Програма за регионално развитие 2014-2020 г. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България



страница18/40
Дата31.03.2018
Размер5.71 Mb.
#64215
ТипПрограма
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   40

4.6.Културно наследство


Настоящите проблеми, свързани с опазването на културно-историческото наследство на България са:

Недостатъчно спазване на изискванията за защита и опазване на НКЦ по реда на ЗКН, ЗУТ; ЗООС и наредбите към тях; на СПН (специфични правила и норми) в ОУП и ПУП за устройство в териториите с КИН.

Непредвидени и непредприети превантивни мерки на физическа защита и опазване;

Недостатъчност на нормативните изисквания за обхвата и съдържанието на устройствените планове и на инвестиционните проекти за предвиждане на интегрирани мерки за обновяване, регенерация и защита на обектите на културното наследство (КН) и експозиционната им среда от увреждания и унищожаване от действието на предвидими природни и антропогенни фактори;

Непредвидени в проектния устройствен и инвестиционен инструментариум интегрирани мерки за защита и опазване при обновяване на средата и обектите, при благоустрояването и озеленяването на терените;

Непредвидени мерки по поддържане качеството на експозиционната среда на обекти на КН в отдалечени райони и в урбанизирана среда – липса на изисквания за поставяне на малки пречиствателни съоръжения; полагане на канализация; създаване на условия за добра естествена въздушна вентилация на пространствата в старинните плътно застроени части на градовете;

Некачествено изпълнени консервационно-реставрационни работи (КРР) или избрани неподходящи материали за КРР по отношение на специфичните условия (микроклимат) в експозиционната среда;

Избрани неподходящи материали за КРР по отношение на устойчивите и на специфичните условия (микроклимат) в експозиционната среда;

Некомпетентност и импровизации в провеждане на текущи ремонтни и КРР, на строителни и благоустройствени работи по недвижими културни ценности и в експозиционната им среда;

Липсата на институционализиран постоянен мониторинг на промените относно параметрите на различните фактори на въздействие върху материалната субстанция и експозиционната среда на обектите на културното наследство;

Непълноценно определени режими за защита, опазване и управление на социализацията на културните ценности;

Допускане на приоритетност на рискови за защитата и опазването на недвижимите културни ценности дейности и действия по обновяването на самите тях или на експозиционната им среда.

4.7.Отпадъци


Съществуващ проблем по отношение на отпадъците и техните местонахождения, имащи отношение към ОПРР 2014 – 2020 г., е свързан с генерирането на строителни отпадъци – такива ще се получат при дейностите, свързани с ново строителство, рехабилитация, реконструкция на съществуващи сгради и обекти на транспротната инфраструкутра. Проблемът не е пряко свързан с ОПРР 2014-2020 г., тъй като предвидените за финансиране дейности сами по себе си, на ниво конкретна дейност не са такива, при които се генерират големи количества строителни отпадъци. Проблемът е по отношение на нерегламентираните сметища за такива строителни отпадъци, както и липсата на алтернативи на депонирането за такива отпадъци и ограниченият брой и недостатъчен капацитет на съществуващите специализирани депа за строителни отпадъци.

Този проблем води до замърсяването на повърхностните и подземни води и влошаването на тяхното качество, замърсяване на почвите и земните недра и нарушаване и замърсяване на ландшафта.


4.8.Рискови енергийни източници


Шумът е един от факторите с неблагоприятно въздействие върху населението в големите градове. Породен от развитието на промишленото производство, на пътническите, товарните и въздушни транспортни средства, на масовия градски транспорт и не на последно място от културата на обитаване. Дългогодишните изследвания показват, че нивото на шума в последните години нараства и в повечето случаи превишава граничните стойности за съответните населени територии.

Основните източници и причини за създаване на проблемен акустичен режим са посочени по-долу.



Източник „пътен” трафик:

  • Висока интензивност на пътния трафик;

  • За голяма част от градовете липса на обходни пътища за транзитно-преминаващи транспортни средства;

  • Движение в режим на тръгване и спиране и неспазване на ограниченията за скорост (особено по най-ошумените трасета – основните булеварди и отсечки на населените места);

  • Остарял автобусен, тролейбусен, трамваен парк на градския транспорт с генерация на високи шумови стойности;

  • Липса на нормативно подсигурена база за регулярни технически прегледи и въвеждане на Европейски изисквания за максимални прагове на генериран шум за превозните средства;

  • Пътна настилка с ниски показатели по отношение на предаване на шума.

Утежненият акустичен климат в градовете се обуславя още от:

  • Голямата плътност на застрояване и гъстотата на обитаване;

  • Наличието на голям брой градски магистрали, разположени в близост до жилищната територия;

  • Липсата на адекватни мерки в посока на снижаване на нивата на шума в местата на въздействие: шумозащитни екрани (бариери) и активни противошумни мерки за зоните с предполагаема приоритетна шумова защита (тихи зони, детски, учебни и лечебни заведения);

  • Несъобразяване на съвременното строителство с изискванията за акустичен конфорт; неотразяване в проектите за нови сгради на изискванията за намаляване на шума и звукоизолация на изложените на шум фасади; неспазване на изискванията за намаляване и ограничаване на шума при строителните и ремонтните дейности и не на последно място слаб строителен надзор;

  • Съчетаване на зоните за отдих и забавление и зоните за обитаване.

Предприетите в последните години адекватни законови мерки за отстраняване на тези причини са крайно недостатъчни.

Непрекъснатият мониторинг на шума е единственият достоверен източник за проследяване развитието на акустичната ситуация в градовете. От 2006 г. функционира Национална система за мониторинг на шума в околната среда на Министерство на здравеопазването. Точките на измерване са избрани при самото въвеждане на системата в действие и от тогава не са променяни. С течение на годините градовете претърпяват и много изменения в архитектурно и инфраструктурно отношение. Това налага да се разгледат отново пунктовете на измерване и да бъдат прецизирани. Данните от измерванията от различните Регионалните здравни инспекции (РЗИ) не се представят по идентичен начин. Необходимо е да се унифицира начина на представяне на данните съгласно изискванията на Директива 2002/49/ЕО на Европейския Парламент. Според тази Директива всички данни за нивата на шума в околната среда трябва да се събират и съпоставят в съответствие със сравнителни критерии, които следва да бъдат унифицирани.

По места липсват специалисти в тази област и оценките се извършват от кадри, които не са обучени да извършват тази дейност. Необходимо е лицата, извършващи измервания на шум, да преминават периодично обучение и проверка за компетентност по отношение на прилагането на методите за мониторинг.

В ежегодно предоставяните данни от контрола на шума от страна на РЗИ се правят препоръки и предложения за ограничаване на интензитета и влиянието на шума. В отделни случаи доброто взаимодействие с общините дават и своите резултати.

В плановете за действие към стратегическите шумови карти на агломерациите с над 250 000 жители, общинските планове за действие по околна среда и здраве за общини с над 100 000 жители, както и тези за основните пътищата - с трафик над

6 000 000 преминавания годишно на база анализ на проблемните зони се вземат конкретни мерки за разрешаване на проблемите с акустичното натоварване на средата.




Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница