Диаграма № 6: Баланс на територията

• 
  Растениевъдство
  

След 2010 год. се наблюдава увеличение на площите, заети от овощни градини с преобладаващ дял на праскови и кайсии. Това се дължи на създадените нови масиви с трайни насаждения с финансовата помощ от ЕЗФРСР чрез ПРСР.

В зеленчукопроизводството се наблюдават промени през годините, очевидно определени от търсенето на пазара.

От 2013 г. в с. Ряхово функционира първото стопанство за култивирано отглеждане на лечебни и етеричномаслени култури – мента 30 дка и маточина 2 дка. В момента се изгражда пункт за събиране и изсушаване на билки, изграждане на сушилня тип „оранжерия”.

Като недостатък в икономическото развитие може да се определи факта, че не е развита преработвателната промишленост и отглежданите култури се продават без допълнителна обработка. За да се получи добавена стойност, която би рефлектирала положително върху печалбата на производителите, е целесъобразно създаването на предприятия за преработка на произведената продукция.

От представени данни от проведена анкета сред земеделски производители на територията на общината, за програмния период 2007-2013 г. се наблюдава почти двойно увеличение на реализирани приходи от дейността, осезателно увеличение на придобитите ДМА и увеличение на заетостта в селското стопанство. Забелязва се чувствително увеличение на заети площи с новосъздадени овощни насаждения и през 2012 г. за пръв път въвежда биоземеделие (пшеница и слънчоглед). Тези резултати са постигнати с финансиране със средства от ЕЗФСР по ПРСР.

За периода 2014-2020 г. земеделските производители заявяват намерения за инвестиране в различни сфери на селскостопанското производство както и в бази за развитие на туризма.

Отново няма инвестиционни намерения в преработвателната промишленост.

Зеленчукопроизводството ще бъде включено в списъка на обвързаното плащане за следващия период 2015-2020 г. По този начин около 100 милиона евро или 13% от сумата за директни плащания ще бъдат разпределени за отглеждане на определен вид култури и животни.

• 
  Животновъдство
  

През изтеклия период продължи преоборудването, окомплектоването и модернизирането на млечните ферми във връзка с необходимостта от спазване на изискванията, наложени от прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП). Усилията са насочени към повишаване броя на фермите, категоризирани в първа група.

Животновъдството в региона се развива в две посоки: от една страна в условията на малки полу-пазарни стопанства и от друга – в условията на промишлено отглеждане. В Община Сливо поле се намират три големи животновъдни предприятия, в които се отглеждат около 70000 прасета. Тези предприятия заустват отпадните води след механично пречистване директно в река Дунав и са с най-голямо негативно влияние върху околната среда предвид липсата на изградени пречиствателни съоръжения. Въпреки това те са структуроопределящи за икономиката на Община Сливо поле.

В частните животновъдни ферми се отглеждат главно едър рогат добитък, дребен рогат добитък и пчелни семейства. В селата Ряхово, Голямо Враново и Борисово се отглеждат най-голям брой животни във фамилни стопанства. Най-голям е броят на млечните крави, овцете и козите. По отношение на породния състав в млечното говедовъдство преобладава черно-шареното говедо. Проблем на всички населени места е оползотворяването на биологичните отпадъци. Липсват площадки и съоръжения за складиране и компостиране на растителни и животински отпадъци. Пчеларството добива все по-голяма популярност. Възможностите, които предоставя този сектор, са големи, тъй като значителна част от продукцията намира реализация извън рамките на страната. По отношение на отглеждането на едър рогат добитък за добив на мляко, основните, лимитиращи фактори са квотната система за производство на мляко, недостатъчният брой преработвателни предприятия и млекосъбирателни пунктове съгласно стандартите на ЕС, практическата липса на директен достъп на производителя до реална пазарна реализация. Мерите и пасищата не съответстват като площ за осигуряване на минимална площ за една животинска единица.

През периода 2007 – 2010 г. се наблюдава увеличение на производството на мляко с 61,88 %, което основно се дължи на увеличения брой кози и овце в животновъдните стопанства. Най-голямото животновъдно стопанство с над 80 броя кози се намира в с. Малко Враново.
Свиневъдство

Свиневъдството заема основен дял в производството на червени меса в страната. През 2010 г. около 66% от червеното месо е добито от свиневъдния сектор. Продължава процесът на привеждане на фамилните ферми в съответствие с изискванията за хуманно отношение при отглеждане на свине, тъй като почти всички индустриални ферми са отговорили на тези стандарти. Променя се и селекционната дейност, насочена към добива на месо с по-малко тлъстини. През 2010 г. се наблюдава намаление на броя на свинете като цяло. В общината свиневъдството се представлява основно от 3 ферми в селата Голямо Враново, Бръшлен и Юделник, които едва към 2005г. поддържат стабилно поголовие. С финансовата помощ на програма САПАРД и Програмата за развитие на селските райони са приведени в съответствие с изискванията на ЕС и са изградени зърнени бази от трите свинекомплекса. Свинекомплекс Голямо Враново Инвест АД се намира в с. Голямо Враново. Основната дейност на свинекомплекса е производството на елитни породи свине, колбаси и продукти от свинско месо.

