Програма за реализация на общинския план за развитие

През 2012 г. са сключени 8 граждански брака и е реализиран 1 развод. В сравнителна перспектива това представлява 2,82 брака на 1000 души население, което е близо до средното за страната – 2,91 брака на 1000 души население, но изостава от това за област Пловдив, което представлява 3,17 брака на 1000 души население. По отношение на разводите Лъки заема първото място в областта с най-нисък дял на разводите, а именно 0,35 на 1000 души население, при средно за областта 1,40 и на национално ниво – 1,64.

По отношение на етническото самоопределение, съгласно данните на националната статистика от 2011 г., на територията на общината като етнически българи се самоопределят 2 572 лица, като етнически турци – 65 лица, а 44 лица не се самоопределят. Следва да се отбележи, че 215 лица са останали извън обхвата на проучването, което представлява близо 7,5% от населението на общината към 2011 г. Близо 89% от населението на общината се самоопределят като българи, което е значително повече от средното за страната, където близо 77 % се самоопределят като българи.

По отношение на вероизповеданието, отново съгласно данните на националната статистика от 2011 г., се наблюдава нисък процент на самоопределили се по съответния признак – отговорили са малко над 63% от населението. 1026 от жителите на общината са с източноправославно вероизповедание, 216 с мюсюлманско, 22 с протестантско, 11 с католическо, 4 с друго, 357 не се самоопределят, а 193 заявяват че нямат вероизповедание. Значителният брой неотговорили не дава възможност за извеждането на заключение по отношение на признака „вероизповедание”.

По отношение на степента на завършено образование на лицата над 19 годишна възраст (2526 лица) с висше образование са 233, със средно – 1200, с основно – 719, с начално или незавършено начално – 220. 131 лица никога не са посещавали училище, от които 66% са на възраст над 70 години. Лицата с начално и незавършено начално образование са на възраст над 50 години, което ясно показва тенденция да завършване на минимум основно образование. С висше образование са 9,22% от населението над 19 годишна възраст, 47,5% са със средно, а 28,5% са с основно. Видно е, че броят на лицата с висше образование е значително под средното за страната – 19,6%. Средно за страната със средно образование са 42,4% от населението, което показва превишаване с над 5 процента на местния резултат. В община Лъки лицата с основно образование са с 6% повече в сравнение с данните на национално ниво.

Община Лъки няма изготвен и приет Общ устройствен план (ОУП). Към момента в процес на подготовка е техническо задание за изработване на ОУП. Съществуващите подробни устройствени планове са морално и технически остарели и са пречка пред развитието на бизнес средата, инвестициите, туризма и частната инициатива в - гр. Лъки, с. Югово, с. Борово, с. Белица, с. Манастир и с. Джурково. Няма разработени подробни устройствени планове в с. Дряново, с. Здравец. Няма разработени кадастрални планове (карти) на с. Лъкавица, мах. Брайковица, мах.Балкан Махала

В общината е налична жилищна площ в размер на общо 99063 км. м., което прави по 35 кв. м. на човек, при средно за страната 29,8 кв. м. и 27,8 за областта. В същото време утвърдената туристическа община Хисаря разполага с 42,5 кв. м. на човек.

Сградният фонд е съставен преимуществено от постройки, различни от тухлени, панелни и стоманобетонни – 834 броя. Тухлените наброяват 400, стоманобетонните – 31, а панелните – 11. Общият брой на сградите е 1276. В тези сгради са разположени 2434 жилища, от които 881 едностайни, 935 двустайни, 329 тристайни, и 289 с четири или повече стаи. Налични са 74 жилища с шест или повече стаи. На 1000 човека от населението се падат по 857,95 жилища, като средният брой лица на 1 жилище е 1,17. По-малък среден брой показва единствено община Брезово, като средната стойност за областта е 2,12, а на национално ниво – 1,86. В община Хисаря са налични 780,84 жилища на 1000 жители, съответно 1,28 лица обитават едно жилище. Налице е базов потенциал за развитие на туристическа база. Следва да се отбележи, че съгласно данните от преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година близо половината от тях не се обитават.

В допълнение, от всички 1276 сгради само 6 са построени след 2000 г. и допълнително 41 сгради със 168 жилища за периода 1990-1999 г. Повече от половината жилища са построени в периода 1960-1980 г. 902 от жилищата са свързани с обществена канализация, от които 842 в гр. Лъки. Останалата част от жилищата е свързана с изгребна или попивна яма, както и други пречиствателни съоръжения. 1179 жилища са свързани с обществено водоснабдяване, 44 имат собствен водоизточник, 23 са свързани с обществено водоснабдяване и собствен водоизточник.

През 2012 г. и 2011 г. няма въведени в експлоатация сгради – нови или разширени.

