Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”

1.2.1.Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”

1.2.1.1.Инвестиционен приоритет 1 на Приоритетна ос 1: Подкрепа за енергийната ефективност, интелигентно енергийно управление и използването на енергия от възобновяеми източници в публични инфраструктури, включително в публични сгради и в жилищния сектор

Социално-икономическият анализ, изготвен при подготовката на ОПРР 2014-2020 г. показва, че основният проблем при публичната инфраструктура е свързан с енергийната и ефективност. Тя е проблем и за голяма част от жилищните сгради, попадащи в обхвата на зоните за въздействие. Националната жилищна стратегия на Република България разглежда нуждите на жилищния сектор в страната. Сред най значимите нужди се очертава ниската енергийна ефективност. По данни на стратегията външните ограждащи елементи на сградите имат реални коефициенти на топлопреминаване, които са 3 – 5 пъти по-високи в сравнение с нормите за ново строителство, въведени през 1999 г. В 80 на сто от съществуващия сграден фонд сутерените и таванските плочи са без топлинна изолация. Недобрата топлоизолация на външните ограждащи конструкции е причина за увеличени топлинни загуби. Топлинните загуби през остъклените повърхности /прозорци и остъклени балконски врати/ понякога достигат до 50 на сто от общите топлинни загуби.

Най-големи проблеми се очертават в сградите, строени по едропанелна технология, които са 18 900 бр. и са разположени в 120 жилищни комплекса в страната. В тези сгради се намират 707 441 жилища, обитавани от над 1,77 млн. души. 83 на сто от панелните жилища се намират в областните центрове, като в редица големи градове панелните жилища представляват около 50 на сто от целия жилищен фонд, или почти 100% от проблемните сгради се намират в 67-те града за подкрепа по Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020. Редица експертни оценки и анализи показват, че около 10 на сто от панелните жилищни сгради се нуждаят от неотложен ремонт на вътрешните инсталации и на хидроизолацията на покрива. Голяма част от тези сгради се нуждаят от конструктивно укрепване, което е задължителен елемент, с оглед постигане на устойчивост на приложените мерки за енергийна ефективност. В резултат на това, жилищният сектор е главният виновник за високото енергийно потребление в България. В Плана за действие за подобряване на енергийната ефективност в страната се посочва, че 23% от енергийното потребление се дължи на жилищния сектор. Нуждата от енергоефективното обновяване на сградите е част от по-голямата и неотложна необходимост от съживяване на градските райони с цел преустановяване на процеса на западане, урбанистична разруха, емиграция и гетоизация на големи райони и дори цели комплекси.

Основната част от жилищата са частна собственост на физически лица – 96,5 на сто. 3,0 на сто от жилищата са държавна или общинска собственост, а останалите 0,5 на сто са собственост на търговски дружества, обществени или кооперативни организации или са били необитаеми към момента на отчитането. Това налага използването на комбинация от безвъзмездна помощ и финансови инструменти за осигуряване на подходящи финансови продукти за адресиране на нуждите в този сектор.

• 
  Обновяване на общите части на многофамилни жилищни сгради, като например: ремонт на следните основни елементи от конструкцията на сградата (покрив, фасада, дограма по фасадата, стълбищна клетка, външни и вътрешни коридори, входни врати и площадки, асансьори), вертикални технически инсталации (водоснабдителна, канализационна, електрическа, отоплителна, телекомуникационна, пожарни кранове) на сградата;
  
• 
  Обновяване на административните сгради на държавната и общинската администрация като например: ремонт на следните основни елементи от конструкцията на сградата (покрив, фасада, дограма по фасадата, стълбищна клетка, външни и вътрешни коридори, входни врати и площадки, асансьори), вертикални технически инсталации (водоснабдителна, канализационна, електрическа, отоплителна, телекомуникационна, пожарни кранове) на сградите, ремонт и реконструкция на вътрешните помещения в сградите, санитарни възли;
  
• 
  Дейности по конструктивно укрепване на многофамилните жилищни сгради и административните сгради на държавната и общинска администрация;
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради и административни сгради на държавната и общинска администрация, включващи например топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване;
  
• 
  Въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници на горепосочените сгради за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;
  
• 
  Предоставяне на заеми и гаранции за възстановими инвестиции за въвеждане на мерки за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в многофамилни жилищни сгради;
  
• 
  Обследвания за енергийна ефективност и конструктивни обследвания на съществуващите сгради;
  
• 
  Подобряване достъпа за хора с увреждания до гореспоменатите сгради
  

• 
  Дирекция „Обновяване на жилищни сгради”, МРР / фонд за жилищно обновяване;
  
• 
  67 общини, съгласно приложение 2;
  
• 
  Финансови инструменти;
  

• 
  Домакинства в засегнатите многофамилни жилищни сгради;
  
• 
  Държавни институции за обекти в рамките на ИПГВР, съответно в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво и на цялата територия за градовете от ниво 4. Предвижда се държавните институции, чиято собственост са засегнатите административни сгради на държавната администрация да участват в партньорство с определените общини – конкретни бенефициенти.
  