Свинекомплексът разполага с: 20 000 прасета, 2 000 свине майки, над 200 души персонал, 3000 дка. посевни площи, силози за 7 500 т. зърно, фуражен цех, модерен цех за месопреработка, съобразен с най-високите европейски стандарти. Свинекомплекс Голямо Враново Инвест АД е един от най-големите производители на свинско месо в страната, като произвежда над сто вида трайни и малотрайни продукта от свинско месо. В Свинекомплекс Голямо Враново за първична преработка на свинско месо е въведена система за класификация на кланични трупове /S/ EUROP осигуряваща достъп до европейските пазари и усвояване на експортни европейските пазари с оборудване за автоматизирано хранене и автоматичен контрол на климата. С реконструкцията и внедряването на нови технологични линии в свинекомплексите се обяснява увеличението с над 12 пъти на продукцията на месо през 2010 г. спрямо 2007 г.
Говедовъдство

През разглеждания период се наблюдава тенденция на окрупняване на млечните ферми. Вниманието бе насочено към покриване на стандартите за производство на качествено мляко чрез преструктуриране и модернизиране на млечните ферми. През квотния период 2010/2011 г. националната млечна квота на България е увеличена с 10 085 тона. През същия квотен период са разпределени 13 492 276 кг за доставки и 4 920 933 кг за директни продажби от националния млечен резерв на 579 производители на краве мляко, подали заявления. За периода 1 април 2010 – 31 март 2011 г. националната млечна квота не е превишена. Като страна-членка на ЕС България е длъжна да прилага нормите, заложени в Регламент 853/2004/ЕС за специфичните изисквания към хигиената на суровини и хранителни продукти от животински продукти. През 2009 г. периодът на дерогация, даден на страната по отношение постигане на хигиенните изисквания към суровото мляко, бе удължен до декември 2011 г. В тази връзка Министерство на земеделието и храните поддържа и ежемесечно актуализира Регистри на фермите за производство на сурово краве мляко, категоризирани в І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та група, съгласно заложените критерии в Наредба № 4 от 19.02.2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускането на пазара на мляко и млечни продукти. През 2010 г. продължи координирането на дейността по спазване на зоохигиенните и ветеринарномедицински изисквания при отглеждането на селскостопански животни в животновъдните ферми.

На територията на Община Сливо поле има 6 броя говедовъдни стопанства- 2 в гр. Сливо поле, 1 в с. Ряхово и 1 с. Кошарна, 2 в с. Юделник. Кравефермите са първа категория, произведената млечна продукция отговаря на изискванията на европейските стандарти и се изкупува от водещи производители на млечни продукти като „Данон Сердика“. Със съфинансиране от Програмата за развитие на селските райони е закупена доилна техника и са изградени торохранилища.

В индивидуалните стопанства се отглеждат единични бройки за лични нужди. Птицевъдството в Община Сливо поле не е развито. Птици се отглеждат за собствена консумация в личните стопанства а в последните години вниманието е насочено предимно към производството на яйца за собствена консумация.

В Община Сливо поле се извършва предимно любителски риболов – по Дунавския бряг, във влажните зони и на вътрешен водоем (рибарник). Въпреки че рибарството е традиционен поминък в региона, все още няма регистрирано сдружение или организация на рибарите. Регистрирана официална борса за дунавска риба има една в с.Ряхово. Понастоящем стопански и любителски риболов се извършва по цялото протежение на Дунавския бряг и островите. По тези места риболов не се извършва само през зимния период, по време на ледохода по Дунав и в забранените периоди (20 април – 15 юни), когато е размножителният период на рибата.

По данни от ИАРА към октомври 2010 г., броят на издадените разрешителни за извършване на стопански риболов в участъка “Ряхово – Бръшлен” на територията на Община Сливо поле са както следва: за 2008 г. – 50 бр; за 2009 г. – 63 бр; за 2010 г. – 63 бр.

Броят на регистрираните лодки за стопански риболов е 34. Разпределение по пол: За 2010 г. със стопански риболов се занимават 60 мъже и 3 жени, като приблизителната средна възраст на мъжете е 53 години, а на жените 51. Най-големи количества от Дунав е уловът на сом, платика, бяла риба, мряна, шаран, толстолоб и др.