Програма за реализация на общинския план за развитие 146

Има исторически данни за съществуването на селото още през 8-ми век. Петър Камбуров в брошурата си „За трайна историческа памет” Русе 1987г. посочва, че в Бръшлен има землен ров от епохата на Първата българска държава на 1,7 км североизточно от м.”Кантона”.

В турски документ съхраняван в Държавният архив – София, издаден в 1654г.е отбелязано че селото е съществувало към посочената дата, но началото му се губи в неизвестността.

В султански ферман от 1680г., в който са включени 86 села от Русчуклийски санджак съществува с.Биришлян.

В друг османски документ се споменава в 1694г. с. Бирислен. Среща се и под имената: Брешнел, Бряшлень,Бряшлънъ,Бръшлънъ.

Едни свързват името с растението бръшлян, други с брястовата гора покрай реката.

Сегашното село възниква в края на 18 век и началото на 19 век.

Големи приходи носи и блатото – коси се папура, риболова става основен поминък на по-бедните и малоимотни селяни. Местности в блатото стават естествен басейн за риболов. Бръшлен се превръща в риболовен център.

Има изграден паметник на Димитър Генчев в с. Черешово – интербригадист от освободителната Испанска война. Храмът носи името „Успение Богородично”.

2. 
   Природо-ресурсен потенциал
   

  Община Сливо поле е разположена на десния бряг на р.Дунав и граничи с общините Русе, Кубрат и Тутракан. Центърът на общината гр.Сливо поле се простира североизточно от гр.Русе. Средната надморска височина на общината е 56 метра, теренът й е почти равнинен, като на отделни места нивото е по-ниско от средното – това е наложило в годините 1956-62 да се изградят диги по брега на р.Дунав за предотвратяване на наводненията.

Геолого-морфологическият профил на територията разкрива речни наноси върху льос, льосовидни отложения и апски варовици. Съвременните морфогенетични процеси имат широко проявление особено в негативен аспект. Това е плоскостната ветрова и водна ерозия, разрушаваща структурата на почвената покривка, а също така и въздействието на дълбоката линейна ерозия. През последните години се наблюдава брегова ерозия на българския бряг на река Дунав, от 451 км до 475 км.

Климат

Районът на Община Сливо поле попада в умерено-континенталната климатична област, характеризираща се със студена зима /абсолютна минимална температура –27 градуса С/ и сухо, топло лято /абсолютна максимална температура +42,2 градуса С/. Крайдунавската тераса, включително и в района на Община Сливо поле е открита за североизточните ветрове. Това е причина за горещите лета и студените зими. Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима, поради малката надморска височина пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента. Резкият контраст между зимните и летните условия характеризират климата на общината като подчертано континентален. Това се потвърждава и от средната годишна амплитуда, която е около 26 градуса и е най-голямата за страната.

Районът на Община Сливо поле е сравнително сух, като средната годишна сума на валежите е 562 мм, а средногодишният брой на дните с валежи е 138,9 дни. Снежната покривка е с дебелина около 14 см, а средният годишен брой на дните със снежна покривка е 48,4. Валежният режим поставя редица проблеми, свързани с повърхностното оттичане, особено поради наличието на високоподпочвени води.

В района на Община Сливо поле североизточните и югозападните ветрове са с почти еднаква повторяемост. От направените наблюдения е установено, че само 28% от общия брой случаи времето е било тихо. През зимата преобладават югозападните ветрове – 37,6%, през пролетта североизточните – 29,4%, през лятото – североизточните и югозападните – 22 и 23%, а през есента – североизточните 32,9%. Средният годишен брой на дните със силни ветрове /над 14 м/сек/ е 58. През лятото се появяват ветрове с големи скорости – до 40м/сек. Те винаги са свързани с градушки и гръмотевици.

За района на Община Сливо поле средният годишен брой на дните с мъгла е 48,4, като месеците с най-голям брой мъгливи дни са декември – 10,7 и януари – 10,3. През пролетта броят на дните с мъгла намалява, а през летните месеци достига своя минимум – 0,1 през м.юни. Появата на мъгли в района на Община Сливо поле се обяснява с близостта на р.Дунав. Мъглата затруднява транспорта и производствената дейност.

