ОПИСАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ” 2014-2020 Г. И ВРЪЗКАТА Й С ДРУГИ СЪОТНОСИМИ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ

1.ОПИСАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ” 2014-2020 Г. И ВРЪЗКАТА Й С ДРУГИ СЪОТНОСИМИ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ

1.1.Основни цели на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.

Като интегрирана програма за регионално развитие ОПРР 2014-2020 ще спомогне за постигането на следните тематични цели, чрез реализиране на съответните инвестиционни приоритети, съгласно чл. 5 от Регламент за ЕФРР, както следва:

Тематична цел 4. Подкрепа за преминаване към нисковъглеродна икономика във всички сектори, със следните инвестиционни приоритети:

• 
  c) Подкрепа за енергийната ефективност, интелигентно енергийно управление и използването на енергия от възобновяеми източници в публични инфраструктури, включително в публични сгради и в жилищния сектор;
  
• 
  e) Насърчаване на нисковъглеродни стратегии за всички типове територии, и особено градските райони, включително насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност и смекчаване на съответните адаптационни мерки;.
  

b) Насърчаване инвестициите за справяне със специфични рискове, осигуряване на устойчивост при бедствия и развитие на системи за управления на бедствия;

Тематична цел 6. Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, със следните инвестиционни приоритети:

• 
  c) консервация, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство;
  
• 
  e) действия за подобряване на градската околна среда, обновяване на градовете, възстановяване и почистване на терените за вторично застрояване (включително зони за конверсия), намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерки за намаляване на шума;
  

• 
  b) подобряване на мобилността на регионално равнище посредством свързването на второстепенни и третостепенни възли с инфраструктурата на транс- европейската транспортна мрежа, включително мултимодални възли;
  

• 
  a) инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване, чрез подобрен достъп до социални, културни и рекреационни услуги и преминаване от институционални услуги към услуги в общността;
  

• 
  инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот посредством изграждането на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение.
  

Предвижда се бъдещата ОПРР да включва един основен приоритет, насочен към интегрирано градското развитие, съответстващо на тематична цел 6 Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, към която са насочени и най-голям дял от средствата.

Проекти по ОПРР 2014-2020 г. ще бъдат одобрявани за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ само след положително решение/становище по проведени процедури по реда на глава шеста на ЗООС и ЗБР.

1.2.Съдържание на ОПРР 2014-2020 г.

• 
  Вариант с 5 приоритетни оси, като Приоритетна ос 1 имаше 8 подприоритета;Първи вариант от 18.12.2012 г. със 7 приоритетни оси, като Приоритетна ос 1 имаше 8 подприоритета - по този вариант беше изготвен доклада по екологична оценка през м. март 2013 г.;
  
• 
  Втори вариант от 13.05.2013 г. със 7 приоритетни оси, като Приоритетна ос 1 имаше 6 подприоритета;
  
• 
  Последен трети вариант от 16.09.2013 г. с 8 приоритетни оси, като Приоритетна ос 1 има 5 Инвестиционни приоритета, Приоритетни оси от 2 до 7 имат по 1 Инвестиционен приоритет, а Приоритетна ос 8 е Техническа помощ. За инвестиционните приоритети са идентифицирани Примерни допустими дейности.
  

Последният вариант на ОПРР 2014-2020 г. от септември, 2013 г. е изготвен съгласно проекта на формуляр и насоки за съдържанието на оперативната програма и включва следните раздели:

• 
  1. Изготвяне на ОП и участие на партньорите;
  
• 
  2. Стратегия за приноса на ОП към стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – и постигането на икономическо, социално и териториално сближаване;
  
• 
  3.А. Описание на приоритетните оси, различни от техническа помощ;
  
• 
  З.В Описание на приоритетните оси за техническа помощ;
  
• 
  4. Финансов план на ОПРР 2014-2020 г.;
  
• 
  5. Интегриран подход за териториално развитие;
  
• 
  6. Специфичните нужди на географските райони, най.засегнати от бедност или на целевите групи, изложени на най-голям риск от дискриминация или социално изключване, със специално внимание към маргиналлизираните общности, както и хората с увреждания;
  
