Програма за реализация на общинския план за развитие 146

Според доклада за защитената местност „Калимок-Бръшлен”, броят на рибарите, на които са издадени разрешителни за стопански риболов в река Дунав, намалява през последното десетилетие, следвайки тенденцията за намаляване на рибните запаси. По представените данни за уловите от Изпълнителна Агенция по Рибарство и аквакултури (ИАРА), през последното десетилетие има ясно изразена тенденция за намаляване на улова, на броя рибари и значението на рибарството като поминък. За това говори и стабилизиращия се през последните няколко години брой на издаваните разрешителни на около 400 - 420 за година, което е наполовина от броя на разрешителните издавани преди 10 години. Голяма част от рибарите са готови да се откажат от риболова при друга алтернатива за работа. Фирмата в сектора „Рибарство”, функционираща на територията на общината е една - в с.Ряхово, стопанисвана от „Фишери 2009” ООД партньор в ПЧП;

През 2013 г. е подадено първото инвестиционно намерение за създаване на рибовъдна ферма в с. Ряхово.

България е на едно от първите места в Европа по видово разнообразие на растителността. Голяма част от релефа на страната дава възможност за отглеждане на пчелни семейства.

Пчеларството в България все още има екстензивен и разпокъсан характер с голям брой дребни производители и малък брой професионални пчелари, отглеждащи над 150 и повече пчелни семейства. Най-голям е броят на отглежданите пчелни семейства в Северен централен район – 128 715 броя пчелни семейства, следван от районите Североизточен и Югоизточен, съответно със 123 590 и 114 457 пчелни семейства. Чрез прилагането на Националната програма по пчеларство за периода 2008-2010 г. се подобриха общите условия за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти. Като цяло, пчеларският сектор се нуждае от внедряването на нови технологии, по-добър контрол на здравния статус на пчелните семейства и мерки за поощряване реализацията на пчелните продукти.

На територията на Община Сливо поле пчелните семейства през 2010 г се увеличават с около 13 % спрямо 2007 г., а произведената продукция почти 52%. От Директните плащания за единица площ са получени субсидии от ЕФГЗ (Европейски фонд за гарантиране на земеделието), национално доплащане и ЕФРЗ (Европейски фонд за развитие на земеделието) в размер на 5318211.41лева за финансовата 2008, 2009 и 2010 г. Данните са от http://www.dfz.bg/.

• 
  Горско стопанство
  

- на територията на Община Сливо поле – 1298.3 ха;

- на територията на Община Русе – 111.0 ха;

- на територията на Община Ветово – 25.1 ха;

По горскостопански единици същата се разпределя, както следва:

- на територията на ДЛС „Дунав” – град Русе – 1033.7 ха;

- на територията на ДГС ”Сеслав” – град Кубрат – 400.7 ха;

Разпределение на горите и горските площи по землища и вид територия е дадено в Таблица 7.

Разпределението на общата площ по категории гори е показано в таблица № 9.

------------------------------------------------------------

Гори с преоблада- Водеща функц.катег. В др.катег. Общо

ваща функц.катег. ха % ха ха

------------------------------------------------------------

стопанска функция 506.9 35.6 - 506.9

------------------------------------------------------------

Полезащ. горски пояс 3.5 0.2 - 3.5

------------------------------------------------------------

Общо ЗАЩИТНИ ФУНКЦИИ 3.5 0.2

------------------------------------------------------------

Защитена местност - - 65.0 65.0

Местообит.BG0000168 225.2 15.8 583.8 809.0

Местообит.BG0000377 - - 60.7 60.7

Местообит.BG0000608 36.4 2.6 - 36.4

Местообит.BG0002030 65.9 4.6 - 65.9

Местообит.BG0002062 586.8 41.2 - 586.8

------------------------------------------------------------

Общо СПЕЦИАЛНИ ФУНК. 914.3 64.2

------------------------------------------------------------

Общо ЗАЩИТНИ И СПЕЦ. 917.8 64.4

------------------------------------------------------------

ОБЩО ЗА ВСИЧКИ ГОРИ 1424.7 100.0

------------------------------------------------------------

През 2011 г. са проведени залесителни мероприятия на 50 дка възстановени по чл.19 от ЗСПЗЗ земеделски земи, от които – 10 дка черна топола, 10 дка бяла върба, 10 дка хибридна топола и 20 дка полски ясен в землището на с. Бръшлен.