Почви

Почвите на територията на общината са: излужени черноземи /преобладават/, силно излужени черноземи, сиви горски и ливадни черноземи, излужени средномощни /по поречието на р.Дунав/.

С въведената от 2004 г. нова мрежа за почвен мониторинг на територията на Община Сливо поле е определен пункт № 303-село Бръшлен. При извършения анализ от РИОСВ-Русе на взетите проби не са констатирани превишения на ПДК по следните показатели: рH, общ фосфор, общ азот, органичен въглерод, мед, олово, цинк и кадмий, съгласно изискванията на Наредба № 3 за норми, за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата (ДВ, бр.39 от 16.04.2002г.)

    Води

Подхранването на подземните води в зоната е основано от трите разлома – Ловешки, Черешовски, Кубратовски и други пет по-малки, които пресичат територията на общината, чиито води дренират в чакълестото ядро на зоната и се смесват с инфилтрираните води от река Дунав.

През територията на общината минават подпочвени реки, което е предпоставка за направените дълбоки сондажни кладенци тип „Раней” за питейна вода, снабдяващи град Русе, част от гр.Разград, гр. Търговище и гр.Шумен.

Защитени обекти

На територията на Община Сливо поле се намират две защитени местности – Защитена местност “Калимок-Бръшлен”, обявена със заповед № РД 451 от 04.07.2001 г. на министъра на околната среда и водите и защитена местност „Комплекс Алеко-Телика”, обявена със заповед № РД 784 от 04.08.2004 г.

26% от територията на защитена местност „Калимок-Бръшлен“ е разположена на територията на Община Сливо поле. Това е най-голямата българска защитена местност – 5975 ха. Създадена е с цел възстановяване и запазване на една от малкото останали Дунавски влажни зони и нейното уникално биологично многообразие. Със своите блата, тръстикови масиви, заливни гори, влажни ливади, пясъчни коси тя е местообитание на над 400 вида растения, 60 вида риби, 20 вида влечуги и земноводни, 40 вида бозайници, 230 вида птици и хиляди видове безгръбначни животни. Калимок-Бръшлен е местообитание на световно застрашени видове птици – къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), малка белочела гъска (Anser erythopus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), белоока потапница (Aythya niroca), водно шаварче (Acroceohalus paludicola), ливаден дърдавец (Crex crex). Тук се намира една от най-големите чаплови колонии в България.

Защитена местност „Комплекс Алеко-Телика”, обявена със заповед № РД 784 от 04.08.2004 г. е разположена на територията на Община Сливо поле. Тази местност включва източната част на остров Алеко и разположените в непосредствена близост група по-малки острови, намиращи се в близост до село Сандрово. Естествените местообитания на островите поддържат застрашени видове растения и животни от национално и световно значение. Срещат се растения, включени в Червената книга на България – блатно кокиче (Leocojum aestivum), блестяща млечка (Euforbia lucida), тръбест ръждавец (Potamogeton trichoides), какичка (Nyphoides Peltata) и др. Тази част на река Дунав е най-важното местообитание за 6 вида есетрови риби в България. Тук се намират някои от най-големите колонии на чапли (Ergetta alba, ergetta garzetta), голям и малък корморан (Phalacrocorax phalacrocorax, Phalacrocorax pygmeus), лопатарки (Platalea leucorodia), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), червеногуша гъска (Branta ruficolis), а за морския орел това са последните защитени местообитания.

Растителността на територията на Община Сливо поле е представена от богато разнообразие на тревисти, храстови и дървесни видове. Широко разпространена е типичната за цялата Дунавска равнина мезоксеротермна тревна растителност с преобладаване на луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne), троскот (Cynodon dactylon), на места и белизма (Dichantium ischaentum) и по-рядко садина (Crysopogon cryllus), главно по селските мери.