• 
  7. Специфичните нужди на географските райони, които страдат от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия;
  
• 
  8. Власти и органи, отговарящи за управление, контрол и одит и ролята на съответните партньори;
  
• 
  9. Координация между фондовете, ЕЗФРСР, ЕФМДР, на други национални инструменти за финансиране и инструменти на съюза, както и с ЕИБ;
  
• 
  10. Предварителни условия;
  

Близо 1/3 от ресурсите по оперативната програма са насочени към тематична цел 4 като почти 20% от средствата са определени за прилагане на мерки за енергийна ефективност в административни и жилищни сгради, а 9% от средствата ще бъдат инвестирани в развитието на интегриран градски транспорт в рамките на Приоритетна ос 1. Това разпределение се основава от една страна на изискванията за тематична концентрация на национално ниво: предвид факта, че спецификата на оперативната програма не предполага интервенции в рамките на тематични цели 1, 2 и 3, то ОПРР следва да има най-сериозен принос към тематична цел 4. От друга страна разпределението е резултат от основните идентифицирани проблеми в градските територии, а именно лошо състояние и ниска енергийна ефективност на сградния фонд и продължаващият процес на урбанизация, който се очаква да доведе до сериозен ръст на градските превози и най-вече нарастващо използване на лични автомобили за сметка на обществения градски транспорт. Предвид амбициозната цел, която си е поставила България за повишаване на енергийната ефективност с 25% до 2020 г. (при 20% по Европа 2020), ОПРР ще осигури сериозен принос за постигане на целта чрез реализация на мерки за енергийна ефективност в административни и жилищни сгради. Следва да се отбележи и ефектът, който ще имат инвестициите в рамките на тази приоритетна ос върху въглеродните емисии и целта на Европа 2020 за намаляването им с 20%: в България основен източник на парникови газове са автомобилният транспорт и жилищното отопление, което освен, че сериозно повишава потреблението на енергия, на много места се осигурява чрез въглища и дърва, а това оказва отрицателно въздействие върху околната среда и повишава нивата на въглероден двуокис. Мярката за енергийна ефективност е насочена и към изпълнение на специфична препоръка 7 на Съвета за повишаване на енергийната ефективност.

Значителен дял от средствата – 26% – са насочени към тематична цел 6, чиито инвестиционни приоритети в най-пълна степен отговарят на голяма част от идентифицираните нужди. Основен процент от инвестициите в рамките на тази тематична цел ще бъдат насочени към подобряване на градската околна среда (Приоритетна ос 1) и развитие на туристическия потенциал на регионите (Приоритетна ос 5). Така насочената подкрепа, освен че ще има съществен принос за опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност (в случая природно и културно наследство), ще допринесе за постигане на целта на Европа 2020, съответно националната цел за 76% заетост сред населението на възраст 20-64 години до 2020 г. Подобряването на градската среда е фактор за растеж, насърчаване на демографското развитие, увеличаване на инвестициите и съответно за създаване на нови работни места. Следва да се отбележи, че голяма част от дейностите, попадащи в обхвата на инвестиционните приоритети по тази тематична цел ще бъдат изпълнявани посредством инструменти за финансов инженеринг като по този начин се планира да бъде привлечен сериозен обем частни капитали. Това се отнася и до инвестициите в туристическа инфраструктура (обекти на природното и културно наследство), които в допълнение ще създадат стимул за развитие на местните икономики в регионите и ще доведат до създаване на нови форми на заетост.

Следваща по приоритет по отношение на финансовото разпределение е тематична цел 9 със 17,28% от разпределението на ресурса. В рамките на тематична цел 9 ще се подкрепят инвестиции в социална и здравна инфраструктура с оглед постигане на националната цел за намаляване броят на живеещите в бедност. България е страната с най-бедното население в Европа и в тази връзка подкрепата по ОПРР в рамките на тематичната цел ще бъде насочена към уязвимите групи от населението, които в най-голяма степен са застрашени от бедност – ромското малцинство, хората с увреждания, децата в риск и възрастните хора. Подкрепата за развитие на социална и здравна инфраструктура адресира и специфичните препоръки на съвета: „Подобряване на публичните разходи в областта на здравеопазването” и „С цел намаляване на бедността да подобри достъпа на децата и възрастните хора до качествени социални услуги, както и да изпълнява Националната стратегия за интегриране на ромите”. Социалното включване ще бъде подкрепено и чрез инвестиции в културна и спортна инфраструктура.

