ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ТЕРИТОРИИ, КОИТО ВЕРОЯТНО ЩЕ БЪДАТ ЗНАЧИТЕЛНО ЗАСЕГНАТИ

3.1.Територии, свързани с опазване на водите

Състоянието и характеристиката на повърхностните и подземните води по отношение на количеството и качеството им е описано в т.2.1 от настоящата Екологична оценка (ЕО). Дейностите, които са допустими и водят до реализирането на основните цели на ОПРР 2014-2020, засягащи повърхностните и подземните води, могат да се идентифицират по следния начин:

• 
  Инвестиционни приоритети 1, 2, 3 и 4 „към Приоритетна ос 1, Приоритетна ос 2, Приоритетна ос 3, Приоритетна ос 4 и Приоритетна ос 5 – съгласно описаните допустими дейности се включват и такива, които предвиждат внедряване на инсталации/съоръжения за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за задоволяване на нуждите от енергия на сгради – такъв възобновяем енергиен източник са геотермалните води и в този смисъл, в случай на финансиране на такива съоръжения и инсталации за ползване на геотермални води за топлинна енергия ще бъдат повлияни количествени характеристики на подземни геотермални водни тела. Следва да се отбележи, че съгласно прогнозите в хода на програмирането на ОПРР 2014-2020 г. такива инвестиции са малко вероятни, поради което рискът от въздействие върху подземните води реално липсва;
  
• 
  Инвестиционен приоритет 2 към Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”– като допустими дейности към Специфична цел 2 (Подобряване на икономическата активност в градовете, чрез възстановяване на градски територии в лошо физическо състояние) са изброени възстановяване на чешми, фонтани, водни площи, които са свързани с осигуряване на течаща вода; предвидени са дейности и за изграждане, рехабилитация и реконструкции на улични мрежи, при които би могло да се засегнат повърхностни водни обекти – например премостване или при необходимост от корекция на речното корито;
  
• 
  Информацията за зоните за защита на водите, е посочена във връзка с изпълнение на дейности към Приоритетни оси от 1 до 6. Предмет на ОПРР не са конкретни планове, проекти, програми или инвестиционни предложения, а общата идейна рамка на визията за развитие, което поражда невъзможност за прецизно определяне как и къде точно ще бъдат засегнати от реализирането на дейностите зоните за защита на водите, съгласно чл. 119а, т.1÷4 от Закона за водите. Очаква се всяка една от определените зони да бъде засегната по пряк или косвен начин от изпълнението на дейностите по оперативната програма).
  

Зоните за защита на водите, съгласно чл. 119а, т. 1÷4 от ЗВ, при териториите, свързани с опазването на водите и биологичното разнообразие, са както следва:

• 
  Съгласно чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗВ всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, като за постигане на тези цели се определят зони за защита на водите;
  
• 
  Зоните за защита на водите се регламентират и определят, съгласно чл. 119а от ЗВ;
  
• 
  Зони за защита на питейните води, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Зони за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 3 от ЗВ - зони с води за къпане;
  
• 
  Зони за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, в която водите са чувствителни към биогенни елементи;
  
• 
  Чувствителна зона, съгласно Заповед № РД-970/28.07.2003 г. на министъра на околната среда и водите. Необходимо е ПСОВ на агломерации с население над 10 000 е.ж. да предвидят съоръжения за отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор. За тези зони специфичната екологична цел е: „Намаляване и/или предотвратяване на по-нататъшното замърсяване с биогенни елементи на повърхностните води в чувствителните зони до 2015г.“;
  
• 
  Нитратно уязвима зона, в която земеделската дейност води до риск за замърсяване на водите с нитрати, съгласно Заповед № РД -930/25.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите. За тези зони специфичната екологична цел е: „Намаляване и/или предотвратяване на по-нататъшното замърсяване с нитрати на повърхностните води от земеделски източници в застрашените и уязвимите зони до 2015 г.“
  

Съгласно ПУРБ, териториите за извличане на вода за човешка консумация от повърхностни води в Черноморски район за басейново управление са четирите язовира за питейно-битово водоснабдяване: яз. Камчия, яз. Ясна поляна, яз. Тича и яз. Цонево. Последният е определен като резервен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване, но все още не функционира като такъв Около горецитираните язовири за питейно-битово водоснабдяване с изключение на яз. Цонево все още не са учредени санитарно-охранителни зони, както изисква Наредба № 3/ 16.10.2000 г.

В Приложение 3.1.1.1. на ПУРБ на БД ДР са изброени учредените санитарно-охранителни зони за повърхностни води от Басейнова Дирекция Дунавски Район. Все още има СОЗ, които не са учредени или са в процедура.

Съгласно ПУРБ, на територията на Източнобеломорски район за басейново управление са идентифицирани общо 90 функциониращи водохващания от повърхностни води за питейни нужди. Пет от водохващанията черпят воден ресурс от стоящи води – яз. Белмекен, яз. Голям Беглик, яз. Асеновец, яз. Боровица, яз. Тракиец, а останалите 85 от реки. Речните водохващания са изградени в планинските и по-рядко в полупланинските райони, като попадат в три речни типа – Планински каменен тип, Чакълест полупланински тип и Пресъхващи реки. Има и водохващания от ВТ езера.

В ЗБР учредените санитарно охранителните зони са 26 и са около речни водохващания.

Съгласно чл. 119 от Закона за водите, в плановете за управление на речните басейни всички подземни водни тела, с изключение на едно на територията на Югозападния район в Басейнова дирекция Дунавски район (Подземно водно тяло „Порови води в Неоген-Кватернера - Знеполска долина с код BG1G00000NQ032), са определени като зони за защита на водите, от които се извлича вода за консумация от човека със средно денонощен дебит над 10 m³ или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека. Следователно предвидените в ОПРР дейности, преди всичко свързаните със строителната дейност по изграждане, реконструкцията и обновяването на техническата инфраструктура, ще засегнат изцяло подземните водни тела на територията на цялата страна, но преди всичко онези подземни водни тела, които са в лошо количествено и химично състояние. Такива са предимно подземните водни тела с плитко залягащи порови води в крайречните тераси, в това число и в крайдунавските низини, отчасти в междуречните льосови масиви в Мизийския регион и в окарстени райони.

За опазване на подземните води от замърсяване, реализацията на ОПРР във всички райони и населени места следва да се съобразява с регламентираните в чл. 118а на Закона за водите забрани за:

• 
  прякото отвеждане на замърсители в подземните води;
  
• 
  обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
  
• 
  други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
  
• 
  използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води.
  

Съгласно ПУРБ на територията на БД ЗБР и БД ДР няма учредени водни обекти, определени като води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО.

Басейнът на р. Арда е единственият в БД ИБР, в който има обявени зони за къпане. Определени са три такива зони за защита на водите, ситуирани на две повърхностни водни тела от категория «езера». И трите такива зони за защита на водите са на язовири - две на яз. "Кърджали" и една на яз. "Студен кладенец".

В БД ЧР зоните за къпане и за плажове са определени следните обекти: в област Добрич – 38 плажа и 21 зони за къпане, в област Варна 45 плажа и 23 зони за къпани и в Бургас 99 плажа и 99 зони за къпане.