Програма за регионално развитие 2014-2020 г. Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България

2.1.2.Води

1. Дунавски район с център Плевен;

2. Черноморски район с център Варна;

3. Източнобеломорски район с център Пловдив;

4. Западнобеломорски район с център Благоевград.

Териториите на шестте Планови икономически региони в България не се припокриват с териториите на четирите Басейнови дирекции за управление на водите. Това обстоятелство възпрепятства диференциацията на ресурсите на повърхностните води по региони, поради което на Фигура 2.1.2-1 са посочени регионите или части от тях, попадащи на територията на съответната Басейнова дирекция.

1. Райони, попадащи в Дунавски район с център Плевен –Северозападен регион; Северен централен регион; Северозападна част на Североизточен регион; Поречие на р. Искър от Югозападен регион;

2. Райони, попадащи в Черноморски район с център Варна - Североизточен регион (без северозападната му част), Източна част на Югоизточен регион;

3. Райони, попадащи в Източнобеломорски район с център Пловдив - Южен централен регион, Западна част на Югоизточен регион;

4. Райони, попадащи в Западнобеломорски район с център Благоевград - Югозападен регион (без поречието на р. Искър).

Фиг. 2.1.2-1 Карта на България с границите на шестте района и на четирите Басейнови дирекции

2.1.2.1.Повърхностни води

Планираните мерки в първите ПУРБ 2010 - 2015 г. са изготвени съгласно изискванията на Глава десета „Управление на водите", Раздел III „Цели за опазване на околната среда“ и Раздел V „Програми от мерки за опазване и възстановяване на водите“ Закона за водите (ЗВ).

След влизането в сила на ПУРБ през 2010 г., са настъпили промени в нормативната уредба за опазване на водите. Законът за Водите е изменен през август 2010 г. давайки правомощия на Директорите на басейновите дирекции да издават становища за допустимост на инвестиционни намерения (ИП), които предвиждат ползване или водовземане от повърхностни и подземни води за съответствието им с ПУРБ (чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ). Идентични изисквания са въведени и в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта (ОС) на планове, програми, проекти и ИП с предмета и целите на опазване на защитените зони и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми

В България са обособени 759 броя повърхностни водни тела, от тях в категория „река“ – 601 броя, категория „езеро“ – 145 броя и в категория „крайморски води – 13 броя. Разпределението им по Басейнови дирекции е отразено в таблицата:

Налице е една продължителна тенденция на трайно подобрение на качеството на повърхностните води и крайбрежните морски води. Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, се поддържа относително устойчиво равнище, както по отделни показатели (БПК₅, ХПК, неразтворени вещества и др.), така и по отделни поречия. Средногодишните концентрации на тежки метали в повърхностните води на страната през последните години също намаляват към равнището на изискванията за І категория за качество на водите, както и съдържанието на вещества със синтетичен произход (детергенти, пестициди, нефтопродукти, цианиди и др.).

Оттокът на повърхностните водни ресурси е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване на страната. Към 2010 г. близо 99,1 % от населението на страната е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване, като вътрешнорегионалните различия в дела на водоснабденото население са незначителни - от 99.9% за Североизточния район до 97.7% за Южен Централен район. За Северозападен е 99.4%, за Северен Централен – 99.7, за Югоизточен – 99.7 и за Югозападен – 99.0. Като цяло за страната 1.0% от населението е подложено на режим на водоподаването.

В България са на лице много високи загуби на питейна вода при преноса и, като това е валидно за всички райони и области. Причините за високите равнища на загубите се дължат на комбинираното влияние на два фактора: (1) голяма част от водопроводната мрежа в страната е изградена от материали с лоши експлоатационни характеристики - етернит (74%) и стомана (15%); и (2) отдавна изтекъл експлоатационен период на водопроводната мрежа – 80% от мрежата в страната е изградена преди 1980 г. По-голяма част от тръбите са от периода 1960 -1980 г. – те са остарели от технологична гледна точка и физически са амортизирани, което води до високо ниво на повреди, ниска ефективност на водоподаването и големи загуби. Към 2010 г. вътрешните загуби по разпределителните мрежи на фирмите за ВиК са 66.23% от постъпилите води. Освен големия процент на загуби от старата и амортизирана водоснабдителна мрежа на градовете и състоянието на вътресградните инсталации, като проблеми и фактори за влошаване на качеството на питейната вода в някои от „градовете за подкрепа”, към които ще се насочат средствата по оперативната програма, се посочват и липсата на пречиствателни станции за питейни води от повърхностни водоизточници (както е примерно за градовете Шумен, Сливен, Търговище и др.), както и влошено качество на водите от подземни водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване за някои от градовете (напр. Свищов, Свиленград, част от Димитровград).

