подотрасъла - растениевъдство и животновъдсво.

Доброто зърнено-фуражно производство, наличието на пасища и ливади благоприятствуват развитието на овцевъдството и месодайното говедовъдство.

Община Средец е разположена в близост до най-развития туристически регион в България - Българско Черноморско крайбрежие.

Град Средец е разположен само на 30 км от Бургас – най-големият пристанищен град на България, с международно летище, жп гара. През града преминава най-краткия път от югоизточна България за Южното Черноморие и Турция.

Съществуват 3 пешеходни горски пътеки, които при маркиране и обозначаване ще са подходящи за туристически пътеки.

Богатството на дивеч дава големи възможности за развитие на ловен туризъм.

Има и възможност за наблюдаване на птици. Тук има гнезда на някои от най-редките птици, записани в Червената книга на България като например черния щъркел, малкия и скалния орел. В планинската част на Общината преминава река Факийска, която предлага подходящи условия за къмпиране и риболов.За любителите на спортния риболов има възможност за практикуването му на язовирите в гр.Средец, с.Момина Църква и др.

Освен природните ресурси, съществен фактор за развитие на туризъм в Общината са антропогенните ресурси. Те включват културно-исторически паметници и обекти, музеи и музейни експозиции, епизодични и периодични прояви и събития.

Средец е старо селище, възникнало през края на Vв. Като военностратегическа крепост.

Днес крепостта Калето, която се намира на 2км югозападно от центъра на Средец е построена в края на 5 началото на 6 век. Разцвет бележи под името Потамукастел през 9-10 век, разрушена през 11в. и реконструирана през 12 век. През османския период живота от крепоста се изтегля на изток и се създава селището Карабунар /Черен кладенец/ на мястото на съвремения град.

Село Дебелт се намира на 8 км източно от гр.Средец и е част от Античниата колония Деултум. Тя е основана в края на 70-те години на І-ви век след Христа. Създадена е от VIII августов легион на император Веспасиян.

Странджанският регион е богат на исторически забележителности, които представляват туристически интерес-долмени, тракийски могили, светилища и гробници и др.

Късноантични и средновековни крепости /калета/

Еркесия – средновековен български вал;

Манастирът “Свети живоприемний источник”- близо до село Голямо Буково.

- Параклиси в с. Росеново, Пънчево и Белеврен.

- Църквата “Всех светих”в гр.Средец.

- Църквата “Св.Параскева”в с.Момина църква, която е известна с богатия си стенопис.

Църква в с.Факия, Драчево, Сливово, Зорница, Суходол, Сливово, Дюлево, Богданово др.

Богатата духова и материална култура на населението е представена в експозициите на Исторически музей – Средец, Етнографски комплекс, Карабунарска къща и Байлова къща.

Читалище “Пробуда”гр.Средец е утвърден културен център в Общината с функциониращи форми на художествена самодейност, богат библиотечен фонд /над 48 хил. Тома/ и се явява методически център на останалите 14 читалища в Общината.

Културните институции в Общината са основни съхранители на фолклорното богатство.

В Общината от 1993 година през месец май се провежда Национален странджанско-тракийски събор за млади таланти до 18г. “Фолклорен венец-Божура”. Запазени са и се провеждат ежегодно обичаите:

„Еньова буля„ и “Пеперуга”- традиция, типична за селата Факия, Момина църква и Долно Ябълково – характерен обичай за дъжд и плодородие.

Кукери – маскарадни пролетни игри, за прогонване на злите духове и берикет.

Традиционни народни борби – задължителен елемент в народните събори съхранени единствено в Община Средец.

Запазени образци на странджанска архитектура има в селата Голямо Буково и Долно Ябълково, Кирово и Факия.

Въпреки тези предпоставки в региона няма развит туризъм.

3.1.6.Инфраструктура в обхваната територия

Социално - икономическото развитие на Общината е във висока степен зависимо от състоянието и функционирането на техническата инфраструктура, която е предпоставка за максималното ангажиране потенциала на територията.

-Транспортна инфраструктура: Пътната мрежа на територията на Общината е достатъчно развита като връзки с населените места. Нейната гъстота е 0,276 км / км 2. Вътрешната пътна връзка е добре развита и осигурява транспортни връзки на всички населени места от Общината с гр.Средец, но е недобре поддържана.

Връзката между отделните селища се осъществява по пътища от четвъртокласната пътна мрежа, като 8,9% са асфалтирани, 57,4% са запечатка, 32,65 % пътища без настилка.

-Водоснабдяване:водоснабдяването на населените места в Общината се осъществява от местни водоизточници и водоснабдителна система “Ясна поляна“. От всички 33 населени места без съвременно водоснабдяване са селата Гранитец, Г.Ябълково, Граничар, а селата Белеврен, Пънчево и Тракийци са без водоснабдяване. Водопотреблението общо за Общината е 1 144 397 м³, като в т.ч. от населението – 690 113 м³ и от фирми – 454 284 м³.

