Територии, свързани с опазване на културното наследство

4.1.Климат и въздух

Урбанизацията и индустриализацията имат пряко въздействие върху локалните климатични условия, променяйки стойностите на метеорологични елементи под въздушния купол, който се образува над такива (урбанизирани и индустриализирани) територии. В резултат на неправилни и неподходящи планиране и урбанистични решения се създават неблагоприятни микроклиматични условия на човешки комфорт. В много случаи тези урбанистични решения водят не само до елиминиране на благоприятните характеристики на естествения ландшафт, но и до създаване на некомфортни условия за живот на населението.

Основните негативни промени могат да се систематизират както следва:

Висока степен на топлинно замърсяване - причинена от топлообмена на бетонни, каменни, асфалтни и други строителни материали и настилки. Топлинният стрес отдавна е обект не само на научни изследвания, но в света освен, че се дава прогноза на така наречената степен на топлинен комфорт, но има разработени и внедрени в практиката методи за моделирането на урбанистичните решения върху степента на термичен комфорт, както и разработени и внедрени различни начини за избягването на вредните ефект, или намаляването им, прилагани в повечето развити държави. Пример за грешни решения у нас са големите градски площади с мраморни настилки, особено в по-южните градове.

Влошени условия на аерация (въздухообмен), породени от всички елементи на урбанизацията и индустриализацията, които водят до промяна на ветровите характеристики. Неправилното разпределение на елементите на урбанизацията водят до формирането на зони със преобладаващо затишие и липса на възможност за нормален въздухообмен. В резултат на този факт се създават условия на задържане на замърсители от транспорт и други източници в приземния въздушен слой, имащи пряко отношение към здравето на населението. В други случаи неправилните урбанистични решения водят до елиминиране на благоприятните климатични условия, какъвто е примерът със жилищните квартали в подножието на Витоша, които са с такива характеристики и разположение, че спират навлизането на планинската бриза в града, с което лишават населението, живеещо в тази част на София от свеж въздух. И за този проблем в света отдавна преди приемането на урбанистични проекти се правят съответни моделни (числени и в специални канали) изследвания за ефекта от реализацията им.

Намаляване на осветеността в градската среда в резултат на характеристиките на елементите на урбанизация. В много случаи в отделни градски зони се наблюдава съкращаване на часовете с добра осветеност в резултат на начина на застрояване, което оказва неблагоприятен ефект върху хората живеещи там. Този проблем също е решим с предварително моделиране на въздействието на предстоящите за реализация проекти върху степента на осветеност.

По отношение на всички тези проблеми отдавна има разработени практически решения, които от години се прилагат по света. Някои от тях се базират на правилния подбор на строително материали, други на прилагането моделни и експертна оценка на ефекта от въздействието на един или друг вид проекти върху околната градска среда и в конкретност върху локалните климатични условия и човешки комфорт. В страната има специалисти в тази област. Същевременно има и млади учени, които биха могли да специализират в съответните области и да внедрят в практиката съвременните подходи за развитието на градската среда.

Почти всички видове антропогенна дейност водят до промяна на състава на приземния въздушен слой където живеят хората.

Основните причини за създаване на висока степен на замърсеност са:

Неправилният избор на място за развитие на дадена индустрия. Най-драстично негативно въздействие върху качеството на атмосферния въздух са изграждането на големи индустриални обекти в неблагоприятни местоположения. Най-ярки примери за това в близкото минало са развитието на индустрията в Разлог (заводите вече са закрити), Кърджали, Пирдоп, София и дори Бургас.

Отпадъчните газове от трафика са основна причина за замърсяването на въздуха около градските артерии и в градовете като цяло. Пример за това са данните от националната система за мониторинг.

Отпадъчните газове от горивните инсталации за индустриални и битови нужди са друг съществен фактор, водещ до влошаване на качеството на атмосферния въздух.

Основен проблем е високото съдържание на фини прахови частици под 10 микрона. Причините за това са много: лошо състояние на пътната мрежа и лошото и поддържане; множеството деградирали територии в градовете като занемарени паркови пространства, оголени междусградови пространства, паркиране върху тревни площи и др.; интензивна строително дейност и липса на контрол на състоянието на камионите, обслужващи строителните обекти (правилно натоварване, измиване на гумите в кално време и др).

В процеса на ремонт и реконструкция на градска инфраструктура няма достатъчна връзка между отделните ведомства и се стига до проблема много често едни и същи улици да се разкопават няколкократно в една година за работа по различните инфраструктурни елементи. В резултат на това се увеличават разходите и ситуациите, водещи до повишаване нивото на ФПЧ₁₀.

Съгласно чл.27 от ЗЧАВ, които общините изпълняват общинските програми, които са нормативно установеният инструмент за управлението и поддържането на КАВ на тяхна територия. В Общините, в които се изпълняват програми по чл.27 от ЗЧАВ, се извършва постоянен контрол (чрез автоматични измервателни станции) и е констатирано наднормено замърсяване по показател ФПЧ₁₀ са: Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Горна Оряховица, Гълъбово, Девня, Димитровград, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Несебър, Пазарджик, Перник, Пирдоп, Плевен, Пловдив, Раднево, Русе, Смолян, София (Столична община), Сливен, Стара Загора, Хасково и Шумен. Основните причини за наднормените нива на ФПЧ10, съгласно програмите са:

• 
  битовото отопление през зимния сезон, в повечето случаи комбинирано с допълващото въздействие на транспорта;
  
• 
  преобладаващо влияние на транспортния сектор – за най-големите градове;
  
• 
  преобладаващо влияние на неорганизирани източници – за някои градове в близост до големи промишлени райони;
  
• 
  с комплексен характер на замърсяването – само за някои градове. Включват се битово отопление, транспорт, регионално фоново ниво, неорганизирани източници (депа, кариери и др.), промишленост и енергетика.