ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЕВЕНТУАЛНОТО ИМ РАЗВИТИЕ БЕЗ ПРИЛАГАНЕТО НА ОПРР 2014-2020г

2.1.1.Климатични условия и въздух

На Фигура 2.1.1-1 е показано климатичното райониране на България (Л. Събев и Св. Станев 1959 г). Климатичното райониране на страната е извършено с отчитане на главните фактори, формиращи климата на страната, които са географската и широчина, характера на релефа, положението й спрямо големите водни басейни и общата атмосферна циркулация. Въпреки установените тенденции на нарастване на температурите и намаляването на валежите, генералното климатично разделение на страната не е променено, поради факта, че не са променени изброените климатообразуващи фактори. Климатичните области от А и Б запазват своето местоположение.

А	Европейско континентална климатична област:
А1	Умерено континентална климатична подобласт
А2	Преходно континентална климатична подобласт
В	Континентално-средиземноморска климатична област
В1	Южнобългарска климатична подобласт
В2	Черноморска климатична подобласт

Това е подобластта, в която най-добре е изразен континенталният характер на климата. Тя е открита по отношение на северните и североизточни нахлувания през зимата. Поради това зимата тук е най-студена в сравнение с другите части на страната. Средната януарска температура е от 1,5°С до 3°С под нулата в зависимост от надморската височина и вида на релефната форма. При резки застудявания температурата може да падне средно до 18-20°С под нулата. При преминаване на средиземноморски циклони тук се проявява фьон, който може да причини резки затопляния с бурни ветрове и стопяване на снежната покривка.

Лятото е горещо, поради преобладаването на субтропични въздушни маси от по-южни широчини или пък формирани тук под действието на силното слънчево греене в условията на малоподвижен антициклон. По-интензивни захлаждания през лятото се наблюдават при нахлуването на атлантически въздушни маси от по-големите географски широчини. Средната юлска температура е предимно в граници 22-24°С като максималните температури понякога надхвърлят 40°С. Само във високите полета на Средна България температурите са относително по-ниски – около 20°С през юли. Годишната амплитуда на температурата е средно 22-24°С, като на места надминава 25°С.

Годишният ход на валежите и особено разликата между зимните и летни валежи подчертават континенталния характер на климата. Зимните валежи тук са най-малки с минимум през февруари (на места март), а летните най-големи с максимум през юни. Разликата между зимните и летните валежи средно е 12-18% от годишния валеж като на места тази разлика достига до 20-22%. Към тази климатична подобласт спадат и планинските райони на Стара планина, Витоша и Рила. Тук с общото увеличение на надморската височина валежите запазват същия режим със зимен минимум и летен максимум, характерен за умерения континентален климат.

Тази климатична подобласт изцяло лежи южно от Стара планина. За нея са характерни чувствително по-меките зимни условия. Основна роля за това играе Стара планина, която се явява бариера по отношение на студените континентални въздушни маси. Средната януарска температура тук е между минус 1,5 и 1 °С. Броят на дните със снежна покривка е почти 2 пъти по-малък от този в северна България.

Лятото е толкова горещо, колкото и в северна България. Средната юлска температура е 22-24 °С като при горещи вълни надхвърля 40 °С. Годишната амплитуда на температурата е около 22-24 °С.

Валежният характер тук също има континентален характер с летен максимум и зимен минимум, но разликата между зимните и летни валежи е само около 5-6% от годишната сума, поради което сезонните валежи почти се изравняват. Това изравняване се получава поради нарастването на зимните валежи и относителното намаляване на летните. И двете тенденции се обуславят от относително по-голямата близост до Средиземноморието. В по-южните части на тази подобласт минимумът на валежите се премества от зимните месеци към август или септември. Меките зимни условия и режимът на валежите оформят тази подобласт като преходна към средиземноморския климат. Към тази подобласт спадат и северните Родопи, високата част на Рила и Осоговската планина.

Най-характерна особеност на климата в тази подобласт, с което тя се различава от климата на Европейско континенталната област и се приближава до климата на субтропична Европа, е подчертаното увеличаване на валежите през студеното полугодие. Ноемврийският или декемврийски максимум на валежите надвишава около 2,5-3 пъти (а в по-южната част на Странджа и до 5 пъти) валежният минимум през август или септември. В сезонното разпределение на валежите най-голям дял се пада на зимата, а най-малък на лятото. Студената част на годината е не само периодът с най-големи месечни валежи, но това е и периодът, през който падат най-обилните единични валежи.

Характерен елемент са и сравнително смекчените температурни условия през студената част на годината. Дори и през януари температурата в най-ниските участъци е 1-2^◦С под нулата, което определя района като един от най-топлите през зимата. Все пак при отделни резки застудявания, минималните температури могат да спаднат под 10^◦С и дори 14^◦С под нулата, а при изключителни застудявания и под 20^◦С. Лятото е много слънчево и горещо. В по-ниските участъци средните юлски температури са между 23^◦С и 25^◦С. Пролетта е по-топла от тази в черноморската подобласт.