• 
  Представители на уязвими групи от обществото – подобрената достъпност до обектите ще допринесе за социалното включване на хората в неравностойно положение.
  

Енергийна ефективност в жилищни сгради ще се финансира на цялата територия за 67-те града, без териториално ограничение в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво.

Енергийна ефективност в административни сгради на държавната и общинска администрация ще се финансира в рамките на зоните за въздействие на ИПГВР, за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво; Сградите в градовете от 4-то ниво ще се финансират в строителните им граници без ограничение по отношение на конкретни зони.

Обосновка:

Предвидените дейности ще имат за пряк резултат повишаване на енергийната ефективност на административните и жилищни сгради в целевите територии, което ще допринесе пряко за намаляване на крайното енергийно потребление в домакинствата и косвено върху намаляване на емисиите на парникови газове. Изпълнението на дейностите ще доведе до по-висока енергийна ефективност на публичните и жилищни сгради.

С цел осигуряване устойчивост на инвестициите са предвидени и дейности за цялостно обновяване на сградите, което значително ще подобри качеството на градската среда. Дейностите ще подпомогнат осигуряването на адекватни условия за живот и подобряването на жизненото равнище като цяло, съобразно съвременните стандарти.

Предвижда се повишаване на достъпността на средата за хора с увреждания, което ще допринесе за подобряване на мобилността като начин за хуманизиране на средата и повишаване шансовете за социално включване на хората в неравностойно положение.

Дейностите свързани с енергийната ефективност заемат важно място в борбата за забавяне на изменението на климата. Те оказват положително въздействие върху околната среда като допринасят за нейното съхраняване и опазване. Чрез осъществяването им на практика ще се приложат екологични решения за справяне с ефектите от урбанизацията в полза на по-голямата конкурентоспособност и по-доброто качество на живот.Увеличеното използване на финансов инженеринг ще стимулира създаването на нови банкови продукти и увеличаване на кредитирането на мерки за енергийна ефективност, което ще се отрази положително на растежа на икономиката.

1.2.1.2.Инвестиционен приоритет 2 на Приоритетна ос 1: Действия за подобряване на градската околна среда, обновяване на градовете, възстановяване и почистване на терените за вторично застрояване (включително зони за конверсия), намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерки за намаляване на шума

Целта е пряко насочена към възстановяване на градската физическа среда, което ще има както екологични, така и икономически и социални ползи за обществото

Двигателят на растеж на градовете е икономическото развитие. В голяма част от градските центрове в страната икономическите зони са в лошо инфраструктурно състояние. В тази връзка, в рамките на ИПГВР се включва зона за въздействие – „Зони с потенциал за икономическо развитие“. Това са градски територии с преобладаващо предназначение за производствени и други бизнес дейности с функционални, средови характеристики и състояние на техническа инфраструктура, които не отговарят на инвестиционното търсене за развитие на съществуващите и на нови икономически дейности.

• 
  Изграждане и възстановяване на зони за обществен отдих, като например паркове, зелени площи, детски площадки, зоопаркове, градски площади, междублокови пространства, спортни площадки за свободен достъп и др., включително поставяне на пейки, беседки, възстановяване на чешми, фонтани, водни площи, статуи, паметници и други елементи от градското обзавеждане, изграждане и ремонт на обществени тоалетни;
  
• 
  Изграждане, реконструкция, рехабилитация на физическите елементи на градската среда, като например пешеходни алеи и тротоари, изграждане на велосипедни пътеки и алеи, пешеходни зони, подлези, надлези и мостове за пешеходци и велосипедисти, включително свързани дейности, като поставяне на указателни знаци, информационни табели и др.;
  
• 
  Изграждане, рехабилитация и реконструкция на улични мрежи, и обществени паркинги;
  
• 
  Инсталиране на енергоспестяващо улично осветление и осъществяване на мерки за повишаване на сигурността и предотвратяване на престъпността, като например поставяне на осветление на паркови площи, охранителни системи за наблюдение на обществени места и др.
  
• 
  Въвеждане на системи за контролиран достъп в пешеходни зони на МПС, като например механични/хидравлични/ел.прегради недопускащи достъп на МПС в пешеходните зони, но спускащи се при подаден сигнал от линейка, пожарна, полицейски автомобил, автомобили за почистване, които позволяват влизане в тях и на други автомобили (например на доставчици на магазини и др.) в точно регламентирани часове в които е позволен достъп, връзка на системата със системата за видео наблюдение и т.н ;
  
• 
  Създаване на достъпна архитектурна среда, свързана с горните направления, включително подобряване на достъпа за хора с увреждания до сгради, в които е разположена общинската администрация;
  

• 
  Подобряване и реконструкция на съществуваща или строителство/ развитие на нова техническа инфраструктура, свързана с бизнеса, като например комуникационна свързаност, строителство/ реконструкция/ рехабилитация на улици, осигуряващи достъп до и в индустриалните и бизнес зони, електроснабдяване, публично осветление, връзки към главната газоснабдителна, водоснабдителна и канализационна мрежа, поставяне на указателни знаци и информационни табели, охранителни системи до или в рамките на бизнес зоните и терените и др. в рамките на зоните с потенциал за икономическо развитие към ИПГВР;
  