Канализационна мрежа и пречистване на отпадъчните води

Количеството на образуваните отпадъчни води от икономическите дейности следва равнището на потреблението като средногодишно 79% от използваните води се отвеждат във водните обекти и обществената канализация. Отработените води от охлаждащи процеси са средногодишно около 3.5 млрд. m³, които обикновено се връщат обратно във водоизточниците. Отделно от охлаждащите са отпадъчните води, образувани от други дейности и производствени процеси. Вследствие преструктурирането на икономиката, в периода 1990-1995 г. количеството на образуваните отпадъчни води намалява с бързи темпове, а след 2000 г. се отбелязва относително стабилизиране. Със значителни обеми се отличават 2003 и 2004 г., когато след разрешение от контролните органи във водните обекти са постъпили съхранявани в хвостохранилища отпадъчни води от минали периоди. Тенденция на намаление бележи количеството на образуваните води от преработващата промишленост (производство на хранителни продукти, основни метали, химически продукти и др.). В абсолютни обеми намаляват и отпадъчните води от битовия сектор, но нараства техният относителен дял в общо образуваните води.

Средногодишно 58% от генерираните индустриални и 72% от битовите отпадъчни води се пречистват на място или в Селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ) (2000-2010 г.).

Нараства относителният дял на пречистваните води от сумарно отведените отпадъчни води във водни обекти – от 48% през 1990 г. на 75% през 2010 г. Също така се подобрява степента на пречистване – през 1990 г. поне с вторични методи са обработени 21% от отпадъчните води, а през 2010 г. - 57% от общо отведените отпадъчни води във водни обекти.

Относителният дял на населението, свързано с обществена канализационна мрежа, бавно нараства – от 67% (1995 г.) на 70,6% (2010 г.). Нараства и населението, свързано със СПСОВ – от 35,4% (1995 г.) на 47,6 % (през 2010 г.). През 2010 г. с вторично пречистване е обхванато 44% от населението, с канализация без пречистване – 23%, а със собствено третиране на отпадъчните води (напр. септични и изгребни ями) – 29,4% от населението на страната.

Предпазване от наводнения

По данни на басейновите дирекции в страната има 535 потенциално застрашени от наводнения участъци. Около половината застрашени от наводнения участъци са разположени на територията на Басейнова дирекция Черноморски район, където са идентифицирани както участъци, застрашени от наводнения от реки, така и от морето. Следва Басейнова дирекция - Дунавски район, след това е Басейнова дирекция Източнобеломорски район, а с най-малък брой застрашени от наводнения участъци е и най-малката по територия Басейнова дирекция - Западнобеломорски район.

За предпазване от наводнения в голяма степен са изградени защитни съоръжения, както в рамките на населените места, така и извън регулация по коритата на реките. Съгласно Директивата за управление на риска от наводнения (2007/60/ЕО) четирите Басейнови дирекции за управление на водите са разработили Предварителни оценки на риска от наводнения (ПОРН), в които е направена оценка на миналите наводнения, оценка на бъдещия риск от наводнения и са определени районите с потенциален риск. Основната цел на ПОРН е да осигури оценка на евентуалните рискове от бъдещи наводнения, въз основа на налична или лесно достъпна информация и да послужи като основа за определяне на Райони със значителен потенциален риск от наводнения. Изготвянето на ПОРН е първи етап от изготвянето на Плана за управление на риска от наводнения (ПУРН).

Предстои определяне на районите със значителен потенциален риск от наводнения и районите с вероятност за значителен потенциален риск от наводнения; изготвяне на карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения и подготовка на План за управление на риска от наводнения (ПУРН) за всяка една от басейновите дирекции.

Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) ще разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като се съсредоточават върху предотвратяването на наводнението, защитата от наводнение, увеличаване на подготвеността за наводнение, включително прогнозите за наводнение и изграждането на система за ранно предупреждение. Тези планове ще включват мерки за намаляване на вероятността от наводнения, както и за ограничаване на съответните последици. Мерките ще са насочени към предотвратяване на евентуално неустойчиво ползване на земята, например чрез ограничаване на строителство в районите с опасност от наводнения. В тези планове също ще се включат мерки за защита на опасните райони срещу вероятността от наводнения, както и за намаляване на последиците от наводнения чрез възстановяването на наводняеми или блатисти територии. Друг важен аспект на плановете за управление на риска от наводнения е да бъде подготвено населението за действия в случай на наводнение. Плановете за управление на риска от наводнение ще се разработят до 22.12.2015 г., и ще са в сила за период от шест години, след което се актуализират.

2.1.2.2.Подземни води

По произход и качествени показатели подземните води са пресни студени и минерални, а в зависимост от водовместващите геоложки структури, литоложкия състав, напукаността и окарстяването на изграждащите ги скали се определят като:

• 
  порови води в несвързаните и слабо свързани кватернерни образувания и различни по възраст седиментни и вулканогенни скали;
  

• 
  карстови води в окарстени и неравномерно напукани карбонатни скали;
  
• 
  пукнатинни води в неравномерно напуканата приповърхностна част на магмени, метаморфни и седиментни скали.
  