-Канализационна мрежа: Обща дължина на канализационната мрежа за гр. Средец е 35,093 км, от които 18,261 км изградена, в т.ч. дъждовна канализационна мрежа – 0,950 км и 16,832 км за доизграждане. За с.Дебелт обща дължина на канализационната мрежа е 19,2 км, от които изградена 4 км.

Пътната мрежа на територията на Общината е достатъчно развита като връзки с населените места. Нейната гъстота е 0,276 км / км 2. Вътрешната пътна връзка е добре развита и осигурява транспортни връзки на всички населени места от Общината с гр.Средец.Връзката между отделните селища се осъществява по пътища от четвъртокласната пътна мрежа, като 8,9% са асфалтирани, 57,4% са запечатка, 32,65 % пътища без настилка.

3.2.Описателен анализ на социално-икономическата ситуация (тенденции за последните 10 години):

Между северната и южната част на Община Средец съществуват значителни различия в икономическото и инфраструктурно развитие, заетост, доходи и качество на живот - особено засегнати са граничните територии, отдалечените населени места и районите с висока концентрация на малцинства.

Промишлеността на Общината е концентрирана в ядрото гр. Средец-с. Дебелт. Промишленият облик на Общината се определя от отраслите: промишленост, търговия и услуги, селско и горско стопанство. От промишлеността с най-голямо значение за общинската икономика са металургията, химическата промишленост и машиностроенето. На територията на Общината е разположена металургична база “Промет Стийл” АД, която е с национално значение. Хранително-вкусовата промишленост се развива основно на база местни селско стопански суровини. Слабо разработен и перспективен отрасъл в развитието на Общината са дървопреработващата и мебелна промишленост, както и електроцентрали за за ВЕИ.

Преобладаваща част от активното население в Общината е заето в селското стопанство и горско стопанство. Селското стопанство е традиционен отрасъл за Общината. То се специализира в производство на зърнено-житни култури, свиневъдство и говедовъдство.

Секторите животновъдство, земделие и преработвателна промишленост на селскостопанска продукция се нуждаят от финансова подкрепа за ремонт и обновяване на материалната база, въвеждане на нови технологии с цел подобряване на конкурентоспособността и подобряване на възможностите за заетост и икономическо развитие. Такава подкрепа е отразена в разработената СМР и съответните мерки от ПРСР

На територията на Общината за 2010 г. има регистрирани 337 икономически субекта, което е с около 10% по-малко от предходната година. Общия брой на стопанските единици на територията на Общината се обуславя както от общата икономическа обстановка в страната така и от човешкия фактор. През 2010 г. има 393 регистрирани икономически субекта което е увеличение с 16% в сравнение с 2010г., но през 2011г. се наблюдава намаляване на регистрираните стопански единици ≈ с 14% /345бр./. С най-голям относителен дял са субектите в сферата на търговията и услугите – около 53% от всички регистрирани стопански единици на територията на Общината.

Община Средец е една от най-големите териториално административни единици в страната.От всичките 33 населени места, 13 са с население под 100 човека. 90% от населението в Общината е българско и 19 % е ромско. Преобладаващо е възрастното население. В 12 от населените места няма деца до 7 годишна възраст, 12 са населените места без деца от 7 до 14 годишна възраст, в 10 от селата няма население между 15 и 18 години. Населението на Община Средец представлява около 4,2 % от населението на Бургаска област. Възрастовата структура на населението буди тревога, определяща се от факта, че делът на населението в под трудоспособна възраст е значително под средното ниво за страната. Увеличаването делът на възрастните и старите хора е в съответствие с негативната тенденция в национален и световен мащаб. Селата включени в Общината са с твърде ограничени трудови ресурси. В следствие на социалните процеси в Общината се наблюдава намаление на раждаемостта. Смъртността в Общината запазва своята тенденция в града 140 души годишно и 230-232 за селата. Запазва се тенденцията от последните 10 години на отрицателен естествен прираст на населението, както и влошаване на възрастовата структура.

Силното застаряване на населението е обусловило сравнително висок относителен дял на население в над трудоспособна възраст, отрицателен естествен прираст, обезлюдяване на голяма част от селата. Съществува силно проявена диспропорция между броя на населението и годния за обитаване жилищен фонд. Голяма част от населението от селата се насочи предимно към общинския център - гр.Средец и областния център - гр.Бургас.

Миграционните процеси доведоха до съсредоточаване в общинския център на значителен контингент млади хора. Центърът на Общината - гр.Средец приема мигранти от територията на цялата Община. Той от своя страна дава мигранти, които се насочват предимно към гр.Бургас. Напускащите Общината са главно квалифицирани специалисти, от каквито се нуждае икономиката на Общината. Това оказва отрицателно влияние върху социално-икономическото развитие на Община Средец.

Затруднено е транспортното, съобщително, търговско, здравно, просветно и административно обслужване на населението.