• 
  Строителство, обновяване, рехабилитация, реконструкция и ремонт на бизнес и индустриални зони в рамките на зоните с потенциал за икономическо развитие към ИПГВР, в т. ч. и на сгради;
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в горепосочените сгради/помещения, включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и др.;
  
• 
  Въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници на горепосочените сгради за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;
  
• 
  Озеленяване, места за отдих, велоалеи, паркинги за велосипеди и автомобили на работещите в зоните с потенциал за икономическо развитие
  
• 
  Обследвания за енергийна ефективност, конструктивни обследвания на горепосочените сгради.
  
• 
  Подобряване достъпа за хора с увреждания до гореспоменатите сгради
  

• 
  67 общини, съгласно приложение 2 на ОПРР;
  
• 
  Финансови инструменти;
  

• 
  Населението на 67 града, определени за подкрепа по ОПРР, което ще бъде облагодетелствано от подобряване на градската среда и общото повишаване на качеството на живот.
  
• 
  Насърчени инвеститори съгласно законът за насърчаване на инвестициите.
  
• 
  Представители на уязвими групи от обществото – подобрената достъпност до обектите ще допринесе за социалното включване на хората в неравностойно положение.
  

Група дейности „Градска среда” предвиждат интервенции във всички зони за въздействие, включени в ИПГВР на градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво, както и на цялата територия на градовете от ниво 4, определени за подкрепа по ОПРР.

Група дейности „Зони с потенциал за икономическо развитие“ ще се реализират в рамките на зоните с потенциал за икономическо развитие, включени в ИПГВР на градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво, както и на цялата територия на градовете от ниво 4, определени за подкрепа по ОПРР.

За градовете от 1-во до 3-то ниво се допуска финансиране на проекти по група дейности „Зони с потенциал за икономическо развитие“ извън зоните за въздействие на ИПГВР, в рамките на общинската територия и в рамките на определения в Приоритетна ос 1 праг от 20% от предварително определения лимит на съответния град по приоритетна ос 1.

Дейностите за подобряване на градската среда са пряко насочени към постигане на специфична цел 1 „Повишаване на качеството на живот, социално включване, и подобряване на екологичната среда, чрез благоустрояване на физическата среда в градовете“;

Градовете и урбанизираните територии могат да бъдат успешни и устойчиви, само ако гражданите желаят да живеят и работят в тях и имат възможност да общуват, пътуват и да създават своите домове. Те могат да бъдат привлекателни за чуждестранния бизнес, инвеститори и туристи, ако цялостната градска среда е безопасна, устойчива и с високо екологично и естетическо качество.

Ето защо ще се финансират конкретни инвестиции, насочени към определени градски райони, физическото им обновяване и благоустройство, за да се създаде привлекателна градска среда.

Зелените площи в градовете имат силно влияние върху качеството на живот на техните жители. Те предоставят възможности за физическо възстановяване, социални контакти, отмора и спокойствие. Зелените площи са важни и за градското биоразнообразие, контактът с което е средство за насочване на общественото внимание към по-широкообхватните проблеми, свързани с опазването на околната среда.

Дейностите за подкрепа за зони с потенциал за икономическо развитие пряко насочени към изпълнение на специфична цел 2 „Подобряване на икономическата активност в градовете, чрез възстановяване на зони с потенциал за икономическо развитие“ са пряко насочени към постигане на растеж и осигуряване на работни места.

Съгласно последните промени и изменения на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), одобрени и обнародвани в ДБ бр. 16 от 19.02.2013г., се провежда политика за нарастване на инвестициите за  насърчаване на икономически дейности и проекти с висока добавена стойност и създаване на нови работни места. Основната цел е насърчаване на регионалните диспропорции в социално-икономическото развитие в България. В Правилника за прилагане на ЗНИ са заложени минимални критерии за инвестиционните проекти, които могат да се възползват от насърчителните мерки, в т.ч. създаване на нови работни места. Те получават сертификат за клас инвестиции – приоритетен инвестиционен проект, клас А, клас Б. Предвижда се увеличаване на правомощията на общините за насърчаване на инвестициите. Една от мерките за насърчаване е подпомагане за изграждане на елементи от техническата инфраструктура от страна на общините. Стимул за реализирането на инвестиционни проекти е възможността за създаване на публично-частни партньорства с общините

Мерките и дейностите за подкрепа на „Зони с потенциал за икономическо развитие“ в Приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на ОПРР 2014-2020 предлагат възможности за финансова подкрепа и реализиране на инфраструктурните мерки за насърчаване на инвестициите по ЗНИ. Допълняемостта на мерките на ОПРР 2014-2020 и мерките на ЗНИ води до интегриран териториален подход на развитие на икономическите територии в градовете.

Предвидените дейности ще дадат импулс за съживяване на местните икономики, запазване на съществуващите и създаване на нови работни места.