По-голяма част от територията на общината е заета от обработваеми селскостопански площи, като на места има и смесени гори от цер (Quercus cerris) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana), полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycapra) често с примес от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora).

На малки участъци от територията в прибрежните райони на река Дунав се срещат изкуствени насаждения от салкъм (Rubinia pseudoacacia), мезофитни тревни формации (ливади) (Festuceta pratensis, Poaeta sylvicolae) и др. на мястото на гори от бряст, полски ясен, летен и дръжкоцветен дъб и др.

Животинският свят на територията на общината е богат, с голямо разнообразие на представители на различни таксономични групи на безгръбначни и гръбначни животни. Голяма част от видовете са с природозащитен статус. Недостатъчни са проучванията на безгръбначните животни, като повече данни има само за отделни видове. Данните за гръбначните животни са по-обширни: представителите на рибите - дунавска мряна, дунавски щипок, морунаж, сабица, говедарка, бибан и др.; от земноводните най-характерни за степния характер на цялата североизточна Дунавска равнина са обикновената чесновница (Pelobates fuscus), дунавския тритон (Triturus cristatus), обикновен вид за фауната е жълтокоремната бумка (Bombina bombina); от влечугите с висока рядкост са ивичестия гущер и пъстрия смок; птиците са богато представени с високо видово разнообразие, като голяма част от тях са с природозащитен статус; бозайници - представители от семейство Порови (Mustelidae), сем. Хомяци (Cricetidae), сем. Сънливци (Gliridae) и др. Като цяло фауната се характеризира с висока степен на уязвимост, видовете гръбначни животни с висока уязвимост са 74. Почти всички видове с малки изключения, главно сред рибите, са представители на автохтонната за този район фауна. Така че фауната се отличава с висока степен на естественост. Основният фактор, влияещ на фауната е антропогенният, като силно се стесняват ареалите на обитание и хранителната база на видовете. Най-силно е влиянието на отводняването на влажни зони и превръщането на естествени местообитания в обработваеми земи.

В Община Сливо поле биоразнообразието е силно повлияно от човешката дейност. Естествената растителност е запазена единствено по островите и в непресушените блата. Затова и те са обявени за защитена територия съгласно Закона за защитените територии.

Горите в Община Сливо поле заемат много малка площ. Намират се на островите и по брега на р. Дунав и основния вид, от който се състоят е тополата. Това са интензивни горски култури, създадени с цел производство на дървесина. Но по островите и край реката има запазени естествени находища на върби и местни тополи.

Основните дървесни видове, които дават облика на естествената растителност за района са топола, върба, дъб, липа и габър. Горската растителност в Община Сливо поле в проценти е както следва: естествени насаждения - до 10% и култури - 90%.

Естествената растителност е унищожена и заменена с културни насаждения. Елементи от първичната растителна покривка са запазени по островите около блатата, дунавското поречие и стръмните склонове. От наличните горски терени по-голям е процента на широколистните видове. Този вид съобщества са представени от гори покрай речните течения и основно върху островите. Крайречните гори са съставени основно от Salix alba (Бяла върба), Salix triandra (Тритичинкова върба), Populus nigra (топола), Populus alba (топола бяла) и др.

Наличието на естествени блата, крайречни и преовлажнени местообитания води до съхраняване на популации на растителни видове, включени в приложение I на Бернската конвенция като Salvina natans (Плаваща лайка), Trapa natans (Дяволски нокът), Marsilea quadrifilia, или вписани в Червената книга на РБългария - Potamogeton trichoides (Влакновиден ръждавец), Nymphoides flava (Какичка), Nymphaea alba (Водна роза, блатна роза), Nuphar lutea (Бърдуче; Жълта водна роза ) и други.