В2 – Черноморска климатична подобласт

Климатът в Черноморската климатична подобласт се формира главно от непосредствената близост на водните маси на Черно море и характера на атмосферната циркулация. Средиземноморския характер на климата се потвърждава основно от режима на валежите. Валежният максимум е главно през ноември, а минимумът е през август. Зимата е мека с положителни януарски температури, в северната му част около 0-1,5С, а в най-южната част до плюс 3С. Силните зимни застудявания се проявяват сравнително по-слабо, но в определени ситуации и в най-южните части са възможни температури до минус 17-18С, а в северните дори до 25С под нулата.

Лятото е доста топло, но без големите горещини, характерни за равнинните райони във вътрешността на страната. Ако такива се проявяват, то те са краткотрайни. Средните юлски температури са от 22С до 23,5С. Термичният режим през лятото е силно повлиян от бризовата циркулация, смекчаваща дневния прегрев. Все пак в отделни синоптични обстановки температурите на място могат да достигнат до 39-40С. Друга особеност на климата тук е относително по-честата проява на мъгли през топлата част на годината.

Въпреки голямата разлика между климата на българското Черноморие в сравнение с континенталната част на страната, той все пак не може да бъде определен като морски. Причина за това е, че почти през цялата година той е под въздействието на континентални въздушни маси. Годишната амплитуда е все още голяма – средно около 21С. Денонощната амплитуда също се запазва относително голяма.

Климатичните условия не са хомогенни в подобластите, поради което те са разделени на отделни климатични райони, където обаче се запазват споменатите основни климатични особености.

По-долу накратко са описани климатичните райони, включени в районите по NUTS.

Оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) е направена въз основа на тримесечните Бюлетини на Агенцията по околна среда от последното тримесечие на 2011г. до третото тримесечие на 2012г. включително. Анализът е направен по отделно за районите по NUTS.

Станциите от национална мрежа за мониторинг на КАВ в северозападния район, по които е извършен анализът, са Видин, Враца - ЖП Гара, Монтана – РИОСВ, Никопол - ДОАС N и Плевен. По отношение на серния и азотен диоксиди в разглежданите пунктове не са регистрирани нарушения.

Установено е високо ниво на замърсяване с фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ₁₀) над пределно допустимата средна денонощна концентрация 50 µg/m³ (ПС за СДН). През отоплителния период – четвъртото тримесечие на 2011г. и първото на 2012г. във всички пунктове на наблюдение са регистрирани такива нарушения в 30 до 70 дни от периода. През топлата част на годината тези случаи значително спадат, но като цяло във всички изследвани градове е нарушено законовото изискване да няма повече от 35 дни в годината с концентрации над ПС за СДН.

Не са регистрирани наднормени концентрации по отношение на другите следени замърсители.

Пунктовете за мониторинг на КАВ в този район са: Г.Оряховица, Русе – Възраждане, Русе ДОАС R2 – ЖИТИ, Русе ДОАС R3 - Хлебна мая, Свищов - ДОАС S, Силистра ДОАС S1, Силистра ДОАС S2. По отношение а средночасовите стойности на азотен диоксид през разглеждания период са регистрирани само две нарушения, съответно в Русе е измерена концентрация над горния оценъчен праг (140 µg/m³) през четвъртото тримесечие на 2011г., а в Свищов е надхвърлена нормата на пределно допустимата средна часова стойност (200 µg/m³) през същият наблюдателен период.

Както и в предишния район и в тези градове е нарушено законовото изискване за не надвишаване на броя дни с наднормено замърсяване с ФПЧ₁₀. Във Велико Търново средната годишна концентрация на ФПЧ_2,5 е над средната годишна норма 30 µg/m³.

В Русе и Горна Оряховица е нарушена краткосрочната целева норма (КЦН 120 µg/m) за озон - повече от 25 дни в годината, а в Силистра тези случаи са 13.

В североизточни район контрол на КАВ се извършва в пунктовете – Добрич, Шумен, Варна - АИС Батак, Варна - Ян Палах, Девня – Изворите.

В Добрич, Шумен и Варна замърсяването с ФПЧ₁₀ е над пределно допустимото с над 35 дни в годината над пределно допустимата концентрация. ФПЧ_2,5 се измерва само във Варна, където средната годишна стойност не е над пределно допустимата.

Във Варна има отделни дни с превишение на КЦН, но не е надхвърлен допустимият им брой през годината. По отношение на останалите контролирани замърсители не са установени нарушения на законовите изисквания.

Пунктовете за контрол на КАВ в югозападния район са: Гара Яна, София – Дружба, София - ИАОС/Павлово, София – Надежда, София - Орлов мост, София – Хиподрума, София Област – Копитото, Благоевград, Перник – Църква, Перник – Шахтьор, Пирдоп, Витиня - ЕС1.