1.2.1.3.Инвестиционен приоритет 3 на Приоритетна ос 1: Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот посредством изграждането на образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение

Анализът на стратегическите документи в сферата на образованието показва, че целите и приоритетите на сектора, които биха могли да бъдат подкрепени по линия на ОПРР 2014-2020 г. са свързани с подобряване на материалната база и техническото оборудване в детските градини, училищата и висшите учебни заведения.

• 
  Строителство, реконструкция и ремонт на образователни институции, като например детски ясли и градини, основни и средни училища (напр. учебни зали, библиотеки, лаборатории, спортни съоръжения, учебни корпуси, общежития, интернет връзки), включително прилежащото дворно място;
  
• 
  Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за горепосочените сгради/помещения, като част от цялостното им обновяване;
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в горепосочените сгради/помещения, включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и др.;
  
• 
  Въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници на горепосочените сгради за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;
  
• 
  Обследвания за енергийна ефективност и конструктивни обследвания на сградния фонд.
  
• 
  Подобряване достъпа за хора с увреждания до гореспоменатите сгради
  

• 
  67 общини, съгласно приложение 2, за обекти в рамките на зоните за въздействие в 39 града от 1-во, 2-ро и 3-то ниво и на цялата градска територия в градовете от 4-то ниво, съгласно ИПГВР;
  

• 
  Децата, подрастващите и младежите, незавършили средно образование на територията на 67 града, определени за подкрепа по ОПРР, които ще бъдат директни ползватели на инфраструктурата. Специален фокус ще представляват представители на тези възрастови групи от ромското население, което е с най-нисък образователен статус и с ограничен достъп до образователни услуги.
  
• 
  Семейства с деца на територията на 67 града, определени за подкрепа по ОПРР – подобряване достъпа до качествено образование за децата е стимул за задържане на работоспособното население в регионите и допринася за справяне с отрицателните демографски тенденции.
  
• 
  Представители на уязвими групи от обществото – подобрената архитектурна среда ще допринесе за социалното включване на хората в неравностойно положение.
  

Интервенциите ще се осъществяват в рамките на ИПГВР, съответно в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво и цялата градска територия в градовете от 4-то ниво.

За градовете от 1-во до 3-то ниво се допуска финансиране на проекти по този инвестиционен приоритет извън зоните за въздействие на ИПГВР, в рамките на общинската територия и в рамките на определения в Приоритетна ос 1 праг от 20% от предварително определения лимит на съответния град по приоритетна ос 1

Обосновка:Дейностите са пряко насочени към постигане на специфичната цел на инвестиционния приоритет, а именно „Намаляване броя на преждевременно отпадналите от училище, чрез инвестиции в образователна инфраструктура в градовете“. Една от причините за ранно отпадане от училище е именно лошата образователна инфраструктура, ограничени възможности за получаване на професионално образование, липса на капацитет за целодневни дейности в училищата.Инвестициите в образователна инфраструктура ще имат за непосредствен резултат подобряване качеството на образователната среда и съответно повишаване на нейната атрактивност. Обновяването на материалната база ще доведе до цялостно подобряване на учебния процес и ще улесни въвеждането на нови методи на обучение, които да повишат и задържат интереса на младите хора. Подобрените условия в учебните заведения, модерните класни стаи и кабинети ще се отразят благоприятно на мотивацията на учениците за по добра активност при усвояване на знанията и реализацията им на пазара на труд. Осигуряването на възможност за целодневната организация на учебния процес чрез строителство и ремонт на занимални, места за спорт и отдих, за занимания по интереси и др. ще накара младежите да прекарват повече време в училищата, ще провокира интерес и желание за развитие и продължаване на образованието, ще превърне училищата в привлекателно място за развитие на личността и база за бъдеща конкурентоспособна професионална реализация. По този начин интервенциите пряко ще допринесат за намаляване броя на преждевременно отпадналите от училище и ще създадат предпоставки за повишаване дела на завършилите образование.Мерките, свързани с ново строителство, ще отговорят адекватно на нуждите от по-голям брой места в детските градини, а по-късно и в училищата, и ще осигурят равен достъп до образование за младото поколение. Дейностите за подобряване достъпа на хора с увреждания до сградите, предмет на интервенции, са предпоставка за социално включване и борба с изолацията на тази група от обществото.

Внедряването на мерки за енергийна ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници ще допринесат за подобряване качеството на околната среда.

Подпомаганите дейности ще задържат децата и младежите в училищата и ще доведат до по-добри образователни резултати на учениците, което в дългосрочен план ще стимулира увеличаване на заетостта, особено на младежката заетост, намаляване на безработицата и свързаните с нея нива на обща и детска престъпност.

1.2.1.4.Инвестиционен приоритет 4 на приоритетна ос 1: Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие, понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване чрез подобрен достъп до социални, културни и рекреационни услуги и преминаване от институционални услуги към услуги в общността

По отношение на социална инфраструктура, ОПРР ще  спомогне за постигане на целите, заложени в секторните документи за социална политика като Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България (2012-2030 г.), Националната стратегия за демографско развитие на населението в Р България (2012-2030 г.), Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р. България“ (2010) и Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020.