5. 
   Туризъм
   

Участието на Община Сливо поле в изградената МИРГ „Главиница-Тутракан-Сливо поле“ предоставя отлични възможности чрез изпълнение на проекти, предвидени в одобрената стратегия, да се постави акцент от една страна върху подобряване на туристическата инфраструктура чрез финансиране от публичните мерки, от друга страна чрез изпълнение на проекти, финансирани от частните мерки. Така, наред с рибовъдство и риболов, ще се предостави възможност на гражданите на цялата територия на общината да развиват и алтернативни дейности, развиващи туристическия потенциал на общината.

През 2013 г. общината сключи договори за изпълнение на проекти за изграждане на зони за отдих и достъпна инфраструктура в крайбрежната зона, с което ще се подобри инфраструктурата в рибарската област, предпоставка за развитие на туризма. От изключително значение е да се информират гражданите за възможностите за изпълнение на алтернативни дейности с фокус туризъм, включени в стратегията на МИРГ.

Участието на гражданите в ловно-рибарски дружинки е една опция за информиране на членовете на дружинките за възможностите за развитие на територията чрез изпълнение на алтернативни дейности, имайки предвид потенциалът на общината за развитие на туризъм.

Спазват се различните религиозни празници и традиции на всеки етнос, в читалищата се провеждат много мероприятия, които ги отразяват, с цел да се запази идентичността им, тяхната красота и духовност. Заедно се организират концерти по случай Рамазан и Курбан байрам, Великден и Коледа. Много интересни са станалите традиция организирани кулинарни изложби на различните етноси, които представят различни ястия: татарски - чибюрек, кьобете, мантъ, ялъ калакай, пеш локум, тархана и др., турски – пиде, баклава, долангач, песмет, карталач и др., българо-мохамедански – пататник, катлама, айран, колаци и др.

Създадени са фолклорни групи: за автентични народни песни и игра на песен, за пресъздаване на народни обичаи. От няколко месеца в Бабово е създаден и Клуб за народни танци „Бабовски гайтани”, за разучаване на хора от всички краища на страната.

Кулинарията заема важно място сред културните ценности на турците. Турския и българския народ векове наред са живели един до друг, поради което редица понятия на турските гозби са навлезли в българската кулинария. Произношението на повечето от тях се е запазило и до днес. Като пример можем да посочим няколко от следните названия: салата, туршия, шкембе, пача, кайма, тас кебап, бюрек.

По обичай всяка татарска къща посреща госта първо с кафе и задължително бучка захар. Тя се слага в устата, за да се топи при отпиване на всяка глътка кафе. Татаркините приготвят изобилие от тестени специалитети. Друг татарски специалитет е питката,наречена калахай. Тя се приготвя на Гергьовден. Търкаля се по земята на колело. Колкото по–дълъг е пътят му, толкова по–голям берекет ще даде земеделската година, вярват татарите. Други татарски ястия са: чибюрек, джантък, катък, табакбюрек.

Черешово е може би единственото в България село, което си има “старейшина”. В негова чест се организира станалият традиционен празник Дядов ден. Идеята за него възниква преди 35 години. Инициатор е Димо Димов, който предлага мъжете да имат ден, „в който да се отдава необходимото внимание на мъжа като на първия, създаден от Бога”. Дядов ден притежава някои от елементите на фолклорното му представяне /мъжете се събират на площада, свири музика, шествие тръгва към дома на “дядото” – само мъже, накичени с калпаци с венци от бръшлян. “Дядото” посреща гостите на двора – там е приготвена трапеза, на която задължително има ракия, баница и сладки. После отиват на чешмата за ритуалното “къпане на дядото”. В читалищния салон веселието продължава семейно с много веселие, музика и танци/.