Състоянието на подземните води се следи чрез мрежите за мониторинг на подземните води, които са част от националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Те са регламентирани със Заповед на министъра на околната среда и водите № РД -715/02.08.2010 г. Състоят се от пунктове за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води, пунктове за мониторинг на зони за защита на водите, както и пунктове за мониторинг на количественото състояние на подземните води – измерване на водно ниво в кладенци и на дебити на извори.

В земните недра на България са обособени 177 подземни водни тела, представляващи самостоятелни и значими части от пресни подземни води. От тях 50 тела са в Дунавския район, 40 тела - в Черноморския район, 48 тела - в Източнобеломорския район и 39 тела - в Западнобеломорския район за басейново управление на подземните води. Всички подземни водни тела, с изключение на едно на територията на Басейнова дирекция Дунавски район, са определени като зони за защита на водите, от които се извлича вода за консумация от човека със средно денонощен дебит над 10 m³ или служат за водоснабдяване на повече от 50 човека.

Количественото състояние на пресните подземните води (разполагаеми ресурси, разрешено водовземане и свободни ресурси), по данни на Басейновите дирекции за управление на водите, е отразено в Таблица 2.1.2.2-1. Териториите на шестте Планови икономически региони в България не се припокриват с териториите на четирите Басейнови дирекции за управление на водите. Това обстоятелство възпрепятствува диференциацията на ресурсите на подземните води по региони, поради което в таблицата са посочени регионите или части от тях, попадащи на територията на съответната Басейнова дирекция.

Таблица 2.1.2.2-1 Количественото състояние на пресните подземните води

В България има множество минерални водоизточници (естествени извори, сондажи) с различни качествени показатели, които са изключителна държавна собственост и публична общинска собственост. Според Приложение № 2 към Закона за водите, изключителна държавна собственост са 102 находища на минерални води. До момента са утвърдени ресурсите на 84 находища изключителна държавна собственост, включващи 319 водоизточника (230 сондажа и 89 естествени извора), и на 49 находища публична общинска собственост.

Таблица 2.1.2.2-2 Утвърдени експлоатационни ресурси, разрешено водовземане и свободните количества на минерални води към 15.09.2012 г.

България разполага и с калолечебни находища (естествени и изкуствени пелоиди): лагунно-лиманни находища (минерално-органична кал), торфени находища, изворни (грифонни) калища и изкуствени пелоиди (на базата на минерална вода и смесени минерално-торфени).

По информация на ИАОС за оценка на актуалното химично състояние на пресните подземни води, през първото полугодие на 2012 г. в преобладаващата част от наблюдаваните пунктове се удовлетворяват изискванията на стандартите за качество, съгласно приложение № 1 на Наредба №1/10.10.2007г за проучване, ползване и опазване на подземните води и на максимално допустимите стойности по Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, но в някои пунктове са установени превишения над стандартите за качество по редица показатели, свързани както с литолого-петрографският състав на водоносните колектори, така и с точкови и дифузни замърсители от минала и продължаваща промишлена дейност, нерегламентирани сметища, селища без канализация, земеделска и животновъдна дейност и пр.

Обобщени данни за наблюдаваните превишения по другите задължителни показатели (брой на пунктовете, диапазон на превишенията в пъти над стандартите за качество), съгласно заповедта за мониторинг, са посочени в Таблица 2.1.2.2-3.

Освен типичните въглекисели води съществуват и азотно-въглекисели води, каквито са тези в находищата “Меричлери”, “Сливенски минерални бани”, “Беденски бани” и др. Тяхната минерализация от 2,0 g/l в “Сливенски минерални бани” достига до 6,4 g/l в находище “Меричлери”.

Таблица 2.1.2.2-3 Обобщени данни за наблюдаваните превишения по различни показатели по Басейнови дирекции

Реализацията на инвестиционни проекти и намерения, произтичащи от Оперативна програма „Региони в растеж" 2014 - 2020 г., и които касаят ползване или водовземане от повърхностни или подземни водни тела подлежат на разрешителен режим, съгласно ЗВ като:

• 
  Разрешителните за водовземане и ползване на повърхностен воден обект се издават при спазване изискванията на Глава четвърта „Разрешителен режим“ и Глава осма „Опазване на водите и водните обекти“ от ЗВ, Наредба за ползването на повърхностните води, приета с Постановление на МС № 200 от 13 юли 2011 г., Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти и Наредба № 1 от 11 април 2011 г. за мониторинг на водите. Наредба № 7 от 1986 г. за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води е отменена.
  
• 
  Разрешителните за водовземане и ползване на подземен воден обект се издават при спазване изискванията на Глава четвърта „Разрешителен режим“ и Глава осма „Опазване на водите и водните обекти“ от ЗВ, Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и Заповед за утвърдени разполагаеми ресурси на подземните водни тела, издадена от директора на басейнова дирекция (ежегодно се издава). Съгласно чл. 116, ал.2 от ЗВ ежемесечно се определя общото черпене от подземните водни тела и свободните водни обеми.
  
• 
  Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, на основание чл. 119, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗВ, се осъществява чрез определяне на водни тела и санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.