Осигуряването на подходяща социална инфраструктура е ключов фактор за ефективно социално включване и участие в живота на обществото на уязвимите групи. Основните цели на социалната политика в рамките на интегрираното и устойчиво градско развитие обхващат интеграция на групите в неравностойно положение и осигуряване и подобряване на битови условия за уязвимите и необлагодетелстваните групи от населението.

Развитието на социалната инфраструктура ще повиши качеството на предоставяните социални услуги.

Спортната инфраструктура в страната се характеризира с морално остарели съоръжения, лоша поддръжка и единични опити за ново строителство на спортни площадки и зали. Недостатъчен е броят на специализираните площадки по местоживеене, на велоалеи и други спортни съоръжения, които предоставят възможности за самостоятелно или организирано практикуване на спорт.

Общият брой на регистрираните в публичния регистър спортни обекти и съоръжения за социален туризъм към 2010 г. на територията на Република България е 2012, като приблизително 90 на сто от тях са под управлението на общините, 7 на сто са държавна собственост и едва 3 на сто са частна собственост.

Съгласно Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България (2012 – 2022) в по-голямата си част тази материално-техническа база е амортизирана и не отговаря на международните стандарти за провеждане на спортни, културни, здравни и други дейности, както и на изискванията за безопасност. Няма достъпна среда за хора с увреждания.

Осигуряването на подходящи условия за спорт и отдих ще има своя принос в борбата с демографския спад в градовете, както и в привличането на частни инвестиции и съответно нови възможности за заетост.

Интервенциите в спортна инфраструктура ще осигурят възможност за провеждане на масови спортни и други обществени събития в градовете, което ще окаже влияние върху икономическата активност и по този начин ще допринесе за устойчив и приобщаващ растеж.

Страната ни е на едно от последните места по здравен статус и спортна активност на населението. Липсата на подходяща и достъпна спортна база се отразява демотивиращо върху практикуването и развитието на спорта за всички.

По данни на Eurobarometer по ниво на физическата активност на гражданите България се нарежда на последно място сред страните от ЕС с едва 3 % редовно практикуващи спорт и 58 % никога неучастващи в спортни дейности. 46% заявяват, че по местоживеене не им се предоставят достатъчно възможности за спорт и физическа активност. По този показател България се нарежда също на последно място сред страните – членки на ЕС.

В тази връзка от ключово значение е осигуряването на възможности и подходящи условия за спорт, т.е. инфраструктура и съоръжения, които да привличат и насърчават интереса на населението и особено младите хора към спортни дейности. Това в значителна степен ще допринесе за подобряване здравния статус на населението и качествените характеристики на работната сила.

Спортната активност е стимул за социално сближаване и интеграция в обществото. Осигуряването на възможности за спорт, особено за децата, подрастващите и младежите, както и представителите на тези възрастови групи от ромското население, ще допринесе за тяхното пълноценно участие в обществения живот и за намаляване на хулиганските прояви и детската престъпност.

Достъпността за хора с увреждания до спортните бази е ограничена или изцяло липсва. В тази връзка осигуряването на достъпна архитектурна среда за тази група от населението ще допринесе за справяне с проблема на социалната изолация и по-активното включване на хората с увреждания в обществото.

В тази връзка качеството, достъпността и привлекателността на базите и инфраструктурата за масов спорт е съществен фактор за повишаване на спортната активност на населението и социална интеграция на хора в неравностойно положение.

Градовете са центрове на социално-икономическия живот в страната, в това число и на културата. Духовният и културен живот на населението е от важно значение за развитието на градовете. Културно-историческото развитие на България обуславя богатото културно наследство и разнообразните културни особености на градските територии. Развитието на културния живот и инфраструктура в градовете повишава и качеството на живот на хората, живеещи в тях.

• 
  Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение, чрез строителство, реконструкция, ремонт и разширение на социалните жилища, в които да бъдат настанени представители на целевата група;
  
• 
  Основен ремонт/реконструкция/изграждане на подходяща общинска инфраструктура за предоставяне на услуги в общността за възрастни хора и хора с увреждания, които не са част от процеса на деинституционализация – дневни центрове, приюти, кризисни центрове, социални общежития и др.
  
• 
  Основен ремонт/реконструкция/ изграждане на подходяща общинска инфраструктура за предоставяне на услуги в общността за деца, които не са част от процеса на деинституционализация - центрове за работа с деца на улицата, кризисни центрове, дневни центрове, консултативни центрове и др.
  
• 
  Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за горепосочените сгради/помещения, като част от цялостното им обновяване;
  

• 
  Строителство, реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на спортна инфраструктура, като например спортни зали, плувни басейни, футболни игрища, стадиони, комбинирани игрища за волейбол и баскетбол, тенис кортове и др.
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в горепосочените сгради/помещения, включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и др.;
  

• 
  Развитие на инфраструктурата в сферата на културата чрез строителство, реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане например на културни центрове, театри, читалища, библиотеки, музеи, опери, галерии, изложбени зали и други обекти, свързани с културния живот;
  

• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в горепосочените сгради/помещения, включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и др.;
  
• 
  Въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници на горепосочените сгради за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;
  
• 
  Обследвания за енергийна ефективност и конструктивни обследвания на горепосочените сгради.
  