През разглеждания период са констатирани 17 нарушения на пределно допустимата концентрация за средночасовите концентрации на серен диоксид (350 µg/m³) в Перник през четвъртото тримесечие на 2011г и 1 нарушение в Пирдоп през първия период. Пак в същите градове има нарушение на средно денонощната пределно допустима концентрация съответно 6 за Перник и 1 за Пирдоп. По всяка вероятност тези инциденти са резултат от неблагоприятна метеорологична обстановка по отношение на дисперсията на замърсители в атмосферата, както и поради използване на тежки горива за битово отопление.

През четвъртото тримесечие на 2011 в почти всички пунктове за мониторинг на КАВ са регистрирани нарушения на средно часовата пределно допустима концентрация на азотен диоксид (200 µg/m³), от 1 еднократно в пункт Драгалевци до 25 случая в Хиподрума, а в Перник това нарушение е констатирано в 2 случая. Причина за високото ниво на този замърсител е комбинацията между неблагоприятни метеорологични условия и интензивен автомобилен трафик.

По отношение на ФПЧ₁₀ във всички пунктове на наблюдение е установено високо ниво на замърсяване, като се надхвърлят допустимите 35 превишения годишно. Само през четвъртото тримесечие на 2011г. броят на превишенията е от 51 в кв. Дружба в София до 69 в Перник.. За разлика от другите райони , в тези градове високото ниво на фини прахови частици се наблюдава не само през отоплителния период, който се характеризира с неблагоприятни метеорологични условия, но и в останалата част на годината. Това по всяка вероятност е резултат от лошата поддръжка на пътната мрежа, парковите и околосградовите пространства, оголени и деградирали терени, нередовното почистване и др.

Южен централен район

В централния южен район пунктовете за наблюдение на КАВ са: Пловдив – Баня Старинна, Пловдив – Каменица, Пазарджик- РИОСВ, Кърджали - Студен Кладенец, Смолян, Хасково – РИОСВ, Юндола - ЕС2.

В Пловдив, Кърджали и Сливен са измерени концентрации на серен диоксид над пределно допустимата едночасова норма съответно – 1, 15 и 10 пъти през разглежданият период. В Кърджали е регистрирано и едно превишение на средната допустима денонощна стойност на серен диоксид. В Пловдив в баня старинна има 10 дни с концентрации на серен диоксид над пределно допустимата стойност, а в пункт Каменица тези случаи са 3.

Във всички пунктове на наблюдение от този район с изключение на Юндола се наблюдава установената и в другите райони тенденция за високо ниво на съдържанието на фини прахови частици до 10 микрона в атмосфера, като се надвишават допустимият брой от 35 дена годишно.

В Пловдив – Каменица е измерено едно превишение на прага за информиране на населението (180 µg/m³) по отношение на концентрацията на приземен озон.

Югоизточен район

Националната система за мониторинг на КАВ в югоизточния район включва следните пунктове: Бургас - кв. Меден Рудник, Бургас ДОАС – РИОСВ, Гълъбово, ДОАС - Остра могила, ДОАС – Ръжена, Димитровград – Раковски, Могила - ЕКО 1, Несебър, Стара Загора - Зелен Клин, Стара Загора – РИОСВ.

В 3 от градовете на този район има тенденция за замърсяване на атмосферния въздух със серен диоксид. По отношение на средната часова пределно допустима концентрация нарушенията през разглеждания период са съответно: Димитровград – 20, Сливен – 24 и Гълъбово – 62.

Във всички градове от този район, в които се провежда контрол на замърсяването на въздуха се поддържа високо ниво на замърсяване с фини прахови частици под 10 микрона през първото и четвъртото тримесечия, като навсякъде се нарушава допустимия брой 35 дни в годината с наднормени концентрации.

В Несебър през второто тримесечие на 2012г. е регистрирано еднократно превишение на прага за информираност на населението по отношение на концентрацията на приземен озон.

Докладът за ЕО бе разработен в края на 2012 г, поради което е оценен период от последно тримесечие на 2011г. до третото тримесечие на 2012г. вкл., поради факта че бюлетинът за третото тримесечие още не беше публикуван. В анализа е разгледан период от 12 месеца, обхващащ изцяло отоплителния период и ефекта от комбинираното действие на използването на фосилни горива, трафика и специфичните за този период неблагоприятни по отношение на дисперсията на замърсители във въздуха метеорологични условия.

Независимо от това, след провеждане на консултациите по ЕО, качеството на атмосферния въздух бе оценено и на база информацията от публикуваните тримесечни бюлетини на интернет сайта на Изпълнителната агенция по околна среда, които обаче да обхващат период от една календарна година (най-добре 2012г.). Получените резултати показват, че и за данните от първите 3 тримесечни бюлетини за 2012г. за повечето от гладовете е установено, че е надхвърлен допустимия брой превишения за година. Допълнително бяха разгледани данните, от последното тримесечие на 2012г., които потвърждават направените констатации за задържане на високото ниво на запрашаване на атмосферата с фини прахови частици под 10 микрона