Фаунистичното богатство е много голямо. Безгръбначните са в процес на изучаване. Най-добре изучени от безгръбначната фауна са водните кончета. За 24 видове, намерени в района, са представени всички познати находища и точни сведения за източника

Много видове от рибната фауна на Долния Дунав и долните течения на неговите притоци използват водите в заливните низини като място за хвърляне на хайвер или хранене. Тази част на реката е най-важното местообитание за 6-те вида есетрови риби в България. Блатата са единствените алтернативни места за размножаване на видовете, чиито жизнен цикъл е свързан със стоящи води. Към рибното богатство се отнасят напр.: Accipenser ruthenus (Чига), Esox lucius (Щука), Scardinius erythophthalmus (Червеноперка), Tinca tinca (Лин), Abramis brama (Платика), Abramis ballerus (Чил косат), Rhodeus amarus (Горчивка), Cyprinus carpio (Шаран), Carassius carassius (Сребриста каракуда), Misgurnus fossilis (Виюн, змиорче), Pungitius platygaster (Деветигла бодливка).

На територията на ЗМКБ се срещат 10 вида земноводни: Rana ridibunda (Голяма водна жаба), Rana esculenta (Зелена водна жаба), Hyla arborea (Жаба дървесница), Pelobates fuscus (Обикновена чесновница), Pelobates suriacus balkanicus (Балканска чесновница), Bufo bufo (Голяма крастава жаба), Bombina bombina (Червенокоремна бумка), Bombina variegate (Жълтокоремна бумка), Triturus vulgaris (Голям гребенест тритон), Triturus dobrogicus (Дунавси тритон). Повечето видове са защитени от Бернската конвенция. В Червената книга на животинския свят в България е нанесен вида Pelobates syriacus balkanicus.

С намерените 5 вида в района, влечугите са по-слабо застъпени.Често срещани са Natrix natrix (Обикновена водна змия) и Natrix tesselata (Сива водна змия). Заедно с трите срещащи се вида костенурки Testudo graeca (Шипобедрена (средиземноморска) костенурка), Testudo hermanni (Шилоопашата (южноевропейска) костенурка)и Emys orbicularis (Европейската блатна костенурка).

Птиците са голямото богатство на ЗМКБ. От всички 230 вида птици, които се срещат тук с консервационно значение са 146. От тях 101 вида птици гнездят, 65 зимуват и 139 са мигриращи.

От 39-те вида бозайници, които са споменати за българската Дунавска низина, 17 са назовани за ЗМ Калимок - Бръшлен като видени или с голяма вероятност срещащи се там видове. От характерните за Дунавската равнина в Червената книга на България са включени 4 вида в Бернската конвенция - 6 вида, в списъците на CETES - 2 вида.

Обектите от НЕМ заемат в общината 52 кв.км (с припокриване), което прави 18,85% от територията й. Най-голям е делът на защитените зони по НАТУРА 2000 – 18,07%. Те са почти поравно разпределени между ЗЗ за птиците и ЗЗ за хабитатите.

Екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6 ал.1 т.1 и 2 от ЗБР (НАТУРА 2000 В ЧАСТТА Й ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ И МЕСТООБИТАНИЯТА НА ВИДОВЕТЕ ОТ ДИРЕКТИВА 92/43/ЕЕС):

Калимок - Бръшлен BG0000377 с обща територия 7550,18 ха. Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие на 21.11.2006 г.; Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02 март 2007 г.; ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. Обявена с цел на запазване – запазване на площта на природните местообитания, местообитанията на видовете и запазване на техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Мартен Ряхово BG0000529 – обща площ 1172,74 ха. Одобрена с решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г., ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. Обявена с цел на запазване – запазване на площта на природните местообитания, местообитанията на видовете и запазване на техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Лудогорие BG0000168 - обща територия: 59447.46 ха. Одобрена с решение на Министерски съвет: № 661 от 16 октомври 2007 г., ДВ брой 85 от 23.10.2007 г. Обявена с цел на запазване – запазване на площта на природните местообитания, местообитанията на видовете и запазване на техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Опазване на природни местообитания 6110, 6210, 6250, 8310, 9180, 91G0, 91H0, 91I0, 91M0, 91Z0.