• 
  Подобряване достъпа за хора с увреждания до сградите обект на интервенция
  

• 
  67 общини, съгласно приложение 2, за обекти в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво и на територията на целия град за градовете от ниво 4, съгласно ИПГВР;
  

• 
  39 общини, съгласно приложение 2, за обекти в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво
  

• 
  67 общини, съгласно приложение 2, за обекти в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво и на територията на целия град за градовете от ниво 4, съгласно ИПГВР;
  
• 
  Финансови инструменти, за обекти в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво и на територията на целия град за градовете от ниво 4, съгласно ИПГВР;
  

• 
  Уязвими групи от населението на 67 града: деца, безработни, работещи бедни, неграмотни, нискоквалифицирани и нискообразовани хора в трудоспособна възраст, бездомни, самотно живеещи без близки и роднини, многодетни семейства, самотни родители с деца, пенсионери, маргинализирани групи, в т.ч. ромите, хора с увреждания;
  
• 
  Населението на 67 града, определени за подкрепа по ОПРР, което ще бъде облагодетелствано от подобряване на социалната инфраструктура и общото повишаване на качеството на живот.
  
• 
  Посетители и гости на градовете, които ще се възползват от подобрените възможности за културни мероприятия, социални среда, контакти и включване
  

Интервенциите по групи дейности социална и културна инфраструктура ще се осъществяват в рамките на ИПГВР, съответно в рамките на зоните за въздействие за градовете от 1-во, 2-ро и 3-то ниво и територията на целия град за градовете от ниво 4. Специален фокус ще представляват социалните зони за въздействие с оглед максимално адресиране на нуждите на маргинализираните групи от обществото и по-специално ромите, които в по-голямата си част са концентрирани в тези зони.

Интервенциите по група дейности „Спортна инфраструктура“ ще се осъществяват само в ИПГВР на градовете от 1-во до 3-то ниво.За градовете от 1-во до 3-то ниво се допуска финансиране на проекти по група дейности „социална инфраструктура“ извън строителните граници на града, в рамките на общинската територия и в рамките на определения в Приоритетна ос 1 праг от 20% от предварително определения лимит на съответния град по приоритетна ос 1.

Обосновка:

Дейностите са пряко насочени към изпълнение на специфична цел „Социално приобщаване, чрез инвестиции в социална инфраструктура в градовете“.

Бедността е една от основните причини за социална изолация в градовете. Едно от измеренията на бедността е липсата на подслон или нормални условия на живот, съответстващи на съвременните стандарти.

Много от представителите на целевите групи живеят при мизерни условия без достъп до комунални услуги, без вода и електричество. Ето защо предвидените в рамките на приоритета дейности са насочени към разрешаване на този проблем, а именно: осигуряване на адекватни условия на живот за уязвимите групи от населението. Строителството на нови, както и ремонтът или разширението на съществуващи социални жилища ще отговори на нарастващите потребности от осигуряване на достъпен подслон за най-бедните представители на обществото. Правото на жилище е основно човешко право и предвидените дейности имат за цел да осигурят равен достъп до това право на всички членове на обществото. Осигуряването на нормални условия за живот и грижа за уязвимите групи ще помогне за повишаване на тяхната мотивацията да излязат от изолацията и да положат усилия за социализация, водене на пълноценен живот и интегриране на пазара на труда.

В много от градовете има райони с компактно ромско население, които живеят при условия, немислими за съвременния човек. Планираните интервенции ще допринесат за осигуряване на адекватни условия на живот за това население, както и за социалната интеграция на ромите в рамките на по-широката социална зона в ИПГВР.

Обновяването на културната инфраструктура в градовете, като част от интегрираните мерки за градско развитие, ще допринесе за социално включване, чрез насърчаване на културния живот в градовете.

Дейностите по подобряване на културната и спортна инфраструктура не могат да бъдат отделени от мерките за градско развитие. Насърчаването на културния живот и спортната активност в градовете е стимул за социално сближаване и интеграция на уязвими групи от обществото. Конкретен принос в тази насока ще имат мерките за подобряване на достъпността в обектите на интервенция.

Ще се финансира осигуряването на достъпна среда за хора с увреждания, както в жилищния сектор, чрез осигуряване на жилища, пригодени за специалните потребности на тази целева група, така и в публичните сгради, в които се предоставят социални услуги. По този начин мерките ще допринесат за насърчаване на социалното включване на хората с увреждания.

Предвидените мерки за енергийна ефективност и внедряване на инсталации за използване на енергия от възобновяеми източници ще дадат своя принос за опазване на околната среда и подобряване качеството на въздуха в градовете чрез намаляване потреблението на енергия и съответно на емисиите на парникови газове.