Тематична цел 7 е в размер на 12,24 % от ресурсите по ОПРР, които са насочени към развитието на регионална пътна инфраструктура. Причина за това разпределение са националните нужди и приоритети: транспортната мрежа в страната се състои главно от по-нисък клас пътища, които са в много лошо състояние. Нуждата от инвестиции далеч надхвърля наличния по оперативната програма ресурс. Голяма част от републиканската пътна мрежа (най-вече второкласните и третокласни пътища) е пригодена за натоварване само 10 т/ос и не отговаря на Европейските изисквания. Това от своя страна води до по-голямо натоварване на пътищата от по-висок клас. Ето защо ОПРР ще съсредоточи подкрепа върху пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват достъп до райони с потенциал за развитие на туризъм или обслужват вътрешнорегионални връзки между градовете и осигуряват възможности за развитие на техния специфичен икономически потенциал, и които същевременно осигуряват връзка и достъп до TEN-T мрежата. Инвестициите в пътна инфраструктура осигуряват свързаност на регионите и достъп до единния пазар и в този смисъл са основен двигател на растежа. Планираните интервенции по ОПРР ще имат положително въздействие върху мобилността на населението и бизнеса, ще допринесат за интеграцията на отдалечени и слабо развити региони и ще насърчат развитието на местния икономически потенциал като по този начин ще способстват за постигането на националната и европейска цели за повишаване на заетостта.

Инвестициите в образователна инфраструктура (тематична цел 10), с 10,24% са насочени към изпълнение на националната цел за намаляване броя на преждевременно напусналите образователната система и увеличаване дела на завършилите висше образование. Основни причини за ранното отпадане от системата на образованието са негативното отношение към учебния процес, слабият успех и липсата на мотивация. ОПРР ще адресира тези проблеми чрез осигуряване на възможности за целодневна организация на учебния процес, условия за извънкласни занимания и цялостно подобряване на средата в училищата. Инвестициите в образователна инфраструктура адресират специфичните за страната препоръки на съвета по отношение на подобряване публичните разходи в областта на образованието и осигуряване на реален достъп до образование на групите в неравностойно положение”. Създаването на мотивация и положителна нагласа към образователната система при учениците в дългосрочен план ще допринесе за повишаване дела на завършилите висше образование. Принос към тази цел ще имат и инвестициите във висшите училища. Разпределението на финансовите ресурси по оперативната програма се обуславя от нейната специфика: това е териториална оперативна програма, която има принос към голям брой тематични цели, концентрирани и координирани на териториално ниво. Въпреки това е спазен и принципът за тематична концентрация с определен превес на Тематична цел 6 и Тематична цел 4.

Най-малък е ресурса по Тематична цел 5, с оглед ниския потенциал за осигуряване на растеж и заетост.

Приоритетните оси и произтичащите от тях дейности са тези, които определят рамката за бъдещо развитие на инвестиционни предложения по Приложения № 1 и № 2 на Закона за опазване на околната среда, поради което те са предмет на подробно разглеждане в настоящия раздел. Към всяка Приоритетна ос са идентифицирани инвестиционни приоритети, като към всеки приоритет са посочени специфичните цели, които му съответстват.

Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”

Исторически погледнато, градовете винаги са били двигатели на културата и обществения прогрес. Те са центровете на търговията и икономическия живот, на науката и просветата. Безспорен факт, е че Европа е един от най-урбанизираните континенти. 68 % от гражданите на ЕС живеят в градове, показателите за България са подобни.

Темите, свързани с градското развитие, все по-силно залягат и в политиката за сближаване на ЕС. Държавите членки на ЕС подчертаха териториалната важност на политиката за градовете в Европа с приемането на Териториалния дневен ред на Европейския съюз и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове по време на неформалната среща на министрите в Лайпциг през 2007 г. МРР участва от самото начало и има принос към този процес.