Екологичната мрежа в частта й за защитените зони по чл.6 ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (НАТУРА 2000 В ЧАСТТА Й ЗА ОПАЗВАНЕ МЕСТООБИТАНИЯТА НА ПТИЦИТЕ ОТ ДИРЕКТИВА 2009/147/ЕС):

Комплекс Калимок BG0002030 - oбща територия: 9429.21 ха. Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. (публикувано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007г.). Обявена с цел на запазване – запазване на площта на природните местообитания, местообитанията на видовете и запазване на техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Предмет на опазване са птиците, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (приложение 1 на Директива 79/409/ЕЕС).

Лудогорие BG0002062 - обща територия: 91389.06 ха. Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. ( публикувано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007г.). Обявена с цел на запазване – запазване на площта на природните местообитания, местообитанията на видовете и запазване на техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Предмет на опазване са птиците, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (приложение 1 на Директива 79/409/ЕЕС).

Защитените територии са 6,9%. Те включват една защитена местност – „Калимок – Бръшлен“.

2. 
   СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА
   
   1. 
      Общ стопански профил на общината
      

Настъпилата в края на 2008 г. икономическа и финансова криза доведе до замразяване на някои проекти в частния сектор и съответно спад на инвестициите. До 2012 г. няма финансова стабилност в страната.

По произведен БВП Северен централен район за планиране се нарежда на предпоследно място пред Северозападен район за планиране.

От третото тримесечие на 2010 г. брутният вътрешен продукт на национално ниво започва реално да нараства с 0,5% на годишна база.

По последни предварителни данни Брутният вътрешен продукт реално нараства с 1,6% на годишна база през третото тримесечие на 2011 г.

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2011 година възлиза на 21 016 млн. лв. в текущи цени.

Създадената от отраслите на националната икономика добавена стойност възлиза на 17 939 млн.лв. в текущи цени, спрямо същото тримесечие на предходната година нараства с 2,3%.

Икономическото състояние на областта е на сравнително ниско равнище. Брутният вътрешен продукт (БВП), създаден през 2010 г. в Русенска област, е в размер на 1 648 млн. лв., като спрямо стойността на показателя през 2006 г. се наблюдава увеличение с 20.6 %. През 2010 г. брутната добавена стойност (БДС) в областта е 1 419 млн. лв. и бележи ръст спрямо 2006 с 23.8%.

Индустриалният сектор, увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 1 процентен пункт спрямо същото тримесечие на предходната година и достига 30,7%.

Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите е 58,7%, което е с 1.9 процентни пункта по-малко спрямо съответния период на предходната година.

Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност е 10,6% и се увеличава с 0,9 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2010.

Тези динамични промени в условията за развитие на икономиката в национален мащаб намират отражение в икономическото развитие на Община Сливо поле.

Произведената продукция от стопанските единици по общини е важен икономически индикатор, който позволява да се направи сравнение за промените в областната и общински икономики. По този показател водеща е Община Русе, най-изоставащи са общините Ценово, Борово и Две могили.

Ръст бележи агросектора, като голяма част от инвестициите, реализирани в него са по линия на САПАРД и одобрените вече проекти по Програмата за развитие на селските райони.

В следващите таблици е проследена динамиката на развитие на Основните икономически показатели на нефинансовите предприятия за периода 2008 г. – 2010 г. на територията на Община Сливо поле.

Видно от данните по-долу е, че нараства не само броят на предприятията в общината (от 210 бр., през 2008 г. до 232 бр. през 2010г.), но и произведената продукция в хил. лв. (от 72 858 през 2008 г. до 128 905 през 2010 г.) за съжаление това не води до увеличаване на трудовата заетост и намаляване на безработицата. През 2008 г. заетите лица са 1385 бр. през 2010 г. намаляват на 1374 бр.

2. 
   
   Каталог: usr files
   usr files -> Доклад за Екологична оценка на общ устройствен план на община сливо поле
   usr files -> Община сливо поле
   usr files -> Препис! Община сливо поле
   usr files -> Техническа спецификация за изпълнението на обществена поръчка за
   usr files -> Демокрация
   
   
   
   Изтегляне 4.57 Mb.
   
   Сподели с приятели: