Програма за регионално развитие 2014-2020 г. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България
Развитие на околната среда без прилагането на ОПРР 2014-2020 г
Изтегляне 5.71 Mb.
|
2.2.Развитие на околната среда без прилагането на ОПРР 2014-2020 г.Тук се проследява развитието на околната среда без прилагането на ОПРР 2014-2020 г., т.е. разглежда се така наречената „нулева алтернатива”. Въздух По данни от ИАОС, през последните две десетилетия се наблюдава положителна аномалия на средната годишна температура спрямо климатичната норма на периода 1961-1990. Климатът е сложна система, влияеща се от редица фактори, измежду които е и количеството на парникови газове в атмосферата, което от своя страна зависи от емисиите на тези газове в атмосферата на глобално ниво. Затова би могло да се очаква, че тенденцията към повишаване на средногодишната температура в страната ни ще продължи поне още известно време, независимо дали ОПРР 2014-2020 се реализира или не. Това предположение се потвърждава и от резултатите от извършено моделиране за климата на България в края на 21 век. За периода 1990-2010 г. се наблюдава трайно понижаване на основните замърсители на въздуха. Атмосферната концентрация на азотен диоксид е намаляла с 53%, на серния диоксид с 65% (основно поради намаляване на емисиите от ТЕЦ вследствие инсталиране на сероочистващи инсталации), на амоняк с 62%, на неметални летливи органични вещества с 85%. Очаква се тези тенденции да продължат да се запазват и ОПРР 2014-2020, но с по-ниски положителни стойности.
В последните години се наблюдава тенденция към подобряване на качеството на водите в страната. Очаква се утвърдените Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) да допринесат за постигане на добро екологично състояние и добро химично състояние на повърхностните и подземни водите и свързаните с тях екосистеми. Благодарение на прилагането на ПУРБ се очаква също да се намали консумацията на вода (включително в енергетиката) чрез въвеждане на оборотни цикли и други методи за ефективно използване на водата, както и за намаляване на натоварването от заустване на замърсени отпадъчни води. Между ОПРР 2014-2020 г. и реализирането на ПУРБ няма пряка връзка. Единствено изпълнението на дейностите по Приоритетна ос 1, Инвестиционен приоритет 1, попадащи в обхвата на интервенции по ИПГВР (подмяна/изграждане на нови вертикални ВиК инсталации), до известна степен ще способстват за постигане на основната цел на ПУРБ - добро количествено, химично и екологично състояние на подземните и повърхностните води, чрез предотвратяване на загубата на питейни води и осигуряване на питейна вода с необходимото качество. Ще се припокрият с част от целите, заложени в ПУРБ, като ще допринесат за изпълнение на заложените цели и по точно постигане на "добро състояние" на повърхностните води. ОПРР ще осигури ремонт на вертикални технически инсталации (водоснабдителна, канализационна), ремонт и реконструкция на санитарни възли в сградите, в съответните зони по ИПГВР, по Приоритетна ос 1, поддържането им в добро състояние, недопускане на загуби и течове, и гарантиране спазване на изискванията за качество на питейната вода и спазване на изискванията за третиране на отпадъчните води. Освен това и по приоритетна ос 7 се предвиждат дейности, включващи инфраструктурни мерки за укрепване, ограничаване и предотвратяване на свлачищни, ерозионни, абразионни и други неблагоприятни геодинамични процеси. Без прилагане на Оперативна програма за регионално развитие 2014-2020 г до голяма степен ще се запази съществуващото състояние на повърхностните и подземните води (Източници: Доклад за състоянието на водите в Източнобеломорски район за басейново управление през 2010-2011 год., годишен доклад за оценка на актуалното състояние на водите в Черноморски район-2011 г., състояние на повърхностните и подземните води на територията на БДУВДР Плевен през 2011 г,).България е поела ангажимент да спази изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места. Тя изисква страните членки на ЕС да изградят канализационни мрежи и да осигурят биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). Съгласно Договора за присъединяване на Р. България към ЕС, сроковете за прилагане на изискванията на Директивата са - до 31.12.2010 г. за всички агломерации с над 10 000 е.ж и до 31.12.2014 г. за всички агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. Предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от повърхностни и подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове също се очаква да допринесе за подобряване качеството на повърхностните и подземни води.
