Програма за регионално развитие 2014-2020 г. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България

2.1.10.Население и човешко здраве

По данни към 2011 г. на територията на България с най-голям брой население е ЮЗР - 2 132 848 жители, следван от ЮЦР и ЮИР, а с най-малък брой населението е СЦР – 816 112 жители.

Всички разглеждани от нас райони имат преобладаващо градско население - през 2011 г. показателят за България е 71.1 %. По-висок от средния за страната е този процент в Югозападен район- 83.1 %; около средния за страната са Североизточен – 72.7% и Югоизточен – 71.3%, малко под средния за страната е процентът на градското население в останалите райони – Северен и Южен централен – по 66.7%. С най-малък относителен цял на градското население е Северозападен район – 63.2%.

Гъстотата на населението много слабо намалява през 2011 г. спрямо предишни години, както в страната, така и във всички разглеждани райони. През 2011 г. гъстотата на населението е най-ниска в СЗР (44,44 д/km²), а най-висока в ЮЗР (105,03 д/км²). Северните райони (СЗР, СЦР и СИР) са по-слабо населени от южните (ЮЗР, ЮИР и ЮЦР). Причината за тези значителни различия е наличието както на слабо населени общини и области, така и на центрове, в които е концентрирано голям брой население.

Разпределението на населението по пол показва преобладаване на жените спрямо мъжете, както в цялата страна, така и по отделните райони. Средно жените са около 51-52%, а на мъжете – съответно около 48 %. Причината за това съотношение е високата смъртност на мъжете и по-високата средна продължителност на предстоящия живот при жените, характерно както за цялата страна, така и за разглежданите райони.

Направен е анализ на 3-те основни възрастови групи, характеризиращи «демографският потенциал» на населението – под, във и над работоспособна възраст по райони. Делът на населението в подтрудоспособна възраст в СЗР, СЦР и ЮЗР остава под средните нива за страната (14,12%), а най-високи стойности се отчитат в ЮИР (над 15%). Високият дял в ЮЗР на хората в тази най-продуктивна възрастова група (70,1% при 68,5% през 2010 г.) се дължи преди всичко на гр.София като привлекателно място за обучение, работа и живеене, както и на университетите в Благоевград.

Данните от 2011 г. показват средно за страната около 86 % българско население, като е налице увеличение на дела на българската етническа група през 2011 г. спрямо 2001 г. в страната като цяло (от 85,6% на 86,1%) и във всички райони, което може би се дължи на високия дял на лицата, които доброволно не са декларирали етническото си самоопределение и които са основно с ромски произход. И през двете години този дял е най-висок в ЮЗР и СЗР, а най-нисък в СИР и СЦР. Коефициентът на вариация е много нисък (около 8%), което означава, че на регионално ниво няма значителна диференциация по този показател. Най-висока е концентрацията на роми в ЮИР, СЗР и СИР (съответно дял 7,6%, 6,7% и 5,9% през 2011 г. при средно за страната 4,95%.). В СЦР и СИР има намаление на дела на разглежданата етническа група през 2011 г. спрямо 2001 г., докато в останалите райони делът се повишава.

Налице са значителни междурегионални различия в делът на турската етническа група, като СЦР, СИР и ЮЦР изпреварват (съответно със 112%, 87% и 50%) средното за България ниво на показателя (8,9%), докато в западните райони е много ниска.

Население и миграция. Механичен прираст

Най-неблагоприятни стойности през 2011 г. имат СЦР (-7,13‰) и СЗР (-6,91‰), но в първия район процесът на обезлюдяване протича значително по-бързо. Положителна миграция се отчита в област София – град, Варна, Русе, Пловдив и Бургас.

Миграцията между районите е най-силна във възрастовата група 20-59 г. и тук междурегионалните различния са най-високи. В СИР и ЮИР, и особено в СЗР, изселванията на млади хора са по-интензивни от средното ниво на миграция. Тази разлика се компенсира с по-ниските миграционни процеси при хората във възрастовите групи над 60 г., където и междуобластната диференциация е най-ниска.