Териториалният дневен ред на Европейския съюз 2020 г. (ревизиран 12.05.2011 г., Унгария) изтъква като приоритети за градско развитие подкрепа за полицентрично и балансирано териториално развитие и насърчаване на интегрираното развитие в градовете.

Основният теоретичен подход, на който стъпват тези документи е следният: Ако доскоро държавите планираха развитието, по следната логика: от допускането че стратегическите инвестиции създават работни места, които привличат хора и така генерират развитие, сега логиката започва да се обръща – създаването на качествена и предоставяща разнообразни възможности за образование, забавление, спорт, работа и отдих градска среда задържа и привлича високообразованите и квалифицирани млади хора, което привлича стратегическите инвеститори.

Значението на градовете и нуждата от целенасочени мерки за устойчиво и интегрирано градско развитие е отчетена в Националната програма за реформи 2012-2020, в Националната програма за развитие България 2020, както и в Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022.

Ето защо в Оперативната програма за регионално развитие 2014-2020 най-голям приоритет е поставен върху устойчивото и интегрирано градско развитие – Приоритет 1. Приоритетът включва широк набор от допустими инвестиции. Концентрация се постига чрез фокусиране в допустимите градове и по конкретно в рамките на зоните на въздействие на съответните Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие.

Ще бъдат определени лимити за всяко ниво от градове (от 1 до 4) – по този начин градовете няма да се конкурират помежду си, а ще могат да планират проектите и ресурсите си.

Основната роля на този приоритет е да подкрепи интегрираните инвестиции в рамките на ИПГВР, чрез спазване принципите на тематичната концентрация, и осигуряване на териториална концентрация – на територията на градовете и дори в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то йерархично ниво.

По този начин ИПГВР целят да се постигне синергичен ефект от координираното изпълнение на различни местни секторни политики и инвестиции на териториално ниво, така че цялостното решение да надхвърли добавената стойност ако тези политики и инвестиции биха били изпълнени по отделно.

Поради тази причина приоритетната ос е насочена едновременно към няколко тематични цели, така че да се направи възможно изпълнението на ИПГВР и да се постигне максимална интеграция на интервенциите на територията на градовете.

Приоритетната ос включва няколко инвестиционни приоритети. Ще се комбинират инвестиции в общинска образователна инфраструктура, социална, културна и спортна инфраструктура, енергийна ефективност и градски транспорт. Когато е приложимо, интервенциите ще се осъществяват в съответствие с приоритетите на отделните секторни стратегически документи, за да се постигне координиран и интегриран подход.

Основавайки се на опита от настоящия програмен период, с финансов инженеринг частично или изцяло ще се финансират инвестиции в спортна инфраструктура, енергийна ефективност в жилищни сгради, културна инфраструктура, както и зоните с потенциал за икономическо развитие, градска среда и интегриран градски транспорт.

Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. е един от документите за стратегическо планиране на пространственото развитие, съгласно чл.7а, ал.2 от Закона за регионалното развитие. Концепцията е разработена на основание чл.2, ал 1 от закона, който предвижда държавната политика за регионално развитие да се изпълнява в съответствие със стратегиите за пространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво, определени с концепциите и схемите за съответното териториално ниво. Съгласно чл. 2а, ал.1 от закона, концепциите и схемите за пространствено развитие определят целите на държавната политика за устройството на територията за определен период от време за съответното териториално ниво.

Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. година е стратегически документ, който гарантира координация на планирането на регионалното развитие и устройственото планиране на територията и осигурява тяхната съгласуваност и методическа обвързаност при подготовката на документите за управление на средствата от ЕС за следващия многогодишен програмен период 2014 – 2020 г. Обхватът и съдържанието на Националната концепция за пространствено развитие са съобразени с изискванията на чл.7б, ал. 4 от Закона за регионалното развитие.

Определящи принципи за избор на градовете за подкрепа по ОПРР:

• Подкрепа на всички градове от 1, 2 и 3 ниво според модел „Умерен полицентризъм” от НКПР (39 на брой съгласно Приложение 2). При тяхното определяне са взети предвид и европейски класификации, основно разработките по ESPON.