В последните години се наблюдава забавяне в процесите на замърсяване и ерозия на почвите, което до голяма степен се дължи на преустановяването на дейността на някои предприятия, изградените очистни съоръжения и противоерозионите мероприятия, реализирани в дадени райони, докато в същото време процесите на засоляване и вкисляване запазват нивата си. Почвено запечатване продължава да се увеличава, макар и с по-слаби темпове от това в Западна Европа, въпреки че общата численост на населението ни намалява като процесът е по-силно изразен за крайбрежните райони и курортните селища, където строителството бележи най-висок ръст. Очаква се, че без прилагането на ОПРР 2014-2020 г. по отношение на почвите ще се запази тенденцията за намаляване замърсяването на почвите, ще останат без значителна промяна процесите на засоляване и вкисляване и ще се запазят темповете на почвено запечатване.
През последните години в България се наблюдава все по-голям стремеж към поддържане и възстановяване на биологичното разнообразие, който се изразява в редица стратегически документи на национално и европейско ниво: Оперативна програма за околна среда (ОПОС), Национална програма за развитие: България 2020, Националната стратегия за биологичното разнообразие, Национален план за действие за биологичното разнообразие, Стратегия за биологичното разнообразие до 2020 на Европейския съюз и др. При осъществяване на залегналите в тях цели се очаква съществено възстановяване на екосистемите, подобряване на екологичната инфраструктура, намаляване броя на инвазивните чужди видове, все по-устойчиво ползване на рибните ресурси, поддържане на благоприятно природозащитно състояние на типовете природни местообитания и видове на локално (ниво зона), биогеографско и на национално ниво, което ще подпомогне и предотвратяването на глобалната загуба на биологично разнообразие. Приоритетите на ОПРР в известен смисъл допълват целите на ОПОС. Без прилагането на ОПРР 2014-2020 целевото запазване и подобряване на биоразнообразието ще се постигне с по-бавни темпове, тъй като настоящата ниска енергийна ефективност, недостатъчната превенция на природни рискове и нискоефективните мерки при бедствия, които засягат биологичното разнообразие, ще продължат да бъдат проблем в следващия програмен период, наред с недостатъчно високото образование на населението по отношение на биоразнообразието и опазването на околната среда. При липса на дейности, свързани с увеличаване на замърсяването на околната среда и експанзия на урбанизацията на регионите не се очаква въздействие върху биоразнообразието. Ландшафт Развитие на околната среда без прилагането на ОПРР 2014-2020 би довело до запазване на съществуващото положение и тенденции по отношение на ландшафтите. Не се очаква промяна на ландшафтите и визуалното въздействие. Културно наследство Независимо от почувствания напоследък напредък в отношението на обществеността към опазването и социализацията на НКЦ, и особено след изпълнението по програмите на ЕС по предприсъединителните фондове, както и сега завършващата работа по изпълнението на приоритетна ос 3.1. на ОПРР 2007-2013 (подобряване на туристическите атракции), без реализиране на ОПРР 2014-2020 отново на преден план ще дойдат всички нерешени или зле поставени до момента проблеми, ще се задълбочи и рецидивира негативния характер на предприетите и непредприетите мерки. Очаква се, че без ОПРР 2014-2020:
Навярно ще продължи практиката с процедурата за „промяна на предназначението на поземлените имоти” извън строителните граници на населените места, което ще води до занижен контрол в нарастването на урбанизираните територии, до оскъпяване на мерките по съоръжаването им с необходимата техническа инфраструктура, до влошаване на санитарно-хигиенните условия (при липса на стимули или принуда за монтиране на изискваните по реда на ЗООС малки пречиствателни съоръжения за отпадните и отходни води), до доста негативни последствия за налична слабо проучена или неидентифицирана археология в обсега на тези поземлени имоти; до нарушаване на културния и на историческия ландшафт и пр. Отпадъци Неприлагането на ОПРР 2014 – 2020 г. не би имало влияние върху количествата генерирани отпадъци и техния начин на управление, тъй като дейностите, заложени в ОПРР 2014-2020 не