Миграцията между градовете на областите е по-интензивна в сравнение в миграцията от селата към градовете основно поради факта, че населението в селата е по-възрастно с по-слаби или отсъстващи миграционни нагласи. Следователно, изселващите се от селата са предимно по-млади хора, което допълнително влошава перспективите за тяхното демографско развитие

Структурата на миграционните процеси по възраст показва, че най-голям процент от мигриращите лица са на възраст 20-29 години, следвани от възрастовата група 10-19 години, следват възрастовия период 30-39 години и постепенно намалява с възрастта. Най-нисък брой емигриращи има във възрастта 50-69 г.

Раждаемост и eстествен прираст

Данните за състоянието на този показател по райони показват, че с най-висок коефициент на раждаемост през 2011 г. е ЮИР (10.6 ‰) и СИР (10.2 ‰). В дъното на класацията са СЗР и СЦР с коефициент на раждаемост по-ниска от средната за страната. Раждаемостта като цяло за всички райони е по-висока в градовете в сравнение със селата, което корелира с по-големия брой жители (респективно жени във фертилна възраст) в градовете.

Тоталният коефициент на плодовитост (средният брой живородени деца от 1 жена) за 2011 г. е най-висок в ЮИР – 1.77 и СЗР – 1.73; най-нисък в ЮЗР – 1.34. За останалите райони този коефициент се приближава до средните за страната – 1.51.

Eстественият прираст на населението е отрицателен във всички райони от ниво 2. Най-неблагоприятно е положението в СЗР (-10.6‰) и СЦР (-7.3‰), а най-добро – в ЮЦР (-2.5‰). В периода 2007-2009 г. във всички области се наблюдава подобряване на стойностите на коефициента, но през 2010 г. е регистрирано влошаване.

Смъртност

Продължава да се наблюдава силно изразена мъжка свръхсмъртност. През 2010 г. на 100 жени умират 110 мъже, като показателят за смъртност сред мъжете е 15.8 на хиляда срещу 13.5 на хиляда при жените.

През 2011 г. коефициентът на смъртност в СЗР (19.4‰) и СЦР е над средното ниво за страната (14.7‰). Коефициентът на смъртност в ЮЗР и ЮИР са приблизително като средните за страната, а в СИР и ЮЦР е по-нисък от средния за страната. Тенденциите на коефициента на смъртност е сходна с тенденцията на коефициента на раждаемост в анализирания период. Като цяло различията между районите могат да се оценят като ниски, но се наблюдава тенденция към увеличаване на диспропорциите. Като основен фактор за разглежданата диференциация може да приеме възрастовата структура на населението – там, където относителният дял на населението в по-високите възрастови групи е по-голям, коефициентът на смъртност е по-висок.

Детска смъртност

Броят на починалите деца на възраст до 1 година на 1000 живородени през 2011 г. е най-висока в ЮЗР и ЮИР (над 10‰), по-висока от средната за страната, а двойно по-ниска е детската смъртност в ЮЦР – 5.5 ‰. В останалите статистически райони детската смъртност е приблизително като средната за страната.

Основните причини за смърт на децата до 4 навършени години са някои състояния, възникващи през перинаталния период, на които се дължат 32.6% от общия брой умирания в тази възрастова група. Следват болестите на дихателната система – 17.4%, вродени аномалии – 15.8%, болести на органите на кръвообращението – 10.7% и външни причини за заболеваемост и смъртност с относителен дял от 5.1%.

В тясна връзка с детската смъртност в светлината на възпроизводството на населението в страната и икономическото развитие е и майчината смъртност. Налице е тенденция на снижение на починалите поради усложнения на бременността, раждането и послеродовия период. Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява и през 2011 г. е 12.0. Съответният показател за ЕС за 2011 г. е много по-нисък от този в нашата страна – 6.01.

В смъртността по причини водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години, като България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), смъртността от които е 234.9 на 100 хил. души от населението (в България е по-ниска от средната за ЕС, но с тенденция на увеличаване). Следват болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%). В структурата на травмите и отравянията най-висок е делът на самоубийствата и на пътнотранспортните злополуки, т.е. на така наречените “външни причини” за смърт.

В структурата на умиранията не се установяват различия между отделните райони – навсякъде водещите места се заемат от заболяванията на сърдечно-съдовата система, новообразования, болести на дихателната система и травмите и отравянията.

Естествен прираст

Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната не се увеличава, а намалява.