• Подкрепа на градове от 4-то ниво, които отговарят на няколко допълнителни критерия:

1. Да бъде разположен на основна или второстепенна ос на развитие;

2. Да бъде разположен в периферна територия (крайгранична или вътрешна), за да осъществява връзки със съседни територии, в т.ч. и извън страната;

3. Да играе роля на обслужващ център за повече от една община;

4. По възможност във всяка област освен областният център, да има поне още един подкрепен град;

• При избора на градове за подкрепа от 4-то ниво се вземат в предвид и национални класификации, основно категоризацията на АТ и ТЕ (градове от 2 и 3 категория) и класификацията по нива на НКПР в частта й предвиждания за бъдещи периоди;

5. Включен в предвижданията и тенденция към преминаване към по-високо ниво;

6. Категория 2 или 3 от категоризацията на ЕКАТТЕ;

В Приложение 1 е показана Карта на градовете за подкрепа по ОПРР 2014-2020 г. (67 броя), а в Приложение 2: Списък на градове, конкретни бенефициенти по приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие” на Оперативната програма „Региони в растеж” за периода 2014-2020 г. Тези 67 града са описани по-долу по йерархични нива:

• 
  Първо йерархично ниво – София;
  
• 
  Второ йерархично ниво – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин (общо 9 бр.);
  
• 
  Трето йерархично ниво – - Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Свищов, Горна Оряховица, Казанлък, Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница, Петрич, Лом, Велинград, Панагюрище и Гоце Делчев (общо 29 бр.);
  
• 
  Четвърто йерархично ниво – Троян, Севлиево, Попово, Карнобат, Малко Търново, Нова Загора, Свиленград, Ивайловград, Крумовград, Девин, , , Самоков, , Сандански, Ботевград, Пещера, Поморие, Разлог, Нови пазар, Провадия, Червен бряг, Козлодуй, Берковица, Тутракан, Елхово, Белоградчик, Златоград, Никопол, Генерал Тошево, Мездра (общо 28 бр.).
  

• 
  Северозападен район (СЗР): Плевен, Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Лом, Козлодуй, Никопол, Белоградчик, Берковица, Мездра, Червен Бряг, Троян – 13 града;
  
• 
  Северен централен район (СЦР): Русе, Велико Търново, Габрово, Разград, Силистра, Свищов, Горна Оряховица, Севлиево, Тутракан – 9 града;
  
• 
  Североизточен район (СИР): Варна, Шумен, Добрич и Търговище, Попово, Нови Пазар, Провадия, Генерал Тошево – 8 града;
  
• 
  Югозападен район (ЮЗР): София, Благоевград, Кюстендил, Перник, Дупница, Петрич, Гоце Делчев, Ботевград, Самоков, Разлог, Сандански – 11 града;
  
• 
  Южен централен район (ЮЦР): Пловдив, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Карлово, Велинград, Панагюрище, Пещера, Девин, Златоград, Димитроград, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Златоград – 16 града;
  
• 
  Югоизточен район (ЮИР): Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Казанлък, Нова Загора, Карнобат, Поморие, Елхово, Малко Търново – 10 града.
  

Финансовите инструменти насърчават предприемаческия дух и позволяват на всички икономически субекти да участват в развитието на градовете и да получават подкрепа със средства от Европейския съюз, като се постига устойчив ръст на икономиката и реализират финансово устойчиви и целесъобразни проекти и инвестиции.

В тази връзка по ОПРР 2014-2020 г. значително се увеличат средствата, които ще бъдат отделени за възвръщаеми инвестиции, чрез прилагане на финансови инструменти в сравнение с настоящия програмен период с цел постигане на допълнителен растеж и осигуряване на заетост.

Това е причината в ОПРР 2014-2020 г. значително да се увеличат средствата, които ще бъдат отделени за възвръщаеми инвестиции, чрез прилагане на финансови инструменти в сравнение с настоящия програмен период. 18% от бюджета на ОПРР е предвиден за изпълнение на проекти, чрез финансови инструменти.