Към 31.12.2012 г. съгласно актуалните данни на НСИ, отчитащи категоризирани средства за подслон/места за настаняване над 10 легла, са налични 80 легла в 40 стаи, разпределени в 3 средства за подслон, които обслужват туристическите нужди. Реализираните нощувки са 2669, което се равнява на 33,35 нощувки на легло, или заетостта е в рамките на малко над един месец в рамките на календарна година, при средно 88 за областта, 67,25 за страната и над 137 за община Хисаря.

Пренощувалите лица през 2012 г. са 1466, което се равнява средно на 1,82 нощувки на лице. За сравнение, в община Хисаря са реализирани 253961нощувки от 92636, което се равнява на 2,74 нощувки на лице средно.Декларираните приходи от нощувки в община Лъки са 56016 лв. – което се равнява на средна цена близо 21 лева на нощувка, при близо 48 лв. в община Хисаря.

Сред слабите страни, определящи най-належащите проблеми, свързани с общата туристическа инфраструктура, са трудно поддържаните третокласна и четвъртокласна пътна мрежа, затрудняваща достъпа до туристическите обекти, както и някои от селищата с бази за настаняване на туристи. Почти във всички села на територията на община Лъки липсва канализационна мрежа. Следва да бъдат добавени недоброто състояние на телекомуникационната мрежа, наличие на нерегламентирани сметища в регулационните граници на населените места и благоустрояването на селищата, утвърждаващи се напоследък като места с търсена база за настаняване на туристи.

Ценното природно богатство, защитените територии, природни забележителности и уникалното културно-историческо наследство са основа за развитие на продукти, предназначени за туристи с различни потребности и от различни възрасти. Потенциалът на туристическите атракции следва да се развие и да послужи за привличане на вниманието на туристите.

Като приоритетна сфера на развитие туризмът е обект на целенасочено интервениране в последните години. Целта е създаване на по-добри условия за повишаване на привлекателността на община Лъки като туристическа дестинация, като се наложи стабилно туристическо лице на района и се изгради и осъвремени туристическата инфраструктура и се развият туристическите забележителности. В процес на преустройство е интернет кафене в Туристически информационен център с обособени приемна, офис, мултимедийна зала, щанд за туристически сувенири, санитарен възел. Туризмът ще бъде насърчаван чрез рекламна брошура с туристически ресурси на общината, рекламни картички, диск с рекламни клипове и фотографии на природните забележителности на региона и информационни карти. Актуална е интернет страница за туристическите обекти и атракции на територията на община Лъки - www.tourism-laki.hit.bg.

Положени са основите в развитието на селския туризъм чрез подобряване на съществуващата туристическа инфраструктура, създаване на туристически информационен център - с. Белица, изграждане на екопътеки „с. Белица - Пещерата” и „с. Белица - Кръстова гора”, което в дългосрочен план ще насърчи социално-икономическия растеж на общината. Като резултат от целенасочените дейности ще бъдат поставени информационни табели за упътване до различни туристически забележителности като „Кормисош”, „Пещерата”, „Кръстова гора”, „Белица”, както и информационен билборд на Юговско ханче, а съществуваща сграда – общинска собственост, ще бъде преобразувана в Информационен туристически център.

По проекти се реализират четири туристически екопътеки - екопътека „Могила” в землището на село Дряново - поставяне на информационни табели, пътепоказателни табели и маркировки, кътове за отдих и пикник - маси, пейки и беседки; и екопътека „Свети Дух” в землището на с. Манастир - монтиране на дървени предпазни парапети, а стръмният терен ще бъде моделиран с оформяне на стъпала. Реконструкция на чешма по маршрута на пътеката. В участъка над р. Манастирска се изгражда дървено мостче за наблюдение на водопада „Свети Дух”. По маршрута се разполагат информационни табели, пътепоказателни табели и маркировки, кътове за отдих и пикник - маси с пейки и беседка. Останалите две екопътеки са „Мемориален комплекс „Св. Богородица” - Дългите блата - с. Манастир” и „Комин дере” - махала Брайковица - Лъки.

Изграждат се кътове за отдих във всички населени места на територията на общината с поставени в тях информационни табели с информация за туристическия ресурс в общината, история на съответното населено място, транспортни връзки до столицата и близките градове. Отново по проект се изгражда атрактивна къща „Природа и наследство”, в която ще бъдат обособени три зали за етнографски експонати, зала за кристали, зала със снимков материал от мините и кратка история на рудодобива в региона, офис, санитарен възел и складово помещение.

Все още предизвикателство остава адекватното приспособяване на общинска собственост в туристически бази, приспособяване на съществуващия жилищен фонд от частния сектор в цялата община в туристически обекти и изграждането на туристически селища. Съществува възможност за реконструкция на ІV-ти етаж на Ученически пансион към СОУ „Христо Ботев” – гр. Лъки, за изграждане на самостоятелен вход и хотелски апартаменти, включително тяхното оборудване. За постигането на значителни резултати в туристическата сфера е необходимо създаването на места за подслон и отдих на туристи чрез ремонт и оборудване на закрити учебни бази в съставните села на общината.

