Програма за регионално развитие 2014-2020 г. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България
Изтегляне 5.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.4.Ландшафт
- 4.5.Биологичното разнообразие, флора, фауна
4.3.ПочвиНегативните процеси в почвите, имащи отношение към ОПРР 2014-2020, се изразяват най-вече с развитие на проблемите свързани с почвено запечатване, ерозия, свлачищни процеси и локално замърсяване. Почвено запечатване - Процесът на почвено запечатване се отнася за почви, използвани и трайно застроени за селищно изграждане, инфраструктурно строителство, търговски и транспортни участъци, пътна мрежа. За България те представляват около 5% от общата територия (над 560 000 ha). Очаква се през следващите години процесът да е още по-силно изразен поради планираните за реализация проекти. Почвената ерозия засяга огромни площи от територията на страната. Тя е естествен процес, който е силно зависим от антропогенните фактори. Обезлесяването и прочистването на естествената растителност при реализация на инфраструктурни, туристически и др. проекти, и липсата на адекватни противоерозионни мероприятия водят до задълбочаване на проблемите, свързани със загуба на ценни почви в следствие на развитието на ерозия. Свлачищата също са природни процеси и причините за възникването им са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони, но са и много зависими от дейността на човека в силно урбанизираните райони. Локалното замърсяване на почвите е свързано най-често с транспортната мрежа, складовете за опасни вещества и промишлените предприятия. Проблемите, свързани с транспорта, се изразяват в локални замърсявания с нефтопродукти, засоляване на околните почви в следствие на поддръжката на пътната мрежа в зимни условия и замърсяване с битови отпадъци. Всички складове за опасни вещества създават реална опасност за околната среда и населението, като към 31 декември 2010 г. на територията на страната са регистрирани 307 необезопасени склада за забранени и негодни за употреба пестициди, 1929 броя ББ кубове и 74 централизирани склада, намиращи се в 304 населени места. Промишлените предприятия са един от основните източници на замърсяване на почвите с тежки метали. 4.4.ЛандшафтПроблемите, свързани с нарушаването на ландшафтите и водещи до промяна на ландшафта и неговите компоненти, имащи отношение към ОПРР 2014-2020 са описани по-долу. Липса на нормативна база В момента единственият нормативен документ в България, който регламентира опазването и управлението на ландшафтите е Европейската конвенция за ландшафта. Липсата на национално законодателство в областта на ландшафтите е сериозна пречка за правилната оценка на въздействието върху ландшафтите и техните компоненти и тяхното опазване. Необходимо е законово да се регламентират дейностите по опазване и устойчиво управление на ландшафтите. Замърсяване на компонентите на ландшафтите - В резултат от строителните дейности за изграждане на нови обекти, както и реконструкция и модернизация на същетвуващите обекти се получава запрашаване и замърсяване на компонентите на ландшафтите с тежки метали и сажди от пътищата; с отпадъци и гориво-смазочни материали от автотранспорта и строителната механизация, и от дейностите свързани с поддръжка на транспорта. Промяна на типовете ландшафти Промяната на съществуващите ландшафти, както и замърсяването им с отпадъци, има неблагоприятно визуално-естетическо въздействие върху ландшафтите. Създаване на нови ландшафтни типове в резултат от изграждане на новите съоръжения и антропогенизацията на териториите в също съществен проблем. Нарушаване на ландшафтите Нарушенията върху ландшафтите могат да бъдат преки и косвени. Преките нарушения на ландшафтните компоненти се наблюдават по време на строителните дейности и рехабилитация на всички видове обекти и са резултат от присъствието и експлоатацията на строителна техника на площадката, като се получава и визуално-естетическо натоварване на териториите. Косвени промени в ландшафтите се наблюдават вследствие на следните дейности: промени в използването на земята, поставянето на огради и осветление, промени на характера на ландшафтите вследствие причинени от интензификацията на използването на терените, ерозия на почвите, въздействие върху ландшафтите вследствие в резултат предложенията за оформяне на ландшафта. Визуално-естетически въздействия - Косвени промени върху ландшафтните компоненти има вследствие от изграждане на нови структури и обекти. Визуални въздействия се получават при изграждане на електропроводи, подмяна на инфраструктура. В градска среда има допълнително визуално натоварване и се получават промени на ландшафтите в следствие засилената антропогенизация при изграждане на нови обекти и интензифициране на използването на средата. 4.5.Биологичното разнообразие, флора, фаунаИнтензивната урбанизация и разрастването на градовете, застрояването на много нови територии по Черноморското крайбрежие и във вътрешността на страната, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци и др., са мощни негативни фактори, влияещи върху богатото и оригинално биологично разнообразие на България. Застрояването или изграждането на туристическа и др. инфраструктура във все повече чувствителни територии (вкл. защитени територии, зони от Натура 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.) се превръща във все по-сериозен проблем за България през последните години. Автомобилния транспорт - Общ екологичен проблем е и негативното въздействие от автомобилния транспорт върху околната среда, който в частност касае и биоразнообразието. Загубата на биологично разнообразие е един от най-големите проблеми за околната среда както в глобален мащаб, така и за България. Под влияние главно на човешките дейности, в днешно време видовете изчезват от 100 до 1000 пъти по-бързо от нормалното. В последните десетилетия почти всички екосистеми и биоразнообразието, което е част от тях, са подложени на редица негативни фактори като разрушаване, фрагментация, замърсяване и свръхексплоатация на местообитания, и промени в климата. Замърсяването на въздуха, особено в големите градове, от интензивен автомобилен транспорт води до влошаване условията за живот, а от там и до намаляване на биологичното разнообразие и дори изчезване на синантропни видове птици и бозайници. Отлагането на атмосферни замърсители е продължаващ проблем и за здравословното състояние на горите и състава на растителните съобщества. То нарушава здравния баланс на организмите или екосистемите, пряко или чрез вкисляване на почвата. Взаимодействието на отложените атмосферни замърсители с листната маса променя хранителния статус на дърветата и повишава чувствителността им по отношение на атаките от гъбни патогени или насекомни вредители. Горските пожари са голям проблем за флората и фауната и околната среда като цяло, тъй като променят всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и др. вредни организми, последствията, от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата. За 2010 г. например са регистрирани 222 пожара и 6 526 hа засегнати територии (НДСООС). Немалко са горските пожари в България причинени от човешка дейност - за последните 10 години 50% са доказано причинени от човешка дейност. Чужди, инвазивни и потенциално инвазивни видове - Кумулативният брой на чуждите за България видове е нараствал постоянно от 1900 г. Като чужди, инвазивни и потенциално инвазивни за България са определени общо 50 вида папратови и семенни растения и 20 вида гъби. Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди растителни видове са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания. Пренаселването на големите градове като София, Варна и Пловдив, води до намаляване на зелени площи, паркове и градини, за сметка на ново строителство. Парковете и зелените площи са места, където освен градски тип фауна се съхраняват успешно и видове птици и бозайници, приспособили се към градските условия. Проблем е и липсата на нови общи устройствени планове, регламентиращи строителството, зони за отдих, курортни зони, дейности в Натура 2000 зоните и др. в някои изявени курортни общини, като например в община Велинград. Неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от гражданите и фирмите при изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места е също сериозен проблем. Това пряко влошава местообитанията и унищожава ценни растителни видове, и също така се отразява както пряко, така и косвено върху фаунистичното разнообразие. Изтегляне 5.71 Mb. Сподели с приятели:
|