Дейностите в рамките на този приоритет в максимална степен насърчават устойчивото градско развитие, тъй като допринасят за осигуряване на равни възможности за всички членове на обществото чрез насърчаване на социалното включване на уязвимите групи, както и за опазване на околната среда чрез мерките за енергийна ефективност.

Интервенциите ще допринесат и за цялостно подобряване на облика на градовете, повишаване качеството на градската околна среда и на стандарта на живот на населението.

1.2.1.5.Инвестиционен приоритет 5 на Приоритетна ос 1: Насърчаване на нисковъглеродни стратегии за всички типове територии и особено градските райони, включително насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност и смекчаване на съответните адаптационни мерки

Един от най-сериозните проблеми в градовете е качеството на въздуха, което непрекъснато се влошава поради нарастване на производствените дейности, нарастване на трафика и задръстванията, високото потребление на енергия. Един от основните източници на замърсяване е трафикът и в тази връзка е от съществено значение насърчаването на устойчивата мобилност, в това число намаляване ползването на лични автомобили, насърчаване използването на обществен градски транспорт и алтернативни форми на транспорт (например с велосипед). Ето защо в рамките на този приоритет ще се финансират дейности, целящи трайно подобряване на транспорта в градовете и създаване на устойчиви интегрирани транспортни системи.

В тази връзка основните предизвикателства пред градския транспорт, оказващи пряко влияние върху околната среда, които са формулирани и във финансираните по ОПРР 2007-2013 г. интегрирани проекти за устойчив градски транспорт, както и в съответните предпроектни проучвания, са:

• 
  Нарастващ трафик и задръствания – анализите показват, че броят на автомобилите прогресивно нараства и очакванията са тази тенденция да се запази до 2020 г. Ето защо е необходимо да се предприемат мерки за ограничаване на задръстванията и насърчаване използването на алтернативни форми на транспорт, включително обществен транспорт, който се смята за по-екологично чист в сравнение с автомобилите.
  
• 
  Амортизиран автопарк и транспортна инфраструктура, които намаляват ефективността и скоростта, както и качеството на транспортната услуга. Лошото състояние и недостатъчната достъпност на обществения транспорт (особено по отношение на хората с увреждания) са основната причина все по-голяма част от населението да предпочита личния превоз като форма на придвижване.
  
• 
  Липса на алтернативни екологосъобразни начини на придвижване и пътуване –рядко се намират алтернативи на личния превоз, липсват удобни връзки на градския транспорт, липсва развита мрежа, която да служи за алтернатива на основните пътни артерии в рамките на градовете.
  

Целта при развитието на устойчив градски транспорт е подобряване на жизнените и екологични условия в градовете. Ще се акцентира основно върху създаване на по-ефективен и бърз градски транспорт с по-малко потребление на енергия, изграждане на по-достъпна вторична инфраструктура на обществените транспортни мрежи и въвеждане на природосъобразни видове градски транспорт. Чрез поддържането на градска транспортна система от различни видове превозни средства ще бъде постигнато балансирано разделение и ще се намали отрицателното влияние върху околната среда.

Инвестициите в градски транспорт ще осигурят намалени нива на замърсяване на околната среда, които не оказват вредно въздействие върху здравето на хората и върху самата природа.

Тъй като градският транспорт е един от най-големите замърсители на околната среда, чрез този приоритет политиката за регионално развитие ще подпомага изпълнението на интегрирани стратегии за екологично чист градски транспорт като част от интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. По-ефективно използване на съществуващата инфраструктура ще се постигне чрез укрепване на системи за екологично съобразен обществен транспорт.

• 
  Разработване на планове за управление на трафика и внедряване на автоматизирани системи за управление и контрол чрез въвеждане и подобряване на системите за управление и информационно обслужване, като например центрове за управление на трафика, централизирана компютърна система, детекторни станции за превозни средства, дистанционно сменяеми информационни табла, кантари, комуникационни подсистеми), в т.ч. системи за видеонаблюдение за нуждите на центровете за градска мобилност и структурни звена на МВР по компетентност.
  
• 
  Подобряване на достъпността на градските автобусни спирки и довеждащата до тях инфраструктура (подлези и надлези), като например платформи и асансьори за хора с увреждания, премахване на пречките за ориентация и информация, светлинно и звуково обявяване на спирките, ясно визуално означаване на линиите, разписания, разбираеми и за хора с намалено зрение, информация за незрящи и др.;
  
• 
  Обновяване на транспортната инфраструктура, като например контактна мрежа, подобряване на спирки, бази за ремонт, поддръжка и оборудване;
  
• 
  Развитие на инфраструктурна маршрутна мрежа с нови дестинации до по-отдалечени жилищни райони;
  
• 
  Осигуряване на системи за защита от шума, като например осигуряване на трамвайните линии с антивибрационни и шумозащитни елементи;
  
• 
  Разработване и подобряване на системи за обществен градски транспорт, използващи автобуси, трамваи, тролеи, които отговарят на европейската нормативна уредба за вредни емисии от двигателите и използване на възобновяеми/алтернативни енергийни източници в градския транспорт.
  