засягат директно управлението на отпадъците. Може да се очаква, че ще се запазят тенденциите за обхващане на все по-голяма част от населението от системата за сметосъбиране и системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки, както и че ще бъдат изградени планираните регионални депа за битови отпадъци. Материални активи В контекста на продължаващата глобална икономическа криза може да се очаква, че без наличие на средства по европейските оперативни програми, общините ще имат все по-големи затруднения да покриват текущите си разходи за образование, здравеопазване, култура и социални услуги и вероятността да им остават средства за ремонтни дейности или за инвестиции в енергийна ефективност ще е незначителна. Затова, ако предвидените в ОПРР 2014-2020 дейности не се реализират, може да се очаква, че състоянието на образователната, здравната, социалната и културната инфраструктура на страната ще продължи да се влошава и тяхното използване освен некомфортно, може да стане опасно или дори невъзможно. Както бе споменато и по-горе в настоящия доклад, към 2011 г. около 97 % от обитаваните жилища в страната са собственост на физически лица като 35.4 % от тях имат енергоспестяваща дограма, а само 16.4% са с външна термоизолация, тоест все още голяма част от жилищния фонд се нуждае от смяна на дограмите с енергоспестяващи и от поставяне на външна термоизолация. В контекста на постоянно увеличаващите се цени за отопление дори и при липсата на държавни субсидии за мерки за енергийна ефективност, може да се очаква, че част от собствениците на жилища ще продължат с изцяло собствени средства да сменят дограмите си и да поставят външна термоизолация. За съжаление обаче, това най-вероятно ще е възможно само за населението с доходи над средните, за които няма да е проблем да набавят необходимите средства за първоначалната инвестиция в енергийна ефективност (от собствени спестявания или чрез заем от финансова институция). Без изпълнението на дейностите по Инвестиционен приоритет 1 по Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 за предоставяне на заеми и гаранции за възстановими инвестиции за въвеждане на мерки за енергийна ефективност и използване на ВЕИ, много собственици няма да могат да извършат необходимите ремонти. Това в най-голяма степен важи за самотни възрастни хора, както и за други уязвими групи.
Чрез инструментите на регионалната политика могат да се търсят начини за икономическо съживяване на отделните райони, подобряване на градската среда и условията за живот на населението, за отделни рискови групи от населението, за намаляване на бедността и социално включване на изолирани, деинституционализация на деца и възрастни в риск и други социални дейности, пряко свързани със здравето и демографията на населението. Ако не се приложи ОПРР, няма да се създадат условия за подобряване на социалните услуги и здравеопазването в отделните райони, за подобряване на качеството и достъпът до здравни услуги за населението, което е важен фактор за запазване на здравето на хората, за профилактика на заболяванията, за намаляване на заболеваемостта и смъртността на населението. Без прилагане на ОПРР могат да се задълбочат някои негативните процеси по отношение на здравното състояние на населението, тъй като ще се създават пречки за осигуряване на по-добро качество на живот за населението и за здравословни условия на живот, което от своя страна ще бъде предпоставка за повишен здравен риск при населението. Разбира се, демографското развитие на даден район не би могло да се предпостави като непосредствен обект на въздействие на регионалната политика. Това развитие е резултат от влиянието на множество социално-икономически и културни фактори, които са в обсега на икономическата, социалната, образователната, здравната, културната и пр. политики. По отношение на демографските процеси и тенденции, според информация НСИ за 2011 г., общо за страната се очертават положителни демографски тенденции. Очаква се, че тези тенденции ще се запазят и без прилагането на ОПРР 2014-2020. Неприлагането на ОПРР 2014-2020 ще бъде в противоречие със съществуващото европейско законодателство и ангажиментите, които България е поела за изпълнение като член на Европейския съюз. Изтегляне 5.71 Mb. Сподели с приятели:
|