В допълнение, посетителите, привлечени от биоразнообразието на региона, могат да имат предвид следните възможности за туризъм - фотолов и фотосафари – любителите както на фотографията, така и на флората и фауната могат да наблюдават и заснемат редки видове растения и животни в естествените им местообитания, селски туризъм, лов, риболов, конен и екотуризъм – в рамките на дейността на ДДС „Кормисош". В Кормисош се намират най-големите популации на кафява мечка, вълк и благороден елен в българските планини. Често срещани са дивата коза, муфлона, дивата свиня, сърната, а по-рядко - еленът лопатар. Около връх Аква живеят над 100 диви кози, които лесно могат да се наблюдават, защото склоновете са скалисти и голи. През последните години в Кормисош рязко се увеличи броят на вълците. Има развъдник за мечки, в който живеят около 15 животни. Те са в оградени волиери и могат да се видят по всяко време на годината.

Категоризирани са туристически обекти в с. Борово, с. Дряново, с. Здравец, с. Манастир и гр. Лъки, заведения за хранене, регистрирани по Закона за туризъм, и семейни къщи за гости.

• 
  гр. Лъки: семеен Хотел „Лъки” (2 звезди), семеен хотел „Акварели” (3 звезди)
  
• 
  с. Здравец: семеен хотел „Здравец” (3 звезди)
  
• 
  с. Борово: семеен хотел „Етнометеора” (2 звезди), семеен хотел „Варненци” (2 звезди)
  
• 
  с. Борово: къща за гости „Бориките” (2 звезди), „Гуглевата къща” (1 звезда), къща за гости „Канарата” (1 звезда), къща за гости „Яна” (1 звезда), вила „Принцеса” (1 звезда); къща за гости „Каневи” (1 звезда), къща за гости „Панорама” (1 звезда), вила „Донка” (1 звезда)
  
• 
  с. Дряново: къща за гости „Венци” (1 звезда), къща за гости „Слави” (1 звезда)
  
• 
  с. Манастир: вила „Буките" (1 звезда)
  

В миналото, общинската икономика е била насочена приоритетно към развитие на добивната промишленост - рудодобив и преработка на руда от „Горубсо – Лъки” АД, където е работило повече от половината от заетото население. Понастоящем предприятието, преименувано на „Лъки Инвест” АД, работи с намален капацитет. Леката промишленост е представена основно от „Брод – Лъки” ЕООД с предмет на дейност - производство на конфекция за експорт. Горската промишленост е представена от Държавна дивечовъдна станция „Кормисош”. По данни на НОИ през 2013 г. броят на физическите и юридическите лица, които осъществяват дейност, е 469.

Поземлената реформа не гарантира достатъчен поминък на населението. Обработваемата земя е едва 14,7% от общата площ, отглеждат се основно картофи и сено. На територията на общината е застъпен частният бизнес, който на този етап се развива в сферата на търговията и частично в услугите и транспорта.

Положението със заетостта на работната сила в общината е сложно, предвид ограничения и затворен характер на местния трудов пазар.

По данни на Дирекция „Бюро по труда” – Асеновград (ДБТ) икономически активното население в региона на община Лъки е 1 279 души.

През 2013 год. средномесечният брой на регистрираните безработни лица в ДБТ е 77, при 84 за 2012 г. Въпреки че в абсолютна стойност намалението е със 7 броя, те съставляват 8,33%. Броят на регистрираните безработни през 2007 г. е 133. Равнището на безработица повтаря динамиката и колебанията на броя на регистрираните безработни лица. През 2007 г. то е 7,06%, респективно 6,05% за 2013 г.

През 2013 г. входящият поток на безработни в ДБТ е 132 лица, от които 130 са новорегистрирани и само 2 - с възстановени регистрации. В сравнителна перспектива данните са както следва:

Таблица: Входящ поток безработни в ДБТ

Графика: Входящ поток безработни

През периода януари – декември 2013 год. в професионално квалификационната структура на входящия поток е регистрирано намаление на абсолютния брой във всички квалификационни групи.

Преобладаващата част от регистрираните са неквалифицирани работници:

Таблица: Регистрирани безработни съгласно квалификацията
2008 г.	квалифицирани работници		специалисти		неквалифицирани работници		общо
	брой	%	брой	%	брой	%	брой
	15	13	29	25	72	62	116
2012 г.	квалифицирани работници		Специалисти		неквалифицирани работници		общо
	брой	%	брой	%	брой	%	брой
	23	18	17	14	85	68	125
2013 г.	квалифицирани работници		Специалисти		неквалифицирани работници		общо
	брой	%	брой	%	брой	%	брой
	42	32	25	19	65	49	132