• 
  Рехабилитация и реконструкция на улични мрежи и транспортна инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези и др.) като елемент на техническата инфраструктура съгласно чл. 64 (1) от ЗУТ, както и контактна мрежа, спирки на обществения градски транспорт, бази за ремонт и поддръжка и оборудване., включително системи за видеонаблюдение и др. във връзка с развитието на интегрирана система за градски транспорт;
  
• 
  Изграждане/ реконструкция/ рехабилитация на пешеходни алеи и тротоари, изграждане на велосипедни пътеки и алеи, пешеходни зони, алеи за пешеходци и велосипедисти, паркинги за велосипеди, подлези, надлези, транспортна инфраструктура, включително свързани дейности, като поставяне на указателни знаци, информационни табели, маркировка и др. като част от интегрираната система за градски транспорт;
  
• 
  Подобряване на връзките между интегрирания градски транспорт и междуградския автобусен и жп транспорт, както и с морския транспорт — обновяване на общински автогари, предгарови пространства общинска собственост, автобусни спирки на градския транспорт, осигуряващи лесен трансфер към следващия по вид транспорт и логическа връзка между инфраструктурата и други;
  
• 
  Мерки във връзка с организация на паркирането в близост до възлови точки на масовия градски транспорт извън централните градски части.
  

• 
  39 общини за градовете от 1-во до 3-то ниво, съгласно приложение 2
  
• 
  Финансови инструменти за градовете от 1-во до 3-то ниво, съгласно приложение 2;
  

• 
  Населението на 39 града, определени за подкрепа по ОПРР, което ще бъде облагодетелствано от подобряване на обществения градски транспорт и намаляване на трафика и от общото повишаване на качеството на живот.
  
• 
  Посетители и гости на градовете, които ще се възползват от възможностите за удобно и лесно придвижване в рамките на градовете.
  
• 
  Населението на по-малките населени места, разположени около градовете на интервенция – много хора от съседни селища работят в по-големите градове или използват услугите на администрацията или лечебните заведения, разположени в тях.
  
• 
  Представители на уязвими групи от обществото – подобрената достъпност на обществения транспорт ще допринесе за социалното включване на хората с увреждания.
  

Интервенциите ще се осъществяват на цялата територия на 39-те града 1-во, 2-ро и 3-то ниво, определени за подкрепа по ОПРР, включително функционалните връзки със съседни населени места, които представляват част от системата на обществения градски транспорт и са включени в интегрирания проект за устойчив градски транспорт.

Като крайно въздействие, изпълнението на дейностите ще доведе до подобрено качество на въздуха в градовете. Транспортът в градовете е един от основните източници на замърсяване: както замърсяване на въздуха, така и шумово. За това допринасят непрекъснато нарастващият трафик и използване на лични автомобили, от една страна, както и амортизираната транспортна инфраструктура, включително автопарка на превозвачите, обслужващи градския транспорт, от друга.

Предвидените в рамките на този приоритет дейности ще повлияят пряко за опазването на околната среда чрез подобряване характеристиките на превозните средства, обслужващи обществения транспорт – замяната на остарелите и амортизирани превозни средства с нови, отговарящи на нормативните стандарти за вредни емисии, ще намали отрицателното въздействие върху качеството на въздуха.

Една от основните цели на предвидените интервенции е да подобри скоростта и качеството на обслужване на обществения градски транспорт като по този начин накара повече хора да предпочетат услугите му пред превоза с личен автомобил. Цели се насърчаването на устойчива градска мобилност чрез създаване на възможности за алтернативни форми на транспорт, в това число обществен транспорт, велосипедизъм и придвижване пеша. Това може да бъде постигнато именно чрез гореописаните дейности за подобряване на транспортната инфраструктура.

Инвестициите в интелигентни транспортни системи ще подобрят пропускливостта на кръстовищата и ще осигурят предимство на превозните средства на градския транспорт чрез автоматизирано „умно” управление на светофарите, ще спомогнат за по-ефективното разпределение на превозните средства по маршрутните линии чрез центровете за управление, ще осигурят удобство и достъпност за пътниците чрез системите за информация в реално време.

Особен фокус ще представляват дейностите за подобряване на достъпността – осигуряване на нископодови превозни средства, рампи и асансьори за инвалиди, улесняващи достъпа до спирките на градския транспорт, звуково и визуално означаване на спирките и самите превозни средства. Така предвидените интервенции ще дадат своя принос за социалното включване на хората в неравностойно положение.

Дейностите ще спомогнат за повишаване безопасността на средата чрез осигуряване на безопасен достъп до спирките на обществения транспорт. Ще се намали броят на личните автомобили в централните градски части чрез мерките за организация на паркирането в близост до възлови точки на обществения транспорт. Ще се осигури по-добра мобилност и социално включване на населението от отдалечени градски зони чрез развитие на инфраструктурна маршрутна мрежа с нови дестинации до по-отдалечени жилищни райони.

По този начин планираните инвестиции ще допринесат за цялостно подобряване на качеството на живот в градовете и ще насърчат мобилността на населението като фактор за устойчив и приобщаващ растеж.