Като цяло, естественият прираст на населението в България през 2011 г. е отрицателен, както общо за страната (-5.1), така и по отделните разглеждани райони. Най-неблагоприятно е положението в СЗР (-10.8‰) и СЦР (-8.0‰), а най-добро – в ЮЗР (-3.3‰). Естественият прираст на населението е пряко свързан и е функция на раждаемостта и смъртността, затова различията по райони съответстват на различията в раждаемостта и смъртността в съответните райони. С най-лоши показатели са СЗР – ниска раждаемост, висока смъртност = най-нисък от всички райони естествен прираст. Подобна е ситуацията в СЦР с естествен прираст -8.0. В сравнителен план, най-добри са показателите за СИР – висока раждаемост и ниска смъртност = най-висок естествен прираст от всички райони.

Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението

Структурата на заболеваемостта като цяло показва най-високи стойности за СЗР, следван от СЦР, а най-ниски са стойностите за СИР и ЮЗР. Водещо място сред заболеваемостта – сърдечно-съдовите заболявания също са най-често срещани в СЗР, СЦР и ЮИР. Ендокринните заболявания се срещат най-често в СИР и СЦР, а най-рядко – ЮИР и ЮЦР.

На територията на Северен централен район се намират доста разнообразни, противоположни по своите характеристики области, което определя нееднотипността в здравните показатели. Тук могат да се оформят две групи територии - със заболеваемост над средната за страната и с такава под средната за страната. Три от областите са с висока заболеваемост, значително над средната за страната – това са Русе (на второ място в страната), Габрово и В.Търново. Болестността от рак например средно за страната през 2010 г. е била 3453,8 случая на 100 000 население. За същия период в Русе тя е 4216,4 случая на 100 000, Габрово – 3856,3 на 100 000, В. Търново –3714,5 на 100 000. Едновременно с това, в Разград и Силистра раковата заболеваемост е по-ниска от средната за страната – съответно 2800,6 и 2904,4 на 100 000 жители.

Заболеваемостта от злокачествени заболявания като цяло е най-ниска в ЮЗР и ЮИР – във всички области, включени в тези райони заболеваемостта е по-ниска от средната за страната. В СИР заболеваемостта е приблизително както средната за страната. В СЗР, СЦР и ЮЦР е налице широка диференциация по области – налице са области със значително по-висока заболеваемост от средната за страната и области с по-ниска от средната за страната. Като цяло, с най-ниски стойности за злокачествени заболявания са областите София-област (ЮЗР), Кърджали (ЮЦР), Благоевград (ЮЗР) и др.

В нозологичната структура на тези заболявания няма съществени изменения. Висока е заболеваемостта от злокачествени новообразувания на: млечната жлеза при жените; меланом и други злокачествени новообразувания на кожата; трахеята, бронхите и белия дроб; простатата; дебелото черво; тялото на матката; шийката на матката; ректосигмоидалната област, право черво (ректум), анус и анален канал и т.н.

Най-висок дял от хоспитализираната заболеваемост имат болестите на дихателната система (17,4%), следвани от болести на органите на кръвообращението - 16,8% и бременност, раждане и послеродов период, вкл. аборти - 16,7%.

Хоспитализираната заболеваемост също се увеличава – през 2006 г. тя е 21473.0 случая на 100000, през 2007 г. – 22 655, през 2008 г. – 23 945, 2009 г. – 25 825 случая и през 2010 г. – 25 446 случая на сто хиляди.

Намаляват случаите на заразни заболявания - скарлатина, коклюш, рубеола, варицела, епидемичен паротит, менингококов менингит и сепсис, ку треска, дизентерия (шигелоза), лаймска борелиоза, бактериални менингити и менингоенцефалити, вирусни менингити и менингоенцефалити.

Болестността от активна туберкулоза също продължава постепенно да спада и през 2010 г. е 90.5 на сто хиляди души от населението. Честотата на новорегистрираните случаи от туберкулоза също намалява – през 2005 г. 127.0 на 100 000, 2009 г. – 109.0 и 2010 г. – 90.5 на сто хиляди.

Броят на лицата над 16-годишна възраст, освидетелствани и признати за инвалиди, намалява спрямо предходната година и през 2010 г. те са 64 447, или 10.0 на хиляда души от населението над 16 години. Най-честата причина за инвалидизиране са болестите на органите на кръвообращението, на които се дължат 38.3% от общия брой на новоинвалидизираните лица. Следват новообразуванията (18.0%), болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан (8.6%), болестите на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата (8.2%) и т.н.